Решение по дело №801/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. С. М. срещу Решение № 1012-26-69-1/13.03.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - [област].

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно. Сочи се, че задължителните предписния също били незаконосъобразни, издадени при липса на обективност, в производството изводите били необосновани, не било установено извършвана ли е дейност като земеделски производител или не, което било същественото за преценката, а не регистрацията и не бил направен извод дали реално били реализирани доходи. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателят А. С. М., редовно уведомена, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата, като допълва, че безспорно се доказало извършването на дейност и реализиране на доходи. Б. внасяни осигурителни вноски и реализирани доходи, които не били правилно отчитани. Моли за отмяна на оспореното решение.

Ответникът Директор на ТП на НОИ - [област], редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, в писмено становище развива пространни доводи. От събраните по делото писмени доказателства се доказвало категорично, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно същият не бил регистриран по съответните закони в Република България, за да може да произвежда и да продава продукция, поради което като неосигурено лице нямал право на изплащане на обезщетение за възникнали рискове, за които не бил осигурен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - [област], като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно то писмо с изх.№ 1006-26-26/13.01.2025 г. (л. 8) във връзка с последващ контрол на изплатени парични обезщетения на фондовете на държавното обществено осигуряване е изискана информация от Осигурителна каса – „Стопанин“ за членовете на касата в периода 01.01.2019 г. до 31.07.2024 г.

От представената справка за членовете на Осигурителна каса „Стопанин“ от ТД на НАП [област] (л. 9-33, 34-37), е видно че А. С. М. е била двукратно регистрирана като земеделски стопанин, а именно за периода 18.03.2014 г. до 28.06.2016 г. и от 11.02.2019 г. до 31.07.2021 г., като статуса й е „неактивен“ и е осигурявано едно лице, това се потвърждава и от списък на членовете на осигурителна каса Стопанин [населено място], представен от управителя на същата.

От писмо на ОД Земеделие -[област] ( л. 38 гръб – 41)се установява че А. С. М. била регистрирана като земеделски стопанин със заявления от:

- 28.02.2014 г. с валидна регистрация до 15.05.2015 г., като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки 25 бр.

- на 07.10.2014 г. с валидна регистрация до 29.02.2016 г., като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки 25 бр.

- на 07.12.2015 г. с валидна регистрация до 23.06.2017 г., като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки 20 бр.

- на 23.01.2019 г. с валидна регистрация до 15.06.2020 г. като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки 25 бр.

на 04.12.2019 г. с валидна регистрация до до 11.06.2021 г. като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки 17 бр.

От писмо на ОДБХ- [област] (л. 41гръб) е видно, че към 04.11.2024 г. А. С. М. не е имала вписан/регистриран животновъден обект.

След анализ на получените данни от Г. Р. Б. – главен инспектор по осигуряването, обективиран в Доклад с № 1006-26-26-18/07.02.2025 г. ( л. 42- 45)е инициирана проверка на А. С. М., възложена със Заповед № ЗР-5-26-01844713/11.02.2025 г.( л. 45 гръб), връчена на жалбоподателката на 24.02.2025 г.

Във връзка с това били изискани обяснения и документи от последната с писмо с изх. № 1029-26-983/13.02.2025 г., (получено на 14.02.2025 г.) (л. 46 грб- 47), в отговор на което тя депозирала писмени обяснения (л. 48)където посочила, че се регистрирала като земеделски стопанин с отглеждане на кокошки, които гледала в двора си по време на „Корона“, след което ги заколили.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-01862051/25.02.2025 г., (48гръб-49§) с който се констатира че А. С. М. декларирала, че като земеделски стопанин упражнява дейност от 18.03.2014 г. и заявява вид на осигуряване фонд „Общо заболяване и майчинство и фонд „Пенсии“ и прекъсва дейност от 22.05.2016 г., като я възобновява на 06.02.2019 г. и я прекъсва на 10.06.2021 г. Установило се, че има данни за внесени приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване от осигурителни вноски за м. март 2013 г., февруари 2019 г и март 2019 г.

Установило се, че за А. М. имало данни за изплащане на парични обезщетения. Според контролните органи А. С. М. нямала качеството на регистриран земеделски стопанин, тъй като не е отговаря на понятието регистриран земеделски стопанин, който произвежда растителна и животинска продукция, предназначена за продажба. Направен е извод, че А. С. М. е отглеждала кокошки в лично стопанство, като продукцията е била предназначена за лично ползване, тъй като по Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти в личните стопанства, където се отглеждат птици под 50 броя, продукцията не се предлага на пазара. Поради което не било възникнало правно основание за подаване на декларация за регистриране на самоосигуряващо се лице за внасяне на осигурителни вноски и започване на трудова дейност и данните следвало да се заличат за периода 03.2014 г. до 05.2016 г., както и от м. 02.2019 г. до м.06.2021 г., като за това били издадени задължителни предписания № ЗД-1-26-01862060/25.02.2025 г. (л. 50), с които е дадено предписание данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 03.2014 г. до 05.2016 г., както и от м. 02.2019 г. до м.06.2021 г., да се заличат.

