Р Е Ш Е Н И Е
№
..................
гр. Кюстендил, 29.04.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд, в публично съдебно заседание на седми април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 105 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова
молба, депозирана от М.Д.П., ЕГ№ **********, с адрес ***, срещу Р.К.И., с адрес *** и К.М.И., с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че ищцата е наследник на В. К. П., бивш жител ***,
починала на 03.05.2017 г., по
силата на саморъчно завещание от 10.12.2013 г., оставено за съхранение в архива на Нотариус Б. А. - с
рег. № 325 по регистъра на НК, приложено към
нотариално дело № 27/10.12.2013 г. За обявяването му бил съставен протокол рег. № 2477/17.05.2017 г.
на Нотариус М. М. - с рег. № 696 по
регистър на НК. Първият препис от саморъчното завещание бил
издаден на 07.06.2017 г., с регистров № 2872 от 07.06.2017 г. на М. М. - Нотариус с рег.
№ 696 на НК.
Твърди се, че приживе В. К. П. и нейният съпруг Й. Б. П., извършили прехвърлителна
сделка, обективирана в нотариален акт № 100, том III, рег. № 7079, дело № 100 от
Поддържа се, че
поетите задължение не били изпълнявани, с изключение
на един период от 12.12.2007 г. до 19.01.2008 г., когато ответницата се грижила
за Й. Б. П. След смъртта му на 19.01.2008 г.,
тя започнала работа в Мини „Бобов дол“, и не полагала
грижи за прехвърлителката В. К. П., която
страдала от гръден дискомфорт и била инвалидизирана още през още от
09.10.2006 г. с водеща диагноза: „Сърдечна недостатъчност; дегенеративен
сърдечен порок“.
През м. декември
Твърди се също, че не
допуснала В. К. П. нито веднъж в имота, въпреки запазеното право на ползване, заради
което тя търсила съдействието на Районна прокуратура-Кюстендил за осъществяване
на достъп до прехвърления имот, за което била образувана преписка с вх. №
246/14/31.01.2014 г. по описа на КРП.
Междувременно с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 11, том.1, рег. № 283, дело № 9 от 27.01.2014 г.
на Нотариус М. Т. - с рег. № 604 по
регистъра на НК, Р. К. И. прехвърлила имота, предмет
на договора за издръжка и гледане, на сина си К. М.И.,
макар и да била наясно, че В. К. П. ще предприеме съдебни действия за
разваляне на договора от
С искова молба с вх. № 12938/17.06.2014 г. В. К. П. се обърнала към съда, за да защити правата си, като предмет
на същата били искове с правно основание чл. 87, ал. З и
чл. 135 ЗЗД, по която е образувано гр. дело №
1106/2014 г. по описа на КРС. С решение № 373 от
04.08.2015 г. по гр. дело № 1106/2014 г. на КРС бил развален поради неизпълнение договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане от 20.11.2006 г., сключен между Й. Б. П., В. К. П.
и Р. К. И., обективиран в нотариален акт № 100, том III, рег. № 7079, дело № 100 от
Решението на Кюстендилския районен съд бил
потвърдено с решение № 169 от 07.07.2016 г.
постановено по гр. дело № 629/2015 г. на КОС.
По касационна жалба на двамата ответници по
настоящия иск било образувано гр. дело № 5483/
Поради настъпилата смърт на В. К. П. в хода
на производството, като страни били конституирани нейните
наследници по закон - К.Й. Л., Н.Й. В. и Р. К. И., последната - ответник по
настоящата искова молба. С молби от 25.05.2017 г.
наследниците по закон на В. К. П. заявили отказ от иска и са поискали
прекратяване на делото. С Определение №
193 от 21.06.2017 г., съставът на ВКС е прекратил производството по гр. дело № 5483/
Описаните действия се развили без знанието и
участието на ищцата, т.к. същата не била уведомявана нито за конституирането на наследниците по закон на В. К. П., нито за депозираните от тях молби за
прекратяване на делото, при условията на отказ от иска. Поради това тя подала молба за отмяна на влязлото в сила определение № 193/2017 г. постановено по
гр. дело № 5483/2016 г. на ВКС, но искането
й било оставено без уважение.
Сочи се също, че доколкото ищцата била наследник на В. К. П., по силата на саморъчно завещание от 10.12.2013 г., то за нея било налице правото да иска
разваляне на договора от 20.11.2006 г., поради неизпълнение по отношение на
наследодателя й - В. К. П..
С оглед горното се поддържат искове с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, както и чл. 135 от същия закон.
Твърди се също, че
ако искът с право основание бъде отхвърлен би било налице неоснователното
обогатяване в размер на половината
от паричната пазарна равностойност на процесния имот, съответна на ½
ид.ч. от правото на собственост, т.к. ищцата ще бъде
лишена от възможността да си върне частта от имота, въпреки евентуалното
разваляне на договора за издръжка и гледане, респ. сумата по договора за
издръжка и гледане би била получена
на отпаднало основание – развален договор. Заради това поддържа и евентуална претенция в т.см., която смята да
предяви частично в размер на 1250 лева от притежаваната от нея собственост на стойност 25000 лева, която приема като ½ ид.
ч. от пазарната цена на целия имот от 50000 лв.
Предвид всичко гореизложено поддържа
следните искания:
1./ да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
развален поради неизпълнение до размер на
½ ид.ч. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от
20.11.2006 г., сключен между Й. Б. П., В. К. П. и Р. К. И., обективиран в нотариален акт № 100, том III, рег. №
7079, дело № 100 от
2./ да бъде постановено съдебно решение, с което на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, бъде прогласен за
недействителен до размер на ½ ид.ч. по отношение на ищцата М.Д.П.,
договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 11, том.1, рег. № 283, дело № 9 от 27.01.
3./ При условията на евентуалност и ако бъде уважен искът с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и бъде постановено
решение за разваляне на договора от 20.11.2006 г. за ½ ид.ч. от него,
съотв. отхвърлен искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД, да бъде
осъдена ответницата Р.К.И., с постоянен адрес:***, да
заплати на ищцата сумата от 1250
лева, предявена частично от 25000 лева, представляваща половината от паричната пазарна равностойност на процесния имот като
получена на отпаднало основание – развален договор.
Претендират
се и сторените в производството пред настоящата инстанция разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
Обстоятелства, от които произтичат
възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците
са депозирали писмен отговор,
като сочат, че предявеният
иск с правно основание чл. 87, ал. З вр., ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е недопустим, доколкото активно процесуално легитимиран е единствено наследник, какъвто при липсата на валидно завещание ищцата не била.
