Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………..
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти
касационен състав, в публично съдебно заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, разгледа докладваното от
съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2666/2022 г. по описа
на АдмС - Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Р.Е.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 1335/10.10.2022 г., постановено
по НАХД № 3296/2022 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 22-0819-003143/08.07.2022 г., издадено от Началник група в
ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и „глоба“ в
размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че решението на
въззивния съд е незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че е
следвало при извършената проверка служителят на ОД на МВР – Варна да установи
къде се намира талонът за технически преглед на автомобила. Моли се за отмяна
на решението на Районен съд – Варна. Сочи липса на мотиви относно
потвърждаването на процесното НП. В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът в производството, Началник
група в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез писмени бележки оспорва
жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на
въззивния съд. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира въззивното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административният съд, като прецени
доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан в чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна,
която има правен интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на обжалване в производството
пред Районен съд – Варна е било НП № 22-0819-003143/08.07.2022 г., издадено от
Началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 10 лева на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.
185 ЗДвП.
От събраните в
административнонаказателното производство и в производството пред въззивния съд
доказателства, първостепенният съд е приел за установено от фактическа страна,
че на 12.06.2022 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил с марка „БМВ“,
модел „М550И ХДРАЙВ“, с рег. № **по Автомагистрала „Хемус“ в посока София, като
в района на бензиностанция „Лукойл“ на изхода на града бил спрян за проверка от
служители на ОДМВР – Варна. При извършване на проверката било установено, че
жалбоподателят не носел в себе си контролен талон от СУМПС, а също така, че
управляваното от него МПС не било предоставено за извършване на годишен
технически преглед в определения срок до м. 08.2021 г.
С оглед установеното от проверката,
служителят на ОДМВР – Варна П. съставил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, като квалифицирал извършеното по чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл.
147, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя без възражения от негова
страна.
Впоследствие, на 08.07.2022 г.
административнонаказващият орган издал процесното НП, като възприел изцяло
фактическата обстановка в АУАН, с което на основание чл. 185 ЗДвП и чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание.
Гореописаната фактическа обстановка е
потвърдена от разпитаните пред въззивната инстанция свидетели и събраните в
съдебното производство писмени доказателства по административнонаказателното
производство.
От правна страна съставът на Районен
съд – Варна приел жалбата за процесуално допустима, подадена в предвидения срок
и от надлежна страна. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 ЗАНН, а НП е издадено в преклузивния 6-месечен срок и от
компетентен орган.
Приел е също, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. НП е било издадено от компетентен орган, в преклузивния
6-месечен срок, като същото е съобразено и с нормата на чл. 57 ЗАНН, а при
издаването му е спазен чл. 42 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано
извършеното нарушение и конкретната форма на изпълнителното деяние на същото, а
именно – „не носи контролния талон от СУМПС“ и „управлява ППС, което не е
представено на технически преглед“. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанията са индивидуализирани. Първостепенният съд е установил,
че не е ограничено правото на защита на наказаното лице, изложени са и мотиви
по възраженията на касатора, които са приети за неоснователни.
Касационният състав възприема изцяло
констатациите на въззивния съд от фактическа страна и правните му изводи.
Решението на Районен съд – Варна е
валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен
съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила, които да налагат отмяната му.
Същото е и правилно.
Всички доводи на касатора досежно допуснати
в административнонаказателното производство процесуални нарушения и
несъставомерност на вмененото нарушение – наведени касационни основания, са
обсъдени подробно и задълбочено от състава на въззивния съд, като изложените
мотиви са обосновани от събраните доказателства и закона, изцяло се споделят и
от настоящата инстанция, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр.
второ АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Настоящият състав счита, че правилно
районният съд е приел наличието на осъществен от наказаното лице състав на
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за което е привлечено към
административнонаказателна отговорност. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролния талон към него. Касае се за формално по
характера си нарушение, осъществено чрез бездействие, при което с факта на
установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за
установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на
закона, за да подлежат на санкциониране с предвиденото в разпоредбата
наказание. С оглед доказателствата, представени по делото, безспорно е
установено, че касаторът не е представил контролен талон към СУМПС при
извършване на проверката от служителите на ОД на МВР - Варна, което
недвусмислено покрива състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както правилно е
възприел и въззивният съд. Възражението на касатора, че контролният талон към
СУМПС му е бил отнет от служители на КАТ и не му бил върнат, не изключва
съставомерността на извършеното нарушение, поради което се счита от настоящия
състав за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал.
1 ЗДвП, регистрираните МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата изправност. В процесния случай касаторът е
санкциониран по общата разпоредба на чл. 185 ЗДвП, тъй като е управлявал лек
автомобил, собственост на „Нитрам +“ ЕООД. Действително, нито към датата на
извършване на нарушението, нито на по-късен етап, съответно включително и пред
съда, е представено доказателство за преминат технически преглед на автомобила.
Посоченото обосновава извод за неоснователност на възражението на касатора
досежно наличието на процесуално нарушение, допуснато от проверяващите
служители, като не проверили за залепен стикер за преминат технически преглед.
Обратното не се установи по делото, поради което решението на въззивния съд е
правилно и в тази си част.
Изложените в касационната жалба доводи
не оборват изводите на въззивния съд, следователно, основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
От процесуалния представител на
административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е
депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което на основание чл. 63в, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП,
следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева, което да се заплати от касатора.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1335/10.10.2022 г.,
постановено по НАХД № 3296/2022 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Р.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР–Варна сумата от
80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.