Решение по дело №51/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл.63в ЗАНН.

Съдът е сезиран с касационна жалба от началник отдел „Оперативни дейности“- [област], Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ срещу Решение №1 /12.01.2024г. по АНД №106/2023г. на РС-[община], с което е отменено НП от 27.06.2023г. на началник отдел Оперативни дейности П.. С посоченото НП на „АИД ТРЕЙД 86“ ЕООД е наложена санкция в размер на 700лв. за нарушение по чл. 3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006Г.на МФ. В касационната жалба се развиват доводи, че решението е неправилно и необосновано, тъй като нарушението, за което е санкционирано дружеството е извършено, а заповедта за ПАМ е отменена, поради което не е нарушен принципът ne bis in idem, както е приел първоинстанционният съд. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател редовно призован не изпраща представител. Депозирана е писмена молба вх.№ 425/19.02.2024г. от пълномощника, с която се поддържа жалбата и се моли същата да се уважи, както и да се присъдят разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Ответникът по касация „АИД ТРЕЙД 86“ ЕООД редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. От пълномощника му е депозирано писмено становище вх. № 439/ 20.09.2024г., с което се оспорва жалбата и се моли решението на РС - М. да се остави в сила. Излагат се подробни доводи по същество и се претендират разноски.

Прокурорът от ОП – [област] заема становище за неоснователност на жалбата и пледира решението на РС- М. да се остави в сила.

С атакувания съдебен акт е отменено НП №709598-[рег. номер]/27.06.2023г. на началник отдел Оперативни дейсти [област], с което на дружеството е наложена санкция от 700лв. за нарушение по чл. 3 ал.1 НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.У становено е безспорно по делото, че дружеството стопанисва търговски обект снек бар „А.“ в [населено място] и че на 26.01.2023г. при покупки, за които е извършено плащане не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта, като от КЛЕН за 26.01.2023г. е установено, че продажбата не е отразена чрез ФУ. При правилна оценка на доказателствата и при липса на потенциал за събиране на нови доказателства, въззивният съд е направил обосновани изводи за консумиран състав на нарушение по чл. 3 ал.1 от Наредбата във вр. с чл. 118 ал.1 ЗДДС. Според първата норма, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. Според втората норма, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Посочените норми се отнасят към фискалната дисциплина и изводите на въззивния съд, че ниската стойнот на покупката и това, че нарушението не довело до неотразяване на приходи, не обосновават маловажен случай, са обосновани и правилни. Размерът на санкцията по чл. 185 ал.1 ЗДДС в редакцията към момента на извършване на нарушението, съответства на степента на извършеното предвид наличните по делото доказателства, че това не е изолиран случай за търговеца.

Касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд относно наличието на основания за отмяна на НП въпреки безспорната установеност на нарушението. Основанията за отмяна на санкционния акт произтичат от задължителното за прилагате решение по дело С-97/21 на СЕС и наличните по делото доказателства за наложена Принудителна административна мярка за същото нарушение. Обосновано въззивният съд е приел, че прочитът на решението на СЕС е в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение може да бъде наложена имуществена санкция и запечатване на обекта. Без значение е обстоятелството, че едното производство по вътрешното право е приключило, доколкото заповедта за запечатване на търговския обект е отменена. Съдът на ЕС има предвид, че е недопустимо прилагане на национални правни норми, а не тълкува какъв следва да е резултатът от прилагането им. В своята дейност СЕС дава тълкувание на националното право в съответствие с европейското право, а не разрешава казуси. В случая, Съдът се произнася по приложението на принципа ne bis in idem. Другият принцип, който се разглежда в решението от 4 май 2023г. по дело С-97/21Г. на СЕС е за пропоционалността, като Съдът прави извод, че кумулирането на две мерки със санкционен, респ. с наказателен характер за едно нарушение е недопустимо, т.к. противоречи на чл. 50 от Хартата.

Решенията на СЕС имат силата на тълкувано нещо и по силата на примата имат предимство пред вътрешното право, респ. същите са задължителни. Неприлагането на задължителното тълкуване, което дава СЕС води до отговорност за неприлагане на Европейското право. Според мотивите и диспозитива на решението от 4 май 2023г. на СЕС, националните юрисдикции нямат право на преценка коя от двете мерки да оставят да съществува. Изводът на Съда е за недопустимост на национална правна уредба, допускаща две санкции за едно нарушение, когато не се осигурява координиране на производствата по тях и гарантиране, че всички санкции съответстват на тежестта на нарушението.

Като има предвид изложеното, касационната инстанция счита, че решението на РС- [община], с което е отменено НП следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

В полза на ответника по касация, следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, които са в размер на 400лв., като този размер е съобразен с параметрите, определени в Наредба №1/9.07.2004г. за МРАВ.

Водим от горното Административен съд- [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1/12.01.2024г. по АНД №106/2023г. по описа на РС - [община].

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „АИД ТРЕЙД 86“ ЕООД, [ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от Р. Б. разноски в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.