Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262182 06.08.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7657 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от А.А.Б., ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 474, ал.2, вр. с чл. 471 и сл. КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 12.11.2019 г. около 16,30 часа, като редовен пътник
на автобус № 37, с ДК № ***, собственост
на „Хеброс Бус“ АД, в гр. П., претърпяла инцидент на кръстовището на ***. При
рязко спиране на автобуса, ищцата паднала на пода от седалката си, а върху нея
паднали още няколко души. Усетила остра билка в дясното коляно и прилошаване.
Потърсила помощ в УМБАЛ „ Св. Георги“ ЕАД, където била
поставена туторна шина, наложило се да ходи с патерици. Болките продължили,
получил се оток, а движенията били затруднени. След месец се установила *** на
дясното бедро вследствие на нарушената походна. На 23.12.2019 г. се установило
и скъсване на ***, при което била насочена към ЯМР. Била в непрекъснат отпуск
по болест за периода 13.11.2019 г. – 25.01.2020 г., като все още изпитвала
дискомфорт с нарушена походка. Наложило се да напусне работа, при което търпяла
и финансови загуби, вследствие на деликта.
Твърди, че към датата на инцидента, МПС имало сключена
валидна застраховка „Злополука“ в отв. дружество. Отправила искане за плащане
на обезщетение, при което били платени 400 лева – недостатъчни за пълна
обезвреда.
Моли се за присъждане на следните суми: 4600 лева - обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания, стрес, дискомфорт, ведно със законната лихва от 12.11.2019 г. до
окончателното погасяване; 306,66 лева
- обезщетение за имуществени вреди в размер на направени разходи за лечение,
прегледи, лекарства и ползване на такси; 2000
лева – обезщетение за имуществени вреди, поради невъзможност да полага труд
за периода от датата на прекратяване на ТПО 06.03.2020 г. до предявяване на ИМ
– 01.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху последната сума, считано от постъпване на ИМ в съда до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и
размер. Признава наличието на застрахователно правоотношение по договор
„Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт“ от 21.12.2018 г. с
валидност 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и покритие на рискове за „смърт
вследствие на злополука“, „трайно намалена работоспособност вследствие на
злополука“ и „временна неработоспособност вследствие на злополука“ от 11 до 40
и над 40 дни, като при последния – застр. сума била в размер на 400 лева.
Именно толкова били платени на ищцата, при което застрахователят не носел
отговорност за повече от предвиденото в договора с превозвача.
Липсвала ГО за автобуса, такава била
сключена с трето лице. В условията на евентуалност, искът за неимуществени
вреди се оспорва по размер и като завишен, неотговарящ на вида и степента на
увредите. Оспорват се претенциите за лихви и разноски. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На основание
чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата за: наличието на застрахователно
правоотношение между ответника и превозвач „Хеброс Бус“ АД по договор
„Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт“ от 21.12.2018 г. с
валидност 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и покритие на рискове за „смърт
вследствие на злополука“, „трайно намалена работоспособност вследствие на
злополука“ и „временна неработоспособност вследствие на злополука“ от 11 до 40
и над 40 дни; плащане на ищцата на обезщетение за временна неработоспособност
над 40 дни в размер на 400 лева преди процеса; настъпване на процесния инцидент
на сочената дата и по описания механизъм; временна неработоспособност на ищцата
за периода 13.11.2019 г. – 25.01.2020 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК №
261127/11.02.2021 г. – л.62-63/.
Съдът приема тези обстоятелства за доказани, вкл.
като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Основният спорен въпрос е налице ли е основание за
ангажиране отговорността на ответника по предявените претенции. Съгласно
представения договор за застраховка „Злополука на пътниците в средствата за
обществен транспорт“ от 21.12.2018 г., ведно с общи и специални условия към
същия, съдът приема, че претенциите неправилно са насочени към този
застраховател. Неговата отговорност е ограничена до договорените и покрити
рискове. Такъв е този за временна неработоспособност, за който обаче вече е
платено обезщетение на ищцата в размера, спрямо покритието и уговорените
параметри. В застрахователната полица изрично и лимитативно са изброени
покритите рискове /които съвпадат с условията на застр. покритие, съгл. чл.
474, ал. 1 КЗ/, като същите са смърт вследствие на злополука, трайно и временно
намалена работоспособност вследствие на злополука, а последната е разграничена
времево от 11 до 40 и над 40 дни. Застр. суми са определени, както и размерите
на дължимите плащания от застрахователя, в която връзка е определена и
съответно дължимата премия от застрахования. Тези покрити рискове не могат да
бъдат разширявани, нито тълкувани, като се търсят обезщетения за вреди, които
не са такива, за които отговаря този застраховател. Неговата отговорност е
лимитирана и определена както от закона, така и от сключената застраховка. В
нея никъде не се съдържа посочване или възможност същият да покрива вреди от
вида на процесните, за които се претендират обезщетения, за да дължи плащане на
търсените суми.
В ОУ и специалните условия, никъде не се съдържа
упоменаване на покрит риск, при който този застраховател да носи отговорност за
покриване на неимуществени и имуществени вреди на заявеното основание при
настъпилия инцидент. Отговорността за обезщетение при временна
неработоспособност не включва произтичащите от инцидента вреди, във връзка с
претърпени болки и страдания от телесно увреждане, нито такива, възникнали
поради невъзможност да се полага труд по ТПО или разходи за лечение. Тази
отговорност се носи от застрахователя по договор за застраховка ГО, който не е
ответникът. Съгласно чл. 429, ал. 1, т.1 КЗ - с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, като според ал. 2 - в застрахователното
обезщетение по ал. 1 се включват и пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, както и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. Именно рискът при застраховка „Гражданска отговорност”
включва опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на
вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл -
чл. 45 ЗЗД.
Следователно, ответникът не е материалноправно
легитимиран да отговаря по претенциите и същите спрямо него следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Отделно следва да се има предвид и, че съгласно
чл. 474, ал. 1 КЗ /застрахователно покритие/ - отговорността на застрахователя
за изплащане на застрахователната сума или на съответната част от нея се
поражда в случаите, когато вследствие на злополука, покрита по договора за
застраховка по чл. 471, е причинена смърт
или трайна загуба на работоспособност на пътник. В настоящата хипотеза не се
претендират обезщетения, поради смърт или трайна загуба на работоспособност на
пътник, което отново е в насока неоснователност на исковите претенции.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковете
спрямо ответника са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед конкретната фактическа и правна сложност, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 100 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.А.Б., ЕГН **********
против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* искове за присъждане на следните суми: 4600 лева - обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания, стрес, дискомфорт, вследствие на инцидент от 12.11.2019 г.
като пътник на автобус № 37, с ДК № ***,
собственост на „Хеброс Бус“ АД, във връзка със сключен договор за
застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт“ от
21.12.2018 г., ведно със законната лихва от 12.11.2019 г. до
окончателното погасяване; 306,66 лева - обезщетение за имуществени вреди в
размер на направени разходи за лечение; 2000 лева – обезщетение за имуществени
вреди, поради невъзможност да полага труд за периода 06.03.2020 г.– 01.07.2020
г., ведно със законната лихва върху последната сума, считано от постъпване на исковата
молба в съда до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА А.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата от 100 лева /сто лева/ - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!ВГ