РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. гр. Хасково, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640200861 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от К. В. Г. от гр.Хасково,чрез адв.С.Г. срещу Наказателно
постановление № 20-1253-002188/08.03.2021 г. на Началник група в сектор ПП при ОД на
МВР Хасково, с което на основание чл. 175, ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП глоба в размер
на 300 лв.В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила . Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован,не се явява.В писмено становище пълномощника си по делото – адв. Бистра
Славеева , заявява, че поддържа подадената жалба и моли за отмяна на НП . Претендира и за
разноски по делото.
Административнонаказващият орган – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
1
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 26.09.2020 г. св.Р. Б. Т. и И.Р.М. и двамата служители на РУ на МВР - Хасково
били на работа и със служебния автомобил извършвали обход в района на ресторант „Сити
парк“ в град Хасково . Забелязали движещ се лек автомобил марка „********** ”,с рег.
№ ****** , който при подаден звуков и светлинен сигнал от патрулния автомобил спрял
на посоченото място . В хода на извършената проверка , водачът на автомобила бил
установен като жалбоподателя К. В. Г. от гр.Хасково,който не представил СУ на МПС и
контролен талон към него. Докато проверявали пътниците в МПС,органите от състава на
РУ на МВР – Хасково указали на водача да остане в автомобила ,но вместо това той
слязъл от него и побягнал в неизвестна посока .Впоследствие нарушителят бил открит и
отведен в РУ-Хасково .По случая била изготвена докладна записка рег.№1970р-33449 от
26.09.2020г. от св.И.Р.М. . За констатираните нарушения св. Ж. К. ИВ. съставил на
01.10.2020г. на нарушителя К. В. Г. акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 321906, в който описал констатираните по –горе нарушения на правилата за
движение по пътищата. Акта за административно нарушение бил съставен в присъствие на
нарушителя и на свидетелите Р.Т. и И.М. . Бил предявен за подпис ,подписан от
нарушителя и получен екземпляр от него, според направеното отбелязване. Въз основа на
акта е издадено НП, в което е възпроизведена фактическата обстановка от АУАН и са
наложени санкции за констатираните три нарушения.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
Ж.И. ,Р.Т. и И.М. . Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата,
свързани с действията, развили се в хода на полицейската проверка при констатиране на
нарушенията , констатациите относно поведението и действията на жалбоподателя и тези,
свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените
такива .
Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Според чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. Разпоредбата на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП предвижда, че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
2
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от
ЗАНН, във връзка с неговото съставяне на присъствие на жалбоподателя, който след като е
бил запознат със съдържанието му го е подписал, респ.е получил екземпляр от него,
удостоверено в съответствие с изискванията на закона . Процесният акт за установяване на
административно нарушение е съставен в присъствие на свидетели, пряко участвали в
установяване на описаните в него нарушение и отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,
досежно необходимите реквизити. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и от компетентен
орган. Спазени са формата и редът за издаването му, като представлява спорен въпросът
дали по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити.
По отношение на нарушението по т. 1 от НП. На жалбоподателя е наложено
административно наказание за извършено от него нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
вмененото му административно нарушение, като за направата на този извод съдът обсъди
показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Т. и И.М. – полицейските служители
подали сигнал за спиране на МПС и извършили полицейска проверка на автомобила и
пътниците в него . В показанията си св. Т. и М. сочат , че подали сигнал за спиране,
нарушителят спрял на посоченото място ,но при извършване на самата проверка
напуснал автомобила и побягнал в неизвестна посока . В този смисъл е и изготвената по
случая докладна записка от 26.09.2020г. Следователно от събраните в съдебното
производство доказателства се установява, че жалбоподателя е осъществил състава на
нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - отказ да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. По делото не се събраха доказателства
разпореждането на полицейските органи да не е било възприет от лицето, за което се
отнася, тъй като жалбоподателя е напуснал мястото на полицейската проверка. От значение
за съставомерността на нарушението е обективното наличие на същото, което бе установено
по безспорен начин. При индивидуализирането на наложените санкции, определени в
размер на максималния за глобата и лишаването от правоуправление, предвидени в чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, административно-наказващият орган не е преценил правилно тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Възприетия подход е неправилен, поради което съдът намира, че
Наказателното постановление в тази му част следва да бъде изменено като наложените
наказания "глоба" и „лишаване от право да управлява МПС „ бъдат сведени до минимума,
предвиден в закона, а именно - до размера от 50 лв. за глобата и 1 месеца за лишаването от
правоуправление.
3
По отношение на т.2 от НП , съдът намира следното: Нарушението, извършено от
управляващия моторното превозно средство водач, е описано в акта за установяване на
административното нарушение по следния начин: «Не представя СУМПС и контролен
талон към него“. Като нарушена в АУАН е вписана разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Същите факти са възпроизведени и в обстоятелствената част на издаденото въз основа на
акта наказателно постановление, като административно-наказващият орган е приел, че
жалбоподателят управлява МПС ,след като СУМПС временно е отнето по реда на чл.177 т.1
от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 150а ал.1 от същия закон .Настоящият състав
намира, че фактическото описание на нарушението /което съставлява и фактическото
обвинение /не съответства на хипотезата на чл. 150а ал.1 от ЗДвП, в резултат на което АНО
не е установил вида на нарушението, тъй като непредставянето на СУМПС и контролен
талон към него не може да се приравни на управление на МПС от водач,чието СУ е
временно отнето по реда на чл.171 т.1 . Правната квалификация на деянието следва да
съответства на описанието на административното нарушение,което съставлява и
фактическото обвинение . В конкретния случай липсва единство между описанието на
нарушението и правната квалификация. Допуснатото нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН от страна на АНО в правната квалификация е съществено и не може да се отстрани в
съдебната фаза на производството. Настоящият състав приема, че макар актът и НП да
съдържат формално изискуемите реквизити, то липсва съответствие между описанието на
нарушението и правната квалификация на деянието. В конкретния случай е налице
съществено нарушение при издаването на наказателното постановление от страна на
административнонаказващия орган, доколкото е възпроизвел изложените в акта факти и
обстоятелства, които са подведени под разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, която е
санкционна по своя характер и е неприложима по отношение на описаното
нарушение.Всъщност наложена е административна санкция за деяние, за което няма
обвинение със съставения АУАН , съответно лицето, сочено като нарушител е изцяло
лишено от възможността си да упражни правото си на защита по тези факти, релевирани за
пръв път едва в процеса на реализиране на отговорността. Според описаните в АУАН и НП
факти не се касае до нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, а до нарушение на чл. 100 ал.1 т. 1
от ЗДвП, за което е предвидена отговорност по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочените в НП
текстове на ЗДвП касаят управление на МПС от неправоспособен водач , а не
непредставянето на СУ на МПС и контролен талон към него. Констатираното съществено
процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление съставлява
основание за отмяната му като незаконосъобразно само на това основание.
По разноските:
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за адвокат е
основателна и в негова полза следва да се присъди възнаграждение по реда на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, съгласно която в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
4
адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът, може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е заплатено напълно и в брой договорено възнаграждение в размер на 300 лв.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В
конкретния случай защитимия материален интерес е 300 лева, с оглед отхвърлената част на
въззивната жалба ,поради което на жалбоподателя се дължи възнаграждението в
претендирания му размер от 300 лв., тъй като заплатеният от същия размер на адвокатско
възнаграждение не надвишава минимално предвидения по Наредбата и отговаря на
критериите по чл.36, ал.1 от ЗА.
По тези съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1253-002188/08.03.2021 г. на Началник
сектор ПП при ОД на МВР Хасково, в частта на наложеното на К. В. Г. на основание чл.
177 ал.1 т.2 от ЗДвП наказание „глоба” в размер на 300 лв.
ИЗМЕНЯ НП в останалата част по отношение на наказанието по чл.175 ал.1 т.4
ЗДвП като намалява глобата от 200 лв. на 50 лв. и „лишаването от право да управлява
МПС „ от 6 месеца на 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр. Х.,бул. „**************“ №**, да заплати
на К. В. Г. ,ЕГН-********** от гр.Х., ул.“******* сумата в размер на 300 лв.- разноски по
делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
5