|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 120 |
|||||||||||
|
гр. Видин,
30.10.2019 г. |
|||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
Шести административен състав |
||||||||||
|
в публично заседание на |
тридесети септември |
||||||||||
|
през две хиляди и деветнадесета година в състав: |
|||||||||||
|
Председател: |
Борис Б. |
||||||||||
|
при секретаря |
Валерия Шутилова |
и в присъствието |
|||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
|||||||||
|
от съдия |
Борис Б. |
|
|||||||||
|
Административно дело № |
193 |
по описа за |
2019 |
година |
|||||||
|
и за да се произнесе, съобрази
следното: |
|||||||||||
|
Производството е по реда на
чл. 149 и сл.
от АПК, вр. с чл. 118, ал.
1 от КСО. Образувано е по подадена жалба
от Г.Б.Г. *** срещу Решение № 2153-05-11/06.06.2019г. на директора на ТП на НОИ
Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/21.03.2019
г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ Видин. Жалбоподателят
счита, че неправилно е изчислен размера на пенсията му. Моли съдът да отмени обжалваното
решение. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът
по жалбата - директора на ТП на НОИ Видин, чрез процесуалния си представител заема
становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира
за присъждане на разноски - възнаграждение за юрисконсулт. Съдът като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното: Със
заявление вх. № 2113-05-841/21.11.2018г. по описа на ТП на НОИ Видин жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст. По така подаденото заявление с Разпореждане
№ **********/02.01.2019 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на
НОИ Видин е отпусната пенсия, а с оспореното разпореждане от
21.03.2019г. е определен размера на пенсията – 341,48лв. Това разпореждане е било
обжалвано по реда на чл. 117, ал.
2 от КСО, като с Решение № 2153-05-11/06.06.2019г. на директора на
ТП на НОИ Видин жалбата срещу разпореждането
е отхвърлена. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата
е подадена от легитимирано лице, адресат на оспорвания административен акт, в
срока по чл. 118, ал.
1 от КСО и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ Видин е издадено от оправомощен орган, в рамките
на осъществен административен контрол върху акт на основание чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "а" от КСО. Административният акт е издаден в
рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са
спазени административно производствените правила, регламентирани с разпоредбите
на КСО и АПК. За да потвърди разпореждането,
директора на ТП на НОИ е приел, че правилно е определен размера на пенсията като
през периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. жалбоподателят е бил осигурен
по трудов договор, не е било налице правно основание да се осигурява за
пенсия и като физическо лице, регистрирано като упражняващо трудова дейност
като едноличен търговец и според действащата нормативна уредба, е липсвало
правно основание да се сумират двата осигурителни дохода при определяне на
пенсията, защото осигурителните вноски от едноличния търговец са били
недължими, предвид тези по трудовия договор.
От друга страна при определяне размера на пенсията на жалбоподателя.
не е зачетен доходът за периода от 01.01.2006 г. до 31.06.2006 г. в
качеството му на земеделски производител, защото не е внесен авансово в
законоустановения дължим размер от 110 лв. месечно. По делото е приета
експертиза, която е изчислила в три варианта евентуалната пенсия, вземайки
предвид и дохода, който не е зачетен от НОИ. Настоящият състав счита, че административния орган
правилно не е зачел периода 01.01.2006
г. до 31.06.2006г. когато жалбоподателят е подавал данни за осигуряване с
осигурителен доход от 55.00 лв. месечно като земеделски производител от
„ГЕЙТАП“ ЕООД и като самоосигуряващ се от ЕТ „ГЕЙТАП - Г.Г.“ с осигурителен
доход от 220 лв. Съгласно действащата през 2006г. разпоредба на чл. 6, ал. 7,
т. 2 от КСО осигурителните вноски за
регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители са за сметка на
осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между
петдесет на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 3 от Закона за бюджета
на ДОО за 2006 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за
регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители е 110 лв.
Разпоредбата на чл. 8. т. 4 от същия закон указва, че минималният месечен
размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводители, които упражняват само
земеделска дейност е 55 лв. , а жалбоподателят не е упражнявал
само земеделска дейност, а е бил и самоосигуряващо се лице. В резултат на
горепосоченото, в качеството си на земеделски производител, жалбоподателят е
следвало да се осигурява авансово върху сумата от 110 лв., а не върху сумата
от 55 лв.. тъй като не изпълва условието на разпоредбата на чл. 8, т. 4 от
Закона за бюджета на ДОО за 2006г. Също така съда счита, че периода 01.01.1997 г. до 31.12.1999г. следва да бъде
зачетен, тъй като макар, че не е бил длъжен да се осигурява в качеството си на собственик на ЕТ ,.ГЕЙТАП - Г.Г.“
според чл.
2, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи
свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение,
приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 3.07.1992 г., обн. ДВ.
бр. 58 от 17.07.1992 г., отм. ДВ. бр. 21 от 17.03.2000 г. осигурителни вноски
са внасяни и това не е спорно между страните. Г. е изпълнил изискването на чл.
1, т. 1 от цитираната наредба за това, че лицата, които упражняват трудова дейност
като еднолични търговци се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост,
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, наследствена пенсия или за
всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване.
След като вноски са внасяни справедливо е да бъде взет предвид този период,
още повече, че след отпадане на наредбата след 2000г. тези доходи се сумират
при определяне размера на пенсията. По изложените съображения,
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Видин, с което е оставено в сила разпореждане
на началника на отдел "Пенсионно осигуряване", с което е определен
размера на пенсия на жалбоподателя е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Тъй като в случая произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал.
2 от АПК, преписката следва да се върне на пенсионните органи за произнасяне
по заявлението на Г. при съобразяване с изложеното в мотивите на решението. При този изход на спора основателно е искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски по производството. Воден от
горното и на основание чл. 173, ал.
2 от АПК, вр. с 118, ал. 2
от КСО, Административният съд Видин ОТМЕНЯ Решение №
2153-05-11/06.06.2019г. на директора на ТП на НОИ Видин, с което е отхвърлена
жалбата на Г.Б.Г. *** срещу Разпореждане № **********/21.03.2019 г. на
началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ Видин. ВРЪЩА
делото като преписка на ТП на НОИ Видин за произнасяне по подаденото заявление
за отпускане на пенсия от Г.Б.Г. *** при спазване на указанията, дадени в мотивите
на настоящото решение. ОСЪЖДА ТП на НОИ Видин да заплати
на Г.Б.Г. разноски по делото в размер на 400/четиристотин/ лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните. Административен съдия : |
|||||||||||