№ 10074
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110137972 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД против О. А. В.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, както следва: сумите 802,71 лева - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със
законна лихва за период от 13.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 172,68
лева - мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 16.12.2021 г., 29,16 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 13.07.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 6,08 лева - мораторна лихва за период от 30.01.2019 г. до 16.12.2021
г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който твърди, че
между него и ищеца не е налице облигационно отношение; липсва подписан договор за
доставка на ТЕ. Оспорва да е собственик на имота; размера на исковете, както и да е
поставен в забава. Оспорва да са снети показанията на уредите в имота; да е налице
валиден договор с ФДР. Позовава се давност.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че в исковия
период между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което
до топлоснабдения имот с адрес: *****, аб.№ ***, ИД номер **** в сочения исков
1
период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и
цена; че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. По исковете за
вземанията за лихва за забава ищецът следва да докаже и настъпила забава на
ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Ответникът в процесния период е собственик на имота видно
от нот. акт за дарение на недвижим имот № 143, том трети, рег. № ***, дело №
456/2004 г. от 10.09.2004 г. Ответникът е подал на 27.08.2014 г. молба-декларация за
откриване на партида на негово име относно процесния имот.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява наследодателят на ответника или ответникът да се е
възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и
ответника за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са
надлежно публикувани.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за битово горещо водоснабдяване и енергия, отдадена от
сградната инсталация. Радиаторите в имота са демонтирани; в имота има 2 бр.
водомери за топла вода. На 12.05.2019 г. и на 23.05.2019 г. ответникът не е осигурил
достъп до имота за снемане показанията на уредите, което е надлежно документирано
и е начислена за БГВ на база за един потребител. Видно от главен отчет от 07.10.2020
г. на тази дата е осигурен достъп и са снети показанията на уредите, начислени са суми
за БГТ според консумацията. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния
2
период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към
Наредба №16-334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия
контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия. Количествата
потребена топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба.
Отдадената от сградната инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от
Приложение № 1 към Наредба № 16-334.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период за целия имот по партидата за исковия период 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. е 787,68 лв. Ищецът претендира по-гО.ма сума.
Ответникът се е позовал на давност. Новите ОУ са одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. Исковата молба е входирана на 13.07.2022 г. и са погасени по давност
всички задължения, станали изискуеми преди 13.07.2019 г. Към тази дата са действали
новите ОУ на ищеца от 27.06.2016 г.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на „****”
ЕАД за доставка на топлинна енергия съставляват периодични плащания по см. на чл.
111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години. Според чл. 32, ал.
1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ
се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се
отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за потребената през даден месец ТЕ
настъпва 45 дни след края на този месец. В случая исковата молба е подадена на
13.07.2022 г. и са погасени по давност сумите, станали изискуеми преди 13.07.2019 г.
Последната погасена по давност сума за главница за ТЕ се отнася за м. 04.2019 г.
Сумите за м. 05.2019 г. са станали изискуеми на 15.07.2019 г. и не са погасени по
давност. Искът е основателен за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г.
Ответникът дължи суми за доставена ТЕ за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020
г. За този период видно СТЕ за целия имот са дължими 99,04 лв., за която сума искът е
основателен.
Ищецът претендира за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. такса за
дялово разпределение за имота в размер на 29,16 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как
продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по
настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се
заплаща на ищцовото дружество. Според справката по аб. номер таксата за целия имот
е именно в този размер. От тази сума погасени по давност са сумите за периода
01.12.2018 г. – 30.06.2019 г. За периода 01.07.2019 г. - 30.04.2020 г. дължимата сума за
главница е 17,40 лв., за която искът е основателен.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът оспорва
това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна лихва
3
и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача.
Ответникът дължи сумата от 20,30 лв. - лихва за забава за периода от от 15.09.2019 г.
до 16.12.2021 г. върху главницата от 99,04 лв., който размер съдът определи на осн. чл.
162 ГПК с он лайн калкулатор.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 6,08 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
спрямо двамата ответници.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 100 лв. дт, 300 лв. депозит за експертиза, 300 лв. депозит за особен
представител, дължат се и 100 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. С оглед
уважената част от исковете на ищеца се дължат 108,24 лв. разноски в исковото
производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. А. В. /Б./ ЕГН **********, с адрес: гр. ******, да заплати на „****”
ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
следва: сума в размер на 99,04 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес:
*****, аб.№ ***, ИД номер ****, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /13.07.2022 г. / до
окончателното й погасяване, сумата от 20,30 лв. - лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 16.12.2021 г. и сумата от 17,40 лв. – главница за главница
за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. - 30.04.2020 г. , ведно със законна
лихва за периода от 13.07.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
доставена топлинна енергия за горницата над 99,04 лв. до пълния предявен размер и за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., иска за главница за дялово разпределение за
горницата над 17,40 лв. до пълния предявен размер и за периода 01.12.2018 г. –
30.06.2019 г., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за горницата над 20,30 лв. до пълния предявен размер, а иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 6,08 лева - мораторна лихва за период от 30.01.2019 г. до
16.12.2021 г. - изцяло.
ОСЪЖДА О. А. В. /Б./ ЕГН **********, с адрес: гр. ******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, сумата от 108,24 лв. – разноски.
4
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5