Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Днес, 01.12.2016 г., Р. Г., съдия-докладчик при Русенски окръжен съд,
Наказателно отделение, като се запознах с материалите по н.о.х.д.№ 610/2016 г.
по описа на Русенски окръжен съд и с предявените обвинения против:
-Н.К.И. - за осъществен състав на
престъпление по чл.301, ал.1 от НК;
-П.Б.И.
- за осъществен състав на престъпление
по чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК;
-Р.Р.Б. - за осъществен състав на престъпление по чл.301,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК;
-И.Ж.Ш. -
за осъществен състав на престъпление по чл.301, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК;
-М.Р.И. -
за осъществен състав на престъпление по чл.301, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК;
-П.Н.И. -
за осъществен състав на престъпление по чл.301, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК;
-А.С.П. -
за осъществен състав на престъпление по чл.301, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК и като обсъдих въпросите, предмет на проверка от
съдията-докладчик по чл. 248, ал.2 от НПК намирам, че не са налице
предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, а
образуваното съдебно производство следва да се прекрати. Също така констатирах
и наличието на предпоставки за прекратяване на наказателното производство
спрямо П.Н.И. на основание чл.369, ал.4, вр. ал.3 от
НПК.
На първо
място съдията докладчик констатира, че в рамките на досъдебната фаза на
производството с определение №434 от 27.10.2014 г. по искане на обвиняемия П.Н.И.,
в производство по чл.368 и сл. от НПК на СГП е била предоставена възможност на
СГП в три месечен срок да внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт,
с предложение за освобождаване на обв. И. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със
споразумение за решаване на наказателното производство, или да прекрати наказателното производство като уведоми за
това съда. В рамките на така дадения от съда срок, СГП е внесла делото в съда с
обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД №20/2015 г. по описа
на РОС. Впоследствие, в открито съдебно заседание от 15.04.2015 г., съдът е
констатирал наличието на допуснати в рамките на предсъдебната
фаза съществени процесуални нарушения и върнал делото на СГП за тяхното
отстраняване. От постановление на прокурор при СГП от 11.05.2015 г. (т.9, л.13
от дос.пр.) се установява, че към датата на
постановяването му – 11.05.2015 г., делото е било върнато на СГП за отстраняване
на констатираните от страна на съда в определение от 15.04.2015 г. съществени
процесуални нарушения. Доколкото в материалите по настоящото производство
липсват каквито и да е доказателства относно връщането на делото на органите на
досъдебното производство на по-ранна дата, следва да се приеме, че от този надлежно
удостоверен момент – 11.05.2015 г. за прокурора е започнал да тече императивно
следващия от процесуалната разпоредба на чл.369, ал.3 от НПК едномесечен срок
за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и внасяне на делото в
съда. В конкретния случай срокът е изтекъл на 11.06.2015 г., а обвинителният акт,
въз основа на който е образувано настоящото НОХД №610/2016 г. е внесен в
Русенски окръжен съд година и половина по-късно - едва на 18.11.2016 г. В този
смисъл, съдията докладчик констатира наличието на предпоставките по чл.369,
ал.4 от НПК за прекратяване на наказателното производство по отношение на П.Н.И. за осъществен състав на
престъпление по чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдията – докладчик намира, че разполага с правомощието да се произнесе по този
процесуален ред, въпреки липсата на изрична уредба на това негово правомощие в чл.248
и сл. от НПК. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че изрична възможност
за прекратяване на наказателното производство при пропуск първоинстанционният
съд е уредена в правомощията на въззивната съдебна
инстанция – чл.334, т.4 от НПК. Съобразно цитираната разпоредба въззивният съд може да отмени присъдата и да прекрати
наказателното производство, освен в случаите на чл.24, ал.1, т.2-8 и 10 и и
ал.4 от НПК, още и когато първоинстанционният съд не
е упражнил правомощията си по чл.369, ал.4 от НПК. Видно от уредените
възможности за прекратяване на наказателното производство от страна на първоинстанционния съд (чл.289 от НПК), то сред същите
отново липсва изрично препращане към предпоставките по чл.369, ал.4 от НПК. От
това законодателно решение следва, че както съдията – докладчик, така и
първостепенният съд са длъжни да съобразяват предписанията на чл.368 и сл. и
във всички случаи да се произнесат с акт за прекратяване на наказателното
производство при наличието на уредените в чл. 369, ал.4 от НПК предпоставки за
приложението на този специален процесуален институт. В този смисъл и в конкретния
случай доколкото възможността на прокурора за продължаване на наказателното
производство е била преклудирана с изтичането на
месечния срок, производството спрямо И. се явява недопустимо и следва да бъде
прекратено на основание на цитираната по-горе процесуална разпоредба.
На второ място съдията докладчик, констатира и основания
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП, като съображенията
за това са допуснати в хода на досъдебното производство съществени, отстраними процесуални нарушения:
Съдията
докладчик констатира, че не са били изпълнени изцяло указанията, дадени от съда
с определение от 15.04.2015 г. , касателно
констатирано съществено противоречие между фактическите обстоятелства, отразени
в обвинителния акт и правната квалификация на деянията на част от обвиняемите
лица, както и констатирано от настоящия съдия докладчик съществено противоречие
между словесна и цифрова квалификация в диспозитивите
по повдигнатите спрямо всяко едно от обвиняемите лица обвинения.
По-конкретно в обстоятелствената част на акта
на държавното обвинение се извеждат фактически обстоятелства за извършено
деяние от страна на обвиняемия Н.И. на 23.09.2011 г. изразяващо се в поискване
и получаване на неследваща се облага за да не изпълни свои служебни задължения
и да не състави АУАН на св. Д. за извършени от същия административни нарушения по
ЗДвП, изразяващи се в управление на МПС без обезопасителен
колан, без заплатена винетна такса за движение по
републиканската пътна мрежа и за неспазване на пътната маркировка. В диспозитива на обвинителния акт са конкретизирани цифрово и
текстово нарушенията по отношение, на които обв. Н.И.
е поискал и приел неследващ му се дар – по чл.179, ал.3, т.4; чл.182 и чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП. Същевременно при последното привличане на обв. Н.И. в досъдебната фаза на производството – на
05.04.2016 г. не са били спазени указанията на наблюдаващия прокурор и същият е
бил привлечен към наказателна отговорност като е било конкретизирано в диспозитива на постановлението на водещия разследването (т.11,
л.75 от дос.пр.), че обв. Н.И.
е поискал и приел неследващия му се дар за да не изпълни действия по служба
изразяващи се в съставяне на АУАН, но единствено за нарушение на чл.179, ал.3,
т.4 от ЗДвП – по управление на МПС без заплатена винетна
такса. В този смисъл и съдията – докладчик констатира наличието на съществено
противоречие между привличането на лицето в качеството на обвиняем в
досъдебната фаза на производството и внесения в съда обвинителен акт, с който
на практика обвинението спрямо този обвиняем е било недопустимо фактически и
правно разширено.
Съществено
противоречие между описани фактически обстоятелства и правна квалификация се
констатират и по отношение на други две от привлечените към наказателна
отговорност лица – обвиняемите П.Б.И. и Р.Р.Б.. Така
по – конкретно по отношение на обв. П.И. фактически е
отразено, че на 15.09.2011 г. същият е поискал и приел неследващ му се дар за
да не изпълни задължения по служба изразяващи се конкретно в несъставяне на
АУАН за допуснати от страна на св. Д. административни нарушения по ЗДвП -
управление на МПС със скорост над разрешената за конкретния пътен участък, управление на МПС, без да ползва обезопасителен колан и такова при липса на годно
свидетелство за правоуправление. Същевременно, при последното привличане на П.И.
в качеството на обвиняемо лице – на 05.04.2011 г. (т.11, л.22 от дос.пр.), както и в диспозитива
на обвинителния акт по отношение на същия е било повдигнато обвинение
единствено и само за това, че е поискал и приел неследващата му се облага за да
не изпълни задълженията си по служба и не състави АУАН само за нарушение по
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – управление на превозно средство с превишена
скорост. В този смисъл и не са били изпълнени изцяло указанията на съда от
предходното определение за връщане на наказателното производство. По отношение
на този обвиняем е било допуснато и друго процесуално нарушение. Конкретно за
извършеното от негова страна деяние на 23.09.2011 г., част от усложнената
престъпна деятелност от фактическа страна е било посочено, че неизпълнението на
задължения по служба от негова страна, по повод на които е поискал и приел
неследващия му се дар се изразява в несъставяне на АУАН за управление на МПС
със скорост над позволената за конкретния пътен участък, а в диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на
същия обвинението е било разширено, като са добавени и други две нарушения – по
чл.179, ал.3, т.4 и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – за управление на МПС без
заплатена винетна такса и без да се използва обезопасителен колан – такива за каквито липсват надлежни
фактически твърдения в обвинителния акт. Идентично нарушение е било допуснато
от страна на представителя на СГП и по отношение на обв.
Р.Б. (за който се сочи, че е действал в съучастие с обв.
П.И. като съизвършител).
На
следващо място съдията – докладчик констатира и друго съществено процесуално
нарушение, неупоменато в определението на РОС от 15.04.2015 г. По-конкретно
налице е съществено противоречие между цифрова и текстова квалификация до
степен, че остава неясно по кой конкретен текст от наказателния закон са били
привлечени към наказателна отговорност всички обвиняеми в настоящото
производство. Така в диспозитивите на постановленията
за последното привличане на всеки един от тях в досъдебната фаза на
производството (т.11, л.22, 28, 36, 40, 44, 75), при описанието на фактическата
рамка на обвинението в обвинителния акт, както и в диспозитивната
част на същия по отношение на всеки един от обвиняемите Н.И., П.И., Р.Б., И.Ш.,
М.И. и А.П. се сочи, че същите са действали в качеството на „полицейски орган“
т.е. от особената категория длъжностни лица по чл.302, ал.1 от НК. Същевременно
както в досъдебната фаза на производство (считано след частичното прекратяване
на наказателното производство с постановление от 27.01.2014 г. – т.8, л.19-25
от дос.пр.), така и в обвинителния акт всеки един от
обвиняемите е привлечен към наказателна отговорност за осъществен състав на
престъплението подкуп по основния му състав – чл.301, ал.1 от НК. В този смисъл
е налице съществено противоречие досежно повдигнатите
спрямо обвиняемите обвинения и остава неясно обстоятелството дали съдът е
сезиран с обвинение по основния или квалифицирания състав на престъплението
пасивен подкуп.
Всичко изложено по-горе следва да се приеме за съществено
процесуално нарушение, водещо до непълнота и неяснота в прокурорския акт и при
привличането на лицата в процесуалното качество обвиняеми, нарушаващо правото им
на защита. В тази насока трайната съдебна практика е категорична-„Обвиненията
трябва да бъдат ясно и точно формулирани както на предварителното следствие,
така и в обвинителния акт, за да знае подследственият
(обвиняемият) в какво е обвинен и да организира защитата си”.
На последно място следва да се
посочи, че доколкото по отношение на обвиняемите Р.Р.Б.,
П.Б.И. и Н.К.И. е започнало производство по чл.368 и сл. от НПК (с определение
№173 от 17.05.2016 г., определение №177 от 26.05.2016 г. и определение №245 от
05.07.20016 г. е било констатирано изтичането на сроковете по чл.368, ал.1 от НПК и на основание чл.369, ал.1 от НПК на СГП е бил даден три месечен срок за
упражняване на правомощията в цитираната процесуална разпоредба), то при
условията на чл.368, ал.3, вр. ал.1 от НПК делото
следва да бъде върнато на СГП за отстраняване на нарушенията и внасяне на
делото в съда в едномесечен срок.
По изложените съображения и на основание чл. 249, ал.2, вр. с чл.248, ал.2,
т.3, чл.369, ал.3, вр. ал.1 и чл.369, ал.4, вр. ал.3 от НПК, съдията – докладчик
Р
А З П
О Р Е
Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по сл. дело №20-П/2011 г.
по описа на СО при СГП, спрямо П.Н.И. за престъпление по чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
ПРЕКРАТЯВАМ
съдебното производство по н.о.х.д. № 522/2016 г. на Русенски окръжен съд, НО.
ВРЪЩАМ делото
на СГП за отстраняване на процесуалните нарушения, посочени в обстоятелствената
част на настоящото разпореждане и
внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
Разпореждането в
частта за прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4,
вр. ал.3 от НПК е окончателно, а в останалата си част
подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК: