Решение по дело №1760/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 11
Дата: 7 януари 2021 г.
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20205220201760
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Пазарджик , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201760 по описа за 2020 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БИ Т. 2018“ЕООД, област Пловдив, обшина Пловдив, гр.
Пловдив, район Южен, ул. „А.Е.“ ********, представлявано от Ц. П. М. против
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 27/07.10.2020г. на директора на РИОСВ Пазарджик
с което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 7000
лева на основание чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО .
С жалбата се заявява материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща
законов или процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, изразява становище за
законосъобразност на обжалваното НП.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение,
ръководейки се от закона, установи:
Дружеството - жалбоподател извършва дейности по третиране на отпадъци, разрешени с
издадено Решение № 07-ДО-370-00/13.01,2020г. от директора на РИОСВ-Пазарджик на
площадка в с. Говедаре, местност „Горни лозя”, УПИ XIV - 6, 7, 24, 293, 305, 549, 551, 553 и
1
УПИ XV в кв. 107 по плана на стопански двор І-север.
Според условие по т. 17 на издаденото разрешение за дейности с отпадъци
дружеството следва „да не се допуска извършване на дейности с отпадъци, неупоменати в
настоящето разрешение“.
Според условията по т. 3.1.1, б. „а”, „б", „в” и в т. 13 било необходимо : „Площадката за
съхраняване на излезлите от употреба моторни превозни средства да отговаря на следните
изисквания: Да е с непропусклива повърхност, да разполага със съоръжения за събиране на
разливи, утаители и съоръжения за обезмасляване, да разполага с необходимите съоръжения
за третиране на води, включително на дъждовни води, в съответствие със Закона за водите
(ЗВ) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му“; а „Опасните отпадъци да се
съхраняват в добре затварящи се съдове и/или на закрита/ покрита с навес площадка с
непропусклива настилка“.
На 19.02.2020г. на площадката била извършена проверка от инспектори при РИОСВ
Пазарджик - свидетелките К. и П.. На площадката те констатирали: 16 бр. излезли от
употреба превозни средства ( ИУМПС), които не съдържали течности или други опасни
компоненти и представлявали отпадък с код 16 01 06, съгласно приложение № 1 от Наредба
№ 2 за класификация на отпадъците (Обн. ДВ, бр. 66/2014г.). С посоченото Решение на
дружеството не била разрешена дейност по приемане и съхраняване, обозначена с код R13 по
смисъла на приложение № 2 към §1, т. 13 от ДР на Закона за управление на отпадъците (ЗУО)
на отпадък с код 16 01 06. Поради това св. П. приела, че не е изпълнено поставеното условие
в т. 17 на издаденото разрешение за дейности с отпадъци, тъй като а площадката са
извършвани дейности с отпадъци, неупоменати в разрешението.
Констатирани били също 5 бр. излезли от употреба превозни средства, които съдържали
опасни компоненти (двигатели и скоростни кутии) и представлявали отпадък с код 16 01 04*,
съгласно приложение № 1 от Наредба № 2. Същите се съхранявали в зона (в УПИ XIV - 6, 7,
24, 293, 305, 549. 551, 553), покрита с трошено-каменна настилка, която не била
непропусклива, а и липсвало съоръжение за третиране на води, вкл. дъждовни. Излезлите от
употреба моторни превозни средства (ИУМПС) с код 16 01 04* следвало да се съхраняват на
онази част от площадката, която била изградена върху УПИ XV, тъй като била изцяло
покрита с твърда настилка, с изградено съоръжение за третиране на площадковите води, вкл.
дъждовни (каломаслоуловител). Начинът на съхранение на посочените ИУМПС бил в
противоречие с условие, поставено в цитираните горе т. 3.1.1, б. „а”, „б", „в” и в т. 13 на
издаденото разрешение за дейности с отпадъци.
Инспекторите констатирали също, че дружеството няма въведена в действие
компютърна информационна система съгласно изискванията чл. 22, ал. 2 от Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС). Липсата на такава система
съставлявало и неизпълнение на условие в т. 10 на издаденото разрешение за дейности с
отпадъци, съгласно което „Отчитането и контролът на издадените удостоверения по образец,
2
съгласно чл. 19, ал. 3 от НИУМПС и поддържането на информация за наличните и изходящи
количества ИУМПС следвало да става чрез въведена в действие компютърна информационна
система съгласно изискванията чл. 22, ал. 2 от НИУМПС“.
При горните констатации и на 10.04.20г. св.П. съставила против дружеството и в
присъствието на неговия надлежно упълномощен представител ( л.8) процесния акт за
нарушение на чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО. Същият бил надлежно предявен и с връчен препис, а
въз основа на него издадено НП.
То се атакува с доводи относно неговата процесуална и материално-правна изправност.
Възразява се на първо място за липсата на компетентност на органите , постановили
АУАН и НП, но възражението е неоснователно предвид предоставените със ЗУО
правомощия на директора на РИОСВ по чл. 157, ал.4 вр. Ал.2 вр. Чл. 136, ал.2 т.4 ЗУО и
делегираните от директора на експертите на осн. Чл. 157, ал.2 ЗУО и по заповед РД 08-
17/28.01.19 – л. 10 по делото.
Актът не е съставен в присъствието на свидетели, които са присъствали на установяване
на нарушението. Наистина, по делото е установено, че на проверката е присъствала и инсп.
К., но тя не е свидетел по акта като такъв на установяване на нарушението. В акта са
посочени двама свидетели - на неговото съставяне – Д. А. и св. С. А.. Изискването на чл. 40,
ал.1 от ЗАНН е съставянето на акта да стане в присъствието на свидетели– присъствали при
извършване на нарушението или на неговото установяване, а при липсата на такива чл. 40,
ал.3 допуска възможността това да стане в присъствието на други двама свидетели. В случая
безспорно е наличието на свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението,
който е и момента на неговото извършване – инсп. К., която не е посочена в акта.
Посочването в него на лица, които са свидетели на съставянето на акта не съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не засяга правото на
защита на нарушителя. Той, доколкото е търговец – физическо лице, е присъствал чрез
представителя си на самото съставяне на акта, който му е бил надлежно предявен и от който
му бил надлежно връчен препис, с което е изпълнена процедурата по чл. 43 ЗАНН и с това
правото на защита на нарушителя е гарантирано в предвидения от закона обем.
Констативният и санкционният акт са издадени от компетентни органи в рамките на
предоставената им материална и териториална компетентност; спазени са процедурите по
съставяне, предявяване, връчване ; актовете имат съдържание, което съответства на
поставените изисквания с чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението се изразява, както е
описано, в неизпълнение на конкретно посочени условия по даденото с процесното Решение
разрешение за дейности с отпадъци. Посочените в акта и в НП условия по т. 17; 3.1.1,б.“а“,
„б“ и „в“ и т.13, както и т.10 от Решението действително касаят посочените отпадъци, които
административните органи са назовали по вид и съответни характеристики, вкл.
класифицирайки ги чрез посочване техния код. Нормата на чл. 136, ал.2 т.4 от ЗУО, която е
3
приета като нарушена, препраща към Решението за разрешение за дейности с отпадъци, а
Решението съдържа посочените в акта и в НП условия .
Изрично в АУАН и НП се съдържат твърдения относно наличието на площадката на
конкретно посочени ( вид , брой и съответни характеристики) вещи , с което се опровергава
твърдението за липса на обстоятелства относно приетото „приемане и съхранение“ на
определен вид отпадък. Изрично са посочени видовете отпадък не само по вид и присъщи им
характеристики, но и според тяхната надлежна за целта ( като отпадък) класификация ( както
всъщност са представени и с Решението) по коректно цитирания нормативен източник –
Наредба 2 за класификация на отпадъците.
Предвид горното, двата административни акта са процесуално изправни.
По същество- нарушението е напълно доказано от детайлните и убедителни показания
на свидетелката П., които са потвърдени от протокола от проверката, подписван с отразените
в него еднозначни на тези в акта и НП констатации от присъствалите упълномощени лица,
вкл. и това, което е присъствало при съставяне и предявяване на акта – Т. Г. ( л. 8).
Установи се , че при на процесната площадка на нея били налични:
1. 16 бр. излезли от употреба превозни средства ( ИУМПС), които не съдържали
течности или други опасни компоненти и които по Приложение № 1 от Наредба № 2 за
класификация на отпадъците отпадък са отпадък с код 16 01 06 и за които с Решението
на л. 22 и сл. на дружеството не била разрешена дейност по приемане и съхраняване,
обозначена с код R13 по смисъла на приложение № 2 към §1, т. 13 от ДР на ЗУО R 13 (
според която „Съхраняването е дейност по оползотворяване на отпадъци до
извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното
съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им ) на
отпадък с код 16 01 06 Наличието на този отпадък съставлява неизпълнение на
поставеното условие в т. 17 на издаденото разрешение за дейности с отпадъци, тъй като
„на площадката са извършвани дейности с отпадъци, неупоменати в разрешението“ (
виж на л. 38).
2. 5 бр. излезли от употреба превозни средства, които съдържали опасни компоненти
(двигатели и скоростни кутии), които съгласно Приложение № 1 от Наредба № 2 за
класификация на отпадъците със съставляват отпадък с код 16 01 04*
и които били съхранени в зона (в УПИ XIV - 6, 7, 24, 293, 305, 549. 551, 553), покрита с
трошено-каменна настилка, която не била непропусклива, а и липсвало съоръжение за
третиране на води, вкл. дъждовни. Съхранението на този отпадък, по този начин, е
противоречие с поставено условия по т. 3.1.1, б. „а”, „б", „в” и т. 13 на издаденото
Решение за разрешение за дейности с отпадъци, които предвиждат :„Площадката за
съхраняване на излезлите от употреба моторни превозни средства да отговаря на
следните изисквания: Да е с непропусклива повърхност, да разполага със съоръжения за
събиране на разливи, утаители и съоръжения за обезмасляване, да разполага с
4
необходимите съоръжения за третиране на води, включително на дъждовни води, в
съответствие със Закона за водите (ЗВ) и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му“; както и „Опасните отпадъци да се съхраняват в добре затварящи се
съдове и/или на закрита/ покрита с навес площадка с непропусклива настилка“. в
цитираните горе.
Част от площадката -изградена върху УПИ XV била изцяло покрита с твърда настилка,
с изградено съоръжение за третиране на площадковите води, вкл. дъждовни
(каломаслоуловител) и именно тя била подходяща, предвид коментираните условия, за
съхранение на този вид отпадък, но той не бил съхранен на нея, а на друга, част ,
разположена в другото УПИ и покрита с пропускливата трошено-каменна настилка, без
съоръжение за третиране на води, вкл. дъждовни
3. В дружеството не била въведена в действие компютърна информационна система,
което е самостоятелно условие в т. 10 на издаденото разрешение за дейности с
отпадъци: „Отчитането и контролът на издадените удостоверения по образец, съгласно
чл. 19, ал. 3 от НИУМПС и поддържането на информация за наличните и изходящи
количества ИУМПС следвало да става чрез въведена в действие компютърна
информационна система съгласно изискванията чл. 22, ал. 2 от НИУМПС“.
Обстоятелството, че установените на място МПС били излезли от употреба се отрича в
жалбата с неубедителни и напълно недоказани възражения. Напълно безспорно е ,че обект на
проверката е процесната площадка, за която е издадено процесното Решение за разрешение за
извършване на с дейности с отпадъци и конкретно такива относно излезли от употреба МПС (
виж на л. 25), а не ремонтни по отношение на повредени МПС ( каквито твърдения се излагат
в жалбата), но с код 16 01 04 * ( различни от установените с посочения код 16 01 06 ( отсъства
в разрешението ). В протокола от проверката ( виж на л.4 и сл.) изрично също е отразено, че
проверяваният обект е площадка за съхранение на опасни и неопасни отпадъци, като сред
констатациите са открити 30 бр. излезли от употреба МПС без опасни компонентни, за част
от които ( половината) е отразено , че съдържат само метали, но другата част и стъкла,
седалки, брони, но не са с опасни компоненти ( двигатели, скоростни кутии, акумулатори и
др.) . Протоколът е подписан от присъствалите на място служители на дружеството,
стопанисващо площадката, единият от които Г. е негов надлежен пълномощник в рамките на
АН- производство пред администрацията ( л. 8). Освен това на място не са правени
възражения, че част от откритите МПС са били годни за употреба след съответните ремонти
дейности; такива не са правени и при съставяне и предявяване на акта. Те се правят едва в
хода на съдебния контрол , когато при липсата на тези вещи и абсолютната невъзможност да
бъдат персонифицирани , такава проверка е напълно невъзможна ( на топи етап).
Предвид горното, нарушението е несъмнено установено, че описаните фактически
констатации обосновават изводите в акта и в НП – налице е неизпълнение на условията по
издаденото Решение за разрешение за дейности с отпадъци, което правилно е квалифицирано
5
по чл. 136, ал.2 т.4 от ЗУО , която норма е санкционна, но съдържа и състава на нарушението
. Наложената имуществена санкция е в минимално предвидения размер 7000 лева.
Обсъждането горе налага потвърждаване на НП и присъждане в тежест на дружеството-
търговец на претендираните ( в минимален размер) разноски за юрисконсултско
възнаграждение– 80 лева, в хипотезата на чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл. 144 от АПК вр. Чл. 78
ГПК и чл. 32, ал.3 , пр.2 ГПК и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ вр. Чл. 37
ЗПП.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
27/07.10.2020г. на директора на РИОСВ Пазарджик с което на „БИ Т.
2018“ЕООД, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район Южен, ул.
„А.Е.“ ********, представлявано от Ц. П. М. е наложена имуществена санкция
в размер на 7000 лева на основание чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО .
ОСЪЖДА „БИ Т. 2018“ЕООД- Пловдив, ЕИК:******** да заплати на
РИОСВ Пазарджик сума в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6