№ 6215
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100507540 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу
решение № 8196/07.05.2025 г. по гр.д. № 17839/2023 г. по описа на СРС, 52 състав, с
което е уважен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
като жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД сумата в
размер на 174,24 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. №
********, вследствие на ПТП, настъпило на 29.05.2019 г. поради попадане в
необезопасена дупка на пътното платно на ул. „Самоковско шосе“, част от РП II-82, на
200 метра от ресторант „Стената“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 04.04.2023 г., до погасяването.
Жалбоподателят - Агенция „Пътна инфраструктура“, твърди, че решението е
неправилно. Сочи, че по делото не е доказан твърденият механизъм на ПТП,
настъпването на застрахователно събитие и основание за заплащане на
застрахователно обезщетение. Счита, че водачът на увреденото МПС е допринесъл за
настъпване на ПТП, което обстоятелството не е съобразено от първоинстанционният
1
съд. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца
сумата в размер на 174,24 лв., представляваща заплатено по застраховка „Каско”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.05.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.04.2023 г., до погасяването.
Ищецът – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, твърди, че в срока на застрахователно покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно на ул. „Самоковско шосе“, част от РП II-82, на 200 метра от
ресторант „Стената“, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования
автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********, на стойност 164,24 лв. Счита, че
отговорност за вредите носи ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“, като
собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в
размер на платената сума – 164,24 лв., както и за сумата в размер 10 лв. –
ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, т.е сумата в
общ размер на 174,24 лв., поради което претендира същата, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
2
Не се спори между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил,
застраховател по която е ищецът, че на 03.06.2019 г. застрахователят е изплатил на
застрахованото лице сумата в размер на 164,24 лв., че отговорни за поддръжката на
процесния пътен участък са служители при ответника.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Л.К. В.-П.. Свидетелят В.-П. сочи, че е претърпял ПТП с
управлявания от нея лек автомобил. Същото е реализирано на пътя от гр. София за гр.
Самоков, като свидетелят В.-П. е преминала с управлявания от нея автомобил през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което е било
повредено МПС.
Видно от протокол за ПТП № 1726630/29.05.2019 г., на 29.05.2019 г. лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******** се е движил по републикански път II-82,
като на 200 метра от ресторант „Стената“ е попаднал в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, вследствие на което са нанесени щети по отношение на
посоченото МПС – предна дясна гума и джанта.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно: наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и
видимите щети по автомобила, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена
сила.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е
била налице неравност на пътя, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, щетите,
удостоверени от длъжностното лице, се намират в причинна връзка с механизма на
ПТП, описан в протокола. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на
причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в
размер на 164,24 лв.
Ответникът (въззивник в настоящото производство) не е ангажирал никакви
доказателства, оборващи механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП и потвърден
с показанията на свидетеля Л.К. В.-П., която е управлявала автомобила при настъпван
на ПТП, поради което и във връзка показанията на свидетеля В.-П., заключението на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за доказан по
3
делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 29.05.2019 г. лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. № ******** се е движил по републикански път II-82, като на 200 метра
от ресторант „Стената“ е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, вследствие на което са нанесени щети по отношение на посоченото МПС –
предна дясна гума и джанта.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в
размер, който е по-малък от стойността на действителните вреди по отношение на
застрахованото МПС.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП въззивникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенция „Пътна инфраструктура като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието
на последните във връзка с обозначаване на неравността до премахването е довело
до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу въззивника.
Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е равен на
размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то искът с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, е основателен.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
4
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8196/07.05.2025 г. по гр.д. № 17839/2023 г. по
описа на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5