Смятат, че искът с правно основание чл. 135,
ал. 1
от ЗЗД също бил недопустим, тъй като не било посочено на какво основание и в какво се изразява
увреждането спрямо ищцата. Отделно, не се
сочело вземане, което да е било
възникнало или изискуемо (съобразно чл. 135, ал. 1 и ал. З от ЗЗД) към датата
на извършване на договора между двамата ответници.
Евентуалната претенция по чл. 55, ал.
1 от ЗЗД била неясно, доколкото липсвали обстоятелства за неоснователно обогатяване на ответницата, за обедняването на ищцата, за причинно-следствената връзка между двете,
както и кое е това отпаднало основание.
Освен това не оспорват твърденията по
исковата молба:
- че с
нотариален акт № 100, том 3, дело № 100/2006г., по описа на нотариус Д. С., с
рег. № 146 на НК и район на действие - РС - Кюстендил, и с който Й. Б. П., с ЕГН: **********, б. ж. на гр.
Кюстендил, починал на 19.01.2008г., и съпругата му В.
К.П. с ЕГН: **********, починала на (03.05.2017 г.), са прехвърлили на Р. К.И. с ЕГН: ********** собствения си недвижим имот срещу
задължение й да ги гледа и издържа;
- че едната страна по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, а именно - В. К. П., е
депозирала искова молба с вх. № 12938/17.06.2014г.,
с правно основание чл. 87, ал. З и чл. 135 от ЗЗД, по която е образувано гр. д. № 1106/2014г. на Кюстендилски районен съд, по което е
постановено решение № 373 от 04.08.2015г., с което
договорът сключен между Й. Б. П., В. К. П. и Р.К. И., обективиран с нотариален акт № 100, том 3, рег. № 7079, дело № 100 от
2006г, на Д. С. - Нотариус с рег. № 146 по регистъра на
НК, както и фактът, че решението е потвърдено с решение № 169 от 07.07.2016г.,
постановено по гр. д. № 629/2015г., Окръжен съд - Кюстендил.
- че Р.К.И.
с договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 11,
том 1, рег. № 283, дело № 9 от 27.01.2014г. на М. Т. - Нотариус с рег. в. № 604 по регистъра на НК, прехвърля имота, предмет
на договора за издръжка и гледане, на сина си - К.М.И..
-
че поради смъртта на В. К. П., с определение,
постановено в закрито заседание
от 20.06.2017г., съставът
на ВКС е
конституирал като страни
по делото наследници по закон (в
това число и доверителката ми), като всички наследници правят отказ от
иска и прекратяване на делото.
- че ищцата е подала молба за отмяна на влязлото в сила определение №
193/2017г., постановено по гр. д. № 5483/2016г. на ВКС, която е оставена без
уважение.
Останалите обстоятелства по исковата молба се
оспорват.
Оспорват
изрично саморъчното завещание, като твърдят, че то не е
написано и подписано от В. П., имало
множество поправки, а при изписването
на отделни думи имало грешки, които правели трудно разбираем смисъла, който авторът е искал да вложи
в същите.
С оглед на това го смятат за
нищожно поради неспазване на предвидената в чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството ЗН) форма.
Наред с това сочат, че завещателката към датата, посочена в
завещанието, не била в състояние да разбира свойството и значението на акта,
който извършва (дори
завещанието да било написано от нея), заради което то било унищожаемо.
С
оглед на изложеното поддържат възраженията за нищожност и унищожаемост на
завещанието.
Твърдят, че ответницата полагала нужните грижи за кредиторите по алеаторния договор, които са били нейни роднини,
осигурявала им е по-добри социално-битови условия за преживяване, осигурявала необходимата им
издръжка и създавала условия за спокоен и нормален живот, какъвто са водили до онзи момент. Участвала в поетите ремонтни дейности в дома на
прехвърлителите, чистела е, готвела е, прала и простирала дрехите на своите чичо и леля, организирала
както веселите, така и тъжните ритуали и активно поемала грижи за всичко, за да се чувстват добре.
В началния период след
сключването на договора, прехвърлителите били в състояние, позволяващо им да се грижат за себе
си, като по-голям бил обемът от грижи за съпруга, който страдал от болестта на Паркинсон. Ответницата поела
ангажимент за неговото лечение, а в началото
на 2007 г., когато си счупил крака си, подпомагала транспортирането му до болница и всичко свързано с
лечението му. По отношение на съпругата
му също полагала грижи, т.к. страдала от
„сърдечна недостатъчност“ „дегенеративен сърдечен поток“, в следствие на което претърпяла и
сърдечна операция. През този период ответницата била неотлъчно до нея - транспортирала я е до Трета градска болница,
обгрижвала я през време на цялото лечение. Носила храна, вода и лекарства. След тази операция, била насочена за санаториално лечение в гр. Банкя, което
продължило 10 дни, където периодично я посещавала
и подпомагала както ответницата, така и нейните деца – Р. М. К. и К.М.И.
(втория ответник). Ответницата й осигурявала дървата за огрев, чистотата в къщата, включително чрез извършването на ремонтни дейности. Ответникът К.М.И. подменил подовата настилка на целия етаж, електрическата инсталация,
монтирал бойлер, стилажи и пералня, с цел подобряване
на условията на живот на кредиторите по алеаторния
договор.
Заявяват,
че доколкото прехвърлителите си запазили пожизнено
правото на ползване върху имота били поканени от
ответницата да се преместят в апартамента, в който тя
живее, за да може да ги гледа по-добре, но те пожелали да останат в къщата си,
намираща се в *************** защото там бил съсредоточен целият им живот, къща, приятели и
т.н. и се чувствали спокойно.
В отговора си ответните страни сочат
също, че за да се прибегне към
разваляне на договора, каквото право имала само изправната страна, следвало да има неизпълнение
на поетите задължения, каквото в случая не било налице.
Освен
това, последвалата сделка за покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт № 11, том 1, рег. № 283, дело № 9 от 27.01.2014г.
на М. Т. - Нотариус с рег. в. № 604 по регистъра на НК, не накърнявала по никакъв начин правата на покойните прехвърлители.
След прехвърлянето на
процесния имот от страна на прехвърлителите и установяването
на собственост върху същия, от страна на приобретателите, процесният имот излизал от патримониума на покойните прехвърлители, респ. процесният имот бил изключен от завещанието, направено от покойната В. К. П., обективирано в полза на ищца по настоящото дело - М.Д.П.,
тъй като към този момент той вече не е бил част от имуществото,
с което е могла да се разпорежда.
