№ 242
гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
СъдебниЛИЛЯНА КР. КУЗЕВА
заседатели:АТАНАСКА Н. ДАМЯНОВА
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора Даниела Петърнейчева
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Частно
наказателно дело № 20245200200956 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 446, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 68, ал. 1
от ЗИНЗС.
Постъпило е предложение на Началника на Затвора Пазарджик по чл. 68
ал. 1 от ЗИЗНС. Иска се изменение на режима на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода на осъдения И. П. С., ЕГН **********, определено по
НЧД № 6383/2019 г. на Софийски районен съд, от „Строг“ в Специален.
В предложението се твърди, че С. е наказван многократно в затвора
Пазарджик, общо 31 пъти, като са посочени конкретно заповедите,
наказанията и нарушенията, за които са наложени. С оглед настъпили
негативни промени в поведението на лишения от свобода, груби и системните
нарушения на установения ред и отрицателното влияние върху другите
осъдени лица Началника на Затвора Пазарджик счита, че следва да бъде
заменен режима от „Строг“ в „Специален“.
В депозираното по делото предложение на Началника на Затвора
Пазарджик се твърди, че осъденият С. е изключително недисциплиниран,
демонстративен, с крайно завишени изисквания и неоснователно
претенциозен. ПротИ.поставял се на изискванията към него, съгласно ЗИНЗС
и прави опити да налага свои правила и не зачита авторитети в лицето на
пенитенциарната администрация.
В тази връзка се посочва, че въпреки многобройните наказания и опити
за корекционна дейност с лишения от свобода, същият продължавал да бъде
напрегнат и негативно настроен към институцията. Имал е множество
конфликти с останалите лишени от свобода, обсесивно чувствал себе си, като
жертва на неправда, адресирайки молби, жалби и сигнали до различни
съдилища и държавни органи, както във връзка с наложените му
1
дисциплинарни наказания, така и относно други лица, като излагал твърдения,
граничещи с клевети, водещи до допълнителни конфликти.
Изрично е посочено в становището, че социалната работа с лишения от
свобода С. е силно затруднена, поради явното му противопоставяне и
мнителния му характер. Продължавал да твърди, че няма вина към
извършеното престъпление, считайки, че е държан неправомерно в Затвора
Пазарджик. Към предлаганата работа в затвора също не е имал интерес и не е
подавал заявления по установения ред.
Отделно от това в становището се сочи, че осъденият С. с поведението
си дава лош пример и влияе отрицателно на останалите лишени от свобода
като манипулирал и настройвал по - внушаемите лишените от свобода срещу
администрацията, изготвяйки жалби от тяхно име, които изпращал до
различни министерства и съдилища, в резултат на което са установени три
случая.Изрично е акцентирано и върху обстоятелството, че осъденият С.
грубо и системно нарушава реда и правилата, поради което е наказван по
дисциплинарен ред многократно. Видно от приложените заповеди осъденият
С. е наказван 10 пъти в Затвора София и ЗОЗТ Кремиковци и 31 пъти само в
Затвора Пазарджик, подробно описани в депозираното предложение на
Началника на Затвора.
Сочи се също, че при последната преоценка на риска от рецидив,същият
е отчетен във високите стойности 113 точки по скалата на OAYsys с отчетен
риск в множество проблемни зони, между които с решаващо значение са
отношение към правонарушението, Междуличностни проблеми, Умения за
мислене, Емоционални проблеми, Умения за мислене и Злоупотреба с
наркотици.
В заключение е посочено, че осъденият С. оказва системно отрицателно
влияние върху другите лишени от свобода, като ги настройва срещу
служителите на затвора и давайки с поведението си лош пример, което
подклаждало настроенията сред общността. И тези му действия при много
лишени от свобода около неговия социален кръг обуславяли негативни
вълнения срещу администрацията, застрашавайки сигурността и нормалните
процеси в пенитенциарното заведение.
Към предложението е приложена Експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на осъдения И. П. С., изготвена от
психолог, според която, с оглед неприемливи поведенчески модели на
осъдения се налага изменение на режима на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода от „Строг“ в „Специален“.
В съдебно заседание представителя на Началника на Затвора Пазарджик
поддържа предложението по чл.68 ал.1 от ЗИЗНС и моли да бъде уважено,
като излага съображения за това.
Прокурорът изразява становище, че предложението е основателно и
следва да се уважи.
Лишеният от свобода моли предложението да не бъде уважавано, като
излага съображенията си за това.
2
Съдът прие за установени от фактическа страна следните релевантни
факти:
Лишеният от свобода И. П. С., ЕГН: **********, е осъждан
многократно. Към момента осъденият С. изтърпява едно общо най-тежко
наказание в размер на 11 години лишаване от свобода, определено с
протоколно определение от 24.07.2019 г. по НЧД № 6383/2019г. на Софийски
районен съд по следните дела, както следва:
- НОХД № 2485 / 2014 г. на Софийски градски съд, за това че на
02.09.2010 г. в гр. С., като съучастник извършил блудствени действия спрямо
лице навършило 14 години - М.Г., чрез употреба на сила и заплашване и
осъден на 6 г. л/св.; на 02.09.2010 г. в гр. С. в условията на опасен рецидив
отвлякъл М.Г., като деянието е извършено от 4 лица и осъден на 10 г. л/св. На
осн. чл. 23, ал. 1 от НК налага общо наказание в размер на 10 г. лишаване от
свобода. На осн. чл. 24, ал. 1 от НК увеличава наказание с 1 година. С Решение
№ 276/09.03.2018 г. ВКС отменя в частта , относно приложението на чл. 24 от
НК.
- НОХД № 22872/2014 г. на Софийски районен съд, за това че за времето
от 31.05.2014 до 01.06.2014 г. в гр. С. е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и е осъден за хулиганство на 1 година
лишаване от свобода по чл. 325, ал. 1 от НК.
- НОХД № 9139/2016 г. на Софийски районен съд за това че на
29.02.2016 г. в гр. С., управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,5 на хиляда, установено по надлежния ред и е
осъден на 3 месеца лишаване от свобода по чл. чл. 343б, ал. 1, чл. 343г от НК.
- НОХД № 19420/2016 г. на Софийски районен съд. В сила от 09.11.2016
г. за това, че на 22.10.2015 г. е извършил кражба и е осъден на 3 месеца
лишаване от свобода по чл. 194 от НК.
Начало на наказанието - 04.05.2018 година.
Определен „Строг“ режим - 11.06.2018 година.
По време на престоя в Затвора София, със заповеди, издадени в периода
от 01.02.2019 г. до 09.02.2021 г., л.св. С. е наказан общо 8 пъти, както следва: 4
пъти за отказ да бъде тестван за алкохол и 4 пъти за притежаване на
неразрешени вещи.
По време на престоя в Затвора Пазарджик, със заповеди, издадени в
периода от 25.02.2022 г. до 18.09.2024 г., л.св. С. е наказан общо 31 пъти, както
следва: 6 пъти за отказ да бъде тестван за алкохол; 9 пъти за притежаване на
неразрешени вещи; 10 пъти за неизпълнение разпореждания на надзорно –
охранителния състав; 1 път за повреждане на имущество; 1 път за обида на
надзирател; 1 път за словесна саморазправа с друг лишен от свобода; 2 пъти за
неразрешени отношения с друг лишен от свобода; 1 път за възпрепятстване на
наблюдението в спалното помещение, в което е настанен и 1 път за подаване
на жалба от името на друг лишен от свобода, без знанието и съгласието на
същия.
3
Сборът на наказанията в Затвора – Пазарджик е 32, доколкото с една
заповед е наказан за две нарушения – заповед № 293 от 25.02.2022 г.
В съдебно заседание се установи обстоятелството, че наказанията на С.,
наложени в Затвора – София, не са 10, както се твърди в предложението, а 8,
доколкото 2 от тях са били отменени от Административен съд – София.
Според приложената по делото Експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на осъдения И. П. С., изготвена от
психолог, рискът от агресивно поведение е много висок. Изследваното лице
изпитва сериозни затруднения да контролира своите враждебни и агресивни
импулси. Регистрират се сериозни проблеми при съжителството му с
останалите осъдени в затворническите групи, като перманентно се въвлича в
конфликтни ситуации, с прояви на директна вербална и физическа агресия.
Спрямо служебните авторитети поддържа завишени нива на агресивно
недоверие. В междуличностовите взаимодействия не е склонен към
компромиси или толерантност. Отчитат се конфронтационна и конфликтна
готовност. Рискът от зависимости е висок. През последните времеви периоди
е склонен към системни злоупотреби с алкохол и психотропни медикаменти,
дори в условията на институционална изолация. В живота на свобода И. П.
Стянов е бил хоспитализиран в Психиатрични клиники. В условията на
настоящата пенитенциарна изолация са провеждани психиатрични
консултации. Поставена е диагноза „Личностово разстройство. Психични и
поведенчески разстройства вследствие комбинирана употреба на ПАВ –
Личностови промени“. Въпреки опитите за корекционно въздействие и
психологическо консултиране, осъденият не показва желание за приемане на
съветите и препоръките от страна на служебно ангажираните лица. Въпреки
налаганите му многократни дисциплинарни санкции не се наблюдава
положителна поведенческа промяна. Изхождайки от визираните неприемливи
поведенчески модели се извежда становище за замяна на режима в следващ
по-тежък от първоначално определения от съда – от „Строг“ в „Специален“.
По приложението на закона.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража предвижда възможност началникът на затвора да
направи предложение до окръжния съд по местоизпълнение на наказанието да
определи специален режим на лишени от свобода, които са настанени в затвор
или в затворническо общежитие от закрит тип, когато грубо или системно
нарушават установения ред, влияят отрицателно върху останалите лишени от
свобода и представляват реална опасност за сигурността им.
Тоест предпоставките за замяна на режима по указания начин са четири:
1/ лишеният от свобода да е настанен в затвор или в затворническо общежитие
от закрит тип; 2/ лишеният от свобода грубо или системно нарушават
установения ред; 3/ лишеният от свобода да влияе отрицателно върху
останалите лишени от свобода и 4/ лишеният от свобода да представлява
реална опасност за сигурността на останалите лишени от свобода.
Първите две предпоставки безспорно са налице.
4
С. е настанен в затвор и грубо и системно нарушава установения ред.
Доказателство за последните са наложените му наказания за общо 40
разнородни нарушения, обобщени по-горе.
Като се вземе предвид вида и броя на нарушенията, може да се направи
обоснован извод, че с поведението си лишеният от свобода И. С. влияе
отрицателно върху останалите лишени от свобода. Касае се за нарушения
представляващи негативен модел за подражание. Голяма част от наложените
наказания, десет на брой, са за неизпълнение на разпореждания на надзорно –
охранителния състав. Предвид проявената упоритост и определена
арогантност, безспорно конкретният лишен от свобода може да провокира
подобно поведение у по-лабилните и лесно внушаеми останали членове на
затворническата общност.
Съдът намира, обаче, че четвъртата предпоставка на е налице.
Доказателствата по делото не водят до еднозначен извод, че С. представлява
реална опасност за сигурността на останалите лишени от свобода.
На първо място следва да се определи точното съдържание, което
законът влага в употребения израз „сигурност на останалите лишени от
свобода“.
При това следва да се изходи от правилото на чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове, което забранява наказателна, административна или
дисциплинарна отговорност да се обосновава чрез разширително тълкуване
или прилагане на закона по аналогия.
За нуждите на граматическото тълкуване на думата „сигурност“, при
справка в Речника на думите в българския език /http://rechnik.info/, се
установява, че като синоними на тази дума са посочени „безопасност“ и
„защитеност“. Има препратка в речника и към значението на думата „сигурен“
- който не е изложен на опасност или риск.
При справка в Университетски речник /https://nbu-
rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/sigurnost“, при общата употреба на
понятието, същото се определя като „състояние, в което си или се чувстваш
сигурен; отсъствие на страх, тревога, опасност, съмнение и др.; състояние или
усещане на защитеност и на увереност“. В същия източник се открива и
следният анализ на понятието за сигурност, отнесено към човешката личност:
“Внимателното вглеждане в речниковите дефиниции на сигурността отнесени
към човека, на първо място показва, че сигурността се свързва с чувството на
отсъствие на опасност за здравето, живота или собствеността на хората“.
Като обобщение на казаното, съдът намира, че за нуждите на
правилното приложение на правилото на чл. 68, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да се
приеме, че точното съдържание на израза „сигурност на останалите лишени от
свобода“ значи именно отсъствие на опасност за здравето, живота или
собствеността на останалите лишени от свобода.
Следователно, за да се приеме, че л.св. И. С. „представлява реална
опасност за сигурността на останалите лишени от свобода“, трябва да се
установи такова негово поведение, което застрашава здравето, живота или
5
собствеността на същите.
За да се направи правният извод, че С. представлява опасност, трябва да
има твърдения в предложението на началника на затвора и да се докажат пред
съда факти, представляващи поведение на С., обосноваващи този правен
извод. Тези факти могат да бъдат както прояви, за които са наложени
наказания, така и такива, които не са санкционирани, но които да са годна
основа за изводи, че лишеният от свобода влияе отрицателно върху останалите
лишени от свобода и представлява реална опасност за сигурността им. В
процесното предложение се съдържат единствено твърдения за конкретни
санкционирани прояви, нарушения на реда в затвора. Същите са обезпечени с
доказателства, съдържащи се в затворническото досие на С.. Доколкото не се
твърдят други конкретни факти, съдът не е събирал други доказателства,
извън досието.
Съдът взе предвид и още нещо, което прецени за съществено.
Поведението на л.св. С., което може да се приеме, че запълва хипотезата на чл.
68, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да отговаря на още две условия. Първо – да е
налично през периода, посочен в предложението на началника на затвора.
Второ – това поведение да представлява пряка /законът казва „реална“/
опасност за сигурността на останалите лишени от свобода.
По първото условие.
Периодът, релевантен за настоящия казус, е определен от твърденията в
предложението на началника на Затвора Пазарджик. Същият започва на
04.05.2018 г., когато е началото на изпълнение на общото наказанието от 11
години лишаване от свобода, определено по ЧНД № 6383/19 г. Крайната дата
на релевантния период е 03.10.2024 г., когато е регистрирано по № 6410 от
03.10.2024 г. в деловодството на Затвора Пазарджик предложението и същото
е постъпило в Пазарджишкия окръжен съд и е регистрирано под №
9108/03.10.2024 г.
Както беше посочено по-горе, за това време на С. са наложени
наказания за общо 40 нарушения на реда в затвора. От тях само едно е за
проявена агресия, при това вербална, спрямо друг лишен от свобода.
Останалите нарушения не са свързани с посегателства над здравето, живота
или имуществото на останалите затворници.
Лишеният от свобода С. изтърпява наказание за блудство, извършено
чрез употребата на сила. Това поведение обаче е предходно, спрямо
релевантния по делото период и не може да бъде взето предвид при решаване
на въпроса представлява ли С. опасност за сигурността за останалите лишени
от свобода, а оттам и за основателността на предложението на началника на
затвора.
Относно второто условие.
Представлява ли поведението на л.св. С. пряка опасност за живота,
здравето или имуществото на останалите лишени от свобода.
Преценено в общ план, всяко нарушение на установения ред в затвора
6
подкопава в някаква степен нормалното функциониране на пенетенциарната
институция, а оттам създава несигурност и косвена възможност за поставяне
под заплаха личната сигурност на лишените от свобода. В този смисъл
многобройните нарушения на С. може да се приеме, че представляват
индиректен източник на опасност в горния смисъл. Такъв подход, обаче,
според настоящия съдебен състав, би представлявал разширително тълкуване
на нормата на чл. 68, ал. 1 от ЗИНЗС. Това, както беше посочено, в настоящия
казус е недопустимо.
Не може да не бъде отбелязано, че в самото предложение на началника
на затвора, по повод което е образувано настоящето производство, не се
твърди, че лишеният от свобода И. С. представлява пряка опасност за
останалите лишени от свобода. Напротив, на стр. 9 от предложението,
предпоследния абзац, изрично се казва следното: „Рискът от сериозни вреди
към другите лишени от свобода е също среден, поради конфликтната му
личност и провокативно поведение. Към момента не е непосредствен и няма
предразполагащи фактори, освен ако няма промяна в обстоятелствата“.
Тоест, още в самото предложение, инициирало производството, се
поставя под съмнение наличието на една от материалноправните
предпоставки за определяне на специален режим на лишения от свобода.
Съдът намира, че приложената към искането експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода И. С.
не е от естество да промени изводите в горния смисъл за липсата на третата
предпоставка на чл. 68, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно: за това, дали лишеният от
свобода представлява реална опасност за другите лишени от свобода. На
първо място се касае за писмено доказателство, което не обвързва съда,
доколкото доказателствата в наказателния процес нямат предварително
определена сила – чл. 14, ал. 2 от НК. Както беше посочено, в самото
предложение на началника на затвора липсват твръдения за проявена
физическа агресия от стран на С. към други лишени от свобода. Липсват и
доказателства в този смисъл.
В обобщение на казаното дотук, съдът намира за неоснователно
предложението на началника на Затвора Пазарджик за определяне на
специален режим на лишения от свобода И. С., поради което същото следва да
бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл. чл. 446, ал. 1 от НПК, във връзка с
чл. 68 ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на началника на Затвора -
гр. Пазарджик за замяна от „Строг“ в „Специален“ на режима на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода осъдения И. П. С., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - гр. Пазарджик по
протоколно определение от 24.07.2019 г. по НЧД № 6383/2019 г. на Районен
7
съд - София.
Определението може да се обжалва и протестира в 7 - дневен срок от
днес пред Апелативен съд Пловдив по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
След влизане на определението в сила препис от същото да се изпрати
на Началника на Затвора - гр. Пазарджик за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
8