Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град
Шумен, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на седми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Р. Рачев от Окръжна прокуратура –
гр. Шумен
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова КАНД №253 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл.63, ал. 1, предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано
по касационна жалба от А.А.Ю. с ЕГН ********** ***,
срещу Решение №393 от 24.06.2019 г., постановено по ВАНД №1195/2019 г. по описа
на Районен съд град Шумен.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност
на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. В
тази връзка се твърди, че касаторката
незаконосъобразно е санкционирана за нарушение по чл.102 от ЗДвП, тъй като тя
няма качеството на собственик, ползвател и водач на процесното
МПС. Излагат се и доводи, че водачът на МПС е съпруг на касаторката,
със статут на постоянно пребиваващ на територията на Р България, както и
притежава валидно свидетелство за управление на МПС. С оглед на това е отправя
искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП
№19-0896-000980/12.04.2019 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Шумен.
Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, редовно
призована, за нея се явява юрисконсулт Ив. С., редовно упълномощена, която
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли Решението на
РС град Шумен да бъде оставено в сила.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК,
в преклузивния срок по чл.211, ал.1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212
от АПК,
поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:
С процесното
решение съдът е потвърдил НП №19-0896-000980/12.04.2019 г. на Началник сектор
ПП при ОД на МВР Шумен, с което на касатора А.Ю.,
на основание чл.177 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150.00 лева, за нарушение на чл.102 т.1 от ЗДвП. НП е издадено въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение №115733 от 15.03.2019
г. от контролен орган по движение по пътищата.
За да достигне до този правен извод съдът е
установил от фактическа страна, че на 15.03.2019 г. в град Шумен, бул. Симеон
Велики, касаторката е предоставила управлението на лек
автомобил „А.“, с рег.№****, на Ф.Ю., който не притежава СУМПС, валидно на
територията на Р България. Съдът е установил, че действително касаторката не е собственик на лекия автомобил, а е
ползвател на същия по силата на Договор за лизинг, поради което попада в кръга
на лицата по чл.102 т.1 от ЗДвП. Решаващият съд също е приел, че доколкото
лицето, което е управлявало лекия автомобил, е със статут на постоянно
пребиваващ, поради което е следвало да се снабди с българско СУМПС.
При така установената фактическа обстановка и
извлечени правни изводи съдът е счел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата както при
съставян на Акта за установяване на административно нарушение, така и при
издаване въз основа на него на Наказателното постановление. Съдът е приел още,
че касаторката е осъществила състава на нарушение по
чл.102 т.1 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана отговорността и е
наложена административно наказание глоба по чл.177 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи. Правилен и съответен на закона е изводът на
предходния съдебен състав за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на Наказателното постановление. В настоящата хипотеза касаторката е ползвател на лекия автомобил по силата на
Договор за лизинг, като включително в регистрационния талон на автомобила е
вписана като такава. Действително в НП е вписано, че същата е собственик на
автомобила, което обаче не е съществено нарушение на процедурната правила, тъй
като и като ползвател попада в кръга на лицата по чл.102 т.1 от ЗДвП. Същата
разпоредба вменява забрана на водач, на ползвател или собственик на МПС да го
предоставя на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която се отнася. Доколкото касаторката
попада в кръга на лицата по чл.102 т.1 от ЗДвП, то не е налице съществено
нарушение, тъй като по никакъв начин не са и ограничени правата за защита.
Законосъобразен и обоснован изводът на съда, че лицето, което е управлява
МПС не притежава валидно СУМПС. Няма спор, че лицето е със статут на постоянно
пребиваващ чужденец на територията на Р България. Няма спор, че същият
притежава турско свидетелство за управление на МПС, което е със срок на
валидност до 19.03.2019 г. В разпоредбата на чл.162 ал.2 във вр. с чл.161 от ЗДвП законодателят е уредил хипотезите по
отношение срока на валидност на СУМПС, издадено от друга държава, която не е
членка на ЕС и този срок е до една година от датата на издаване на документа за
пребиваване. В посочената норма е определен и кръга на лицата, а именно
чужденци дългосрочно пребиваващи на територията на Р България. В тази връзка
изводът на съда, че доколкото лицето, управлявало процесното
МПС е получило статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р България от
05.04.2012 г., то безспорно попада в кръга на лицата по чл.161 и чл.162 ал.2 от ЗДвП. Терминът „дългосрочно пребиваващ“ обхваща и лицата със статут на
постоянно пребиваващ. Постоянното пребиваване е безспорно и без срок, поради
което и на по-голямо основание следва чужденецът да притежава валидно,
българско, СУМПС за съответната категория. Правилно съдът се е позовал и на
съдебната практика, която е утвърдена в административните съдилища.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с
материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените
правила, поради което не са налице твърдените от оспорващия основания за
отмяната му, поради което атакуваното Решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №393/24.06.2019
г., постановено по ВАНД №1195/2019 г. по описа на Районен съд град Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.10.2019г.