Р Е
Ш Е Н
И Е № 260029
гр.Пещера,02.ІІ.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд,гражданска
колегия ,в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар: Евелина Генинска
като разгледа докладваното от районния съдия Гатев
гражданско дело №835 по описа на Съда за
2020г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът Ц.А.Ц.,ЕГН ********** *** е депозирала искова молба против „Креди Йес“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“
№12, представлявано от Владислав Михайлов Инджов , с доводи за нищожност на
Договор за паричен заем №
178058 към искане № 107716, сключен с „Креди Йес" ООД от 30.09.2019 г.,
като противоречащ на императивни изисквания на Закона за задълженията и
договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит.В условията на евентуалност моли ищецът да бъде прогласена нищожността на клаузите на
чл. 6 и на чл. 8 от договора за паричен заем като неравноправни по смисъла на
чл. 143, т.5 от ЗПК, противоречащи на
добрите нрави, заобикалящи изискванията
на чл. 33 ЗПК, както и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 96.77лв недължимо заплатена неустойка.
Ищецът твърди, че на 30.09.2019г. е
сключила с ответното дружество „Креди Йес" ООД договор за
паричен заем № 107716,
по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на
500 лв., при фиксиран месечен погасителен лихвен процент от 3, 330 %, равняващ
се на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39, 96 % , с годишен процент
на разходите - 48, 187 % и срок за погасяване на заема 10 месеца и с месечна
погасителна вноска в размер на 59. 61 лв. Съгласно чл. 6 от договора,
заемополучателят следва да осигури поръчител, отговарящ на условията на чл. 9,
ал. 2, т. 1 от общите условия, заедно с едно от посочените обезпечения -
ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на
земодателя. Предвидено е, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечения, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 463, 94 лв.,
която той следва да престира разсрочено към погасителната вноска, към която се
кумулира месечна вноска за неустойка в размер на 46, 39 лв., с която падежното
вземане нараства на 106 лв. Твърди ищцата, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи
плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен, поради
следните съображения:
Ищацата счита, че договорения в
чл. 3, ал. 7 от договора фиксиран месечен погасителен лихвен процент от 3, 33
%, който се равнява на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39, 96 % се
нарушават добрите нрави и в изискванията на добросъвестността, поради което е
налице нищожност на уговореното възнаграждение.Счита още, че посоченият в договора фиксиран лихвен
процент в размер на 39, 96 % не отговаря на действително приложения в заемното
правоотношение лихвен процент, тъй като уговорената неустойка за неосигуряване
на поръчител и на реални обезпечения представлява добавък към договорната лихва
- скрита лихва. В тази връзка, кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в
потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в отношенията
между страните, а осевн това нараства и стойността на годишния процент на
разходите, но същия не е обявен на потребителя и не е посочен в
договора в действителния му размер в нарушение на изискванията .
Счита ищецът, че в случая неустойката за неизпълнението
на задължението за осигуряване на обезпечения загубила присъщата на неустойката
обезщетителна функция, като
в договора и общите условия са създадени препятствия пред потребителя да
изпълни изискванията за осигуряване на обезпечения, за да възникнат условия
кредиторът да начисли неустойката.Освен това сичта ищецът, че уговореното обезпечение
противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК., като според член
8, параграф 1 от Директива 2008/48, преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя,
като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит.Изложени са от ищеца допълнителни аргументи и се цитира
съдебна практика.
Моли ищецът ,да бъде прогласена
нищожността на Договора за паричен заем № 178058
към искане № 107716, сключен с „Креди Йес" ООД от 30.09.2019 г., като бъде осъдено ответното дружество
да заплати на ищцата получената от него без правно основание сума от 137лв.,
съставляваща недължимо платени договорна лихва и неустойка.В условията на
евентуалност, моли да бъде да прогласена нищожността на клаузите на чл. 6 и на чл. 8 от
договора за паричен заем да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 96,
77лв. недължимо заплатена неустойка. Сочи доказателства и претендира разноски.
С допълнителна молба ищецът е
поискал и е допуснато измененеие на размера на иска – получена от ответника
сума без правно основание от 137лв. на 252.38лв
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника „Креди Йес“ ООД, който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Ответникът не оспорва факта на
възникнало между страните договорно отношение, по силата на Договор за паричен
заем № 178058 от 30.09.2019 г.
Ответникът възразява срещу изложените в исковата молба
аргументи за нищожност на процесния договор за заем , с конкретни доводи и
правни съображения.Сочи доказателства и претендира разноски.
Пещерският районен съд, след като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Не се спори между страните и е
видно от относимите по делото
доказателства , че между ищцата Ц.Ц. и
ответникът „Креди Йес“ ООД е сключен
Договор за паричен заем № 943258
към искане № 107716, сключен с „Креди Йес" ООД от 30.09.2019 г.
Отпуснат е заем в размер на 500лв., който е усвоен от ищеца. Годишният процент
на разходите по заема е 48.187.%, а месечният лихвен процент е 3.330%. Общата сума за
плащане е изчислена в размер на 596.06лв.,
като първото плащане е с падеж на 30.10.2019г. и последно плащане на 30.07.2020г.
Замателят се е съгласил да изплаща заема съобразно приложен погасителен план и
Общи условия към договора за заем.
В чл.6 от Договора страните са се
споразумели задълженията на заемателя да бъдат обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на
условията на чл.10ал.ІІ т.1 от Общите условия
към договора за заем и с още едно обезпечение, а именно по чл.т.4 – ценна книга, издадена в полза на
заемодателя.
От друга страна, чл.10ал.ІІ т.1
от Общите условия към договора за заем предвижда обезпечение по следния начин:
поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размерът на получавания от тях доход;В случай на учредено поръчителство като
обезпечение по договор за заем, сключен от разстояние, заемателят е длъжен да
осигури личното и собственоръчно подписване на договора за поръчителство от
перодставеното лице – поръчител.Лицето, подписало дговор за поръчителство, ще
се счита за негов автор до доказване на противното.
По чл.8 от Договор за паричен
заем № 943258 / 30
.09.2019г. заемателят е уведомен, че в случай, че не представи в тридневен срок договореното по
чл.6 обезпечение или същото не отговаря на условията по чл. чл.10ал.ІІт.1 и 4 от Общите условия, дължи на заемодателя
неустойка в размер на 463.94лв., с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в погасителен план.
По делото се прие съдебно –
икономическа експертиза на вещото лице
Ц.К., която Съдът кредитира като
компетентно изготвена и неоспорена от страните.
В заключителната част на експертизата е
посочено, че общо внесената сума от ищцата по процесния договор за кредит е в
размер на 752.38лв.
Годишният лихвен процент, при
3.330% месечен лихвен роцент възлиза на 39.96%.При този лихвен процент, годишният
процент на разходите от 48.1548% не е по-висок от 5 пъти от размера на
законната лихва по просрочени задължения, , оперделена с Постаяновление на МС
за периода 10.10.2018г. – 10.07.2020г.
От друга страна, с уговорената в
чл.6 във вр. с чл.8 от процесния договор неустойка, годишният лихвен процент
възлиза на 169.70%. и съответно годишният процент на разходите е 389.0330%.
При възприетата фактическа обстановка, от правна
страна Съдът намира следното:
Предявени са обективно съединени искове - главен иск
с правно основание чл.26ал.І ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл.55ал.І предл. 1 ЗЗД, както
и евентуално съединени искове за прогласяване
нищожността на клаузите на чл. 6 и на
чл. 8 от договора за паричен заем осъждане на
ответника да заплати на ищцата
сумата от 96, 77лв. недължимо заплатена неустойка.
Ответното дружество "Креди Йес" ЕООД е небанкова финансова
институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства.Това
обстоятелство определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. ІV ЗПК.По отношение на
породеното между страните по настоящето дело облигационно отношение намират
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла
на чл. 9 ЗПК, както
и чл.143 -148 ЗЗП.Ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на §13т.1 ДР
ЗЗП.
Чл.24 ЗПК препраща към чл.143ал.І ЗЗП, според
която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка
уговорка в негова вреда , която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като за неравноправни клаузи в договорите Съдът следи
служебно.
Според чл.146ал.І ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.Чл.146ал.ІІ сочи, че
клаузите по сключените договори не са индивидуално уговорени, когато са
предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал
възможност да влияе върху тяхното съдържание.
Съдът счита за нищожна клаузата за така договорената възнаградителната
лихва от 39.96% / договорната лихва/ по процесния Договор за паричен заем №943258 30
.09.2019г ,която противоречи на добрите нрави и поради това е
нищожна.
Съгласно чл. 19ал. І от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В ал. ІІ е предвидено, че ГПР се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, а в ал. 4 е определен максимума
на ГПР – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с Постановление
на Министерския съвет на Република България. В настоящия случай ГПР , посочен в договора, е в размер на 48.187 % и не надвишава максимума от 50
%.
Законът не регламентира
максимум на възнаграждението / възнаградителна лихва/, но този максимум се налага от добрите
нрави, а критерий е законната
лихва, чиито размери съгласно чл. 86 ал. ІІ
от ЗЗД се определят от МС.
С Постановление № 426 от
18.12.2014 г. МС е определил годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В настоящият случай, договорът е
сключен на 30 .09.2019г , като към този
момнт ОЛП, определен от БНБ е 0%.Увеличен с 10 пункта,означава, че ГЛП е 10%, а трикратният размер е 30%.
Съдебната практика трайно приема, че, когато е уговорена възнаградителна
лихва, надвишаваща три пъти размера на законната лихва, т.е над 30. 00 % към момента на сключване на договора ,е налице неравноправие, съотв. неоснователно обогатяване, при необезпечени заеми, а при
обезпечени – двукратния размер. В настоящият случай е очевидно , че уговорената
между страните възнаградителната лихва от почти 40.00% надвишава максимално допустимият в
практиката на Съда трикратен размер, при необезпечени договори за потребителски
кредит. Тази клауза се явява противоречаща на добрите нрави, поради което е нищожна и не обвързва кредитополучателя .
Съдът намира, че така
установената нищожност на клаузата от процесния договор за
потребителски кредит относно процента на възнаградителната лихва не би могла да
се замести по право от повелителни норми на закона, както и договорът не би
могъл да бъде сключен без тази недействителна част, по смисъла на чл.26ал.ІV ЗЗД. Само това
основание е достатъчно да се прогласи нищожността на целия договор.
На второ място Съдът констатира, че договорът за заем е
недействителен и досежно клаузата
на чл.8 от Договора
за дължима на заемодателя неустойка в размер на 463.94лв. С
тази клауза е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер
на сумата от 500лв.,
което е почти колкото размера на
отпуснатия заем в размер на 500лв.
В този смисъл трайна е
практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че Съдът винаги извършва проверка
на действителността на договора, дори и при ненаведени от страните основания,
ако се касае за нарушение на добрите нрави, за нарушение на императивни правни
норми, както и при противоречие на норми, установени в обществен интерес,
каквито са тези, установени в защита правата на потребителите в качеството им
на икономически по-слабата страна в това облигационно правоотношение.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.Следва да се посочи, че освен
типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и
санкционен характер.
В настоящият случай неустойката е уговорена с
оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на
обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция
на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка
за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, почти колокто размера на главницата, Съдът намира за установено в
разрез с добрите нрави. По
този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора,
извън установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява само привидно съобразен с
законоустановените изисквания за действителността му.
Прави впечатление също, че още при сключването
на процесния Договор
за паричен заем №943258/ 30 .09.2019г , в погасителния план към
договора е предвидено разсрочено заплащане на неустойката за неизпълнение на
посоченото задължение за предоставяне на обезпечение.
Договорените обезпечения по чл.6
от Договора, в вр. с чл.10ал.ІІ т.1 от Общите условия към договора за заем
предвиждащи поръчителство на едно или две
физически лицаса трудно изпълними, а практически и неизпълними от
кредитополучателя, особено и в
предвидения кратък тридневен срок. Поради това вноските за неустойка са кумулирани
към погасителните вноски.
Практическият резултат от
уговорената неустойка по чл.8 е оскъпяване на кредита в рамерите и процентите,
уставени от вещото лице ,а именно годишният лихвен процент възлиза на 169.70%.и
съответно годишният процент на разходите е 389.0330%., съобразно формулата по
Приложение 1 към ЗПК.
От тази гледна точка, процесният договор за заем е недействителен и на основание чл. 22 от ЗПК , във вр. с чл. 11 ал. І т. 10 ЗПК - договорената неустойка по чл.8 , като скрита форма на допълнително
възнаграждение за кредитора не е калкулирана в общия размер на ГПР.
Ето защо предявеният от ищеца главен иск за
прогласяване нищожността на договора следва да бъде уважен, без произнасяне по
евентуалния иск. Съответно е основателен и осъдителния иск за сумата от
252.38лв. Това е така, тъй като според чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи само
чистата стойност на кредита – в случая 500лв.Т.е. сумата от 252.38лв. се явява
надвнесена без правно основание.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищцата сторените разноски по делото. В случая ищцата Ц.Ц. е освободена от заплащане на
такси и разноски ,
като и е оказана безплатна правна помощ от адв. Д. Ф..
На основание чл. 38 ал. ІІ от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7 ал.ІІт.1 от Наредба №1 / 2004г.
за минималните размери на адвокатски възнаграждения, на пълномощника , за
обективно съединените искове с правно основание чл.26ал.І ЗЗД и чл.55ал.І ЗЗД и
стойността на интереса по процесния
Договор за паричен заем №
943258/30.09.2019г., се
дължи минимално възнаграждение от по 300лв., или общо 600лв.
Съобразно чл.78ал.VІ ГПК, ответникът следва
да заплати в полза на Районен съд Пещера разноски за държавна такса в размер на по 50 лева за двата иска, или общо 100лв., определена по аргумент от чл.1 от
Тарифата за държавни такси , които се събират от съдилищата по ГПК, както и заплатеното от бюджета на Съда възнаграждение на вещо лице в размер на 330 лева.
Водим от горното Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
Прогласява за нижощен Договор за
паричен заем № 943258/30.09.2019 г. към искане № 107716, сключен между
Ц.А.Ц.,ЕГН ********** *** и
„Креди Йес" ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12,
представлявано от В. М. И..
Осъжда „Креди
Йес" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представлявано от В. М. И.да заплати на
адвокат Д.Л.Ф., вписана в
Софийска адвокатска колегия с личен № **********, с адрес на кантората гр.
София, ул. "Петър Парчевич" №1, ет. 5, ап. 14, разноски по делото в размер на 600лв./ шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда
„Креди Йес" ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представлявано от В. М. И. да заплати на Ц.А.Ц.,ЕГН ********** *** сумата
от 252.38лв./ двеста петдесет и два лева и 38стотинки/ .
Осъжда
„Креди Йес" ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представлявано от В. М. И.да заплати на Районен съд
Пещера сумата от 430 лв / четиристотин и тридесет лева/ , представляваща
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: