№ 8658
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.К.
при участието на секретаря П.ЦВ.Р.
като разгледа докладваното от М.Г.К. Гражданско дело № 20231110153640
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, и във вр.чл.79, и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец СВ АД, с ЕИК ***********, срещу ответник Г. Л. С., с ЕГН **********, с предявени
искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между
страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 1264,59 лева представляваща
главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес - гр.София, ЖК. О- 2, бл.***,
ет.4, ап.22, с кл.№*********, и договорна /съдебна/ сметка № ********, за период от
3.6.2020 г. до 4.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.4.2023г. до изплащане на
вземането, сумата 162,36 лева, представляваща мораторна /за забава/ лихва за период от
4.7.2020г. до 4.11.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ №
11308/21.4.2023г. на парично задължение по ЧГД№ 19166/2023г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че за сумите е подал в съда заявление по чл.410 ГПК, като е било
образувано срещу ответника-длъжник ЧГД№ 19166/2023г. по описа на СРС. След
издаването на заповедта, ответникът-длъжник е възразил в срок от получаване на заповедта,
поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по чл. 415 ГПК,
поради което моли искът да бъде уважен, като се постанови решение на съда, с което да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед по реда
на чл.410 ГПК.
Твърди се, че с ответника са налице трайно установени фактически отношения,
свързани с предоставяне на ВиК услуги. Поддържа, че по силата на Наредба № 4/14.9.2004г.
1
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи, получаването на ВиК услуги ставало чрез публично известни
общи условия, одобрени от ДКЕВР, с оглед на което ответникът бил потребител на ВиК
услуги за имот, находящ се в гр.София, жк.О-2, бл.***, ет.4, ап.22, кл.№ *********,
договорна/съдебна/сметка № ********.
Поради изложеното, до съда е направено искане да се уважи предявената искова молба,
като се присъдят сторените разноски в исково и заповедно производство.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна, е подал отговор на ИМ/ОИМ/, в който оспорва
конституирането на страните като твърди, че съдлъжник е и нейната майка Е Ф.
Не се оспорва, че е клиент за процесния апартамент в процесен период за услугите на
ищеца, и че е открит на името на ответника кл.№ *********, договорна/съдебна/сметка №
********, като твърди, че партидата за имота е била прехвърлена на нейно име служебно от
ищеца. Иска да се преразгледа ИМ и да се включи нейната майка, като дълга се разпредели
между двете.
С възражението по чл.414 ГПК подадено по ч.гр.д. № 19166/2023г. по описа на СРС
ответникът не е навел други възражения, освен, че има ОФГ в заповедта.
Поради изложеното ответникът моли дълга, който признава изцяло, да се разпредели
на две части, без да посочва дали частите са равни или не.
С Определение № 6848/13.2.2024г. постановено от съда по реда на чл.140 ГПК за
БЕЗСПОРНО Е обявено между страните – ответникът е клиент на ищеца и е ползвал
услугите му за процесния период и за процесния обект описан в ИМ е открита партида с кл.
№ *********, договорна/съдебна/сметка № ********, като за спорния период страните са
били в облигационни отношения за процесния обект
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, редовно призован.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, явява се лично, не се
представлява от адвокат, повтаря възраженията си наведени с ОИМ и представя
допълнителни писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства по
делото – бланка за заявяване на корекция от 24.4.2017г. от абонат Л.Г.С./л.7/; определение
от 25.4.2016г. по ЧГД№ 653/2016г. на РС-Благоевград за конституиране на наследници на
Л.Г.С., ЕГН **********, починал 16.2.2016г. - ответника Г. Л. С., и В Л. С/л.8-9/;
Разпореждане от 25.4.2016г. постановено по ЧГД№ 653/2016г. по опис на РС-
Благоевград/л.10-12/; Съдебно удостоверение издадено по ЧГД№ 349/2016г. на РС-
Благоевград за отказ от наследство на В Л. С от наследството оставено от баща й Л.Г.С.
2
вписано в особената книга на РС-Благоевград под №11/2016г./л.13/; платежно за довнесена
ДТ/л.27/; платежно за ДТ /л.36/; справка от НБД за ответник от 13.2.2024г./л.47/; справка
НБД от 13.2.2024г. за майката на ответника Е.А.Ф., ЕГН **********, която е разведена с
решение за развод от 16.2.2007г./л.50/; Удостоверение за постоянен адрес на Е.А.Ф., ЕГН
********** с №91/10.4.2024г. - адреса на процесния апартамент заявен от 23.11.2001г./л.60/;
Решение № 218/16.10.2006г. постановено по ГД№ 3809/2005г. по опис на СРС, с което е
прекратен брак между Е А С. /Ф/ и Л.Г.С., като решението е влязло в сила на 16.2.2007г. и
семейното жилище с адрес гр.София, О-2, бл.5, ап.22 е предоставен на жената/л.61/; Договор
за покупка на жилище от Е А С. и Л.Г.С. № 134/1993г./л.62/.
Прието като доказателство по делото е предхождащото заповедно производство - ЧГД
№ 19166/2023г.по опис на СРС, 163-ти състав.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задълженията си за доставяне на услуги. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже своите
възражения, които е навел с отговора.
В разглеждания случай съдът достига до извод, че страните са били във валидни
облигационни отношения, доколкото ответника е абонат на ищеца и за него е открита
партида за процесния период за процесния апартамент, който е съсобствен. Също така самия
ответник е признал, че е бил собственик на имота за процесния период. Следователно съдът
достига до извод, че ответникът е собственик на имота и към дата на постановяване на
настоящото решение.
В тежест на ищеца е да докаже какъв е размера на дължимите суми от свой абонат, в
случая ответника, предвид оспорването на исковете от последния с твърдението, че не е
единствен собственик.
Доколкото ответникът е доказал правоизключващите си възражениея, а именно, че
процесния апартамент е закупен от родителите й Е А С. /Ф/ и Л.Г.С. през 1993г., след което
се развеждат през 2007г., а сестрата на ответника се отказва от наследството на бащата през
2016г., с което се установява, че съгласно чл.5 и чл.9 Закон за наследството след развода
собственици по ½ ид.ч. са били двамата съпрузи. Половината на Л.Г.С. след смъртта му е
наследена от двете му дъщери, като едната е направила отказ от наследство. Така за
половината собственик е останала изцяло само ответника, а за другата половина заедно с
майка й.
Така се установява, че за процесния период собственици на процесен имот са
ответника заедно с майка й Е.А.Ф./С. – преди развода/, като всяка от тях притежава 1/2ид.ч.
3
от процесен имот.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че ответника дължи само ½ от
претендираните суми, като за другата ½ исковете следва да се отхвърлят, доколкото в имота
има и втори съсобственик, срещу когото исковете не са били предявени от ищеца.
Поради изложеното съдът достига до извод, че предявените искови претенции са
основателни, доказани и следва да се уважат за следните суми - 632,30 лева представляваща
главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес - гр.София, ЖК. О- 2, бл.***,
ет.4, ап.22, с кл.№*********, и договорна /съдебна/ сметка № ********, за период от
3.6.2020 г. до 4.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.4.2023г. до изплащане на
вземането, сумата 81,18 лева, представляваща мораторна /за забава/ лихва за период от
4.7.2020г. до 4.11.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ №
11308/21.4.2023г. на парично задължение по ЧГД№ 19166/2023г. по описа на СРС, а за
разликата над уважените суми исковете следва да се отхвърлят.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора разноски следва да се присъдят и на двете страни съгласно
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК за уважената/отхвърлената част от исковете.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, затова съдът не му
присъжда такива. По делото няма събрани доказателства ответникът да е сторил разноски.
На ищеца следва да се присъди сумата от 125,29лв./от обща сума 250,58лв., от които
платени за ДТ по двете части на производството 100,58лв. и юр.к. за исково-100лв., и за
заповедно 50лв./.
Списък по чл.80 ГПК не се представя нито от ищеца, нито от ответника, затова няма
приети по делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец СВ АД с ЕИК
*********** и адрес гр.София, бул.Ц.Б III № ***, ет.2 и 3, БИЗНЕС ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД
Ц.Б, и ответник Г. Л. С., с ЕГН **********, и адрес гр.София, ЖК О 2, бл.***, ет.4, ап.22,
че ответника дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ – 632,30 лева представляваща главница
за потребена вода от длъжника за имота му на адрес - гр.София, ЖК. О- 2, бл.***, ет.4, ап.22,
с кл.№*********, и договорна /съдебна/ сметка № ********, за период от 3.6.2020 г. до
4.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.4.2023г. до изплащане на вземането,
сумата 81,18 лева, представляваща мораторна /за забава/ лихва за период от 4.7.2020г. до
4.11.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 11308/21.4.2023г. на
парично задължение по ЧГД№ 19166/2023г. по описа на СРС, на основание чл.422 във вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, и във вр.чл.79, и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете като
неоснователни и недоказани за главница и лихва за разликата над уважената сума от
4
632,30лв. до предявените 1264,59 лева и за сумата над 81,18лв. до предявени 162,36 лева.
ОСЪЖДА Г. Л. С., с ЕГН **********, да заплати на СВ АД с ЕИК *********** и
адрес гр.София, бул.Ц.Б III № ***, ет.2 и 3, БИЗНЕС ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД Ц.Б, СУМАТА
от 125,29 лева, за сторени разноски от ищеца по исково и заповедно производство и по ЧГД
№ 19166/2023г. по опис на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5