Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 23.06.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при
участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря ИРЕНА Д.А разгледа
докладваното от председателя КАНД № 232/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Добрич, чрез
Началника, срещу Решение № 83/ 25.03.2022 г. по НАХД № 20213230201455/ 2021 год. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е отменено Наказателно постановление №
21-0851-001963/ 24.11.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
- Добрич.
В
жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е необосновано, неясно и
издадено в нарушение на закона. Според касатора ДРС неправилно е анализирал
събраните доказателства и е изтълкувал и приложил закона неправилно. Настоява,
че вмененото на водача нарушение е установено по безспорен начин. Прави
оплакване, че съдът не е кредитирал показанията на полицейските служители, а
същевременно е възприел изцяло показанията на свидетелите, доведени от водача.
Счита, че поведението на водача изцяло покрива признаците на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, с оглед на което решението е неправилно. Иска то да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП изцяло.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът
Р.М.М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от
адв. Г.Г., който оспорва касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Настоящият
състав, след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е основателна.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН, Решението на ДРС подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в чл. 348, ал. 1 от НПК. Съобразно нормата на чл. 218
от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението,
като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон
следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона,
необоснованост, съществени нарушения на производствените правила.
Съдът,
като съобрази наведените в касационната жалба доводи и при служебната проверка,
намира следното:
Р.М.М.
е наказан за това, че на 11.11.2021 г. в 22.25 часа, в гр. Добрич, на ул. „Ген.
- л-т Т. Д. Кантарджиев“, като водач на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. №
ХХХХХ, по ул. Фридрих Енгелс, на около 100 метра преди кръстовището с ул. „Ген.
- л-т Т. Д. Кантарджиев“ в посока ул. „Антон Стоянов“, управлява автомобила,
като умишлено увеличава оборотите на двигателя и поднася задната част наляво,
навлизайки в лентата за насрещно движение, след което поднася задната част на
автомобила вдясно по посоката си на движение, като с това си действие създава
реална предпоставка за ПТП. Не използва пътя по предназначение за превоз на
пътници и товари. АНО е приел, че водачът е осъществил нарушение по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП.
За
да отмени НП, първоинстанционният съд е приел, че словесното описание на
нарушението не съдържа посочване на съответната цел, за която е използван пътят
от наказания водач. Освен това е изтъкнал, че не била извършена проверка на
дълбочината на грайфера на гумите на автомобила, като е изложил мнението си, че
това би могло да бъде една от причините за занасянето на автомобила по пътя.
Посочил е, че според разпитаните свидетели, доведени от въззивника, чиито
показания се потвърждавали от св. Д., полицейски служител, колата е поднесла сама,
водачът се стресирал и затова натиснал газта. Впоследствие, на 17.11.21 г.,
посетил пункт за технически прегледи и установил, че задните апарати на
автомобила и спирачната му система не са в норма. Добавил е, че автомобилът е с
предно предаване, а желаният дрифт се извършва с автомобили със задно
предаване. В резултат е приел, че водачът не е бил длъжен и не е можел да
предвиди общественоопасните последици и е стигнал до извода, че се касае за
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Като основание за отмяна на НП е
изложил и обстоятелството, че липсвала посочената в НП реална предпоставка от
настъпване на ПТП, тъй като по улицата нямало други автомобили, както и че
автомобилът не се движел с висока и опасна скорост.
Настоящият
състав, като взе предвид приложимия закон, събраните доказателства, изложените
в съдебното решение мотиви и доводите в касационната жалба, счита последната за
основателна, а решението на ДРС – за неправилно и незаконосъобразно, в
противоречие със събраните по делото доказателства.
Основателно
е оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл.
348, ал. 2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. Предвид чл. 220 от АПК, касационният
състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите,
установени от първоинстанционния съд:
ДРС
е описал като установено от фактическа страна, че административнонаказателното
производство е започнало със съставения на 11.11.2021 г., описвайки отразената
в АУАН фактическа обстановка, а именно, че на съответния ден и час водачът
управлявал автомобила си със съответна марка и номер, като използвал пътя,
отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, като умишлено увеличавал оборотите
на двигателя и поднасял задната част наляво, навлизайки в лентата за насрещно
движение, след което поднасял задната част на автомобила вдясно по посоката си
на движение, като с това си действие създал реална предпоставка за ПТП. Посочил
е, че тази обстановка се установява от показанията на свидетелите - актосъставител М.Г.Г., св. Д.П.Д. и св. Ц.К.К.и
Н.Г.К.(двамата пътници в автомобила), както и от събраните писмени
доказателства, но независимо от приетата фактическа обстановка и
потвърждаването ѝ в съдебно заседание от актосъставителя и свидетеля по
АУАН, вкл. в частта на „занасянето“ и от другите двамата свидетели, е счел, че
се касае за случайно деяние и е отменил НП. Този извод на съда е в противоречие
с доказателствата по делото:
Фактическата
обстановка е описана ясно, а в противовес на нея са направени необосновани
изводи, които нямат нищо общо с конкретната фактическа обстановка.
Не
отговаря на събраните гласни доказателства и изложеното, че показанията на св. К.и
св. К.се потвърждавали от показанията на св. Д.. Напротив, св. Д. заявява в
съдебно заседание, че „… автомобилът се поднася с доста подаване на газ,
умишлено… преди да тръгне да поднася автомобилът, се чуха много силни звуци
на подаване на газ. Със затворени прозорци бях и въпреки това се чу
подаването на газта... асфалтът беше сух… колегата от сектор КАТ направи с
таблета си снимки на оставените дири от автомобила, които няма как според
мен…случайно да се оставят на асфалта.“ Показанията на другите двама свидетели
са коренно противоречиви.
Неоснователно
е позоваването от съда и на представения документ от технически преглед, който
е цяла седмица след установеното нарушение, поради което няма как да бъде
зачетен от съда, тъй като не може да удостовери, дори в него да са отразени
неизправности, че те са съществували към момента на деянието.
Неоснователно
е и изложеното мнение, че дрифт се извършвал само от автомобили със задно
предаване. Справка относно използваните автомобили за подобен род движение
сочи, че най-често дрифт автомобилите са със задно предаване, олекотени
купета и широки диапазони от мощност, като е важно автомобилът да бъде
подготвен за целта, за да бъде максимално бърз и контролируем при приплъзване. Добавено
е, че от значение са мощността, окачването, скоростната кутия, теглото, гумите
и множество други елементи, поради което един обикновен автомобил трудно би
осъществил продължителен и контролиран дрифт. Така изложеното описание
съдържа няколко елемента, а именно, че за дрифт, по аргумент от противното,
може да се използват и автомобили с предно предаване като процесния, а за
продължителен и контролиран дрифт, за какъвто не се касае в случая, е
необходимо автомобилът да бъде подкрепен с допълнителни елементи. Друга справка
сочи, че за дрифт автомобила като начало е необходимо - механичен самоблокиращ
се диференциал (LSD , шпер и тн...), койловър окачване и спортна седалка и
състезателен предпазен колан, но е уточнено, че това не означава, че не може и
без тях, както и че при липса на средства, може да се използва завареният
диференциал. Интересно, че съставът на ДРС е изпуснал думата „най – често“ при
посочване вида на автомобила, което навежда на самоцелно тълкуване на
справките.
Неправилен
е и изводът, че не била посочена целта, за която в случая е използван пътят.
Напротив описанието е точно и то указва на действия, които могат да бъдат обобщени
под понятието „дрифт“.
Неправилен
е изводът на съда, че не била доказана посочената в НП реална предпоставка за
ПТП, тъй като нямало други автомобили на пътя. Съставът пропуска, че в
процесния автомобил е имало три лица – водачът и двама пътници, за които при
подобни действия е налице основателна вероятност за ПТП, т.е. действията
представляват реална предпоставка за възникване на ПТП. Ненапразно с оглед на
това законодателят е завишил наказанията за подобни вид деяния.
Касационният
състав намира за основателни, кореспондиращи на установеното от доказателствата
и на закона доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на ДРС за
незаконосъобразност на НП. В обстоятелствената част на АУАН и НП са описани подробно
действията, които е извършил с МПС водачът, които действия правилно са
квалифицирани от актосъставителя и от наказващия орган като такива, чрез които
той в случая е нарушил забраната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП за използване на
отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с
предназначението им за превоз на хора и товари.
С
оглед на това извършеното от Р.М.М. деяние законосъобразно е квалифицирано като
нарушение на забраната в чл. 104б т. 2 от ЗДвП, за което правилно е приложен
чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, като са му наложени кумулативно предвидените фиксирани
размери на административните наказания глоба и лишаване от правоуправление на
МПС.
Правилно
случаят не е възприет като маловажен от издателя на НП. Действията по ползване
на пътища, които са отворени за обществено ползване за друго предназначение, се
характеризират с висока степен на обществена опасност, което е причината за
разписване в закона на забрана за водачите да извършват такива. Конкретното
деяние не се отличава с явна незначителност на обществената му опасност,
предвид броя на лицата, пътували в автомобила.
С
оглед изложеното, като е отменил НП, ДРС е постановил един незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да
бъде потвърдено НП.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Административен
съд – Добрич, касационен състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 83/ 25.03.2022 г. по НАХД №
20213230201455/ 2021 год. по описа на Районен съд – Добрич, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 21-0851-001963/ 24.11.2021 г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Добрич, с което на Р.М.М. ***, на основание
чл. 175а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 104б, т.
2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: