№ 1768
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501691 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. №
261832 от 11.01.2021 г. и въззивна жалба с вх. Рег. № 290295 от 09.06.2021 подадени от
ХР. ПЛ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***** срещу Решение № 2617961 от
29.12.2020 г. по гр.д. № 2804 по опис на ВРС за 2020 г. и решение № 261659 с което е
поправена ЯФГ на Решение № 2617961 от 29.12.2020 г. по гр.д. № 2804 по опис на ВРС за
2020 г.
С обжалваните решения съдът е отхвърлил предявените от ХР. ПЛ. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****, чрез адвокат Б.Х. от ВАК, със съдебен адрес: гр.
Варна, ул. „****, против ответника М. АНГ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„В.”, *****, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 23, ал. 2 СК и
чл. 34 от ЗС приемане за установено по отношение на М. АНГ. Й., че Х. П. Й., ЕГН
********** е собственик на 45 000/62 000 ид.ч. недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 61,
находящ се в гр.Варна, с площ от 89.80 кв.м., находящ се на 3 (трети) етаж в жилищната
сграда с идентификатор 10135.1502.57.1, с административен адрес: гр. Варна, ул. *****,
състоящ се от: три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, пералня, дрешник и входно антре, с
идентификатор №10135.1502.57.1.9, при съседни самостоятелни обекти по скица на СГКК -
Варна: на същия етаж-10135.1502.57.1.8, под обекта: 10135.1502.57.1.6, над обекта -
10135.1502.57.1.12, а по документ за собственост: североизток - стълбище и ап.60, югозапад
- жилища от вх.24, северозапад - ул. ****“, югоизток - зелени площи, горе - ап.64, долу -
ап.58, ведно с принадлежащото избено помещение №61 с площ от 2.74 кв. м., при граници:
избен коридор, изба от вх.24, изба на ап.60, изба на ап.62, горе -жилища, заедно с 1.6517%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място,
в което е построена сградата, попадащо в квартал 493 на 13-ти подрайон по плана на гр.
Варна, представляващо ПИ с идентификатор №10135.1502.57, и е допуснал до делба същата
вещ при равни квоти, като е осъдил ХР. ПЛ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„***** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.Варна дължимата се държавна такса по
1
отхвърлената претенция в размер на общо 503,36 лв.
Въззивната жалбоподателка счита, че обжалваните решения са постановени в
противоречие с материално правни норми и са необосновани, моли за тяхната отмяна и
постановяване на решение по същество на с което да се уважи претенцията за делба като
при определяне на дяловете се отмете личния принос на ищцата в придобиване на
собствеността върху процесната вещ.
В отговор на въззивните жалби, въззиваният М. АНГ. Й., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „В.”, ***** изрязва становище за неоснователност на възизвните жалби и
моли обжалваните съдебни актове да бъдат потвърдени.
В съдебно заседание, въззивната жалбоподателка се представлява от пр.
представител, чрез който поддържа въззивната жалба с писмено становище. Въззиваемият не
се явява и не се представлява. С определение № 2423 от 09.07.2021 г., съдът е приел жалбите
за процесуално допустими, а след служебна проверка на обжалвания съдебен акт, приема
същия за валиден и допустим.
По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост, намира
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано, по предявени от ХР. ПЛ.
Й. против М. АНГ. Й. обективно съединени искове с правно основание чл. 23 от СК и чл. 34
от ЗС с искане, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на 44 500/62000 ид.части от недвижимия имот и да го допусне до делба при
квоти 53250/62000 за ищцата и 8500/62000 за ответника.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищцата е следвало да докаже
личен принос в претендирания размер при придобиване на имуществото и според
наведените в исковата молба твърдения, носи тежестта на доказване за фактите, че при
покупката на имота е заплатила от нейна лична сметка сумата от 40 400 евро, като тази сума
представлява сбор от 18 800 евро – продажната цена от лично имущество и 21 600 евро
прехвърлени от друга сметка, представляващи лични спестявания, а заедно с капаро от 4 600
евро. За останалата част 17 000 евро съответно 17000/62000 ид. части от имота ищцата не
оспорва презумпцията за съвместен принос, произтичаща от придобит по време на брака по
възмезден начин недвижим имот. Петитумът на исковата молба е ангажирал съда с
постановяване на решение по претенцията, с която ищцата претендира за частична
трансформация на лично имущество и допускане до делба на придобитият по време на
брака недвижим имот.