Задължителните предписания са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – [област], с жалба вх. № 1012-26-69/28.02.2025 г. по описа на ТП на НОИ – [област] /л. 51/.

С Решение № 1012-26-69-1/13.03.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – [област] е отхвърлил жалбата на А. С. М. срещу № ЗД-1-26-01862060/25.02.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ – [област], като е възприел изцяло установената в последните фактическа обстановка и правни изводи. За да бъдела осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“, освен регистрацията като земеделски стопанин било необходимо да е изпълнила кумулативно и следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и да е регистрирана по установения ред; да е подала декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл. 4 КСО от датата, от която декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. В случая за периода от 03.2014 г. до 05.2016 г., както и от м. 02.2019 г. до м.06.2021 г., вкл. А. С. М. реално не осъществявала дейност като земеделски стопанин, тъй като нямала вписан животновъден обект и не произвеждала животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попадала в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и не подлежала на осигуряване, поради което неоснователно подадените данни по чл. 5 ал. 4 КСО следвало да бъдат заличени.

Решението е връчено на адресата му, чрез пълномощник, на 19.03.2025 г., видно от отразяването в известието за доставяне /л. 5/, а жалбата против него е подадена на 28.03.2025 г., чрез административния орган /л. 4/.

По делото са изслушани свидетелските показания на свид. С. М. М. – баща на жалбоподателката, който заявява, че преди да забременее дъщеря му около една година гледала кокошки, а последното му внуче било на 5-6 г. Заявява, че гледали 20-30 кокошки, а в къщата където живеела тя, живеели две семейства. А. продавала зимата яйца на пазара. Като съобрази евентуалната заинтересованост на свидетелят и липсата на конкретика относно количества и периоди, съдът не намери основание да се съмнява в достоверността на показанията му, поради което приема за установено, че жалбоподателката в определен период е отглеждала домашни птици, за да си помага както в домакинството с яйца и месо, така и финансово чрез продажбата на част от яйцата, макар и не по установения ред.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – [област] формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на ЗП по чл. 117, ал. 2 КСО.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалните правила съдът намира следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Директора на ТП на НОИ – [област], при спазване на установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за отмяната му по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

При издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи правото на защита на адресата му и представляващи основание за отмяната му съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол, съставен от определения инспектор по осигуряването, и връчен лично на проверяваното лице. Представените от последните обяснения са обсъдени от контролния орган на ТП на НОИ – [област] и от Директора на ТП на НОИ – [област].

На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издадени Задължителни предписания, оспорени по административен ред съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО.

Директорът на ТП на НОИ – [област] с решение в срок е отхвърлил жалбата срещу предписанията /чл. 117, ал. 3 КСО/, като е възникнало и е упражнено правото на физическото лице да оспори по съдебен ред това решение.

Тъй като, на изследване подлежи издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалния закон съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК, в тази връзка съдът направи следните правни изводи:

Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5; самоосигуряващите се лица се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.". В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, като тези лица се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и по свой избор - за общо заболяване и майчинство.

От така цитираните разпоредби се обуславя извод, че осигурено лице е това, което реално извършва трудова дейност /непрекъсвана/, за което лице са внесени или дължими осигурителни вноски, а в конкретния случай, за да бъде земеделският стопанин осигурено лице, той следва да е регистриран, да произвежда растителна и/или животинска продукция и същата да е предназначена за продажба.

Не е спорно, че А. С. М. е била регистриран земеделски стопанин с лично стопанство в цитираните периоди и е декларирала, че е самоосигуряващо се лице, като е внесла някои осигурителни вноски и има изплатени обезщетения.

За да възникне качеството на самоосигуряващо се лице М. е следвало да е регистриран земеделски стопанин със стопанство тип „Ферма“ и да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, а не продукция, предназначена за задоволяване на нуждите на семейството ѝ.

Жалбоподателката е отглеждала кокошки в лично стопанство по смисъла на § 1, т. 47 ДР на Закона за животновъдството, тъй като съгласно чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, броят на птиците не надвишавал 50. Съгласно чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от Закона за животновъдството: животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни. т.е. продукцията е предназначена за лична консумация. Д. М. е спазвала изискванията на закона при реализиране/консумация на продукцията си е ирелевантно в конкретното производство.

