Р Е Ш
Е Н И Е № 79
Гр. Кюстендил 12.06.2019
г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното
заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
При секретаря Любка
Николова и с участието на прокурора от КнОП
В. ПЕНКОВ, като разгледа
докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 220 по описа за 2019 год. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ
НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на ДнРП срещу Присъда № 18/28.02.2019 г. на ДнРС,
постановена по НОХД № 584/2018 г. по описа на този съд, с която подсъдимия В.М.
ВЪРОГЛОМОВ, ЕГН ********** е признат за невиновен в извършване на
престъпление по чл.343 б ал.2 НК и на
осн.чл.304 НПК е оправдан по това обвинение. Релевирани са оплаквания за
необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на присъдата поради
неправилно възприетия от съда довод за неустановяване концентрацията на алкохол
по надлежния ред – не е спазен чл.6 ал.3 от
Наредба № 1/19.07.2017 г., тъй като отказът от даване на кръвна проба след
изпробване с техническо средство е надлежно доказателствено средство съгласно
константната съдебна практика по отменената предходна Наредба № 30/2001 г. Моли се за отмяна
на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава. Доказателствени искания не са направени.
Протестът се поддържа в с.з. от
представителя на КнОП и се моли за уважаването му по изложените в него
съображения и постановяване на нова осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия адв.С.С. изрази становище за потвърждаване присъдата
на ДнРС като правилна и законосъобразна.
В последната си дума пред съда подсъдимият
В. поиска да бъде потвърдена първоначалната присъда.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и след собствено обсъждане на събраните по делото
доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия,
намери протеста за допустим като подаден в законовия срок и от надлежна страна,
но за неоснователен. Съображенията за
това са следните:
С Присъда №
18/28.02.2019 г. на ДнРС подсъдимия В.М.В. е признат за невиновен в това, че на 15.10.2017г
около 00:05 часа в с. Ресилово, обл. Кюстендил, по ул. «***», пред дом № ***, в посока гробищния парк управлява МПС - лек автомобил „***" с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
а именно 1,76 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство,
съгласно чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017год. за реда за установяване употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е осъден с
влязла в сила присъда за деяние по ал.1
(със Споразумение № 292 / 20.09.2011 год. по НОХД № 1160/2011г. по описа
на ДнРС, в сила от 20.09.2011 год., обвиняемият В. бил осъждан за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му било наложено наказание «Лишаване
от свобода» от три месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 3 (три) години - престъпление по чл.343 б, ал.2 от НК и
на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343 б, ал.2 от НК.
По делото е установена следната фактическа обстановка: На 14.10.2017 г. подсъдимият и св. С.В.
били в дома на подсъдимия в с. Ресилово и консумирали алкохол. На 15.10.2017 г.
около 0,05 часа подсъдимият управлявал л.а. „*** с рег. № ***по ул.”***” в посока към гробищния парк в
с.Ресилово, като в автомобила бил и св. В. и пред дом № *** автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите И. П. и И.Д.
Свидетелите след отваряне вратата на колата на подсъдимия усетили мирис на
алкохол, според тях подсъдимият бил видимо пиян и затова бил изпробван с
техническо средство”Акотест
Подсъдимият е осъждан със Споразумение № 292/20.09.2011
г. на ДнРС по НОХД № 1160/2011 г. по описа на съда за престъпление оп чл.343 б
ал.1 НК - за това, че на 7.09.2011 г.
около 0,43 часа в с.Ресилово е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда – 1,85 на хиляда, установено с техническо средство
„Алкотест дрегер
Подсъдимиятг е правоспособен водач на ППС от няколко
категории, като успешно е издържал съответните изпити за тях: за категория ТЗ –
на 25.09.1984 г., за категория С – на 26.04.1985 г.и за категория ДЕ – на 8.11.1996
г. В стажа си като шофьор има издадени 5 наказателни постановления за нарушения
на ЗДвП –чл.174 ал.1, чл.182 ал.2 т.3, ч.53 и чл.47 ЗДвП, както и четири
ЗПАМ-и.
Тази
фактическа обстановка е правилно установена и от ДнРС, в резултат на правилен
анализ на доказателствените средства. Тя се основава на следните доказателства
по делото: показанията на св.Джаджаров и Паунов, АУАН, Справка за съдимост, Протокол
за изследване с техническо средство, Справка за нарушител, талон без дата за медицинско
изследване.
Показанията
на свидетелите Д.и П.следва
да се кредитират изцяло като обективни, както е приел и ДнРС. Те са
полицейските служители, спрели и извършили проверката на подсъдимия за употреба
на алкохол с техническото средство – дрегер и те са категорични, че подсъдимият
е управлявал посоченото МПС и че с него е имало още едно лице в колата. Те са
тръгнали след него с полицейския автомобил, управляван от св.Пунов и са го
настигнали, след което са дали сигнал за спиране със стоп палка. Техните
показания се подкрепят от протокола за извършената проверка с техническо
средство на подсъдимия. И понежеже подсъдимият не носел в себе си документи да
самоличност, той калзал, че ще се обади на дъщеря си да му ги донесе и затова
спрели пред дома му. Докуменитте за самоличност били донесени в близост до
къщата на подсъдимия.
Показанията
на св. В. намиращ се в колата на подсъдимия в момента на проверката, се
кредитират частично само в онези им части, в които се подкрепят от
кредитираните доказателства – че полицаите от патрулката са решили да проверят
подсъдимия с дрегер за алкохол, че личните документи не са били у подсъдимия и
че дъщеря му му ги е пуснала от втория етаж и че подсъдимият е отказал да даде
кръв за изследване. В останалата им част – че само са стояли в колата на подсъдимия
пред къщата му и че колата не е карана показанията на този свидетел не се кредитират,
тъй като са категорично опровергани от показанията на двамата полицейски
служители, че колата е била управлявана от подсъдимия и се е движела по
улицата. Затова в тази им част показанията на св. В. се преценяват като
необективни и заинтересовани, целящи оневиняването на подсъдимия, до каквито
изводи е достигнал и ДнРС.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно
е, че към момента на деянието -15.10.2017 г.- е действала Наредба №
1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на МПС, а старата Наредба № 30/2001 г.
е била отменена .
Съгласно разпоредбата
на чл.6 ал.3 от Наредба № 1 в действалата към момента на деянието нейна редакция,
в случаите на ал.1 лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали
приема показанията на техническото средство или теста и че установяване с
доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото
средство и тогава на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване. В
случай, че не приеме показанията на техническото средство, лицето само избира
по кой от посочените 4 метода да се извърши установяване дали има употреба на
алкохол. И едва при изричен отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване се приемат показателите на техническото средство.
Очевидно е, че тази процедура в настоящия случай не е спазена. Нещо
повече.Самият талон за медицинско изследване не е цялостно попълнен – не е
датиран , не е посочен час на връчването му, не е отбелязан час за явяване на
изследването. Липсва също изискващото се изрично посочване на талона дали лицето,т.е.
подсъдимият, приема показателите на дрегера. Записаното”не желая да дам кръв” не
осъществява дължимия фактически състав на чл.6 ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017 г.,
поради което съдът следва да приеме, че констатираното управление на МПС от подсъдимия с концентрация на алкохол в
кръвта не е установено по надлежния процесуален ред, разписан в чл.6 ал.3 от Наредба № 1.
В случая е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредбата, задължаваща
полицейския орган при установена концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда да отвежда лицето до мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване. Чл.11 от Наредбата посочва местата,
където се извършва това, а чл.12 ал.1
разписва , че изследването се извършва от лекар, медицинска сестра,
акушерка или фелдшер.
Според ал.4 на чл.12 от Наредбата е разписано кога се приемат показателите
на дрегера – когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва
документ за самоличност, но тогава в самия протокол за медицинско изследване се
отразява причината за неизвършване на изследването по ал.3. Очевидно е, че
настоящият случай не попада в приложното поле на чл.12 ал.4 от Наредба № 1/2017
г.
Горните констатации за изброените нарушения
на Наредбата от своя страна обосновават извода,
че поради нарушение на описаната процедура в чл.6 ал.3, чл. 7 ал.1 и неотносимоста
на чл.12 ал.4 от Наредбата към настоящия случай не могат да бъдат приети като
безспорно доказателство показанията на техническото средство, отчело
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,72 на хиляда. И след като
този обективно съставомерен елемент от основния фактически състав на чл.343
ал.1 НК не е надлежно установен по разписания в наредбата процесуален ред, то
престъплението „управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда” по отношение на подсъдимия/за
повторност по ал.2 на чл.343 б НК/ е несъставомерно
от обективна страна. От
свидетелските показания е установено, че вечерта преди управлението на МПС
подсъдимият и св.Велев са консумирали алкохол. Но поради неспазване на реда за
установяване на съдържанието му в кръвта на подсъдимия няма как да се приемат
за достоверни единствено показателите на техническото средство. Защото съгласно
изискването на чл.303 НПК присъдата не може да почива на предположения и
обвинението трябва да се докаже по несъмнен начин.
При констатирана обективна несъставомерност
на обвинението е безпредметно да се обсъжда неговата субективна страна.
С горното изложение съдът даде отгвор защо
приема за неоснователни доводите в
протеста за незаконосъобразност на протестираната присъда. Направените
изводи на І-инстанционния съд за недоказаност на обвинението се споделят от
настоящия съдебен състав изцяло. Не изводите на съда за несъставомерност на
обвинението са формалистични, а изискванията на наредбата в горепосочените й
текстове са такива, но след като тя е влязла в сила, нормите й трябва да се
прилагат такива, каквито ги е приел законодателят. Да, кръвната проба не се
извършва по желание на подсъдимия, но преди да се стигне до нея, трябва да се
изпълнят от полицейските органи изискванията на чл.6 ал.3 от Наредбата, които подробно
се посочиха по-горе и които в случая е безспорно, че не са изпълнени. По тези съображения
към настоящия казус са неприложими цитираните в протеста решения на ВКС, постановени
при действието на отменената Наредба № 30/2001 г.
За пълнота на изложението настоящият състав
намира за необходимо да посочи, че надлежния ред за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство не е регламентиран в
чл.3 от Наредба № 1, както е посочено във формулировката на обвинението, а в
чл.6 ал.3, чл.7 , чл.11 и 12 от нея. Чл.3 ал.1 НК предвижда възможност за
първоначално установяване концентрация на алкохол в кръвта с дрегер при
извършвана проверка, но пълната процедура и методите на това установяване е
регламентирана в следващите посочени текстове от Наредба № 1.
При служебната проверка на присъдата не се
откриха други основания извън сочените в протеста за нейната отмяна и за
постановяване на обратен правен резултат. В мотивите на атакуваната присъда
ДнРС е приложил изискването на чл. 301 ал.4 НПК, като е изложил съображения, че
деянието не представлява и административно нарушение по чл.174 ал.1 ЗДвП.
Изводът, че деянието не представлява административно нарушение по чл.174 ЗДвП е
правилен, но не поради това, че в случая концентрацията на алокохол е над 1,2
на хиляда, както е приел ДнРС, а поради това, че установената с техническото
средство концентрация на алкохол в кръвта, при горните нарушения на Наредба №
1, не може да се приеме за установена по несъмнен начин и при това положение
няма нито престъпление, нито административно нарушение по ЗДвП. Тази неточност
в мотивите на атакуваната присъда не се отразява на нейната законосъобразност.
По изложените съображения присъдата на ДнРС
е законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18/28.02.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 584/2018 г. по
описа на съда.
Решението не може да се обжалва и
протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: