Р Е
Ш Е Н
И Е №185
Гр.Кнежа,25.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Кнежанският Районен съд в открито съдебно заседание на 08.10.2019г./осми
октомври/ през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател : Пламен Тодоров
при
секретаря Ивета Ружова като разгледа докладваното от съдията Гр.Д.№299/2019г. по описа на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по осн.чл.422,ал.1 от ГПК.
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД,със седалище и
адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П. Д.“№**,офис Лабиринт,ет.*,офис *,представлявано от
Н. Т. Ст. и М. Д. Д. чрез пълномощника си юрисконсулт Ц.П. е предявило против М.И.Н. с ЕГН********** *** относно
задълженията му по ЧГрд.№87/2019г. по описа на РС-гр.Кн., обективно-кумулативно съединени искове с правни
осн.чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК с цена на исковете от 1201,39лв.
Ищцовото дружество описва,че на 10.05.2017г. е било
подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015г.,сключен на осн.чл.99 от ЗЗД между „Агенция за
събиране на вземания“ООД с ЕИК201318404 и „Микро Кредит“АД с ЕИК202073629 ,по
силата на който вземанията на „Микро Кредит“АД срещу М.И.Н. ,произтичащи от
договор за заем CrediHome №1162-00014396 и
договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1162-00014396 и двата от 21.12.2016г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии и обезпечения и принадлежности
,включително и с всички лихви на дружеството кредитор. Според ищцовата страна
договорът за заем съдържа изрична кауза ,която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица“Агенция за събиране на
вземания“АД,сега „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК203670940 ,която е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ООД с ЕИК201318404.
Ищцовото дружество твърди ,че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от страна на
„Микро Кредит“АД с уведомително писмо,изпратено с известие за доставяне.
Твърди се от ищцовата страна ,че по реда на
чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо,съдържащо уведомително писмо
от „Микро Кредит“АД чрез „Агенция за
събиране на вземания“АД с Изх.№УПЦ-П-МКР/1162-00014396 от 15.05.2017г.
за извършената продажба на вземания,изпратено чрез „Български пощи“ с известие
за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Описва се,че писмото е било върнато в цялост с
отбелязване „непотвърдена пратка“.Съответно на 22.04.2019г. е изпратило повторно
писмо до длъжника,съдържащо уведомително писмо от „Микро Кредит“АД чрез
„Агенция за събиране на вземания“АД с Изх.№УПЦ-С-МКР/1162-00014396 чрез куриер
като към момента на изготвянето на исковата молба обратната разписка не се е
била върнала.
Ищцовото дружество иска от съда да приеме като
доказателство към настоящата искова молба –Уведомително писмо от „Микро
Кредит“АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ с изх.№УПЦ-С-МКР/1162-00014396
от 22.04.2019г. за извършената цесия на ответника ,като иска от него да връчи
на ответника същото ведно с исковата молба и приложенията към нея. Направено е
позоваване на постановените от ВКС на осн.чл.290 и чл.291 от ГПК ,решение
№3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на 1 т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по
т.д. №12/09г. на 2 т.о. ,съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера ,е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената
цесия,същото уведомление,достигнало до длъжника с връчване на препис на исковата молба ,съставлява
надлежно съобщаване за цесията,съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД,прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на осн.чл.99,ал.4 от ЗЗД и същото следва
да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. Ищцовата
страна счита,че в случай ,че ответникът не бъде намерен на установения му по
делото адрес,съобщението му бъде връчено надлежно по реда на чл.47,ал.1 от ГПК и
в настоящото производство безспорно се установява,че задължението на ответника,произтичащо
от посочения договор за паричен заем не е погасено.Иска се от съда да приеме,че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно
за основателността на предявените искове.
Според
ищцовата страна уведомлението по чл.99,ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение,а
той може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако
едновременно с това твърди ,че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението.Според ищцовата страна,фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска,след като по делото безспорно се установи
,че претендираното с исковата молба задължение не е погасено,в която насока е
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по Гр.д.№867/2011г. на IV-то г.о. и решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
Гр.д.№788/2013г. на ТК.
Ищцовото
дружество сочи ,че на 21.12.2016г. между „Микро Кредит“АД и М.И.Н. е бил
сключен договор за заем CrediHome №1162-00014396 ,по
силата на който това дружество му е предоставило заем в размер на 700лв. като
условията на „договора за кредит“ се съдържат в отделните полета или клетки на
договора,отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит“ и
„договор за заем“,както и „общите условия“,при които се отпуска кредит,са
неразделна част,както от „искане за кредит“ ,така и от „договор за заем“.
Изтъкват се аргументи от ищцовата страна в
насока,че подписвайки договора за заем,заемополучателя е удостоверил,че е
получил от кредитора заемната сума като се е задължил да върне на заемателя в
сроковете и при условията,посочени в договора и приложимите общи условия,сума в
общ размер на 747,18лв.,представляваща чистата стойност на заема ведно с
договорната лихва по него.
Според ищцовото дружество,съгласно разпоредбите на
общите условия в съответствие ,с които е
сключен договора за заем, с подписването му заемополучателят удостоверява ,че
предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с
необходимата преддоговорна информация,разбира и приема клаузите на договора и
общите условия,съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и договорът да
бъде сключен.
Изтъква се от ищцовата страна,че съгласно общите
условия ,при които е подписан договора,заемополучателят се е задължил да върне
заема ведно с договорната лихва,която е в размер на 47,18лв. на 6 равни месечни
погасителни вноски,в размер на 123,53лв. ,като първата погасителна вноска е
платима на 13.01.2017г. и така страните са
договорили общ размер на плащанията по заема от 747,18лв.
Ищцовата
страна описва ,че на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр-искане
за допълнителни услуги ,на 21.12.2016г. между „Микро Кредит“АД и М.И.Н. е бил
сключен договор за допълнителни услуги към заем CrediHome№1162-00014396,съгласно който „Микро Кредит“АД се е
задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги описани
подробно в Приложение №1 към договора ,което предоставено на заемополучателя
при сключването на договора.
Сочи се от ищцовото дружество ,че съгласно клаузите
на сключения договор ,при подписване на договора клиентът дължи заплащането на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 40,92лв.,като му е предоставена
възможност да я заплати на 6 бр. равни месечни вноски,всяка в размер на 6,82лв.,при
първа погасителна вноска платима на 13.01.2017г. Изтъква се ,че на основание
сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“АД в качеството си на
застрахователен посредник предоставя на заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключения с посредничеството на „Микро Кредит“АД застраховка
„Защита“към застрахователна компания „Живот“АД,с ЕИК831626729,конкретните
условия по които са посочени в индивидуална застрахователна полица,предоставена
и подписана от заемополучателя.
Ищцовата
страна сочи ,че съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят се
е задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“АД
застрахователна премия в срок от 6 месеца на равни погасителни вноски ,всяка в
размер на 46,20лв.,платими считано от 13.07.2017г. или обща сума за
застрахователната премия от 277,20лв.,която покрива следните застрахователни
рискове:смърт вследствие на злополука,трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и
смърт в резултат на ПТП.Изтъква се,че
съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги и чл.28 от общите
условия към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна
предпоставка за отпускане на заем,а същите се предоставят на заемополучателя
само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр с искане за допълнителни услуги и след сключване на
договор за допълнителни услуги. Според ищцовото дружество на ответника –длъжник
е начислена лихва за забава,както следва :
-по договор за заем 95,45лв. за периода от
14.01.2017г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска/до датата на подаване на заявлението в съда,
-по договор за допълнителни услуги 40,64лв. за
периода от 14.01.2017г./датата на която е станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда.
Според
ищцовата страна размерът на начислената лихва е съвкупност от лихвата за забава,изчислени
за всяка отделна падежирала,неплатена погасителна вноска,срокът на договора е
изтекъл на 13.06.2017г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем ,а заемополучателя не е извършил плащане на дължимия към
дружеството паричен заем.
Според ищцовата страна за нея възниква правен интерес
за предявяване на исковата си претенция против ответника по съдебен път. Предвид
изложеното ищцовото дружество иска от съда да осъди ответника М.И.Н. с ЕГН********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,със
седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П. Д.“№**,офис Л.,ет.*,офис *,представлявано от Н. Т. Ст. и М. Д. Д. сума в общ размер на 1201,39лв./хиляда двеста и един лев и тридесет и девет ст./,от
която главница по договор за заем CrediHome №1162-00014396 от
21.12.2016г. от 700лв./седемстотин
лева/,договорна лихва по договор за заем от 47,18лв./четиридесет и седем лева и осемнадесет ст./ за периода от
13.01.2017г. ,/падежа на първата неплатена погасителна вноска/ до
13.06.2017г./падежа на последната погасителна вноска/,40,92лв./четиридесет лева и деветдесет и две ст./,представляваща
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
13.01.2017г./падежа на първата неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/
до 13.06.2017г./падежа на последната вноска по договор за допълнителни
услуги/,277,20лв./двеста седемдесет и седем лева и двадесет ст./,представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
13.01.2017г./падежа на първата неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги/ до 13.06.2017г./падежа на последната вноска по договор за допълнителни
услуги/, 95,45лв./деветдесет и пет лева и четиридесет и пет ст./,представляваща
лихва за забава по договор за заем за периода от 14.01.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда- 01.02.2019г.,40,64лв./четиридесет лева и
шестдесет и четири ст./.,представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 14.01.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда- 01.02.2019г.,както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцовата
страна иска от съда да й бъдат присъдени разноските,направени в хода на
заповедното производство,всички разноски направени в хода на настоящото
производство,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв./триста и
петдесет лева/ на осн.чл.78,ал.8 от ГПК.
По делото са били представени следните писмени доказателства от ищцовата
страна:Договор за заем CrediHome №1162-00014396 от
21.12.2016г. ,ведно с общи условия към него и искане за заем; Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome №1162-00014396 от
21.12.2016г.,ведно със застрахователна полица за застраховка „Защита“,искане за
допълнителни услуги към приложение №1-описание на допълнителни услуги и тарифа
за допълнителни услуги; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.01.2015г. между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ООД,ведно с анекс 1 и Анекс 3 към договора;Извлечение от Приложение
№1 от 10.05.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015г.;Пълномощно от Изпълнителния директор на „Микро
Кредит“АД,с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания“ да уведомява
длъжници от името на „Микро Кредит“АД; Уведомителни писма от „Микто Кредит“АД
чрез „Агенция за събиране на вземания“АД с изх.№УПЦ-П-МКР/1162-00014396 от
15.05.2017г. и изх.№УПЦ-С-МКР/1162-00014393 от 22.04.2019г.за извършена цесия и
Известие за доставяне,ведно с обратна разписка,удостоверяващи изпращането на
уведомителните писма за извършена цесия до длъжника.
Заявени са доказателствени
искания,подробно описани в исковата молба на стр.4 за прилагане към настоящото
дело на ЧГ.д.№87/2019г. по описа на РС-Кнежа и за извършване на
съдебно-счетоводна експертиза с поставена задача.
Понеже при започването на производството
ответникът не е бил установен на известните му по делото постоянен и настоящ адреси
на осн.чл.47,ал.6 от ГПК,същият е представляван по делото от определения му от
АК-Пл. и назначен от съда
особен представител адв.Св.Я. за сметка на ищцовата страна ,за което е
заплатена от последната сумата от 314,00лв.
В предоставеният от ГПК срок за отговор на ИМ от ответника чрез особения си представител адв.Св.Я. е
представил такъв ,с който поради липсата на уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД на
ответника от първоначалния му кредитор за извършената цесия счита исковата
претенцията за неоснователна и недоказана.
По делото се
проведе едно о.с.з. на 08.10.2019г. ,за
което страните бяха редовно призовани.
Ищцовата страна не
изпрати процесуалнен представител,но е изпратила молба в която развива правни
доводи в подкрепа на исковите си претенции и иска от съда да постанови съдебно
решение,с което да ги уважи изцяло.
Ответникът беше представляван от особения си
представител адв.Св.Я. от ПАК ,който поддържа отговора на исковата молба.
Съобразявайки събраните по делото писмени
доказателства и тезите на страните,разгледани по отделно и съвкупно,съдът счита
за установена следната фактическа
обстановка:
На 01.02.2019г. ищцовото
дружеството е депозирало в РС-Кн. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.И.Н. с ЕГН**********,***,
в качеството му на заемополучател по договор за заем CrediHome №1162-00014396 и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1162-00014396, сключени на
21.12.2016 год. с „Микро Кредит” АД.
Въз основа
на това искане,съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №70 от 01.02.2019г.,с която е уважил направеното искане изцяло
като е разпоредил М.И.Н. с ЕГН **********,***,
в качеството му на заемополучател по договор за заем CrediHome№1162-00014396 и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1162-00014396, сключени на
21.12.2016 год. с „Микро Кредит”АД да
заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр.С.,бул.„Д-р П. Д.”№**,офис-сграда
Лабиринт,ет.*, офис *,представлявано от Н. Т. Ст. и М. Д. Д. –изпълнителни директори, чрез пълномощника– юрк.
Албена Николаева Благоева, сумата от 1
201.39 лв. (хиляда двеста и един лева и тридесет и девет стотинки), от
които: 700.00 лв. (седемстотин лева и 0 ст.) главница по договор за заем;
договорна лихва по договор за заем за периода от 13.01.2017 год. до 13.06.2017
год. в размер на 47.18 лв. (четиридесет и седем лева и 18 ст.); сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 13.01.2017
год. до 13.06.2017 год. в размер на 40.92 лв. (четиридесет лева и 92 ст.);
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 13.01.2017
год. – 13.06.2017 год. в размер на 277.20 лв. (двеста седемдесет и седем лева и
20 ст.), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.02.2019 год., до окончателно изплащане на
задължението; лихва за забава по договор
за заем за периода от 14.01.2017 год. до датата на подаване на заявлението в
съда – 01.02.2019 год., в размер на 95.45лв. (деветдесет и пет лева и 45 ст.);
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 14.01.2017 год.
до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2098 год., в размер на
40.64 лв. (четиридесет лева и 64 ст.), както и направените в настоящото
производство разноски – платена държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет
и пет лева и 0 ст.) и 50.00 лв. (петдесет лева и 0 ст.) юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Там е посочено от съда,че вземането произтича от
следните обстоятелства: длъжникът не е
изпълнил задълженията си по Договор за заем CrediHome № 1162-00014396 и Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome №1162-00014396, сключени на
21.12.2016 год. с „Микро Кредит” АД, вземанията по които договори са били прехвърлени от страна на кредитора в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, правоприемник на което дружество е
„Агенция за събиране на вземания”АД – понастоящем „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на Приложение № 01/ 10.05.2017 год. към Рамков договор
за продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 год.
Обаче понеже
длъжникът не е бил установен на
известните му по делото постоянен и настоящ адрес и не са били установени
налични негови трудови договори,с изрично разпореждане на съда от з.с.з. от
30.03.2019г. на осн.чл.415,ал.1,т.2
вр.ал.3,пр.1 вр.ал.4 и ал.5 от ГПК,съдът е указал на ищцовата страна, че
дружеството може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Ищцовото
дружество в законоустановения срок по чл.415,ал.4
от ГПК,предявява исковите си претенции против ответника.
Безспорно е ,че между „Микро
Кредит“АД-гр.София и М.И.Н. са били
сключени Договор за заем CrediHome № 1162-00014396 и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1162-00014396 на 21.12.2016 год. В съдържанието на
договора са уредени всичките особености свързани с разглеждане и отпускане на
заемната сума от 700лв. и допълнителната услуга,както и останалите парични му
задължения по размери.
Формално
този договор е бил сключен при спазването на разпоредбите на ЗПК /Закон за
потребителския кредит/ и с подписването му заемателя е удостоверил,че е получил стандартен
европейски формуляр,посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Безспорно е ,че ответника е получил договорената сума от 700лв.
по описания договор,както и е получил договорените с първоначалния кредитор
допълнителни услуги,застраховка „защита“ на стойност 277,20лв. и др.,които си
задължения към първоначалния кредитор е следвало да погаси на 6 бр.равни
месечни вноски.
Спорно е дали извършената цесия между първоначалния кредитор и
ищцовото дружество има правно действие по отношение на длъжника –ответник М.Н..
Видно от съдържанието на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/от
16.01.2015г. на осн.чл.99 от ЗЗД и Извлечение от Приложение №1 към него от
10.05.2017г. между „Микро Кредит“АД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД ,вземането
на „Микро Кредит“АД към М.И.Н. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания “ЕАД изцяло с всички привилегии,обезпечения и принадлежности.
Обаче в
материалите по делото липсват данни и доказателства за последното т.е. за извършената
цесия с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/от
16.01.2015г. на осн.чл.99 от ЗЗД и Извлечение от Приложение №1 към него от
10.05.2017г., заемодателят „Микро Кредит“АД-гр.С. лично или чрез
ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-С. да е уведомен
заемателя за това.
Съгласно
чл.99,изр.3 от ЗЗД ,предишният кредитор в случая Кредит“АД-гр.С. е длъжен:
1. да съобщи
на длъжника,в случая М.И.Н. прехвърлянето на вземането си към него на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София,
2.да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи,които
установяват вземането ,както и
3.да му потвърди
писмено станалото прехвърляне и ако това не е
направено няма как да бъде заобиколено или санирано в един по-късен момент вече
при висящото Гр.д.№299/2019г. по описа на РС-гр.Кн.,дори и
хипотетично съдът да е връчил лично на ответника книжата по чл.131 и сл. от ГПК
т.е. исковата молба с приложението й,вкл. уведомлението за извършената цесия
между първоначалния кредитор и последващия такъв.
Освен
това,според настоящия съдебен състав при
разглеждането на делото с особен представител на ответника е реално и практически неприложимо
уведомяването на длъжника-ответник за извършената цесия, защото особения
представител е законова алтернатива за процесуално представителство,която не е
индентична по обем и правни последици с личното уведомяване на ответника или на
уведомяването му чрез упълномощения от него договорен процесуален представител.
Видно от
разпоредбата на чл.99,изр.5 от ЗЗД,прехвърлянето
на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,когато
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. При наличието на
описаната по-горе липса на уведомяване на длъжника М.Н. от първоначалния му
кредитор „Микро Кредит“АД за прехвърлянето на вземането срещу него на ищцовото
дружество,както и на писмено потвърждение от предходния кредитор на станалото
прехвърляне на ищцовото дружество по силата на чл.99,изр.5 от ЗЗД,прехвърлянето
на това вземане спрямо третите лица и длъжника Н. няма действие т.е. не води
до желаните от ищцовата страна правни последици.
Обаче при наличието данни за извършена цесия/т.е.
прехвърляне на вземане/между цедента/първоначалния кредитор/ и цесионера/последващия
кредитор/между тях е налице облигационно правоотношение ,по силата на което
цесионера има правен интерес да предяви вземането срещу длъжника пред
съда,поради което тези искови претенции
са допустими.
Разгледани по
същество същите са неоснователни и недоказани.
Изложеното е в насока,че в такива случаи съдилищата
у нас са длъжни да постановяват съдебни решения,с които да оставят без уважения/отхвърлят/
предявените от такива ищци искове,поради липсата на действие на цесията по
отношение на ответниците.
Предвид
горното,съдът следва да постанови съдебно решение, с което да остави без уважение предявените от „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П. Д.“№**,офис Лабиринт,ет.*,офис *,представлявано от
Н. Т. Ст. и М. Д. Д. против М.И.Н. с ЕГН********** *** обективно-кумулативно съединени искове
с правни осн.чл.422 вр.чл.415 от ГПК с
цена на исковете от 1201,39лв./хиляда
двеста и един лев и тридесет и девет ст./,от която главница по договор за заем CrediHome №1162-00014396 от 21.12.2016г. от 700лв./седемстотин лева/,договорна
лихва по договор за заем от 47,18лв./четиридесет
и седем лева и осемнадесет ст./ за периода от 13.01.2017г. ,/падежа на първата
неплатена погасителна вноска/ до 13.06.2017г./падежа на последната погасителна
вноска/,40,92лв./четиридесет лева и
деветдесет и две ст./,представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 13.01.2017г./падежа на първата неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги/ до 13.06.2017г./падежа на последната
вноска по договор за допълнителни услуги/,277,20лв./двеста седемдесет и седем
лева и двадесет ст./,представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 13.01.2017г./падежа на първата неплатена вноска по договор
за допълнителни услуги/ до 13.06.2017г./падежа на последната вноска по договор
за допълнителни услуги/, 95,45лв./деветдесет и пет лева и четиридесет и пет
ст./,представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от
14.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда-
01.02.2019г.,40,64лв./четиридесет лева и шестдесет и четири
ст./.,представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 14.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда-
01.02.2019г.,както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението като
неоснователни и недоказани.
Да отхвърли предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П. Д.“№**,офис Лабиринт,ет.*,офис *,представлявано от
Н. Т.Ст. и М. Д. Д. против М.И.Н. с ЕГН********** *** иск да й
бъдат присъдени разноските,направени в
хода на заповедното производство,всички разноски направени в хода на настоящото
производство,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв./триста и
петдесет лева/ на осн.чл.78,ал.8 от ГПК като неоснователен и недоказан.
Да остави за сметка на ищцовата страна сумата от
314,00лв./триста и четиринадесет лева/,заплатена за особен представител на
ответника по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя без уважение предявените от „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П. Д.“№**,офис Лабиринт,ет.*,офис *,представлявано от
Н. Т. Ст. и М. Д. Д. против М.И.Н. с ЕГН********** *** обективно-кумулативно съединени искове
с правни осн.чл.422 вр.чл.415 от ГПК с
цена на исковете от 1201,39лв./хиляда
двеста и един лев и тридесет и девет ст./,от която главница по договор за заем CrediHome №1162-00014396 от 21.12.2016г. от 700лв./седемстотин лева/,договорна
лихва по договор за заем от 47,18лв./четиридесет
и седем лева и осемнадесет ст./ за периода от 13.01.2017г. ,/падежа на първата
неплатена погасителна вноска/ до 13.06.2017г./падежа на последната погасителна
вноска/,40,92лв./четиридесет лева и
деветдесет и две ст./,представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 13.01.2017г./падежа на първата неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги/ до 13.06.2017г./падежа на последната
вноска по договор за допълнителни услуги/,277,20лв./двеста седемдесет и седем
лева и двадесет ст./,представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 13.01.2017г./падежа на първата неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги/ до 13.06.2017г./падежа на последната
вноска по договор за допълнителни услуги/, 95,45лв./деветдесет и пет лева и
четиридесет и пет ст./,представляваща лихва за забава по договор за заем за
периода от 14.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда-
01.02.2019г.,40,64лв./четиридесет лева и шестдесет и четири
ст./.,представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 14.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда-
01.02.2019г.,както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението като неоснователни и недоказани.
Отхвърля предявения от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,със
седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П. Д.“№**,офис Лабиринт,ет.*,офис *,представлявано от
Н. Т. Ст. и М. Д. Д. против М.И.Н. с ЕГН********** *** иск да й бъдат присъдени разноските,направени в хода
на заповедното производство,всички разноски направени в хода на настоящото
производство,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв./триста и
петдесет лева/ на осн.чл.78,ал.8 от ГПК като неоснователен и недоказан.
Оставя
за сметка на ищцовата страна сумата от 314,00лв./триста и четиринадесет
лева/,заплатена за особен представител на ответника по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Пл. в 14 дневен срок от съобщението на
страните ,че е изготвено.
Районен съдия
:..........................
/Пл. Тодоров /