Независимо
от заявеното считат, че искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД е погасен по давност.
Наред с това смятат, че в
полза на втория ответник е изтекъл и срок, по-дълъг от предвидения в чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС), доколкото
нотариалният акт за покупко-продажба на имота е съставен на
27.01.2014 г., а исковата молба по настоящото дело била вписана 08.03.2019 г.
Считат също, че
предявеният евентуален иск е неоснователен.
Претендират разноски.
В съдебно заседание исковата молба, както и отговорът към нея се
поддържат от процесуалните представители на страните.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не са спорни и са обявени за
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
- с
нотариален акт № 100, том 3, дело № 100/2006 г., по описа на нотариус Д. С., с
рег. № 146 на НК и район на действие - РС - Кюстендил, и с който Й. Б. П., с ЕГН: **********, б. ж. на гр.
Кюстендил, починал на 19.01.2008г., и съпругата му В.
К.П. с ЕГН: **********, починала на (03.05.2017 г.), са прехвърлили на Р. К.И. с ЕГН: ********** собствения си недвижим имот срещу
задължение й да ги гледа и издържа;
- че едната страна по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, а именно - В. К. П., е
депозирала искова молба с вх. № 12938/17.06.2014г.,
с правно основание чл. 87, ал. З и чл. 135 от ЗЗД, по която е образувано гр. д. № 1106/2014г. на Кюстендилски районен съд, по което е
постановено решение № 373 от 04.08.2015г., с което
договорът сключен между Й. Б. П., В. К. П. и Р.К. И., обективиран с нотариален акт № 100, том 3, рег. № 7079, дело № 100 от
2006г, на Д. С. - Нотариус с рег. № 146 по регистъра на
НК, както и фактът, че решението е потвърдено с решение № 169 от 07.07.2016г.,
постановено по гр. д. № 629/2015г., Окръжен съд - Кюстендил.
- че Р.
К.И. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 11, том 1, рег. № 283, дело № 9 от 27.01.2014г. на М. Т. - Нотариус с
рег. в. № 604 по регистъра на НК, прехвърля имота, предмет на договора за
издръжка и гледане, на сина си - К. М.И..
-
че поради смъртта на В. К. П., с определение,
постановено в закрито заседание
от 20.06.2017г., съставът
на ВКС е
конституирал като страни
по делото наследници по закон (в
това число и доверителката ми), като всички наследници правят отказ от
иска и прекратяване на делото.
- че ищцата е подала молба за отмяна на влязлото в сила определение №
193/2017г., постановено по гр. д. № 5483/2016г. на ВКС, която е оставена без
уважение.
В. К. П., бивш жител ***, починала на 03.05.2017 г., видно от
приложения прпис-извлечение от Акт за смърт на л. 10 от делото, като по делото
не е спорно, че съпругът й Й. Б. П. е починал преди
нея.
По силата на завещание, оставено
за съхранение в архива на Нотариус Б. А. - с
рег. № 325 по регистъра на НК, приложено към нотариално
дело № 27/10.12.2013 г., обявено с протокол рег.
№ 2477/17.05.2017 г. на Нотариус М. М. - с
рег. № 696 по регистър на НК, В. К.П. се разпоредила с
притежаваното от нея имущество след смъртта си, като саморъчно на 10.12.2013 г.
посочила, че го оставя изцяло на ищцата - в т.см. приложеният препис от саморъчното завещание, издаден на 07.06.2017
г., с регистров № 2872 от 07.06.2017 г. на М. М. - Нотариус с рег.
№ 696 на НК.
Досежно автентичността на завещанието е
прието заключение по допуснатата съдебна графологическа експертиза, изготвено
от вещото лице Ал. А., според което то е подписано то завещателя В. К.П.. В
т.см. е и приетото заключение по допуснатата разширена графическа експертиза,
изготвена от вещите лица Л.Г., В.С. и Г.М..
Според
приложената на л. 33 от делото скица процесният недвижим имот представлява, жилище № 9, находящо се на третия етаж в жилищен блок *********, състоящо се от две стаи и кухня, със
застроена площ от 63.59 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 1, ;
със застроена площ от 5.56 кв.м., както и съответните проценти от общите части
на сградата и от правото на строеж
върху мястото, представляващо
Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.504.1186.9.9 по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на Изп. директор
на АГКК, с адрес на имота: гр. ***********, който самостоятелен обект се намира в сграда № 9, разположена в поземлен
имот с идентификатор 41112.504.1186, с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (един), с площ
63.59 кв.м., ведно с
прилежащите: избено помещение 1 (едно), 1.006% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, при съседи на самостоятелния обект в сградата:
на същия етаж:
41112.504.1186.9.8 и 41112.504.1186.9.31, под обекта: 41112.504.1186.9.6, над обекта: 41112.504.1186.9.12;
Според приложената по делото удостоверение на л. 34 от делото данъчната
оценка на поземления имот е 14309,10 лв.
Според заключението по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице Й.Н.,
пазарната стойност на процесния имот е 24600 лв.
Видно от заключението на
приетата комплексна послесмъртна експертиза, изготвена от вещите лица С.М. и
д-р В. Р. към 10.12.2013 г. В. П. е била със
съхранена способност да взима правилни решения, да ръководи действията си, да
сключва договори и да разбира свойството и значението на постъпките си, респ.
със съхранена дееспособност към посочения момент.
Установява се от приложените преписи на
съдебни решения, че с искова молба с вх. № 12938/17.06.2014 г. В. К. П. се обърнала към съда, за да защити правата си, като предмет
на същата били искове с правно основание чл. 87, ал. З и
чл. 135 ЗЗД, по която е образувано гр. дело №
1106/2014 г. по описа на КРС. С решение № 373 от
04.08.2015 г. по гр. дело № 1106/2014 г. на КРС бил развален поради неизпълнение договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 20.11.2006 г.,
сключен между Й. Б. П., В. К. П. и Р. К. И., обективиран в нотариален акт
№ 100, том III, рег. № 7079, дело № 100 от
Решението на Кюстендилския районен съд бил
потвърдено с Решение № 169 от 07.07.2016 г.,
постановено по гр. дело № 629/2015 г. на КОС.
По касационна жалба на двамата ответници по
настоящия иск било образувано гр. дело № 5483/
Поради настъпилата смърт на В. К. П. в хода
на производството, като страни били конституирани нейните
наследници по закон - К.Й. Л., Н.Й. В. и Р. К. И., последната - ответник по
настоящата искова молба. С молби от 25.05.2017 г.
