Р Е Ш Е Н И Е
08.11.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
31.10. 2019
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1456 2019
дело № по описа за година.
Н.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу И.С.Ч., с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с който иска да бъде осъдена ответницата да й заплати сума в размер на 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди- унижение, накърнени чест, достойнство и добро име в обществото, както и влошено здравословно състояние, в резултат на нанесената й от същата на 28.07.2014г. в кметството на с. Червен брег обида с думите: „А ти, що висиш тука като пуяк, а не си останала у общината да отчетеш кочано?”, ведно със законна лихва върху уважения размер, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че през 2014г. работила като технически сътрудник в кметството на с. Червен брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил. На 28.07.2014г., в 9:00 ч. сутринта отишла на работа. Посрещнали я работниците от временната заетост и й казали, че е по-добре на не се качва в канцеларията, защото кмета И.Ч. е вече вътре и е много нервна. Оплакали й се, че ги е обиждала, като ги е наричала „пияници” и „простаци” и ги е псувала. Независимо от това предупреждение, ищцата отишла на работното си място, като влязла в кабинета си, който се намира пред кабинета на кмета и вратата между двете помещения е отворена. Ищцата влязла и поздравила ответницата, която седяла на бюрото си. Последната не отговорила нищо и излязла от кабинета си. След около половин час ответницата отново се върнала, застанала права на преходната врата между двата кабинета и се обърнала към ищцата, крещейки на висок глас: „Ти що висиш тука като пуяк, а не си останала у общината да отчетеш кочано”. Ищцата й отговорила, че в кочана има още една квитанция и не е изписан, за това не може да го отчете, както и че има и други документи за общината и поради това ще занесе всичко на веднъж. Ответницата демонстративно се завъртяла и отново излязла. В това време в канцеларията имало хора от селото, които останали стъписани от поведението на ответницата и си тръгнали.
Ищцата останала сама в стаята, обидена и унизена, че по нея се крещи безпричинно. Възприела думите на ответницата в смисъл, че е ненужна и само виси в кабинета без работа, което не отговаряло на истината, понеже в село Червен брег има 1500 жители и цялото техническо обслужване на тези хора се вършело от ищцата. От обида ищцата не можела да сдържа сълзите си, което се видяло и от следващите хора, които идвали в кметството.
Завела НЧХД № 106/2015г. в ДРС. В съдебното заседание, проведено на 17.03.2015г., И.Ч. изразила съжаление за случая и поискала спогодба. Същата признала, че е изрекла обидите под някакво настроение и се извинила. Делото било прекратено, но от така нанесената й обида ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, накърнени чест и достойнство и добро име в обществото. Една седмица по-късно, на 06.08.2014г., в резултат на негативното отношение на кмета към нея, ищцата била съкратена от работа.
Вследствие на преживения стрес от несправедливата обида, нанесена й в присъствието на други лица, здравословното състояние на ищцата се влошило рязко, като се отключило главоболие, стомашни, сърдечни и стоматологични проблеми. И до настоящия момент споменът за обидата я преследва, най-вече при среща с ответницата.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Ответницата оспорва наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Оспорва да е изричала посочените в исковата молба обиди по адрес на ищцата, както и твърденията й, че е претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Признава за воденото срещу нея от ищцата наказателно дело от частен характер и постигнатото по него помирение между страните, но твърди, че се е извинила с уточнението, че „не се счита за виновна“. Счита, че дори и да се приеме, че посочените в исковата молба думи са изречени от нея, то същите не са обидни, а представляват сравнение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната
цялост, намира за установено следното от
фактическа страна:
От НЧХД № 106/2015г. по описа на ДРС се установява, че същото е образувано по тъжба на Н.В.Г. срещу И.С.Ч. за това, че на 28.07.2014г., в кметството на с. Червен брег,общ. Дупница, й е нанесла обида, отправяйки към нея думите: „А ти, що висиш тука като пуяк, а не си останала у общината да отчетеш кочано?”. В съдебното заседание, проведено на 17.03.2015г., подсъдимата Ч. се извинила на тъжителката Г. за случая, поради което съдът е прекратил производството по делото, с оглед постигнатото между страните помирение.
Представени са от ищцата медицински документи: Амбулаторен лист № 001195/10.03.2017 г.; Копие от здравната книжка на Н. Василиева Г. – 3 стр., Служебна бележка, издадена от Д-р И. Тодорина, Копие от рецептурна книжка на Н.Г. – 7 страници; 4 бр. болнични листа, Епикриза, издадена от МБАЛ „Св.Иван Рилски” ИООД гр.Дупница за лечението на Н.Г. за периода от 07.08.14 до 13.08.14г. с оплаквания от болки в лявата гръдна половина.
Свидетелката Анка Александрова Чорбаджийска дава показания, че познава страните от деца, тъй като живеят в с. Червен брег. За случая разказва, че отишла в кметството за да си извади удостоверение за наследници. Качила се при ищцата, която тогава работела като секретар, за да я попита дали може да и издаде искания документ и седнала срещу нейното бюрото. В това време дошла ответницата Ч., която по това време била кмет на селото, била гневна, сприхава, застанала срещу ищцата и й казала: „Ти защо висиш тука като пуяк, а не си останала у общината да отчетеш кочано?”. Ищцата се опитала да обясни, но ответницата не я изслушала, а си тръгнала. След думите на ответницата, ищцата се притеснила, изчервила се, станало и неудобно и била разстроена. След тази случка свидетелката срещнала ищцата, попитала я как е, а тя била притеснена, плачела непрекъснато и й споделила, че има здравословни проблеми, че е започнала да чувства тежест и стягане в сърдечната област, както и че има проблеми със зъбите. Свидетелката споделя, че след описания случай ищцата станала по-емоционално нестабилна.
Свидетелят С.Д.Н. дава показания, че на 28.07.2014г. сутринта бил пред кметството, тъй като по това време работил към временната заетост. С колегите си чакал ответницата Ч., която по това време била кмет на селото, за да им каже къде да работят. Ответницата дошла и се скарала на свидетеля и колегите му за това, че още не са започнали работа. В това време дошла и ищцата Г., която влязла в кметството. Влезли и свидетелят и колегите му, за да вземат инструменти, и тогава чули, че кмета Ч. се скарала на Г. за това, че не е отишла в общината „за някакъв кочан“, и й казала: „ще ми стоиш като пуяк тука“. Въпреки, че не били в същото помещение, където по това време се намирали ищцата и ответницата, свидетелят и колегите му Христо Карабельов и Лиляна Чушева чули думите, отправени от ответницата към ищцата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното. Анализирайки в съвкупност събраните в хода на производството пред настоящата инстанция доказателства, съдът приема, че по делото е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, обуславящи ангажиране на деликтната отговорност на ответницата.
От съвкупната преценка на приложеното по делото НЧХД № 106/2015г. по описа на ДРС и събраните в настоящото производство гласни доказателства, съдът приема, че по делото безспорно е установено, че ответницата е изрекла спрямо ищцата на 28.07.2014г., в кметството на с. Червен брег, общ. Дупница твърдените обидни думи „А ти, що висиш тука като пуяк, а не си останала у общината да отчетеш кочано?”, което е станало в присъствието на други лица: свидетелите Анка Чорбаджийска и С.Н., както и неговите колеги Христо Карабельов и Лиляна Чушева. Несъмнено направеното сравнение с пуяк е обидно и целта на ответницата очевидно е била да обиди ищцата, като на публично място-кметството на с. Червен брег и в нейно присъствие, е засегнала честта и достойнството й. С описаното действие ответницата е осъществила виновно и противоправно деяние. Вредата като един от необходимите елементи на деликта във всички случаи се разглежда като неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като в настоящия случай вредите са морални и засягат неимуществената сфера на ищцата –накърнено е нейното добро име и обществената оценка за нейната личност.
Ищецът е преживяла сравнително тежко на личностно ниво отправената спрямо нея обида, която е довела до значителни негативни емоционални последици. От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че от отправените й думи се почувствала неудобно и унизително. В случая са засегнати морални ценности, които са изключително значими за ищцата, както с оглед обичайното за всеки един гражданин понятие за чест и достойнство, така и с оглед обстоятелството, че се е ползвала с авторитет на съвестен и коректен служител в кметство с. Червен брег.
Съдът не намира, обаче, за безспорно установено от събраните писмени доказателства, че е настъпила негативна промяна в здравословното състояние на ищцата в причинна връзка с оправената й от ответницата обида. Представените от ищцата медицински документи касаят заболявания, за които не може да се приеме че са в следствие на деянието на ответницата, а именно: стоматологични проблеми и по-конкретно лечение на кариеси, както и исхемична болест на сърцето. Поради това на обезщетяване подлежат само реално претърпените от ищцата вследствие нанесената й от ответницата обида вреди, а именно негативните емоционални изживявания поради накърнената и чест, достойнство и добро име в обществото.
Размерът на неимуществените вреди в случая следва да се определи по справедливост съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени с ППВС №4/64 г. понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него. Във всички случаи следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение. Съдът намира, че справедлив еквивалент по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за претърпените от ищцата негативни изживявания е заплащане на обезщетение в размер на 500.00 лв. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3000.00 лв. искът ще следва да се отхвърли, тъй като ищецът не доказа наличието на неимуществени вреди с такъв интензитет, отговарящ на заявената претенция за обезвреда за тази разлика.
Неоснователно е направеното от ответницата възражение за давност, тъй като исковата молба е депозирана в съда на 08.07.2019г., т.е. преди изтичане на пет годишния давностен срок от извършване на вредоносното деяние-28.07.2019г.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди от 500.00 лв. ответницата дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.07.2014г. до окончателното плащане. Съдът съобразява, че според разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Тъй като в случая задължението е парично, поради което съгласно чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата ще следва да заплати на ищцата разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 87.17 лв.
Ищцата също следва да заплати на ответницата сторените разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 416.67 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.С.Ч., с адрес: ***, да заплати на Н.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-унижение, накърнени чест, достойнство и добро име в обществото, в резултат на нанесената й от ответницата на 28.07.2014г. в кметството на с. Червен брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил, обида с думите: „А ти, що висиш тука като пуяк, а не си останала у общината да отчетеш кочано?”, ведно със законна лихва върху уважения размер, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане; КАТО за разликата над уважения размер от 500.00 лв. (петстотин лева), до претендирания от ищцата размер от 3 000.00 лв. (три хиляди лева), ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.С.Ч., с адрес: ***, да заплати на Н.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски
по делото в размер на 87.17 лв. (осемдесет и седем лева и седемнадесет
стотинки), съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Н.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на И.С.Ч., с адрес: ***, разноски по делото в размер на 416.67 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки), съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: