Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2019 Град Варна
Варненският
окръжен съд
Наказателно отделение
На двадесет и
четвърти октомври Година две хиляди
и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Красимир Гайдаров
Съдебен секретар : Галя Иванова
Прокурор : Антон Кондов
като
разгледа докладваното от съдия Атанасов
ВНОХД
№ 1022 по описа на съда за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Предмет на
въззивното производство, образувано по жалба на частният обвинител и граждански
ищец М.Г.С., е присъда № 143/07.06.2019 г. по НОХД № 5483/14 г. на Районния съд
в гр. Варна, тридесет и седми състав, с която подсъдимите П.Х.П., Д.М.П. и Н.Х.Ф.
са били признати за невиновни по обвинението срещу тях за причиняване на средна
телесна повреда на М.Г.С..
С присъдата е бил
отхвърлен и предявеният граждански иск от С. срещу подсъдимите за сумата от
5 000 /пет хиляди/ лева, като неоснователен.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на адв.М.Д. в качеството му на
повереник на частният обвинител с искане за отмяна на първоинстанционният
съдебен акт и осъждане на подсъдимите. Постъпили са и допълнения към жалбата в
които се възразява срещу направения анализ на обясненията на подсъдимите и
на свидетелските показания от страна на
ВРС, като е направено и алтернативно искане за връщане на делото за ново
разглеждане. Жалбата се поддържа от повереника в съдебно заседание пред
въззивната инстанция на изложените в нея основания.
Срещу въззивната
жалба е постъпил отговор и мотиви към него от страна на адв.П.В. *** в
качеството му на защитник на подсъдимия Н.Ф.. В пледоарията си пред въззивната
инстанция защитата поддържа писмените си възражения и моли за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт, както и присъждане на разноските за въззивното
производство. В правото се на лична защита подсъдимият Ф. се придържа към
казаното от защитника си и в последната си дума иска да бъде оправдан.
Защитата на
подсъдимите П.П. и Д.П. в лицето на адв.И.Т. *** намира, че въззивната жалба не
отговаря на нормата на чл.320 от НПК и е неаргументирана. Счита
първоинстанционната присъда за правилна и пледира за потвърждаването и.
Подсъдимите П. и П. в последната си дума молят за потвърждаване на присъдата на
ВРС.
Прокурора от
въззивната прокуратура пледира за потвърждаване на първоинстанционният съдебен
акт.
Съдът намира, че
не са налице основания да бъде уважено искането по жалбата.
Съставомерните
факти, които са събрани при проведеното съдебно следствие в първата инстанция и
изведени от ВРС, са следните:
На 06. 04. 2012 год. около 16, 30 ч.
подсъдимите Н.Х.Ф., П.Х.П. и Д.М.П. - служители в „Ултима инженеринг” ЕООД -
Варна, посетили складовата база на фирмата, находяща се в Западна промишлена
зона в гр. Варна. Поради зачестилите кражби от склада се налагало свидетелите
да правят периодични посещения там през деня, а през нощта имало назначена
нощна охрана. Подсъдимият П. тръгнал да прави външна обиколка на базата, а
подсъдимите Ф. и П. влезли вътре в района на базата. В това време св. М.Г.С., Д.
П. Д. и лице на име С. /неустановено по делото/ се намирали до оградата на
базата, като правели опит да откраднат стоманено въже отвътре. Когато видели
подсъдимия П., те се разбягали, но все пак
П. успял да залови св. С.. Подсъдимите П., Ф. и П. се прибрали заедно
със задържаното лице в складовата
базата. След това сигнализирали в полицията. Междувременно св. Д. отишъл и
намерил брата на св. С.- св. Н.Г.С., като му съобщил, че брат му е задържан от
служителите на складовата база. Свидетеля С. извикал още няколко негови
приятели, сред които и св. Н. В. А., и отишли до входната врата на складовата
база. Подсъдимите П., Ф. и П. пред входа
на базата да видят какво се случва, при което св. С. успял да избяга от фургона
и отишъл при събралата се тълпа. Започнали да се разменят закани и обиди между
двете групи. По-късно на място пристигнали и полицейски
служители на Трето РУ ОД МВР гр.Варна -
св.Г. С. и св.Г. Г.ев. На тях подсъдимия П. обяснил случилото се. М.С. бил задържан и отведен в Трето РУ при ОД
на МВР – Варна.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда
в с.з. на 20.04.2016г. тройна
СМЕ се установява, че на 06.04.2012 год. М.Г.С. е получил следните травматични
увреждания: кръвонасядане и ожулване по долната
повърхност на брадата, повърхностно ожулване по предната повърхност на шията в
долна трета, контузия на гръкляна, ожулване и травматичен оток в областта на
лявото рамо, контузия на лява раменна става, счупване на пета преддланна кост
на дясната ръка в областта под главичката, травматични отоци и ожулвания в
областта на лявата подбедрица и левия глезен, контузия на лявата подбедрица,
контузия на лявата глезенна става.
Счупването
на пета преддланна кост на дясната ръка е обусловило трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за период от около 1,5 месеца.
В
разясненията които прави в съдебно заседание вещото лице д-р Г. по отношение пострадалия С. изразява становище, че счупването на пета преддланна
кост би могло да се получи: „ако
пострадалия нанесе силен юмручен удар и си удари ръката в твърд предмет“.
Изложената фактическа обстановка ВРС е приел за установена като е обсъдил обясненията на подсъдимите
– П., П. и Ф., дадени в съдебно заседание; от показанията на свидетелите М.С.,
дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, Д. Д.,
Г. С., Г. Г.ев дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.5,
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Н. А., дадени в съдебно заседание и прочетени по
реда на чл.281,ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, тричленната съдебно-медицинска експертиза, както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства обсъдени в тяхната
съвкупност съдът е стигнал до единствено възможният извод за невинността на
подсъдимите към обвинението за което им е предявено обвинение.
По
изложеното в жалбата на частният обвинител :
В мотивите към въззивната жалба
защитата възразява срещу кредитирането на обясненията на подсъдимите и
некредитирането изцяло на показанията на пострадалия и свидетелите,
като в тази насока се изтъква малцинствения им произход и липсата на правилен
словоред. Свидетелите не са посочени, но вероятно повереника е имал предвид
свидетелите Д. П. Д., Н.Г.С. и Н. В. А..
Показанията на свидетеля Д. са
вътрешно противоречиви и то на много места, които са анализирани от съда на
стр.225 по делото. Липсата на достатъчно грамотност и неправилен словоред не
могат да бъдат обяснение за твърдени от него факти, които обективно не биха
могли да се случат, - св.П. да е хванал пострадалия и да го е хвърлил пред
двуметрова ограда вътре в обекта, или пък той да е гледал през ламаринена врата как подсъдимите бият неговия
приятел.
Свидетелят Н.Г.С. не е присъствал на
инцидента и неговите показания не допринасят за изясняване на фактическата
обстановка. Неговото поведение по нанасяне на побой на подсъдимия Ф. е
последващо и за това той е понесъл и своята наказателна отговорност.
Дълго чакания от ВРС свидетел Н. В. А.
също не е свидетел очевидец и е пристигнал на местопроизшествието заедно със
св.Н.С..
Обясненията на подсъдимите лица имат
двойствена природа освен средство за защита те са и източник на доказателства
релевантни за процеса. В случая преценката на ВРС, който е кредитирал
обясненията се споделя и от въззивния съдебен състав. Подсъдимите описват една
и съща фактическа обстановка, която се подкрепя и от други доказателствени
източници и е житейски достоверна.
Изложеното от частното обвинение, че
донякъде свидетелските показания на пристигналите на место полицейски служители
поддържат заявеното от неговия доверител, брат му и св.Д. не се споделя от
състава на ВОС. И при най-внимателен прочит на показанията на свидетелите Г. Г.ев
и Г. С. прочетени по реда на чл.281 ал.2 т.2 от НПК – л.116 и л.117 от д.п. не
могат да се намерят факти, които да потвърдят обвинителната теза. Свидетелите
са били изпратени по сигнал от подс. П.П. за извършена кражба на стоманено въже
и са задържали частният обвинител и граждански ищец в настоящето производство М.С..
Жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение, а присъдата на ВРС потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Доколкото въззивното производство е
инициирано от частният обвинител и граждански ищец М.Г.С., има направено искане
за присъждане на разноски от страна на подсъдимия Н.Х.Ф. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция – в случая от адв.П.В. *** и има доказателства за изплатено
възнаграждение съдът намира с оглед на изхода на делото, че следва да възложи
разноските в тежест на С..
По изложените
съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване,
или изменяване на решението, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния
съд в гр. Варна, като въззивна инстанция
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 143/07.06.2019
г. по НОХД № 5483/14 г. на Районния съд в гр. Варна, тридесет и седми състав.
ОСЪЖДА М.Г.С. с ЕГН ********** да заплати на Н.Х.Ф. с ЕГН ********** сума в размер на 1 000 /хиляда/
лева за сторени разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: