РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. гр. Хасково, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгие
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Г. Административно наказателно
дело № 20245640200157 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от “Ракомс” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: град Хасково, бул. „*****, представлявано от управителя М. Д.
Р., чрез адв. В. Ч. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № К-1
от 31.01.2024 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 40, ал.
3, вр. чл. 40, ал. 1 от Наредба за рекламната дейност на територията на
Община Хасково, вр. чл. 83 от ЗАНН на дружеството – жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 26,
ал. 1 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково. В
жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в
нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Твърди се, че
процесният АУАН бил неясен и неточен като описание на изпълнителното
деяние, и мястото и датата на установяване на нарушението, доказателствата
1
не сочели на съставомерност на деянието и пасивната процесуална
легитимация. Нарушени били разпорените на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 4 –
8 т ЗАНН, както и чл. 52, ал. 4 и чл. 47, ал. 1, т. 5 – 7 от ЗАНН, без да се сочи
в жалбата в какво точно се изразяват визираните пропуски. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление на Кмета на Община Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково дружеството -
жалбоподател, редовно призованo, се представлява от адв. В. Ч. от АК -
Хасково, който заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество
развива подробни съображения за нейната основателност в подкрепа на
искането си за отмяна на наказателното постановление. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Кметът на Община Хасково,
чрез процесуалния си представител – юриск. Х. В. оспорва жалбата, като
навежда в хода по същество и в представени писмени бележки подробни
съображения за нейната неоснователност и моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. Заявява искане за присъждане на
разноски и при условията на евентуалност отправя възражение за
прекомерност по отношение на претендираните от другата страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 16.10.2023 г. в град Хасково, свидетелите И. С. А., Т. С. Е., Г. Г. И.,
всички на длъжност „.****“ в Отдел „Контрол по ЗУТ“ при Община Хасково,
както и свид. Н. И. И., на длъжност „*****“ в Сектор „КОРЗ“ при Община
Хасково предприели проверка в района на пл. „*****“ в град Хасково,
Поземлен имот 77195.716.516, на ул. „****“ № **, ПИ 77195.722.176, както и
на и ул. „****“, ПИ 77195.724.182. Конкретно по отношение на имота на
улица „****“ № * било констатирано, че същият бил собственост на “Ракомс”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул. „*****” № **,
2
представлявано от управителя М. Д. Р. и в имота били разположени пана за
строителни ограждения с дължина 20.40 метра и височина 1.70 м – 2 броя и 1
брой с дължина 27.00 метра и височина 1.70 метра, които възприели като
рекламни пана, закрепени на метална конструкция, на които били изписани
номер на бюлетина и снимка на кандидат за кмет на Община Хасково във
връзка с кампанията за предстоящите „местни“ избори за кметове и общински
съветници, насрочени на 29.10.2023 г. с Указ № 146 от 31.07.2023 г. на
Президента на Република България, който факт съдът приема не само за
служебно известен, но и за общоизвестен. След поискване от проверяващите
на разрешение за поставяне на рекламно – информационния елемент, такова
не им било представено. С оглед тези констатации и достигнатия извод за
допуснато нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредбата за рекламната дейност на
територията на Община Хасково, срещу „Ракомс“ ЕООД, град Хасково е
съставен от свид. К. Г. Д., на същата дата, в присъствието на М. Д. Р., в
качеството му на управител на дружеството Акт за установяване на
административно нарушение № 131/16.10.2023 г. и в присъствие на свид. П.
Г. Г., който последният подписал, а в графата за обяснения и възражения
вписал, че на притежания от дружеството имот имало оставени за съхранение
строителни елементи, нямало рекламни съоръжения, строителните елементи -
опаковани с агитационни материали.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
на основание чл. 40, ал. 3 от Наредбата за рекламната дейността на
територията на Община Хасково и чл. 83 ЗАНН наложил процесната
административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. С. А., Т. С. Е., Г.
Г. И., както и на свид. Н. И. И. относно обстоятелствата, свързани с
извършване на процесната проверка и установените в нейния ход
обстоятелства като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал,
вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се
основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
3
факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване
на фактическите си изводи. Дава се вяра, относно обстоятелствата, свързани с
процедурата по съставяне на АУАН, и на показанията на свидетелите К. Г. Д.
и П. Г. Г. конкретно за действията, предприети по установяване на
административното нарушение, описано в акта и за действията по неговото
съставяне, предявяване и връчване.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за рекламната
дейност на територията на община Хасково /Наредбата/, рекламно-
информационни елементи могат да се разполагат на територията на община
Хасково съгласно Разрешение за поставяне въз основа на одобрени схема и
проекти, разрешени от компетентните органи на общината и след заплащане
на предвидената административна такса по тарифа, утвърдена от Общински
съвет – Хасково, като в ал. 2 е посочено, че не се изисква разрешение
единствено за разлепване на безплатни обяви по чл.14 от Наредбата. По
силата на чл. 40, ал.1 от Наредбата се наказва с глоба от 200 до 500 лева онзи,
който разполага рекламно – информационен елемент без надлежно
разрешение от общинските органи, в случаите, когато е бил длъжен да поиска
разрешение и не го е направил, освен ако по друг нормативен начин не
подлежи на по-тежко наказание. По силата на чл. ал. 3 на цитираната
разпоредба за нарушения по ал.1 на еднолични търговци и юридически лица
се налага имуществена санкция в размер: 1000 лв. за първо нарушение и 5000
лв. при повторно нарушение, а за нарушения по ал.2 на еднолични търговци и
юридически лица се налага имуществена санкция в размер: 500 лв. за първо
нарушение и 1000 лв. при повторно нарушение. Следователно, деянието, за
което е наложено на дружеството - жалбоподател административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на НП съдът констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат
отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Действително, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в
присъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, на
който е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и
4
да направи възражения по него, от която се е възползвал. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение, обаче дори формално не
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на т. 3 от
цитираната разпоредба – да се впише дата на извършване на нарушението. В
тази връзка, уместно е на това място да бъде отново отбелязано, че
изискването на този текст от закона относно минимално необходимото
съдържание на акта за установяване на административно нарушение не е
самоцел, а пряко кореспондира с правото на защита на лицето, което с
действието по съставяне на акта се привлича към
административнонаказателна отговорност, респ. на правния субект. Това лице
или правен субект следва да е наясно и да знае всички факти от състава на
нарушение - дата, място и начин на извършване, за да е в състояние да
организира защитата си. Това изискване цели да обезпечи и възможността за
осъществяване на съдебен контрол. Описанието на административното
нарушение следва, дори и да е кратко или лаконично, да е всякога пълно,
точно и изчерпателно, като съдържа посочване на всички съставомерни
признаци, характеризиращи го от обективна страна. В случая относно датата
на деянието следва да се отбележи, че е налице изрично изискване такава да
се посочи, доколкото е неизменна част от индивидуализацията на всяко
нарушение от обективна страна, като нееднократно настоящият съдебен
състав е имал възможност да отбележи, че макар да е възможно да съвпадат,
датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване е
необходимо да се разграничават по своята същност и твърдения за тях трябва
всякога да се съдържат при повдигане на административнонаказателното
обвинение. В практиката на съда, в това число и най – вече на касационната
инстанция - Административен съд - Хасково се приема, че не би било налице
съществено процесуално нарушение, ако при описание на фактическата
обстановка са отправени ясни твърдения, че към датата на проверката и
установяване на административното нарушение, то се осъществява и в
момента, а тези твърдения по безпротиворечив начин водят към датата на
извършване на деянието, каквото в конкретната хипотеза липсва. Визираното
в акта за установяване на административно нарушение деяние е
квалифицирано като нарушение по чл. 40, ал. 3, вр. ал. 1 от Наредбата за
рекламната дейност на територията на община Хасково се осъществява с
действие, тоест с конкретен акт, който следва да бъде описан с дата, място,
5
начин на извършване, което изискване по отношение на датата не е
изпълнено. Налице са и някои забележки относно предмета на нарушение -
РИЕ, които обаче касаят оценъчната дейност на актосъставителя и са по
същество в случай, че на подобен анализ съдът намери за необходимо да се
спре. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
редът за издаването му, но по съдържанието си не отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити и конкретно на чл.
57, ал. 1 , т. 4 от ЗАНН, тъй като дефицитът в твърденията в съставения
АУАН е изцяло възпроизведен и в санкционния акт и доколкото се касае за
основен индивидуализиращ признак за всяко деяние, какъвто е датата на
извършването, то следва процесуалното нарушение да бъде квалифицирано
като попадащо в категорията на съществените, с оглед критерия за това, а
именно ограничаване правото на защита и препятстване възможността за
съдебен контрол и води като последица до отмяна на наказателното
постановление без да се обсъждат доводи по същество.
За пълнота на изложението обаче съдът намира за уместно да отбележи,
че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени с допустими по закон
доказателствени средства, действително се установяват по недвусмислен и
категоричен начин относно част от фактическите положения. Доказано е, че
на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място е
извършена проверка от лица, от състава на комисия, назначена от кмета на
Община Хасково в района на пл. „****“ в град Хасково, Поземлен имот
77195.716.516, на ул. „*****“ № 29, ПИ 77195.722.176, както и на и ул.
„******, ПИ 77195.724.182, като по отношение на имота на улица „*****“ №
* било установено, че същият бил собственост на “Ракомс” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: град Хасково, бул. „*****” № **,
представлявано от управителя М. Д. Р. и в него били разположени пана за
строителни ограждения с дължина 20.40 метра и височина 1.70 м – 2 броя и 1
брой с дължина 27.00 метра и височина 1.70 метра. Липсват доказателства,
обаче за датата, на която тези пана са били разположени. Решаващо за
преценката, обаче, е това, че неправилно контролните органи, а впоследствие
актосъставителят и наказващият орган са възприели същите като рекламни
пана. В разпоредбата на Параграф 1 от Преходните и заключителни
6
разпоредби на Наредбата за рекламната дейност на територията на Община
Хасково /НРДТОХ/ е посочено, че по смисъла на тази Наредба: 1. “Външна
реклама” е всеки текст, обемна форма или изображение, предназначени да
информират обществеността или да привличат чрез средствата за масово
осведомяване, телекомуникациите или пряко до индивидуален клиент; 2.
“Надпис” е всеки текст, обемна форма или изображение, закрепени върху
сграда, свързани с функцията на даден обект в нея; 3. “Информационно-
указателна табела” е всеки текст, обемна форма или изображение,указващи
близостта на една сграда или терен, където се извършва определена дейност;
4.“Рекламни материали” /знамена, транспаранти/ надписи и информационно-
указателни табели с временен характер са обозначаващите акционни,
обществени, строително-ремонтни работи или предоставяне под наем и други
дейности, а в ал. 2 е пояснено, че за краткост изброените в ал. 1 понятия ще
бъдат наричани рекламно-информационни елементи /РИЕ/. В конкретната
хипотеза, обаче, са налице изображения, закрепени на метална конструкция,
на които били изписани номер на бюлетина и снимка на кандидат за кмет на
Община Хасково във връзка с кампанията за предстоящите „местни“ избори
за кметове и общински съветници, насрочени на 29.10.2023 г. с Указ № 146 от
31.07.2023 г. на Президента на Република България, който факт съдът приема,
както вече бе посочено, за установен, най – малко като служебно известен, но
и като публично оповестен, а това прави дейността, съответно естеството на
тези материали, подчинени на изискванията на Изборния кодекс, който, освен
нормативен акт от по – висок ранг, се явява и специален, доколкото
изображенията в контекста, в който са поставени касаят предизборна
агитация по смисъла на § 1, т.17 от Допълнителни разпоредби на Изборния
кодекс. Те имат всички изискуемите се за това реквизити за това, посочени в
цитираната разпоредба, а и тези визирани в разпоредбите на Глава
дванадесета Правила за провеждане на предизборната кампания - Раздел II -
Предизборна агитация от ИК. В тази връзка следва да се отчете, че в нормата
на чл. 183, ал.1 от ИК е предвидено, че по време на предизборната кампания
кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети може да
изготвят и разпространяват плакати, обръщения и други агитационни
материали, като на всеки агитационен материал задължително се отбелязва от
чие име се издава, а според ал. 2 всеки агитационен материал съдържа
информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като
7
информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на
агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-
визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и
разбираемо послание. В конкретиката на пороцесния случай е необходимо да
се отбележи, че според чл. 183, ал. 3 от ИК, агитационните материали се
поставят на определени от кмета места, а на сгради, огради и витрини – с
разрешение на собственика или управителя на имота. Тоест, в случая,
доколкото паната са поставени на ограждения - пана в недвижим, собственост
имот на „Ракомс“ ЕООД, то разрешение за това съгласно цитираната
разпоредба на ИК, която съдът приема за релевантна в ситуацията, следва да
даде собственика или управителя на имота.
Или, не се доказа твърдяното нарушение от обективна страна с оглед
естеството на информацията, целта и предназначението на изображенията в
контекста на официално обявена предизборна кампания и дори от гледна
точка плурализма, защитен както от КРБ, така и от ИК, а още по-малко се
доказа такова извършено от „Ракомс“ ЕООД.
С оглед на това, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното с
нея наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което същото
ще следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая
обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че
делото, макар да е приключило в две съдебни заседания, в които е бил даден
ход, по своята правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а
пълномощникът се е явил и адв. В. Ч. е изложил обстойни аргументи в
пледоарията си по същество. Изложеното обосновава тезата, че размерът на
разноските, които следва да бъдат присъдени все пак е необходимо да бъде
редуциран, тъй като е договорен в размер, над минимално установения
относно възнаграждението на упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 2, вр. чл.
8
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 400 лева, в какъвто размер следва да се
определи и присъди в полза на жалбоподателя.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-1 от 31.01.20204 г. на
Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на „Ракомс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул. „******“
№ **, гр. Хасково, представлявано от М. Д. Р. сумата в размер на 400.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9