наследниците по закон на В. К. П. заявили отказ от иска и са поискали прекратяване
на делото. С Определение № 193 от
21.06.2017 г., съставът на ВКС е прекратил производството по гр. дело № 5483/
Описаните действия се развили без знанието и
участието на ищцата, т.к. същата не била уведомявана нито за конституирането на наследниците по закон на В. К. П., нито за депозираните от тях молби за
прекратяване на делото, при условията на отказ от иска. Поради това тя подала молба за отмяна на влязлото в сила определение № 193/2017 г. постановено по
гр. дело № 5483/2016 г. на ВКС, но искането
й било оставено без уважение.
Събрани
са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н.Г.С., Р. Х. П.,
И. Б. П., К. Й.Л., Люба Л.Л.
и Н.Й.В..
Свид. Н.С.
сочи, че
„баба В.“ си имала спестени пари. Тя си поемала грижите за къщата,
самообслужвала се. След смъртта на съпруга й ответницата Р. започнала да се
кара с нея и винаги имало кавги и разправии. Р. и К.живееха в апартамента на
баба В., който се намира в гр. Кюстендил. Идвали от време на
време, идвали за 10-15 минути, започвали кавги и разправии и си тръгвали, а
когато искала нещо Р. й казвала, че всичко си има и няма да й купи, каквото
желае.
Показанията на свидетеля Р. Х.
са в същия смисъл. Твърди, че всеки ден ходела да помага на „леля В.“,
но никога не виждала Р. там. Сочи, че пръхвърлителката била на легло 2-3 години,
като я гледала М.
Свидетелят И. П. е съпруг ищцата. Заявява,
че „В.“ един път го извикала и му казала: „Понеже Р. и синът й
само ме крадат и не ме гледат, съм решила да дам на вас етажа, за да ме
гледате”. Категоричен е, че докато била болна, съпругата му се грижела за нея. Р.
работела в рудника в Бобов дол и идвала на пенсията само. Те живеели в една
къща. Всяка сутрин й палели печката. Съпругата му я гледала, защото била зле и
не можела сама да се обслужва. Даже била на памперси.
Свидетелят К. Л. твърди, че В. и
М. не били в добри отношения. При заболяване на сърцето, Р. ***. Предимно на
празници се виждали. Като ходил на гости, виждал Р. да полага грижи за В..
В. и Р. ходели в с. Слокощица, където Р. имала къща. Садили
градина.
Свидетелят Л.Л. също сочи, че докато
била жива В. с М. и Иван нямали никакви отношения, защото не се понасяли. Р. ***
по болници за операции. Р. ходела на работа и я гледала след като се върне от
работа. Не знае обаче, да е била на легло. В същото време поддържа, че не е виждала
Р. до ходи при „леля В.“ след смъртта на мъжа
й.
Свидетелят Н.В. твърди, че В. и Р. били
в най-добри отношения. Р. се грижила за нея от много години. Впечатленията й са
от посещения само на имени дни. От Р. знаела, че за всичко се е грижила тя и
нейните деца. След операцията на В. Р. се е грижила за нея.
Други доказателства по
делото не са ангажирани.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са следните искове:
·
Иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
·
Иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД –
отменителен иск за обявяването за
недействителни спрямо ищеца действията, с които длъжникът го уврежда”.
·
както и при
условията на евентуалност и ако бъде уважен искът с правно основание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД и бъде постановено решение за
разваляне на договора от 20.11.2006 г. за ½ ид.ч. от него, съотв.
отхвърлен искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД, се поддържа иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 87, ал. 3
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 100/2006 г. на Нотариус Д. С., с
рег. № 146 на НК.
По допустимостта: Активно легитимиран да
предяви иска за разваляне на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е както прехвърлителят, така и неговите наследници. Това следва от правилото, че със смъртта на едно физическо лице
неговото наследство се придобива като съвкупност от права и задължения от
наследниците му по закон от момента на откриване на наследството. От този
момент се придобива и наследството от лицата, в полза на които починалото лице
се е разпоредило приживе за след смъртта си с общо завещателно разпореждане.
В същото време наследяването
по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, за това когато
починалата страна е оставила общо завещание (чл. 16, ал.1 ЗН), назначеният с
него универсален наследник измества наследниците по закон.
В развитие на изложеното в съдебната практика
се застъпва именно становището, че
наследниците на прехвърлителя имат правото да искат разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато,
докато прехвърлителят е бил все още жив и могат да
упражнят правото да се развали договорът в обема на притежаваните права, т.е.
съобразно дела си. Тези основни положения са посочени в ТР № 30/ 17.06.1981 г.
на ВС, ОСГК - Правото на разваляне на договор е субективно потестативно, но и
имуществено, поради което – наследимо и може да бъде упражнено от
правоприемниците. В този смисъл са, например: Решение № 615 от 9.03.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 3824/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 285 от 6.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1328/2009 г., IV г. о.
В този контекст след смъртта на лицето, което е прехвърлило право на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
призованите към наследяване лица придобиват притежаваните от наследодателя към
момента на откриване на наследството права. Действително към момента на смъртта
си наследодателят не притежава право на собственост върху имота, с който
приживе се е разпоредил, но разполага с правото да иска разваляне на договора,
с който това право е било прехвърлено, поради неизпълнение на насрещната
престация за полагане на грижи и даване на издръжка, което е, както вече се
отбеляза, имуществено по естеството си и съответно наследимо.
С оглед на горното в конкретния случай ищцата би могла да иска разваляне за
притежаваното по силата на наследяване по завещание от починалия завещател
право, да предяви иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
При тези доводи претенцията се възприема за допустима.
Този извод не се разколебава и от установените по делото и безспорни
обстоятелства, че за да защити правата си В. П. депозирала
искова молба, като предмет на същата били искове с правно основание чл. 87, ал. З и чл. 135 ЗЗД, по
която е образувано гр. дело № 1106/2014 г. по описа на КРС. Действително с
решение по делото бил развален поради неизпълнение договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 20.11.2006 г.,
сключен между Й. Б. П., В. К. П. и Р.К. И., обективиран в нотариален акт
№ 100, том III, рег. № 7079, дело № 100 от
Не е спорно, че всички наследници заявили отказ от
иска и с определение на ВКС по гр.д. № 5483/2016 г. делото е било прекратено,
респ. обезсилено решението на КОС по в.гр.д. № 629/2015 г., с което било
потвърденото първоинстанционното решение по гр.д. № 1106/2014 г. на КРС. При
тези обстоятелства страните не спорят и досежно това, че ищцата тук е подала молба за отмяна на влязлото в
сила определение № 193/2017г., постановено по гр. д. № 5483/2016г. на
ВКС, която е оставена без уважение.
В този смисъл нормата на чл.298 ал.1 от ГПК установява
субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение –
само страните по спора ”решението влиза в сила само между същите страни”.
Действително разпоредбата на ал.2 разширява субективните предели на силата на
пресъдено нещо и по отношение на правоприемниците на страните. Но такива в
посочения процесуален смисъл са само тези, на които спорното право е
прехвърлено след завеждането на делото. (В този смисъл е и задължителната
съдебна практика на ВКС по чл.290 от ГПК – например Решение № 27/ 24.02.2012г.
по гр.д. № 845/ 2011г., II г.о., ГК). Аргумент за това е разпоредбата на чл.226
ал.1 от ГПК, съгласно която при прехвърляне на спорното право в течение на
производството, то следва своя ход между първоначалните страни. Противното
тълкуване на разпоредбата на чл.298 ал.2 от ГПК е лишено от основание.
В
случая завещанието е обявено протокол рег. № 2477/17.05.2017 г. на Нотариус М. М. - с рег. № 696 по регистър на НК по искане на ищцата тук. Първият
препис от саморъчното завещание бил издаден на 07.06.2017 г., с регистров № 2872 от
07.06.2017 г. на М. М. - Нотариус с рег. № 696 на НК по искане на ищцата. Поради
смъртта на В. К. П. с определение, постановено в закрито заседание
от 20.06.2017г., състав
на ВКС е
конституирал като страни
по делото наследниците й по закон,
доколкото към онзи момент на съда не е било известно
починалият ищец да е оставил завещание, респ. е конституирал на нейно място по
делото само наследниците й по закон. От това следва, че направеният от тях
отказ от исковете не обвързва настоящия ищец по никакъв начин. В т.см.
настоящия съдебен състав споделя изцяло тезата на мнозинството от върховните
магистрати, изразена в Решение №249/06.11.2018 по дело №12/2018 на ВКС, ГК, IV
г.о., че „…след като молителката не е била конституирана по делото като
наследник по завещание на починалата ищца и не я е заместила като страна в
процеса, то дори по делото да беше постановено решение по материалноправния
спор спрямо наследниците по закон на ищцата, това решение би имало сила само в
отношенията между тях и ответниците по делото, и също не би породило сила на
пресъдено по отношение на молителката (в
този смисъл са и решение № 177/02.06.2016 г. по гр. дело № 965/2016 г. на IV-то
гр. отд. на ВКС, определение № 98/11.03.2011 г. по частно гр. дело № 59/2011 г.
на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 239/07.08.2017 г. по гр. дело №
3676/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 249/02.08.2016 г. по гр.
дело № 2890/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).
Универсалният
наследник би бил обвързан с решението само в случай, когато
правоприемството е настъпило след като силата на пресъдено нещо е възникнала по
отношение на неговия праводател, какъвто не настоящият случай. Той не е
обвързан от силата на пресъдено нещо тогава, когато правоприемството е
настъпило във висящ процес и той не е заместил праводателя си.
Поради това се налага извод, че молителката
разполага с процесуалната възможност да защити правата си като предяви отново
исковете по чл. 87, ал. 3 и чл.
135 от ЗЗД – в качеството си на наследник (универсален) по завещание
на В. П..
И доколкото процесуалната
легитимация, разглеждана като принадлежността на правото на иск, е въздигната в
абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща възникването на същото, то при
наличието на
оспорване на качеството на ищцата на „наследник“ на правоимащото лице, при
релевирани основания за нищожност, съотв. унищожаемост на саморъчното завещание,
съдът дължи произнасяне по валидността на последното, както следва:
В решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 807/2012
г. на ВКС, І г.о., е прието, че оспорването на истинността на документ по реда
на чл. 193 ГПК е равнозначно на предявяване на
инцидентен установителен иск, по който, за да се формира сила на пресъдено
нещо, съдът следва да се произнесе независимо от произнасянето по основния иск.
Това становище се основава на разясненията, дадени в т.1 от ТР № 5 от
14.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, които са в смисъл, че
целта на производството по чл.
193-194 ГПК е да се обори обвързващата доказателствена сила на
представен по делото документ, и че с установяване неистинността, съответно с
потвърждаване на истинността на този документ се разрешава със сила на
пресъдено нещо въпросът за неговата истинност.
При тези установени правила в случая съдът е приел,
че доколкото ищцата е заявила, че ще се полза от оспорения документ, в нейна
доказателствена тежест е било да установи, че завещанието е написано и
подписано от завещателя - (прието с
доклада по чл. 146 ат ГПК, че приложим е принципът за разпределение на
доказателствената тежест, че onus
probandi е
върху лицето, което се ползва от него, доколкото саморъчното
завещание е частен диспозитивен документ и характерното за него е, че не носи
подписа на страните, а на завещателя – арг. от разп. на чл.193 ал.3 изр. второ от ГПК).
При така разпределената доказателствена тежест по
делото са ангажирани доказателства, които дават увереност, че завещанието
отговаря на императивните изисквания на чл.
25, ал.1 ЗН.
Завещанието е частен диспозитивен документ, но
същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на
която законът поставя специални изисквания, едно от които е то да е написано
изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до
нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. „б”
ЗНсл.
В отговора на исковата молба е застъпено
становище, че процесното такова не е написано и подписано от завещателя.
В т.см. е прието заключение по допуснатата
съдебна графологическа експертиза, изготвено от вещото лице Ал. А., според
което то е подписано от завещателя В. К.П.. В т.см. е и приетото заключение по
допуснатата разширена графическа експертиза, изготвена от вещите лица Л.Г., В.С. и Г.М., според
което както текстът, така и подписът на „завещател“ са изписани то В. П..
Изводите на вещите лица не разколебават от другите, събрани по делото,
доказателства, заради което съдът им се доверява, като приема, че оспорването в
т. см. е недоказано.
Не
може да се приеме, че то е нищожно и поради направени поправки в него.
Действително желателно е да е написано четливо и чисто, но наличието на
поправки и зачертавания или добавяния, не винаги означава нищожност. Аргумент
за това е разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК, който повелява, че съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачертавания, изтривания и
добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
доказателства по делото. В случая са налице само удебелявания на отделни букви
в него и те следват логично хода на писменото изразяване на завещателя, което
показва, че са направени в хода на съставяне на завещанието и не водят до
съмнение във волята му, а събраните по делото доказателства не опровергават намерението
му за разпореждане в този смисъл. Дори напротив. Заведените приживе от нея дела
по реда на чл. 87, ал. 3 от ГПК, съотв. чл. 135 от ЗЗД, са категорична индиция
за влошените отношения с приобритателя по алеаторния договор, а изразената в
процесното завещание воля за отмяна на предходни завещания, в т.ч. и в полза на
настоящия ответник Р.И., респ. и ново разпореждане с имуществото й за след
смъртта, е последователна и логична последица от това.
В същото време по силата на чл. 112, б. “и” от Закона за собствеността и
чл. 4, б. “и” от Правилника за вписванията, завещанието е вписано на 07.06.2017
г.
Има яснота кой е бенефициерът по него, съдържа дата и подпис, като имената на
завещателя са изписани саморъчно, както и целият му текст.
Не възникват съмнения
по автентичността му и в контекста на възражението за осигуряване на
сравнителен материал от ползващата се от него страна. Действително осигуряването на сравнителен
материал (”образци за сравнително изследване” по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР
на Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията
на вещите лица) е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието. Но експертът
по едноличната експертиза е ползвал такъв, съставен приблизително в периода на
изготвяне и на оспорвания акт. В същото време заключението е оспорено
единствено с довод за липса на онагледяване в него, както и за некомпетентност
на експерта, който го е изготвил. Заради това е допусната разширена експертиза,
заключение по която е изготвено от три вещи лица. Спор досежно ползваните
образци не бил поддържан. В съдебно заседание на 03.06.2020 г. пълномощникът на
ответните страни е искал ищцата да осигури и друг сравнителен материал, като е
твърдял, че такива следвало да има при нея, т.к. в последните си години
завещателя е живяла с нея. Членовете на разширената експертиза обаче, са
ползвали други и повече образци, подробно описани в заключението, а самото
искане е било оттеглено в следващо съдебно заседание, като липсва
твърдение, че
сравнителните образци – обект на изследване, не изхождат от завещателя. В т.см.
доводите на ответниците не внасят съмнение в заключението на експертите – в
т.ч. едноличната и разширената такава, респ. и не разколебават изводите във
връзка с автентичността на завещанието.
Досежно възражението на унищожаемост на
завещанието
поради липса на завещателна способност към момента на извършване на акта:
Разпоредбата на
чл. 13 от ЗН сочи, че е дееспособно и може да прави завещание е всяко лице,
което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради
слабоумие и е способно да действа разумно. Завещателната дееспособност трябва
да съществува към момента на изразяване на волята на завещателя, в случая със
саморъчното завещание – към момента на изготвянето на завещанието в писмен вид
и неговото подписване.
Изхождайки от тези основни регламенти и видно
от заключението на приетата комплексна послесмъртна експертиза, изготвена от
вещите лица С.М. и д-р Венцислава Р., съдът ще приеме, че към 10.12.2013 г. В. П.
е била със съхранена способност да взима правилни решения, да ръководи
действията си, да сключва договори и да разбира свойството и значението на
постъпките си, респ. със съхранена дееспособност към посочения момент. Заключението не е оспорено, като същото се възприема за пълно и
обективно, а съмнения, че завещателят не е бил
в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си, не възникват. Тя е била със запазена завещателна дееспособност към момента на
извършване на завещателното разпореждане (така и Решения
№ 244-1979-I, 83-2004-II г.о. на ВКС), като доводите за
унищожаемост на саморъчното завещание, като извършено от лице, неспособно да
завещава, не бяха подкрепени със средствата на ГПК.
При тези доводи не може да се сподели тезата, че по
реда на чл. 193 от ГПК то следва да бъде изключено от доказателствата по
делото.
В т.см. следва да се анализират предпоставките на
чл. 87, ал. 3 от ГПК:
Общият принцип, заложен в чл. 87 ал. 1 от ЗЗД,
предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, а когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на
вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред - ал. 3 от
с.з.
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление
ищецът да развали договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето
задължение за гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са
проявени следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на
действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на
право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка;
2. приобретателят по договора, респ. неговият наследник виновно да не е
изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като
неизпълнението не трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора (арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД) и 3. кредиторът да е оказал
необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него правни
задължения по процесния ненаименован договор.
Съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК с изготвения доклад по делото
- по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест за установяването на
тези правопораждащи спорното потестативно право юридически факти, които
подлежат на главно и пълно доказване от ищеца.
При така разпределената доказателствена тежест в случая са ангажирани доказателства, от анализа на които се налага извод, че
договорът за прехвърляне на процесния имот
срещу поето насрещно непарично задължение - за гледане и издръжка, е
действителен и е породил целените от страните правни последици. С него прехвърлителите
са се разпоредили в полза на ответница Р.И. с процесния имот срещу задължение
за издръжка и гледане при необходимост, но запазили правото си на ползване
върху него пожизнено. Ищцата е трето за договора лице, но в съдебната практика се приема, че трето лице може да иска разваляне
на договора единствено в хипотезата на наследствено правоприемство между него и
уговарящия, в случай на неизпълнение от страна на длъжника (Решение № 70/02.02.2010 г., по гр.д. №
41/2009 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), каквато е и
настоящата хипотеза, с оглед приетото за установено универсално правоприемство
по завещание.
Типичните задължения на приобретателя по този договор,
преценени с оглед житейското значение на това да гледаш някого (като се изключи
буквалния смисъл – да си насочил поглед, да следиш с очи), е да вършиш
постоянно потребното за пряко задоволяване на нуждите за живота му. Именно в този аспект при прехвърлянето на правото на
собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор е възникнала и
изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя - трайно,
постоянно, със собствени усилия да извършва действия по обгрижване на
прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и социално
съществуване издръжка.
Събраните по делото гласни доказателствени средства
обаче, не установиха това задължение да е изпълнявано ежедневно, непосредствено
и непрекъснато, а не епизодично (както се приема за необходимо в съдебната
практика - Решение № 6ЗЗ/01.07.2002 г.,
по гр.д. № 944/2001 г., на ІІ г.о.; Решение № 293/24.06.2009 г., по гр.д. №
491/2008 г., на I г.о.; Решение № 165/01.03.2010 г., по гр.д. № 71/2009 г., на
III г.о.
При тълкуването на
волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД и доколкото в договора
задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, следва да се
приеме, че в случая в това задължение се включва изцяло храна, режийни разходи,
дрехи и други според нуждите на прехвърлителя (без оглед на възможността му да
се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите да се справя сам - така Решение
№ 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., Решение № 82 от
5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., Решение № 169 от 19.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о. и др. Събраните по делото
писмени доказателства обаче, установяват, че прехвърлителят е възрастна жена,
на 86 години към датата на смъртта си, с влошено здравословно състояние, заради
което нуждата й от помощ, особено в последните й години, е била очевидна и то в
пълния договорен обем. Към този момент тя е живяла с ищцата, както сочи и
представителят на ответниците, като данни за полагани от приобретателя грижи не
се събраха. Действително
свидетелите К.и Л. Л., както и Н. В. сочат, че в кратък
период от време ответницата Р. И. е гледала леля си и това е станало след нейна
операция, но задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по
обем и на периоди (сравн. Решение №
412/30.04.2009 г., по гр.д. № 1512/2998 г., на I г.о.; Решение № 95/12.02.2010
г., по гр.д. № 699/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Така се налага извод, че ответницата не е изпълнила
задължението си да гледа прехвърлителя В. П. в горепосочения смисъл на
понятието. Действително събраните гласни доказателства са противоречиви, но
могат да обосноват представа, че отношенията между В. и ответницата Р.в едни
момент станали напрегнати. Индиция в т.см. са и водените приживе от
прехвърлителя съдебни производства за разваляне на процесния договор. Това също
предполага неполагане на грижи за прехвърлителя в обема, договорен между
страните.
От показанията на свидетелите Н.С., Р. П. и И. П. може да се приеме, че ответницата е посещавала
прехвърлителя рядко, по празници и при възможност за това. Няма данни при тези
си посещения да е полагала нужните издръжка и грижи. Показанията на тази група
свидетели, вкл. и на съпруга на ищцата, се възприемат за обективни, доколкото
впечатленията им са били непосредствени и не са опровергани от другите
доказателства по делото. В друга насока са показанията на вече споменатите свидетели
К.Л., Л.Л. и Николина В., които, както вече се отбеляза, сочат, че в периода на
операция на В. и следоперативното й лечение, ответницата Р.И. се е ангажирала с
грижите за нея, когато е посещавала прехвърлителите е чистела в дома им,
готвела е, перяла е, шетала е по време на празници. Тази дейност обаче, не
запълва съдържанието на дължимата грижа, тъй като няма данни да е била системна
и постоянна.
Няма доказателства за липса на съдействие от
прехвърлителя, въпреки данните за усложнените отношения с приобритателя, заради
което и третата предпоставка за уважаване на претенцията се намира за налична.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният
от ищцата иск за разваляне на сключения договор за 1/2 ид. ч. е основателен и
следва да бъде уважен. Развалянето следва да бъде постановено независимо от
това, че ответницата Р. И. междувременно
е отчуждила вещта, т.к. за последиците от неизпълнението е без значение дали
обектът на договора съществува, в същия вид ли е и правата върху него в патримониума
на длъжника ли са.
Не се налага отмяна на посочения нотариален акт
в тази част, доколкото съгласно ТР № 3/29.11.2012 г. по ТД № 3/2012 г. на ОСГК
на ВКС, на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим
имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е и настоящия случай.
По иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД – отменителен иск за обявяването
за недействителни спрямо ищеца действията, с които длъжникът го уврежда”.
С разпоредбата на чл.135 ЗЗД е уредена правната възможност на едно лице -
кредитор да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо него онези правни
действия, с които се уврежда неговият интерес за
удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник.
В този контекст
материално легитимиран ищец
по делото следва да е лице, което има качеството на кредитор на лицето
- ответник,
в т.ч. кредитор и на непарично вземане за издръжка и гледане по алеаторен
договор. Съгл.
приетото в Постановление № 1 от 29.III.1965 г. по
гр. д. № 7/64 г., Пленум на ВС, съгласно което всеки кредитор, включително и този, който е носител на непарично вземане,
може да си служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.
Прехвърлителят по алеаторен договор също има качество „кредитор“
на непаричното вземане за издръжка и гледане от момента на сключването на
договора и от този момент той може да претендира относителна недйствителност на
извършената след него от приобретателя увреждаща го сделка с прехвърления му
имот.
Правото по чл. 135 ЗЗД е наследимо,
като в този случай качеството на кредитор за наследника на праводателя –
прехвърлител възниква от момента на смъртта на последния, в случай че
приобретателят е прехвърлил процесния имот на трето лице с цел да увреди
кредитора. В посочения смисъл – Решение №
7/26.01.2012 г. на ВКС по гр. дело № 456/2011 г., III г.о.
От друга страна „универсалното наследяване по
завещание е с приоритет по отношение на наследяването по закон, наследникът по
закон се призовава към наследяване само ако завещателният акт по чл. 16 ал.1 ЗН
страда от порок и не е породил действието си” – спр. Решение N 698 от 08. 06. 2011 година по гр.д. N 1281/2009 година
на ВКС- I отд., като данни в т.см. по делото няма.
От това следва, че в този случай качеството на
кредитор за наследника на праводателя – прехвърлител е възникнало от момента на
смъртта на последния, т. е. от този момент за наследника възниква правото на
иск по чл. 135 ЗЗД.
Без значение в тази връзка е моментът на завеждането
на иск за разваляне на договора, както и моментът на влизане в сила на
съдебното решение по него.
Като увреждаща тук се сочи сделката, материализирана в договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 11, том.1,
рег. № 283, дело № 9 от 27.01.
При тези разяснения съдът приема, че
прехвърлянето на собствеността на процесния имот на втория ответник лишава
кредитора - в случая ищцата,от възможността да се удовлетвори, като си върне
обратно собствеността върху имота, предмет на иска с правно основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД или
негова парична равностойност. В този смисъл сделката е увреждаща. Увреждането е
особено недвусмислено и е категорично налице, доколкото актът на разпореждане
касае именно подлежащия на реституция имот. С отчуждаването му кредиторът е
поставен в невъзможност да си възстанови имота, който е прехвърлил
наследоателят му с неизпълнения алеаторен договор.
Нещо повече, от данните по делото може да се
приеме, че отношенията между страните по процесния алеаторен договор са били
влошени поради неизпълнение на поетите задължения приживе на прехвърлителя В. П.
и към момента на сключването на договора в полза на втория ответник. Заради
това приложимата към спора материалноправна норма е тази по чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. Установява се от представения по делото договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка от 2006 г., че към датата на
сключване на увреждащата сделка – покупко-продажба на недвижим имот – от 2014 г.,
ответницата Р. И. - е знаела, че е длъжник на своята леля В. П., която е имала
вземане спрямо нея за издръжка и гледане по алеаторния договор. Прехвърлителката
не е желаела вече последиците на договора, с който е прехвърлила имота. В т.см.
е и изричната й воля, която приживе е
депозирала искова молба с вх.
№ 12938/17.06.2014г., с правно основание чл. 87, ал. З и чл. 135 от ЗЗД, по
която е образувано гр. д.
№ 1106/2014г. на Кюстендилски районен съд, по което е постановено решение № 373 от 04.08.2015г., с което
договорът сключен между Й. Б. П., В. К. П. и Р.К. И., обективиран с нотариален акт № 100,
том 3, рег. № 7079, дело № 100 от 2006г, на Д. С. -
Нотариус с рег. № 146 по регистъра на НК, както и фактът, че решението
е потвърдено с решение № 169 от 07.07.2016г.,
постановено по гр. д. № 629/2015г., Окръжен съд - Кюстендил. Тези факти са
обявени за безспорни по делото. В същото време съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗЗД знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая страните по сделката са майка и
син. Установи се
също така, че синът на ответницата – К.И., е вземал активно участие при
общуването между майка си и нейната леля, и е бил в течение на техните
отношения. Атакуваната сделка ответниците са сключили на 27.01.2014 г., т.е.
след като са узнали за сериозната промяна в отношението на В. П. и след като
изпълнението по договора от страна на ответницата е било напълно преустановено.
Наличието
на съответна родствена връзка и фактическа степен на близост в отношенията на
ответниците, сочат на извод за наличие на знание. От това следва, че презумпцията за
знание не е оборена, а искът
следва да бъде уважен, като бъде обявена недействителността на сключената
сделка за дарение по отношение на ищеца, до размера на неговата наследствена
част.
Този изход на спора
налага произнасяне и по поддържаното възражение, че правото на иск е погасено
по давност, като другото такова за изтекла придобивна давност не може да бъде
обект на изследване, доколкото предмет на спора не са вещни искове, нито пък
правата на вторият ответник досежно имота, предмет на делото, в какъвто смисъл
то се поддържа и в която хипотеза подобна защита би била мислима.
По въпроса от кой момент за кредитора-ищец
започва да тече погасителната давност на иска по чл. 135 ЗЗД в случаите, при които
процесният имот, предмет на увреждащата сделка, чиято недействителност се
претендира, в по-ранен момент е бил прехвърлен с договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на длъжниците от общия
праводател на кредитора и длъжниците, който договор в последствие е бил
развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е налице отговор в Решение № 7/26.01.2012 г., по гр.д. №
456/2011 г.,ІІІ г.о., постановено от състав на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер.
Приема се, че давността за обявяване на относителна недействителност на
увреждащата сделка тече от момента на сключването й, че за
наследодателя-прехвърлител и кредитор, в случай, че неизпълнението по
алеаторния договор предхожда увреждащата сделка, давностният срок започва да
тече от деня на сключването й, като след смъртта му по силата на наследственото
правоприемство, този срок продължава да тече и по отношение на неговия
наследник, който встъпва в правата му. Правото да искат отмяна на увреждащата я
сделка на основание чл. 135 ЗЗД е имала заветницата на ищцата.
По отношение на нея давностният срок за предявяване на иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД е започнал да тече от
сключване на договора за покупко-продажба на имота – 27.01.2014 г. и е изтекъл
на 27.01.2019 г., съгласно чл. 110 ЗЗД. Искът тук е предявен на
18.01.2019 г., респ. не може да се приеме, че правото на иск е погасено по
давност. Доводът, че вписването на исковата молба е станало в по-късен момент,
поради което правото на иск било погасено по давност, е без правно значение,
доколкото по указанията на чл. 116, б. б от ГПК давността се прекъсва с
предявяването на иск, а не с вписването на исковата молба.
В т.см. значимо е и това, че докато е воден съдебният процес, обарзуван по същите искове от
наследодателя приживе, за вземането, предмет и на настоящия иск,
срокът е бил спрян (спр. чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, чл. 116, б. „б“
ЗЗД.).
Ето защо правото на иск не е погасено
по давност, а исковата претенция и в тази част следва да бъде уважена.
Досежно евентуалния иск :
Условие
за разглеждането на иска да бъде осъдена ответницата Р.К.И.,
с постоянен адрес:***, да заплати на ищцата сумата от 1250 лева, предявена частично от
25000 лева, представляваща половината от
паричната пазарна равностойност на процесния имот като получена на отпаднало
основание – развален договор, е - ако бъде уважен искът с
правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и бъде постановено решение за разваляне на договора от 20.11.2006 г. за ½ ид.ч.
от него, съотв. отхвърлен искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД. То не
е налице, доколкото и двете претенции се възприеха за основателни. Заради това
по него съдът не дължи произнасяне.
По разноските: С оглед изхода от
делото на ищеца се следват деловодни разноски - арг. от нормата на чл. 78, ал.
1 от ГПК. Доказани са такива в размер на
2336,89 лв. е в този размер ще й бъдат присъдени.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194,
ал.3 вр.ал.2 от ГПК, оспорването на истинността на представения от М.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, документ: саморъчно завещание от В. К. П., бивш жител ***, починала на 03.05.2017 г., съставено на 10.12.2013 г., оставено за съхранение в архива на Нотариус Б. А. - с
рег. № 325 по регистъра на НК, приложено към
нотариално дело № 27/10.12.2013 г., обявено с
протокол рег. № 2477/17.05.2017 г. на Нотариус М. М. - с
рег. № 696 по регистър на НК.
РАЗВАЛЯ по иска на М.Д.П.а, ЕГ№ **********, с адрес ***, срещу Р. К.И., с адрес ***, на основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД, поради неизпълнение до размер на ½ ид.ч (една втора идеална част) Договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
20.11.2006 г., обективиран
в нотариален акт № 100, том III, рег. №
7079, дело № 100 от
ОБЯВЯВА, на основание чл. 135 ЗЗД, за относително недействителен по отношение М.Д.П.а, ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Димитър И.“ № 8, сключеният между Р.К.И., с адрес *** и К.М.И., с адрес ***,
до размер на ½ ид.ч (една втора
идеална част) Договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 11, том.1, рег. № 283, дело № 9 от 27.01.
ОСЪЖДА Р. К.И., с ЕГН ********** и адрес *** и К. М.И., с ЕГН **********, и адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Д.П.а, ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 2336,89 лв. (две хиляди триста тридесет и шест лева и
осемдесет и девет стотинки), за сторените деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при
районен съд – Кюстендил: _________________