Ответникът в писмен отговор, не оспорва, че придобитият в режим на СИО имот е
закупен на цена 62 000 евро, но оспорва претенцията за личен принос при плащане на
капаро в размер на 4500 евро. Възразява, че паричните влогове не са лично имущество,
поради което с прехвърлянето на средствата от тях, не се доказва частична трансформация и
не може да се отрича презумпцията за СИО. Представя доказателства за реализирани
трудови доходи и твърди, че през по-голямата част от брака ищцата не е имала такива. Не
оспорва иска за делба и не прави възражение, с което да оспорва презумпцията за съвместен
принос и равни квоти, но отправя искане за възлагане на имота при извършване на делбата.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност,
съобразно тяхната допустимост, относимост и доказателствена сила , настоящият съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните в производството са съпрузи в периода от 20.03.2021 г. до 01.11.2019 г. ,
когато бракът им е прекратен с развод. От брака съпрузите имат едно дете, върху което
упражняват съвместно родителските права. По време на брака съпрузите са закупили
недвижим имот, който представлява тяхното семейно жилище, ползването върху което е
разпределено от съда при прекратяване на брака, включително и след навършване на
пълнолетие на детето. Жилището представлява процесния обект, който съделителите искат
да бъде допуснат до делба и е закупено за сумата от 35 815.80 лева. Тази цена е посочената в
нот акт. В акта няма данни за начина на плащане.
2
Преди брака ищцата е придобила в съсобственост със своя дядо, собствеността върху
друг недвижим имот, а след неговата смърт е придобила чрез дарение от наследниците му
вкл. договоряйки и със себе си другата част и с двете правни сделки, считано от 07.09.2000
г. /преди брака/, се легитимира като изключителен собственик на друг недвижим имот. От
предварителен договор сключен на 05.10.2006 г., който не е оспорен от ответника, се
установява, че договорената между страните цена за продажбата на този неин личен имот е
46 000 евро, а от опис на получено капаро е видно, че купувача е заплатил на ищцата сумата
от 4 600 евро, а от банкова сметка с титуляр ищцата се установява превод на сумата от
40 400 евро осъществен на 27.10.2006 г.
От предварителен договор сключен на 19.10.2006 г. - 14 дни след предходния
предварителен договор и седем дни преди банковия превод в сметката на ищцата, се
установява че съпрузите са се задължили да закупят процесния имот за цена в размер на 62
00 евро, от които 4 500 евро капаро и доплащане в размер на 57 500 евро, като страните не
спорят, че тази е действително заплатената цена, а не посочената в окончателния договор
във формата на нот. Акт № 5/2006 г.
Ответникът е представил доказателства, че в периода от сключване на брака до
неговото прекратяване е реализирал трудови доходи, като за периода от януари 2001 г. до
януари 2015 нетният размер е 152 414.32 лева, а в периода от ноември 2015 до юли 2020 е
98 687.20 лева. Тъй като процесният имот не е не е закупен с банков кредит, т.е
изплащането на цената не се извършва на вноски, то релевантен за спора е факта, че
ответникът е реализирал доходи от трудова дейност в периода от сключване на брака до
2006 г. Останалият сбор от нетния доход е не относим към предмета на спора. От фискални
официални документи, се установява, че в същия период регистрираните от ищцата доходи
са в минимален размер.
От събраните гласни доказателства, се установява, че след брака семейството е живяло
в апартамент, лична собственост на ищцата, а в последствие се е преместило в процесното
жилище. Този факт съдът приема за доразказан след преценка на свидетелските показания
на първоначално съсед, в последствие кръстник на семейството – св. А.К.К.. От
показаниятасъдържат данни за това, че процесния имот е закупен с личните средства на
ищцата, която е продала „малкия“ апартамент и с помощта на бащата на ответника
помогнал за покупката, са придобили собствеността. Майката на ищцата св. Д.М.
свидетелства за произхода на средствата при покупката на апартамента, в който
семейството е живяло първоначално и за трансформацията на тези средства в новото им
жилище.
При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че в решението,
с което бракът е прекратен и е утвърдено споразумение за разпределение ползването на
общото имущество, страните са заявили, че собствеността им остава при равни квоти и тъй
като това решение има СПН в тази част, въпросът за размерите квотите в съсобствеността
не може да се пререшава. Настоящият въззивен съд, намира този извод за неправилен. На
първо място липсва съдържание на утвърденото споразумение, което да решава квотите в
съсобствеността възникнала по време на брака върху процесният недвижим имот. Съдът е
одобрил разпределение за ползване, което няма СПН и може да се изменя по взаимно
съгласие на страните, а при липса на такова и при промяна на обстоятелствата, въпросът
може да се пререшава от съда. Разпределението на ползване, съдържа обуславящата го
преценка за квотите в съсобствеността, но не ги утвърждава, поради което нито
споразумението, нито съдебното решение, обвързва със силата на договор или със СПН
въпросите за пълна или частична трансформация /който допустимо е съединен с иск за
делба/. Решението на съда, с което се прекратява брака има СПН по отношение на
имуществото, само ако съдържа изявление за делба на това имуществото при съответните
квоти /независимо дали ще следват от законовата презумпция или друг признат от страните
факт, който ще я изключва/ и съответно заплатени държавни такси, дължими при делба.
Такова съдържание Решение № 1654 от 01.11.2019 г. постановено по гр.д. № 11792/2019 г.
по опис на ВРС няма. Не на последно място, ако съдът констатира СПН по част от спора,
3
производството в тази част се прекратява, затова констатацията на съда освен, че е
неправилна относно наличието на СПН не е довела до дължимия правен ефект.
Относно правилността на преценката за липсата или наличието на частична
трансформация в размер на претенцията заявена от ищцата: Плащането на част от
цената по договора е извършено със средствата от сметката на ищцата. Средствата в тази
сметка са постъпили след продажбата на жилищен имот, лична нейна собственост, поради
което е налице трансформация на лично имущество в съответния на размера на получените
средства, съотнесени към платената цена. Съгласието на ответника, дадено при продажбата
на личното имущество на ищцата /ап. 79 на ул. „Баучер/, няма отношение към
трансформиране на лични средства. Съгласието се изисква, когато единият съпруг се
разпорежда със семейно жилище, собственост на другия съпруг и наличието на това
съгласие, охранява интересите на преобретателя и същевременно охранява интересите на
семейството. Със съгласието съпругът не упражнява собственически права, нито придобива
продажната цена, нито влагането й в друг имот, представляващ семейно жилище, го прави
безспорно СИО или съсобственик при равни квоти след прекратяване на брака.
С оглед разпределението на доказателствената тежест, ищцата пълно и главно с
писмени доказателства е доказала, че при покупката на имота е вложена сумата от 40 500
евро, при заплащане на общата цена от 62 000 евро, която сума, представлявала нейно лично
имущество, придобито време на брака, но чрез трансформация на право на собственост
придобита преди брака. Доколкото ответникът не твърди трансформация за остатъка, макар
и за такава да свидетелства кръстникът на семейството, съдът приема че за останалата част
от 21500/62 000 е налице съсобственост при равни квоти. В тази част, влиза и сумата дадена
като капаро, за която ищцата твърди, че е същата сума, която е получила като капаро от
собствения си имот, но не сочи доказателства.
Поради не съвпадане на правните изводи между двете съдебни инстанции по същество,
първоинстанционното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 23, ал.2 от СК следва да бъде
частично уважен и до делба да се допусне процесната вещ, при квоти както следва за
ищцата 51250/62000 ид. части, а за ответника 10750/62000 ид. части.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261796 от 29.12.2020 г. допълнено с Решение № 261659 от
18.05.2021 г. , постановени по гр.д. № 2804/2020 г. и вместо тях, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. АНГ. Й., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „В.”, *****, че ХР. ПЛ. Й., ЕГН ********** е собственик на 40 500/62 000
ид.ч. недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ № 61, находящ се в гр. Варна, с площ
от 89.80 кв.м., находящ се на 3 (трети) етаж в жилищната сграда с идентификатор
10135.1502.57.1, с административен адрес: гр. Варна, ул. *****, състоящ се от: три стаи,
кухня-трапезария, баня, тоалет, пералня, дрешник и входно антре, с идентификатор
№10135.1502.57.1.9, при съседни самостоятелни обекти по скица на СГКК - Варна: на
същия етаж-10135.1502.57.1.8, под обекта: 10135.1502.57.1.6, над обекта -
10135.1502.57.1.12, а по документ за собственост: североизток - стълбище и ап.60, югозапад
- жилища от вх.24, северозапад - ул. ****“, югоизток - зелени площи, горе - ап.64, долу -
ап.58, ведно с принадлежащото избено помещение №61 с площ от 2.74 кв. м., при граници:
избен коридор, изба от вх.24, изба на ап.60, изба на ап.62, горе -жилища, заедно с 1.6517%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място,
в което е построена сградата, попадащо в квартал 493 на 13-ти подрайон по плана на гр.
Варна, представляващо ПИ с идентификатор №10135.1502.57, и ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ иска за разликата над 40 500/62 000 ид.ч. до претендираните 45000/62000 ид.
части, на основание чл. 23, ал.2 отСК.
4
ДОПУСКА да се извърши делба на следния недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 61,
находящ се в гр. Варна, с площ от 89.80 кв.м., находящ се на 3 (трети) етаж в жилищната
сграда с идентификатор 10135.1502.57.1, с административен адрес: гр. Варна, ул. *****,
състоящ се от: три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, пералня, дрешник и входно антре, с
идентификатор №10135.1502.57.1.9, при съседни самостоятелни обекти по скица на СГКК -
Варна: на същия етаж-10135.1502.57.1.8, под обекта: 10135.1502.57.1.6, над обекта -
10135.1502.57.1.12, а по документ за собственост: североизток - стълбище и ап.60, югозапад
- жилища от вх.24, северозапад - ул. ****“, югоизток - зелени площи, горе - ап.64, долу -
ап.58, ведно с принадлежащото избено помещение №61 с площ от 2.74 кв. м., при граници:
избен коридор, изба от вх.24, изба на ап.60, изба на ап.62, горе -жилища, заедно с 1.6517%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място,
в което е построена сградата, попадащо в квартал 493 на 13-ти подрайон по плана на гр.
Варна, представляващо ПИ с идентификатор №10135.1502.57, между съделителите М. АНГ.
Й., ЕГН ********** от гр. Варна и ХР. ПЛ. Й., ЕГН ********** при квоти – Х. П. Й.
51250/62000 ид. части и за М. АНГ. Й. - 10 750/62000 ид. части, на основание чл. 34 от ЗС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5