ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
гр. Велико Търново , 24.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Владимир Страхилов
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500031 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна частна жалба вх. №
260039/06.01.2021 г. на ответника „С.Г.Г“ ЕАД срещу определение №
260483/08.12.2020 г. по ГрД № 523/20 г. на ВТРС, образувано и разгледано по
предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
С обжалваното определение по реда на чл. 248 от ГПК е оставена без
уважение като неоснователна молбата на ответника вх. № 264391/05.11.2020
г. за изменение на решение № 260201/08.10.2020 г. по ГрД № 523/20 г. на
ВТРС в частта за разноските.
Препис от въззивната частна жалба е връчен на ищеца по делото Й. С.
П., който в писмен отговор вх. № 260303/18.01.20 г. моли съда въззивната
частна жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът намира за установено следното :
С решение № 260201/08.10.2020 г. по ГрД № 523/20 г. на ВТРС е прието
за установено по отношение на ответника „С.Г.Г“ ЕАД – София, ЕИК
*********, представлявано от адвокат В.А. В., че ищецът Й. С. П. ЕГН
********** не му дължи сумата от 275 лева, представляваща вземане,
прехвърлено на ответника с договор за цесия от 21.12.2017 г. с „М“ АД.
Ответникът „С.Г.Г“ ЕАД – София е осъден да заплати на ищеца Й. С. П.
сумата от 350 лева разноски по делото. В мотивите е посочено, че ответникът
признава иска, че ищецът не дължи по договор с „М“ АД сумата от 275 лева,
поради изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Посочено е, че
1
ответникът не е представил доказателства от какво произтича вземането му и
какъв е размерът на задължението, като в приложената по делото покана за
плащане липсвали данни за конкретен договор за мобилни услуги.
Препис от решението е връчен на ответника на 29.10.2020 г. В
законовоустановения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът е поискал с
молба вх. № 264391/05.11.2020 г. изменение на решението №
260201/08.10.2020 г. по ГрД № 523/20 г. на ВТРС в частта за разноските.
Изложени са мотиви, подкрепени със съдебна практика, че ответникът е
признал иска и не е станал причина за завеждане на делото. С отговор на тази
молба, вх. № 264970/08.12.20 г. ищецът е изложил мотиви за наличието на
правен интерес от завеждане на иска.
С обжалваното определение ВТРС е приел, че разноските са правилно
определени точно по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и Наредба № 1/2004 г.,
като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и е
оставил без уважение като неоснователна молбата за изменение на решението
в частта за разноските.
С цитираната въззивна жалба се претендира неправилност на
обжалваното определение. Цитира се съдебна практика в подкрепа на
твърдението, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и изрично е признал иска. В цитирания отговор на въззивната жалба
ищецът е мотивирал наличието на правен интерес за завеждане на иск с
правно основание чл. 124 от ГПК.
Съдът намира, че определението на първоинстанционният съд е
законосъобразно.
Правото на ищеца да предяви иск е в предметните предели на
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските по делото се възлагат на
ищеца ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако е признал иска.
Ответникът след изтичане на срока за отговор на исковата молба е
направил изрично признание на иска, с което е реализирана първата
кумулативна предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Не е налице втората кумулативна предпоставка, защото с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Ответникът с приложените
уведомление за прехвърляне на вземания и покана за плащане е изявил
намерение и готовност за предприемане на принудително изпълнение в
случай на неизпълнение на отричаното от ищеца парично задължение и
именно поради това е дал повод и е обусловил правния интерес на ищеца за
завеждане на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
2
Цитираната от ответника съдебна практика не се споделя от настоящия
съдебен състав, защото е неотносима към разглеждания казус.
Ето защо първоинстанционното определение следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава като законосъобразно определение № 260483/08.12.2020 г.
по ГрД № 523/20 г. на ВТРС.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3