Решение по дело №2041/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

       Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

гр. Горна Оряховица, 04.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на   двадесет и първи януари две хиляди и  двадесета година в състав:   

                                       

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева

 

при секретаря  Снежана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2041 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

  Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ, по чл.261 от КТ, по чл.262 от КТ от адв.Ч., пълномощник на Н.Т.Т. против „КОНСОРЦИУМ-РМ ТИТАН-БАТ СЕКЮРИТИ”ООД-гр.Пловдив.

Ищецът твърди, че съгласно трудов договор № 701 от 30.06.2014г., считано от  01.07.2014 г. работил при ответника на длъжността „охранител” с месторабота обекти на „НК ЖИ” ЖПС - Горна Оряховица.

Със заповед № 89/02.05/2019 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда трудовият договор на Н.Т.Т. бил прекратен, като заповедта била връчена на лицето на 02.05.2019 г.

Ищецът твърди, че до подаване на исковата молба не са му изплатени възнагражденията за положен извънреден труд и възнагражденията за положен нощен труд.

Сочи, че съгласно графици на работните смени на охранителите в Склад № 1 - гр. Горна Оряховица, същите полагали денонощен труд на две смени - дневна смяна - от 07:30  до 19:30 часа  и нощна смяна - от 19:30 до 07:30 часа, като въпреки че в договора изрично било договорена продължителност на работното време от 8 часа, работният труд е престиран на смени - 12 часови: дневна смяна, нощна смяна, два дни почивка. Сочи се, че всеки изработен ден включвал 4 часа повече от уговорената продължителност на работното време съгласно сключения договор. Работодателят сам определял графиците на работа, охранителите работили с неговото знание и без противопоставяне от страна на работодателя извън установеното по договора работно време, като полагали извънреден труд, който работодателят не заплащал. Последният не изпълнил задължението си по чл. 149 от Кодекса на труда, като не е водил специална книга за отчитане на извънредния труд, нито се отчитал за полагане на такъв труд пред Инспекцията по труда.

Сочи се, че съгласно чл. 262 от Кодекса на труда, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно ал. 2 когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор, в случая 340 лв. за 8 часов работен ден.

Сочи се, че минималната работна заплата за периода 01.01.2017 - 31.12.2017 г. е била в размер на 460 лв. или 2,78 лв. на час, приета с ПМС № 141/13.07.2017 г., като извънредният труд е съответно 4,17 лв. на час през 2017 г.

Минималната работна заплата за периода 01.01.2018 - 31.12.2018 е била в размер на  510,00 лв. или 3,07 лв. на час, приета с ПМС № 316/20.12.2017 г., като съответно извънредният труд е 4,605 лв. на час през 2018 г.

Минималната работна заплата от 01.01.2019 г. е била в размер на 560,00 лв. или 3,37 лв. на час, приета с ПМС № 320/20.12.2018 г., като съответно извънредният труд е  5,055 лв. на час през 2019 г.

Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба на ищеца не му е бил заплатен извънредния труд от месец януари 2017 г. до месец май 2019 г., като всяка смяна е била с продължителност 12 часа, или с 4 часа повече на смяна от уговорената в договора нормална продължителност на работното време. Твърди се, че ищецът положил  извънреден труд,  както следва:  за месец януари 2017 г. 64 часа извънреден труд в размер на 266,88 лв.;  за месец февруари 2017 г. 56 часа извънреден труд в размер на 233,52 лв.; за месец март 2017 г. 64 часа извънреден труд в размер на 266,88 лв.;  за месец април 2017 г. 80 часа извънреден труд в размер на 333,60 лв.; за месец май 2017 г. 64 часа извънреден труд в размер на 266,88 лв.; за месец юни 2017 г. 60 часа извънреден труд в размер на 250,20 лв.; за месец юли 2017 г. 60 часа извънреден труд в размер на 250,20 лв.; за месец август 2017 г. 76 часа извънреден труд в размер на 316,92 лв.; за месец септември 2017 г. 60 часа извънреден труд в размер на 250,20 лв.; за месец октомври 2017 г. 72 часа извънреден труд в размер на 300,24 лв.; за месец ноември 2017 г. 64 часа извънреден труд в размер на 266,88 лв.; за месец декември 2017 г. 66 часа извънреден труд в размер на 250,20 лв.;  за месец януари 2018 г. 60 часа извънреден труд в размер на 276,30 лв.; за месец февруари 2018 г. 56 часа извънреден труд в размер на 257,88 лв.; за месец март 2018 г. 64 часа извънреден труд в размер на 294,72 лв.; за месец април 2018 г. 60 часа извънреден труд в размер на 276,30 лв.; за месец май 2018 г. 72 часа извънреден труд в размер на 331,56 лв.; за месец юни 2018 г. 76 часа извънреден труд в размер на 349,98 лв.; за месец юли 2018 г. 60 часа извънреден труд в размер на 276,30 лв.; за месец август 2018 г. 60 часа извънреден труд в размер на 276,30 лв.; за месец септември 2018 г. 76 часа извънреден труд в размер на 349,98 лв.; за месец октомври 2018 г. 72 часа извънреден труд в размер на 331,56 лв.; за месец ноември 2018 г. 60 часа извънреден труд в размер на 276,30 лв.; за месец декември 2018 г. 64 часа извънреден труд в размер на 294,72 лв.;  за месец януари 2019 г. 60 часа извънреден труд в размер на 303,30 лв.; за месец февруари 2019 г. 56 часа извънреден труд в размер на 283,08 лв.; за месец март 2019 г. 60 часа извънреден труд в размер на 303,30 лв.; за месец април 2019 г. 64 часа извънреден труд в размер на 323,52 лв.

Твърди се, че общо за периода от месец 01.01.2017 г. до 31.04.2019 г. положеният извънреден труд е в размер на 1800 часа, от които: 720 часа, положени през 2017 г. при 4,17 лв. на час извънреден труд, или общо 3252,60 лв. извънреден труд;  720 часа, положени през 2018 г. при 4,605 лв. на час извънреден труд, или общо 3591,90 лв. извънреден труд и 240 часа, положени през 2019 г. при 5,055 лв. на час извънреден труд, или общо 1213,20 лв. извънреден труд.

Посочва се, че общата дължима сума за периода от 01.01.2017 г. до 31.04.2019 г. за положен извънреден труд е в размер на 8057,70 лв.

Съгласно трудов договор № 701 от 30.06.2014 г. и графици на работните смени на охранителите в Склад № 1 - гр. Горна Оряховица, същите са полагали денонощен труд на две смени - дневна смяна - от 07:30 до 19:30 часа  и нощна смяна - от 19:30 до 07:30 часа.

Ищецът работил от 19:30 до 7:30 часа или престирал 8 часа нощен труд на всяка негова нощна смяна. Въпреки че в договора било изрично договорено допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час, за периода от месец януари 2017 г. до месец април 2019 г. на ищеца не било заплащано допълнително възнаграждение за нощен труд. Твърди се, че ищецът работел нощни смени, които започвали в 19:30 часа и приключвали в 7:00 часа, като съгласно чл. 140, ал. 2 от Кодекса на труда нощният труд се полага от 22:00 часа до 06:00 часа, или ищецът полагал 8 часов нощен труд с всяка изработена нощна смяна, както следва: за месец януари 2017 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.; за месец февруари 2017 г. 56 часа нощен труд в размер на 14,00 лв.; за месец март 2017 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.;  за месец април 2017 г. 80 часа нощен труд в размер на 20,00 лв.; за месец май 2017 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.; за месец юни 2017 г. 56 часа нощен труд в размер на 14,00 лв.; за месец юли 2017 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.; за месец август 2017 г. 88 часа нощен труд в размер на 22,00 лв.; за месец септември 2017 г. 56 часа нощен труд в размер на 14,00 лв.; за месец октомври 2017 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.; за месец ноември 2017 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.; за месец декември 2017 г. 56 часа нощен труд в размер на 14,00 лв.;  за месец януари 2018 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.; за месец февруари 2018 г. 56 часа нощен труд в размер на 14,00 лв.; за месец март 2018 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.; за месец април 2018 г. 56 часа нощен труд в размер на 14,00 лв.; за месец май 2018 г. 88 часа нощен труд в размер на 22,00 лв.; за месец юни 2018 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.; за месец юли 2018 г. 56 часа нощен труд в размер на 14,00 лв.; за месец август 2018 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.; за месец септември 2018 г. 88 часа нощен труд в размер на 22,00 лв.; за месец октомври 2018 г. 56 часа нощен труд в размер на 14,00 лв.; за месец ноември 2018 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.; за месец декември 2018 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.;  за месец януари 2019 г. 56 часа нощен труд в размер на 14,00 лв.; за месец февруари 2019 г. 56 часа нощен труд в размер на 14,00 лв.; за месец март 2019 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.; за месец април 2019 г. 64 часа нощен труд в размер на 16,00 лв.

Общо за периода от месец януари 01.01.2017 г. до месец 31.04.2019 г. положеният нощен труд бил в размер на 1800 часа х 0,25 = 450 лв.

Твърди се, че работодателят в разрез с разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от Кодекса на труда не е осигурявал на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8057,70 лв., представляваща неплатен положен извънреден труд от общо 1800 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 450 лв., представляваща неплатен положен нощен труд от общо 1800 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира направените по делото разноски и заплатен адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, ответникът не се представлява.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на производството по исковете с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ, по чл.261 от КТ, по чл.262 от КТ срещу работодателя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване,  че е бил в трудово правоотношение с ответника в процесния период,  в който реално е положил твърдения обем от труд при ответника, включително нощен и извънреден;  размера на дължимото възнаграждение, съобразно уговореното по трудовия договор.

