№ 270
гр. Г.О., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120100523 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искане от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Г.О. (по-долу ДСП – Г.О.) за настаняване на поставената под
пълно запрещение пълнолетна Д. ПЛ. М. в социална услуга за резидентна
грижа „Център за настаняване от семеен тип на младежи с увреждания“ –
гр.Г.О. (по-долу ЦНСТМУ – Г.О.). В молбата се сочи, че лицето има
определена 95 % трайно намалена работоспособност, с диагноза „тежка
умствена изостаналост” и срок – пожизнен. Сочи се, че лицето не може да се
самообслужва и да задоволява само основните си жизнени потребности.
Посочва се, че няма възможност за подкрепа в домашна среда. Твърди се, че с
решение от 2019 г. Д. ПЛ. М. била настанена в услугата за срок от 3 години.
Моли се за продължаване на срока на настаняване с още три години поради
липса на промяна на обстоятелствата, при които е предприето.
Настойникът на пълнолетното запретено лице Н. СТ. СТ. изразява
становище, че в най-добър интерес на Д. ПЛ. М. е настаняването й в
ЦНСТМУ – Г.О.. Аргументира се от една страна с липсата на известни
роднини на лицето и невъзможността за полагане на грижи в домашна среда,
а от друга – със задоволяване на всички потребности в услугата.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Уважаването на искането е предпоставено от установяване, че Д. ПЛ. М.
е поставено под пълно запрещение пълнолетно лице, за което няма
1
възможност да бъдат полагани грижи и да бъде осигурена подкрепа в
домашна среда или в общността (арг. от чл.98, ал.2 ЗСУ, съответно чл.101,
ал.2 ЗСУ).
С решение от № 90/01.03.2016 г. по гр.д. № 1441/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, Д. ПЛ. М., е поставена под пълно
запрещение, при което съдът намира, че първата от посочените предпоставки
е налице. Видно от удостоверение № 14/31.08.2021 г. на Община Г.О. за неин
настойник е назначена Н. СТ. СТ..
Съгласно предварителната оценка на потребностите, в частта по
здравословното състояние, с Експертно решение № 2639 от заседание №
136/25.07.2017 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – гр.Велико
Търново на Д.М. е определена 90 % трайно намалена работоспособност с
чужда помощ, с водеща диагноза „тежка умствена изостаналост” и срок –
пожизнен. От оценката се установява още, че Д.М. се придвижва, храни и
облича сама, проявява самостоятелност при елементарни трудови дейности,
но се нуждае от денонощни грижи и контрол. Настойникът също изяснява, че
Д.М. се облича и храни сама, а за къпането й помага персонала. Посочва, че
лицето не говори и персоналът трябва да предусети желанията му. Разбира
единствено прости думи и команди. Изяснява, че Д.М. е на постоянна
медикаментозна терапия и не може самостоятелно да контролира приема на
лекарства. При осъществения контакт с лицето съдът констатира, че Д.М. не
отговаря на зададените й въпроси и вербалният контакт е невъзможен.
Всичко посочено мотивира съда да приеме, че състоянието на пълно
запретената изисква ежедневно наблюдение и контрол, специализирана
лекарствена терапия, полагане на грижа, помощ и подкрепа при задоволяване
на основните потребности.
Събраните в производството доказателства показват, че нужното на
Д.М. не може да бъде осигурено в домашна среда. Съгласно предварителната
оценка на потребностите и данните от изслушването на настойника, Д.М. е
изоставена още от раждането си, до навършване на пълнолетие е била
настанена в ДЦДМУИ „Сърчице“ – с.Горски Сеновец и в приемно семейство,
а след това – в услугата. Няма никаква информация за нейните родители.
След настаняване в услугата не е търсена от близки или роднини, нито от
приемното семейство. Предварителната оценка на потребностите установява
липса на възможност настойникът да се грижи за лицето в домашна среда,
каквото е и нейното становище, изразено пред съда писмено и в проведеното
съдебно заседание.
С решение № 94/22.02.2019 г., постановено по гр.д. № 248/2019 г. по
описа на съда, влязло в сила на 06.03.2019 г., Д.М. била настанена в ЦНСТМУ
– Г.О. за срок от 3 години от влизане в сила на решението, или до 06.03.2022
г., а със Заповед № ЗД/Д-ВТ-ГО/19-1/02.03.2022 г. на Директор на ДСП – Г.О.,
е настанена временно в ЦНСТМУ – Г.О. до произнасяне на съда.
Понастоящем запретената е потребител на социалната услуга, която съгласно
2
данните от изслушването на настойника, към момента ползвана от 14
потребители, не всички поставени под запрещение. В услугата има
възпитател, медицински и санитарен персонал, а храната се осигурява от
социален патронаж или се приготвя на място. Д.М. ползва и допълнителни
услуги в Дневен център и Център за специална образователна подкрепа в
с.Ново село. Съгласно социалния доклад и данните от изслушването на
настойника тя се е адаптирала и вписала в средата в ЦНСТМУ – Г.О..
Изложеното до тук сочи на извод, че пълнолетната поставена под пълно
запрещение Д.М. има необходимост от полагане на грижи, помощ, постоянен
надзор и подкрепа в ежедневието си. Лицето няма известни роднини или
близки, а настойникът е в невъзможност да осигури подкрепа в домашна
среда, което изчерпва възможностите на Д.М. да живее в такава. Посоченото
предпоставя необходимост от запазване на фактическото състояние чрез
настаняване на Д.М. в ЦНСТМУ – Г.О., където тя живее от повече от 3
години. В услугата се осигуряват основните й жизнени потребности и Д.М.
получава нужната постоянна подкрепа в ежедневието, необходимата
медицинска и санитарна грижа, както и подходяща професионална помощ и
ползване на допълнителни услуги.
Определеният срок на настаняването в решение № 94/22.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 248/2019 г. по описа на съда, влязло в сила на
06.03.2019 г., е изтекъл преди депозиране на молбата, поради което той не
може да бъде продължен. Независимо от това, доколкото в молбата се
съдържа искане за настаняване в социална услуга за резидентна грижа и
предвид установяването на предпоставките на чл.98, ал.2 ЗСУ, Д.М. следва да
бъде настанена в услугата. Поради липсата на данни за непосредствено
предстояща възможност за подкрепа в домашна среда, срокът на
настаняването следва да се определи на максималният съгласно чл.98, ал.3
ЗСУ – три години от влизане в сила на решението.
На основание чл.98, ал.1 ЗСУ, настоящото решение подлежи на
незабавно изпълнение. Съгласно чл.99, ал.1 ЗСУ, решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА Д. ПЛ. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес гр.Г.О., ул.****, в социална услуга за резидентна грижа „Център за
настаняване от семеен тип на младежи с увреждания“ – гр.Г.О., с адрес
гр.Г.О., ул.****, за срок от 3 /три/ години , считано от влизането на
настоящото решение в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
3
Окръжен съд – Велико Търново в седемдневен срок от връчване на преписи
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на молителя и Д. ПЛ. М., чрез
настойника й.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
4