От надлежно събрания доказателствен материал безспорно е установено, че жалбоподателката е извън кръга на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Установено е по делото, че лицето е регистрирано с по малко от 50 бр. птици, в лично стопанство, без право да предлага на пазара произведената храна и няма регистриран животновъден обект в Интегрираната информационна система на БАБХ съгласно изискванията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). (В този смисъл Решение № 4313 от 25.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2024 г., VI о., докладчик съдията С. Б., Решение № 2195 от 8.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2021 г., VI о., докладчик съдията Х. Б., Решение № 3113 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2022 г., VI о., докладчик съдията Д. С.)

Именно понеже жалбоподателката няма вписан/регистриран животновъден обект по установения ред, тя няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството, и съответно не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като от неправомерното си поведение по предлагане на пазара на минималното количество реализирана продукция, същата не може да черпи права.

За да е самоосигуряващо се лице в случаи като обсъждания, произведената продукция на регистрирания земеделски стопанин трябва да е предназначена за продажба и в обем, който да може да се определи като стопанска дейност, в противен случай лицето не подлежи на осигуряване. Изложеното обосновава извод, че за коментираните по-горе периоди за жалбоподателката не е бил изпълнен целият състав на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно да е регистриран като земеделски стопанин по съответния ред, включващ освен регистрация като земеделски стопанин по Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и регистрация на обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара /„ферма“ по смисъла на § 1, т. 46 ДР на Закона за животновъдството/ и да е произвеждала продукция чието предназначение е да се реализира икономически. За процесния период жалбоподателката не е представила доказателства за вписан животновъден обект за отглеждане на селскостопански животни - птици съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за животновъдството и чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Правно ирелевантни са твърдените от нея факти за отглеждане на кокошки, за които тя има регистрация, но единствено като за лично стопанство. В този смисъл вж. Решения на ВАС по адм. дело № 544/2024 г., по адм. дело № 8185/2021 г. и по адм. дело № 8608/2022 г.

С оглед разпределената доказателствена тежест по делото съдът намира ,че жалбоподателят не се домогва да докаже, че спорадичните предлагания на минимално количество яйца от страна на жалбоподателката изпълват изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно продукция, предназначена за продажба. Напротив доказва се обратното, а именно че същата не е била предназначена за това. Не са представени фактури или други разходни и приходни документи /така вж. Решение на ВАС по адм. дело № 10733/2022 г./, както и годишни данъчни декларации за съответните години. Не се доказва, че от жалбоподателката са наети лица, които да полагат труд за нейна сметка и в нейна полза. В този смисъл правилно органът е обусловил извод, че лицето не отговаря на спецификата на земеделския стопанин, който произвежда земеделска продукция с цел продажба и реализиране на приходи. Без значение е при това фактът, че за лицето са подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО и дали за същото са внасяни осигурителни вноски.

Сама по себе си регистрацията като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба /каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО/, не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава ІV, раздел ІІ от КСО“ /така вж. Решение на ВАС по адм. дело № 6092/2022 г./.

А. С. М. не е упражнявала реално трудова дейност, тъй като не е произвеждала растителна и/или животинска продукция, поради което единствено от регистрирането й като земеделски стопанин и внасянето на осигурителни вноски, не се обуславя възникване на осигуряване и придобиването на качеството осигурено лице по § 1, ал. 1, т. 5 ДР КСО. Административният орган като е достигнал до горните изводи, законосъобразно е отхвърлил жалбата на А. С. М. срещу ЗП за заличаване на данните, подадени некоректно по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Така вж. Решение по адм. дело № 11978/2021 г. на ВАС.

Оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона и принципа за съразмерност /чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК/.

Доколкото решението на Директора на ТП на НОИ – [област] и потвърдените с него Задължителни предписания са издадени законосъобразно, то и жалбата на А. С. М. следва да бъде отхвърлена.

По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт - Национален осигурителен институт /чл. 33, ал. 2 КСО във връзка с § 1, т. 6 ДР КСО/, следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 24 НЗПП.

На основание чл. 118, ал. 3 и чл. 119 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд - [област]

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. С. М. срещу Решение № 1012-26-69-1/13.03.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - [област], с което е отхвърлена жалбата й против Задължителни предписания № № ЗД-1-26-01862060/25.02.2025 г. на контролен орган при Териториално поделение на Националния осигурителен институт - [област].

ОСЪЖДА А. С. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Националния осигурителен институт, със седалище в [населено място], сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - [област].

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.