При установяване на горните факти по делото, за ответника възниква задължението да докаже пълно и главно, че е изправна страна по сключения между страните трудов договор, а именно, че е изпълнил задълженията си за заплащане на уговореното трудово възнаграждение за процесния период, включително за положен нощен и извънреден труд.

 Видно от представените по делото доказателства: трудов договор № 701/30.06.2014 г.; Заповед № 89/02.05.2019 г.; протокол за извършен инструктаж в обект Склад № 1 - Горна Оряховица за повишаване ефективността в охранителната дейност и недопускане терористични актове и нарушение на обществения ред в обекта, представени графици за смени, план за охрана на обект при изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Организиране и осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана и охрана с технически средства на обекти, собственост на ДП НКЖИ, в три обособени позиции, за срок от 3  години; обособена позиция 2 - обект „склад № 1 гара Горна Оряховица, ул. „Крайбрежна” № 1, както и събраните гласни доказателства  може да се направи извод, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „охрана” с месторабота обекти на „НКЖИ”ЖПС-гр. Г.Оряховица  в периода 30.06.2014 г. – 02.05.2019г. Видно от реквизитите на представения трудов договор, уговореното месечно възнаграждение в размер на МРЗ за 2014 г. е следвало да се изплаща до края на месеца следващ този, за който се дължи. От приложените доказателства се установява по безпротиворечив начин и че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.

Ответникът - работодател е запазил пълна процесуална пасивност по делото. Не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, нито в по-късен момент е изложил становище по предявените искове, било то в писмен вид или чрез процесуален представител в о.с.з. Така установената пълна липса на процесуална активност на ответника за изясняване на фактите от значение за спора съдът тълкува като конклудентното им признание, а именно,че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ответника са се полагали и са били дължими: сумата от 8057,70 лв./претендирани в петитумната част на исковата молба/,  неплатен положен извънреден труд от общо 1800 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата 450 лв., представляваща неплатен положен нощен труд от общо 1800 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Последното се доказва и от представените от ищеца  графици за смени,относими към процесния период, както и от заключенията на вещо лице К.М. по СИЕ. 

Предвид изложеното  и на обстоятелството, че по делото ответникът не е въвел твърдения, нито е представил доказателства, за това че е заплащал дължимото трудово възнаграждение, а именно по чл. 261 от КТ и чл. 262 от КТ за положен нощен и извънреден труд, и че ответникът не е оспорил размерът на исковите претенции,предявените по съдебен ред вземания на ищеца за трудово възнаграждение се явяват доказани по основание именно в претендираните с исковата молба размери.

Ищецът е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива се следва да се присъдят-650 лева, заплатен адвокатски хонорар.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОРС и държавна такса съобразно цената на уважените искове в размер на 372,30 лева, както и заплатените депозити за вещо лице в общ размер на 250 лева. 

Мотивиран от горното,  Горнооряховският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ-РМ ТИТАН-БАТ СЕКЮРИТИ”ООД със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, район Централен,бул.”Цар Борис III Обединител”-пешеходен подлез”Археологически”-Търговски център, ет.1 ЕИК *********  да заплати на Н.Т.Т. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 8057,70/ осем хиляди и петдесет и седем лева и седемдесет стотинки/  лв.,  неплатен положен извънреден труд от общо 1800 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба/06.11.2019г./ до окончателното изплащане и сумата 450/четиристотин и петдесет/  лв., представляваща неплатен положен нощен труд от общо 1800 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба/06.11.2019г./ до окончателното изплащане, на  основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ, по чл.261 от КТ, по чл.262 от КТ

ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ-РМ ТИТАН-БАТ СЕКЮРИТИ”ООД със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, район Централен,бул.”Цар Борис III Обединител”-пешеходен подлез”Археологически”-Търговски център, ет.1 ЕИК *********  да заплати на Н.Т.Т. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 650/шестстотин и петдесет/лева, заплатен от ищеца адвокатски хонорар

 

ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ-РМ ТИТАН-БАТ СЕКЮРИТИ”ООД със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, район Централен,бул.”Цар Борис III Обединител”-пешеходен подлез”Археологически”-Търговски център, ет.1 ЕИК *********  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Горнооряховски районен съд сумата от 372,30/ триста седемдесет и два лева и тридесет стотинки/ лева., съставляваща дължима по делото държавна такса и сумата от 250,00 / двеста и петдесет / лева, съставляваща заплатен общ депозит за вещо лице от бюджета на съда, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотъновски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявването му 04.02.2020г.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                          

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: