Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 158/16.02.2023 година, гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
ХХІV-ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Нели Стоянова
при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1842 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на В.Я.Н., ЕГН **********, с адрес *** против решение изх. №
1012-02-304#1 от 06.10.2022 година на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което
е потвърдено разпореждане № 17 от 15.08.2022 година, с което на основание
чл.68, ал.1, 2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на В.Я.Н..
В
жалбата се оспорва решението и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи за
неправилно определен личен коефициент.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък.
Ответникът
- директор на ТП на НОИ – Бургас
представя административната преписка, в с.з. не изпраща представител. В писмено
становище твърди неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
обжалвания адм. акт. Не ангажира доказателства. Не претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се
претендира по-висок от минималния размер.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид събраните по делото доказателства и като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа
страна следното:
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че със
заявление вх. № 2113-02-1026/10.05.2022 година (л.68-70), В.Я.Н. е поискал да
му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението
са приложени следните документи: трудова книжка № 319; военна книжка № 021591;
удостоверение № 35; УП №30, № 805 от 26.02.1988г., издадено от СМК
„Домостроителен комбинат“, гр.Ямбол, съгласно което за периода 02.04.1982г. –
01.11.1983г. (1 година 6 месеца и 19 дни) Н. е работил като „мозайкаджия“; УП 3
- № 25 от 27.01.2022г., издадено от „Ямболен“ АД, гр.Ямбол, съгласно което Н.
за периода 01.03.1988г. – 05.05.1989г. (1 година 2 месеца и 4 дни) е работил
като „шлосер по ремонта в азотно-кислородна станция“ и за периода 06.05.1991г.
– 29.11.1999г. (8 години 6 месеца и 23 дни) е работил като „шлосер по ремонта,
апаратчик в азотно-кислородна станция“, като труда и за двата периода е посочен
като ІІ категория труд по т.42, б.“Г“ от ПКТП; УП-3 № 121 от 07.02.2022г.,
издадено от „Главболгарстрой“ АД, съгласно което Н. за периода 11.03.1991г. –
11.04.1991г. (1 месец) е работил като „мозайкаджия“; УП 3 - № 122 от
07.02.2022г., издадено от „Главболгарстрой“ АД, съгласно което Н. за периода
23.05.1989г. – 11.03.1991г. (1 година 9 месеца и 18 дни) е работил като
„мозайкаджия“ в СССР; УП 3 - № 3 от 02.03.2022г., издадено от Кметство Обзор,
съгласно което Н. за периода 17.11.2014г. – 31.12.2016г. (2 години 1 месец и 14
дни) е работил като „механик“; УП 3 - № 4 от 10.03.2022г., издадено от ОП
„БКСО“, гр.Несебър, съгласно което Н. за периода 01.01.2017г. – 22.02.2022г. (5
години 1 месец и 21 дни) е работил като „Техник електрически машини и апарати,
автомонтьор, електрокарист“, като за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. има 48
часа извънреден труд като „автомонтьор“, за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.
има 40 часа извънреден труд като „автомонтьор, електрокарист“, за периода
01.01.2019г. – 31.12.2019г. има 32 часа извънреден труд като „електрокарист“ и
за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. има 8 часа извънреден труд като
„електрокарист“ (л.19-27).
На
11.05.2022г. е извършена справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни
периоди от 01.01.1997г. до 31.12.1999г. при пенсиониране на В.Н., видно от
която от м.1 до м.10.1997г. жалбоподателят е упражнявал втора категория труд в
„Ямболен“ АД, гр.Ямбол (л.29-30).
На
същата дата е извършена справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни
периоди от 01.01.2000г. до 31.12.2004г. при пенсиониране на В.Н., видно от
която от м.1 до м.11.2000г. жалбоподателят е бил записан в „Бюрото по труда“,
гр.Ямбол, от м.05 до м.12.2001г., 2002г., 2003г. и 2004г. е упражнявал трета
категория труд в Атлант – К. – В. К. (л.31-36).
На
същата дата е извършена справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни
периоди от 01.01.2005г. до 31.12.2022г. при пенсиониране на В.Н., видно от
която жалбоподателят през 2005г., 2006г., 2007г., 2008г. и от м.01 до
м.08.2009г. е упражнявал трета категория труд в Атлант – К. – В. . от м.10 до
м.12.2009г., 2010г., 2011г. и от м.1 до м.9.2012г. е упражнявал трета категория
труд в ТВЛ-Груп, от м.9 до м.12.2012г., 2013г. и м.1 до м.10.2014г. е
упражнявал трета категория труд в ЛЕФФТ Сървис, през м.11 и м.12.2014г., през
2015г. и през 2016г. е упражнявал трета категория труд в Кметство Обзор, през
м.1, м.2.2017г., м.1, м.4 – м.12.2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и м.1 –
м.3.2022г. е упражнявал трета категория труд в ОП „Благоустрояване, комунално
стопанство и озеленяване“ (л.37-55).
На
същата дата е извършена и справка от Регистъра на осигурените лица в НОИ при
пенсиониране – обобщени суми по осигурители и години и трудови договори на В.Н.
(л.11-13).
С писмо
изх. № 2113-02-1026#2 от 20.05.2022 година началник сектор „Отпускане на
пенсии“ е изискала от жалбоподателя да представи образец УП-3 от АК
Таксиметрово, гр.Ямбол за периода 20.04.1981г. – 01.04.1982г. със заверка за
категория труд и образец УП-3 от АК Автостопанство, гр.Варна за периода
24.11.1983г. – 20.04.1984г. със заверка за категория труд. В отговор от
жалбоподателя е представено УП-3 № 009 от 26.05.2022 година, издадено от
„Тунджа-Автотранспорт“ ЕООД, съгласно което Н. за периода 20.04.1981г. –
01.04.1982г. (11 месеца и 11 дни) е упражнявал дейност като „шофьор на ЖУК“,
определена като трета категория. По отношение на другото изискано УП-3 от АК
Автостопанство, гр.Варна е посочил, че не може да представи такова (л.16, л.17
и л.18).
На
23.06.2022г. в ТП на НОИ – Бургас е представено УП-13 , издадено от ТП на НОИ –
Варна, с което се удостоверява, че В.Н. е работил в „Товарни превози“ АД,
гр.Варна 6 дни през м.11.1983г. без длъжност в звено Шофьори, 6 дни от
м.12.1983г. като „шофьор/ШК MTS“, 16 дни през
м.12.1983г. без длъжност в 25-то звено, 22 дни през м.1.1984г. като
„автомонтьор/25-то звено“, 21 дни през м.2.1984г. като „автомонтьор/25-то
звено“, 22 дни през м.3.1984г. като „автомонтьор/25-то звено“ и 14 дни през
м.4.1984г. като „монтьор/25-то звено“ (л.24).
С писмо
изх. № 2113-02-1026#3 от 20.05.2022 година старши експерт по осигуряването е
изискал от „Со Мат Бургас“, с копие до жалбоподателя издаването на УП-3 за В.Н.
за периода 15.12.1977г. – 05.02.1981г. със заверка за категория труд. В отговор
е представено УП-3 № 46 от 01.06.2022г., издадено от „СОМАТ“ АД, съгласно което
през периода 15.12.1977г. – 05.02.1981г. (3 години 1 месец и 20 дни)
жалбоподателят е работил като „автомонтьор товарни автомобили“, втора категория
труд (л.14-15).
На
19.07.2022г. е извършена справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни
периоди от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. при пенсиониране на В.Н..*** е изготвен
и опис на осигурителния стаж и на осигурителния доход на Н.. Съгласно
изготвения опис на осигурителния стаж Н. има навършени 64 години 6 месеца и 19
дни към датата на заявлението – 10.05.2022г. Видно от извършената предварителна
преценка за придобити права осигурителния стаж от втора категория труд е
определен на 16 години 7 месеца и 5 дни, от трета категория на 28 години 2
месеца и 23 дни, а действителния осигурителен стаж на Н. е определен на 41
години 8 месеца и 6 дни. В изготвения опис на осигурителния доход са посочени
данни за изчисляването на индивидуалния коефициент за пенсия на жалбоподателя,
с начална дата след 01.01.2019г. Посочено е, че за периода от 28.05.2001г. до
20.03.2022г. са зачетени 7 421 дни, от които 5 185 са работни дни, с общ
осигурителен доход за този период – 116 640.08 лв. и коефициент – 0.7069.
На
22.07.2022 г. от ТП на НОИ е изготвена и справка за обобщен годишен
осигурителен доход за жалбоподателя.
С разпореждане
№ 17 от 15.08.2022 година на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –
Бургас, на В.Н. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от
21.03.2022г. пожизнено по чл.68, ал.1, 2 от КСО по заявление, подадено на
10.05.2022г. и при навършена възраст от 64 години и 5 месеца. В разпореждането
осигурителният стаж на лицето е посочен както следва:
-
осигурителен стаж от втора категория труд – 16 години 7 месеца и 5 дни;
-
осигурителен стаж от трета категория труд – 28 години 2 месеца и 23 дни.
На
основание чл.104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория
труд е определен на 48 години 11 месеца и 22 дни, осигурителния стаж без
превръщане е посочен в размер на 44 години и 9 месеца, а осигурителният стаж,
представляващ разликата между общия осигурител стаж, превърнат към трета
категория труд и осигурителния стаж без превръщане е определен на 4 години и 2
месеца.
В
разпореждането е посочен общия осигурителен доход за периода от 28.05.2001г. до
20.03.2022г. в размер на 116 640.08 лв. Съгласно чл.70, ал.9, изречение
първо и второ от КСО е определен индивидуален коефициент 0.7069. Посочен е
средномесечния осигурителен доход за страната за периода от м.03.2021г. до
м.02.2022г. – 1 174.07 лв. Дохода за изчисляване размера на пенсията е
определен в размер на 829.95 лв. и е изчислен като средно месечния осигурителен
доход за страната за периода от м.03.2021г. до м.02.2022г. е умножен по
определения индивидуален коефициент. Съгласно чл.70, ал.1 от КСО е определен
процент осигурителен стаж за определяне размера на пенсията в размер на 65.41
%, като е получен по следния начин: 44 години и 9 месеца х 1.35 % = 60.41% и 4
години и 2 месеца х 1.2% = 5.00%. Съгласно чл.70, ал.1 от КСО размера на
пенсията е определен като 65.41 % от 829.95 лв. или в размер на 542.87 лв. от
21.03.2022г. От 01.07.2022г. е определен размер на пенсията на основание §7ж от
ПЗР на КСО в размер на 602.87 лв., тъй като към размера от 542.87 лв. е
прибавена и сумата от 60 лв. по ПМС № 479/30.12.2021г. (л.9).
Разпореждането
е обжалвано пред директора на ТП на НОИ - Бургас. В жалбата се твърди, че
липсва стажа от казармата и е изразено недоволство от определения коефициент.
С
обжалваното решение с изх. № 1012-02-304#1 от 06.10.2022 година директорът на
ТП на НОИ - Бургас е оставил в сила обжалваното разпореждане. Изложени са
мотиви относно отслужената от жалбоподателя редовна (наборна) военна служба
през периода от 30.09.1975г. до 28.10.1977г., като е посочено, че същият е
зачетен за осигурителен стаж от трета категория при пенсионирането. Изложен е
механизма на изчисляване на отпуснатата му пенсия.
В хода
на съдебното производство е извършена и приета съдебно-икономическа експертиза.
В заключението на вещото лице по нея е установено, че по данни от пенсионния
доклад, осигурителният стаж на жалбоподателя от трета категория 28 години 2 месеца
и 23 дни, а от втора категория труд е 16 години 7 месеца и 5 дни, който след
превръщането му към трета категория, става 20 години 8 месеца и 28 дни, и
събран с трета категория, става общо 48
години 11 месеца и 21 дни. Вещото лице сочи, че след проверка на документите за
трудов стаж - трудови книжки, удостоверения обр.3, както и УП-13 и предвид
наличната информация категориите труд са правилно определени.
Посочено
е, че общият осигурителен доход на жалбоподателя, изчислен за времето след
31.12.1999г. до датата на отпускане на пенсията на жалбоподателя – 21.03.2022г.
по данни от Регистъра на осигуреното лице е 116 640.28 лв., разпределен по
години, както следва: за периода 28.05.2001г. - 31.12.2001г. осигурителен доход
в размер на 803.59 лв.; за
периода 01.01.2002г. - 31.12.2002г. осигурителен доход в размер на 1469.56 лв.; за периода 01.01.2003г.- 31.12.2003г.
осигурителен доход в размер на
2005.03лв.; за периода 01.01.2004г.- 31.12.2004г. осигурителен доход в размер
на 2 158.15 лв.; за периода 01.01.2005г. - 31.12.2005г. осигурителен доход в
размер на 2 422.31 лв.; за периода 01.01.2006г. - 31.12.2006г. осигурителен
доход в размер на 2 740.18 лв.; за периода 01.01.2007г. - 31.12.2007г.
осигурителен доход в размер на 3 075.21лв.; за периода 01.01.2008г. - 31.12.2008г.
осигурителен доход в размер на 5 897.10 лв.; за периода 01.01.2009г. - 31.12.2009г.
осигурителен доход в размер на 4 922.59 лв.; за периода 01.01.2010г. - 31.12.2010г.
осигурителен доход в размер на 3 722.03 лв.; за периода 01.01.2011г. - 31.12.2011г.
осигурителен доход в размер на 3 743.16 лв.; за периода 01.01.2012г. - 31.12.2012г.
осигурителен доход в размер на 3833.88 лв.; за периода 01.01.2013г. -31.12.2013г. осигурителен
доход в размер на 4 031.01 лв.; за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. осигурителен
доход в размер на 4 050.28 лв.; за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. осигурителен
доход в размер на 6 737.82 лв.; за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. осигурителен
доход в размер на 7 115.64 лв.; за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. осигурителен
доход в размер на 9 581.21 лв.; за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. осигурителен
доход в размер на 10 849,09 лв.; за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. осигурителен
доход в размер на 11 242.43 лв.; за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. осигурителен
доход в размер на 11 432,04 лв.; за периода
01.01.2021г. - 31.12.2021г. осигурителен
доход в размер на 12 146,36 лв. и за периода 01.01.2022г. - 20.03.2022г. осигурителен
доход в размер на 2 661.61 лв. или общо осигурителен доход в размер на 116 640.28
лв.
По
отношение изчисляването на индивидуалния коефициент съгласно чл.70, ал.9 от КСО
вещото лице е цитирало разпоредбата на чл.70, ал.9 от КСО, която гласи: „За
пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният
коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31
декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък
от 36 месеца“.
Вещото
лице посочва, че индивидуалният коефициент се изчислява, като сборът на
месечните съотношения между осигурителният доход на лицето за месеца и средният
осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от
съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителния
доход на лицето за съответния месец и броя на работните дни през месеца - за
всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Сочи, че
отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на
законоустановеното работно време, като индивидуалният коефициент не може да
надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между
максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния
месечен осигурителен доход за страната - за месеците след 31.12.1999г.,
участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.
В
експертизата е посочено, че няма практика подробните изчисления на индивидуалния
коефициент да се прилагат към пенсионното разпореждане, но същите са налични
като справка за обобщен осигурителен доход към пенсионната преписка и са
приложени в кориците на делото.
При
подробното разглеждане на справката от страна на вещото лице, то установява, че
при изчисленията, които стават автоматично, за всеки месец от периода,
определен по реда на чл.70, ал.8 от КСО, е определен осигурителният доход на
лицето за съответния месец и броят на работните дни, за които се отнася този
доход, като за целта се използват данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. При
изчисляване на индивидуалния коефициент е взет предвид както броят на работните
дни на лицето за всеки месец, така и броят на дните на временна
неработоспособност и платен отпуск-периоди, за които при изчисляване на
индивидуалния коефициент се включва в осигурителният доход. За всеки отделен
месец от периода, определен по реда на чл.70, ал.8 от КСО, за който е зачетен
осигурителен стаж и за който се следва осигурителен доход, автоматично данните
за осигурителния доход на лицето за месеца и броя на работните дни и часове, за
които се отнася този осигурителен доход ,се вземат от т. нар, „Регистър на
осигурените лица“ (РОЛ) в информационната система на НОИ. Сочи, че данните за
осигурителния доход за времето, през което е получавано паричното обезщетение
от държавното обществено осигуряване, също се ползват автоматично от
информационната система на НОИ. Автоматично се зареждат и данните за
минималната месечна работна заплата, установена за страната за времето до
01.01.2011г., и на неплатения отпуск за календарната година, който се зачита за
осигурителен стаж. Разяснява, че когато лицето е работило по трудово
правоотношение на пълно законоустановено работно време, броят работни дни се
определя въз основа на работните дни по календар за съответния месец, като се
вземат предвид данните от Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за
деня, от който осигуряването е възникнало/възобновено и за последния ден в
осигуряване. Посочва, че тъй като лицето има пълен месец осигурителен стаж през
месец март 2022 година, но пенсията се отпуска от 21.03.2022г., при отпускане
на пенсията се вземат данните само за част от месеца, като броят на работните
дни с осигурителен доход за тази част от месеца се определя въз основа на
работните дни по календар от/до съответната дата, а осигурителният доход за
частта от месеца се определя въз основа на среднодневния осигурителен доход. Времето
на платения и неплатения отпуск за временна неработоспособност, на неплатения
отпуск в една календарна година, и платените отпуски по КТ или по други закони,
когато лицето е работило при непълно работно време, се зачитат за осигурителен
стаж пропорционално на законоустановената продължителност на работното време,
което се отразява при определяне на съотношенията по чл. 70, ал. 9 от КСО
(чл.38, ал.3, т.5 от НПОС).
В
експертизата вещото лице посочва, че изчисленият индивидуален коефициент при
осигурителен доход 116 640 лв. за периода 28.05.2001г. - 20.03.2022г., през
който в рамките на 7 421 календарни дни са отработени 5 185 работни дни, се
определя на 0,7069 лв.
Справката
с автоматичните изчисления е приложена към заключението.
По
отношение на процента осигурителен стаж за определяне размера на пенсията по
чл.70, ал.1 от КСО вещото лице заявява, че с §13 от Заключителните разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за 2021г. (ЗР на ЗИД на ЗБДОО/2021 г.) е направено
изменение в чл.70, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, което влиза в сила
от 25.12.2021г., както следва:
ал.1 - Размерът
на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който
се изчислява пенсията, се умножи с процент: 1,35 за всяка година осигурителен
стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за
месеците осигурителен стаж без превръщане;
ал.2 - 1,2 за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж-з
а осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж,
зачетен на лицето, и стажа по т.1.
Заявява,
че при направената проверка по пенсионната преписка установява, че правилно са
направени изчисленията на трудовия стаж от втора (16 г 07 м 05 д) и трета
категория (28 г 02 м 23 д) и правилно е определен общия осигурителен стаж,
превърнат към трета категория (48 г 11 м 22 д), осигурителния стаж без
превръщане (44 г 09 м) и осигурителния стаж, представляващ разлика между общия
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд и осигурителния стаж без
превръщане (04 г 02 м).
Посочва,
че с 1,35% е умножена всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без
превръщане ( 44 г 09 м х 1,35% = 60,41% ) и с 1,2 % е умножена всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж , представляващ разлика между общия осигурителен стаж,
зачетен на лицето, и стажа без превръщане (4 г 02 м х 1,2%= 5,00%), общо
65,41%.
Предвид
всичко изложено по-горе вещото лице посочва как се определя пенсията, а именно
при изчислен индивидуален коефициент 0,7069 и средномесечен осигурителен доход
за страната за периода м.03.2021г. - м.02.2022г. - 12 месеца преди датата на
отпускане на пенсията 1 174.07 лв., доходът за определяне размера на
пенсията е равен на 829.95 лв., определен по следния начин: 1 174.07 лв. х
0,7069 = 829,95 лв.
Сочи, че
съгласно чл.70, ал.1 от КСО 65,41% от 829,95 лв. е равно на 542,87 лв. пенсия,
считано от 21.03.2022г. Посочено е, че от 01.07.2022 г. така определената
пенсия се увеличава с 60 лв., сума, определена по ПМС № 479/30.12.2021 г. и се
определя на 602.87 лв.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в
законоустановения срок по чл. 118, ал.1 от КСО, против подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено
от материално и териториално компетентен орган - директорът на ТД на НОИ – Бургас, съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.3 от КСО, в предписаната от закона писмена форма.
Заповедта е
мотивирана с излагане на фактическите и правните основания за нейното издаване
и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
При издаване на решението
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосноват неговата отмяна.
Оспорвания
административен акт е материално законосъобразен.
Съгласно разпоредбата
на чл.68, ал.1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години
и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38
години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31
декември 2029г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка
календарна година, а от 1 януари 2030г. – с по 3 месеца за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31
декември 2017г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари
2018г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна
възраст.
Съгласно чл.68,
ал.2 от КСО от 31 декември 2016г. осигурителният стаж по ал.1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
С оглед на така
цитираните разпоредби към 2022г., когато е подадено заявлението от Н., за
придобиване право на пенсия на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО се изисква от
мъжете навършена възраст 64 години и 5 месеца и осигурителен стаж 39 години и 2
месеца, като за да възникне правото на
пенсия е необходимо комулативното наличие на двете предпоставки относно
възрастта и осигурителния стаж.
Между страните
не е спорно, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст – 10.05.2022г., жалбоподателят има навършени 64
години 6 месеца и 19 дни и осигурителен стаж 48 години 11 месеца и 22 дни, от
които 28 години 2 месеца и 23 дни от трета категория и 16 години 7 месеца и 5
дни от втора категория, който след превръщането по чл.104 от КСО се равнява на 20
години 8 месеца и 28 дни от трета категория.
В настоящият
случай основният спорен по делото въпрос се свежда до това правилно ли е бил
изчислен индивидуалният коефициент на жалбоподателя по чл.70, ал.8 и ал.9 от КСО.
Съгласно чл.70,
ал.8 от КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018г.,
индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите
след 31 декември 1999г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не
по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември
1999г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема
предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000г. по ред,
определен с наредбата по чл.106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1
януари 2000г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от
необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява
от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се
отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999г.
индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36
месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък
период.
Видно от
представената по делото справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурените
лица, както и от направения опис за осигурителен стаж на Н., периодите с
осигурителен доход след 31.12.1999г. до датата на отпускане на пенсията –
21.03.2022г. са от 28.05.2001г. до 20.03.2022г., като общият осигурителен доход
на жалбоподателят за този период е в размер на 116 640.08 лв. В изготвения
от ТП на НОИ – Бургас опис на осигурителния доход на Н. е посочен осигурителния
доход за всеки един от периодите, с посочване на работните и зачетените дни.
Съгласно чл.70, ал.9
от КСО индивидуалният коефициент по ал.8, се изчислява, като
сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и
средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от
съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният
доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за
всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените
часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно
време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната
стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на
осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за
страната – за месеците след 31 декември 1999г., участващи при изчисляването на
индивидуалния коефициент.
При изчисляване
размерът на индивидуалния коефициент на жалбоподателят по чл.70, ал.9 от КСО административният
орган не е допуснал нарушение на материалния закон, като е спазил всички
изисквания на закона за това. В тази връзка съдът изцяло кредитира заключението
на вещото Н.К. като дадено обективно, безпристрастно и в съответствие с
останалите по делото доказателства. Вещото лице е посочило, че всички данни
необходими за изчисляване на индивидуалният коефициент са налични като справка
за обобщен осигурителен доход към пенсионната преписка и са приложени по
делото. В заключението е направен анализ на приложената справка, като е
посочено, че за целта са използвани данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Посочено
е още, че данните за осигурителния доход на лицето за месеца и броя на
работните дни и часове, за които се отнася този осигурителен доход са взети от
„Регистъра на осигурените лица“ (РОЛ) в информационната система на НОИ. Сочи
се, че автоматично се зареждат и данните за минималната месечна работна
заплата, установена за страната за времето до 01.01.2011г. и на неплатения
отпуск за календарната година, който се зачита за осигурителен стаж. От вещото
лице е разяснява, че когато лицето е работило по трудово правоотношение на
пълно законоустановено работно време, броят работни дни се определя въз основа
на работните дни по календар за съответния месец, като се вземат предвид
данните от Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за деня, от който
осигуряването е възникнало/възобновено и за последния ден в осигуряване.
Посочва, че тъй като лицето има пълен месец осигурителен стаж през месец март
2022г., но пенсията се отпуска от 21.03.2022г., при отпускане на пенсията се
вземат данните само за част от месеца, като броят на работните дни с
осигурителен доход за тази част от месеца се определя въз основа на работните
дни по календар от/до съответната дата, а осигурителният доход за частта от
месеца се определя въз основа на среднодневния осигурителен доход. Времето на
платения и неплатения отпуск за временна неработоспособност, на неплатения
отпуск в една календарна година, и платените отпуски по КТ или по други закони,
когато лицето е работило при непълно работно време, се зачитат за осигурителен
стаж пропорционално на законоустановената продължителност на работното време,
което се отразява при определяне на съотношенията по чл. 70, ал. 9 от КСО.
Предвид така
дадените разяснения вещото лице също, както и административния орган е
достигнало до извод за индивидуален коефициент на жалбоподателя в размер на
0.7069 лв., който е изчислен при осигурителен доход за периода от 28.05.2001г.
до 20.03.2022г. в размер на 116640.08 лв., през който период в рамките на
7 421 календарни дни са отработени 5 185 работни дни.
Съгласно
разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО размерът на пенсията за осигурителен стаж и
възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с
процент:
1. 1,35 за всяка
година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от
този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане;
2. 1,2 за всяка
година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за
месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между
общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1 на ал.1 на чл.70 от КСО.
В настоящият
случай общият осигурителен стаж на жалбоподателят без превръщане е 44 години и
9 месеца (сбора от осигурителния стаж втора и трета категория), поради което
същият следва да бъде умножен по 1.35%, което е равно на 60.41%. Разликата
между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето (48 години 11 месеца и 22 дни)
и общия осигурителен стажа на лицето без превръщане (44 години и 9 месеца) е в
размер на 4 години и 2 месеца, който съгласно чл.70, ал.1, т.2 от КСО следва да
бъде умножен по 1.2%, което се равнява на 5%. Или общия сбор е 65.41%.
Съгласно
разпоредбата на чл.70, ал.3 от КСО доходът, от който се изчислява пенсията, се
определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни
месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния
коефициент на лицето. Средномесечния осигурителен доход за страната за периода
м.03.2021г. – м.02.2022г. е в размер на 1 174.07 лв. При умножението му по
изчисления индивидуален коефициент в размер на 0.7069 са получава дохода за
изчисляване размера на пенсията на жалбоподателя, който в настоящият случай е в
размер на 829.95 лв. (1 174.07 х 0.7069).
Както бе
посочено по-горе съгласно чл.70, ал.1 от КСО размерът на пенсията за
осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява
пенсията, се умножи с процентите по т. и т.2 от ал.1 на чл.70 от КСО или в
настоящият случай 829.95 лв. по 65.41%, като се получава размер на пенсията на
жалбоподателят 542.87 лв. Съобразно разпоредбата на §7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО
към размера на пенсията от 542.87 лв. от 01.07.2022г.се прибавят още 60 лв.,
представляващи сума по ПМС № 479/30.12.2021г. или пенсията на жалбоподателя от
01.07.2022г. се определя на 602.87 лв.
Предвид
изложеното настоящият състав приема, че пенсията за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателят е правилно определена, което се подкрепя и от доказателствата
по делото и най-вече от заключението на вещото лице.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателят за липсата на изложени фактически и правни
основания в оспореното решение и съответно в потвърденото с него разпореждане.
От административният орган са посочени приложимите правни норми за определяне
размера на пенсията на Н., както и съответните за това данни конкретно относими
за жалбоподателя. Действително не е посочен точния механизъм за изчисляване на
индивидуалният коефициент на лицето, но както вещото лице е посочило в
изготвената от него експертиза, данните за тези изчисления се намират в
приложената към пенсионната преписка справка за обобщен осигурителен доход.
Предвид това и с оглед тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС,
съгласно което мотивите към административният акт могат да бъдат изложени и
отделно от самия акт в друг документ към изпратената преписка, то в случая не е
налице липсата на мотиви в обжалваното решение и съответно в потвърденото с
него разпореждане.
По изложените
съображения, жалбата срещу оспореното решение следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, тъй като не се установиха основания по чл.146 от АПК.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, двадесет и четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Я.Н., ЕГН **********, с адрес *** против решение изх. № 1012-02-304#1 от
06.10.2022 година на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане
№ 17 от 15.08.2022 година на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ-Бургас.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: