Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260033
гр. Севлиево, 05.11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на осми октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Силвия Станева
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова А.Н. Дело № 300 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Жалбоподателят Т.П.Б. е
обжалвал наказателно постановление № 20-0341-000170 от 14.05.2020 година на
Началника на РУ към ОДМВР –Габрово, РУ Севлиево, с което за
извършено нарушение на чл. 103 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 50,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от един
месец.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – РУ на МВР - Севлиево, редовно призован, не изпраща представител при
разглеждане на делото. В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка, се прави искане за
оставяне на жалбата без последствие и за потвърждаване на наказателното
постановление.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 21.07.20206
година. От входящия номер на жалбата е видно, че същата е подадена на същия ден,
тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 19.10.2019 година
свидетелят С.С. – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново
към Национално ТОЛ управление, съставил докладна записка до Началник сектор
„Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново, с която докладвал, че на
19.10.2019 година около 14:10 часа на гл. път I-4 /София – Варна/ посока гр. Велико Търново,
при км. 93+175, осъществявайки контрол върху заплащането на такса по чл. 10,
ал. 1 от ЗП със служебен специализиран автомобил с рег. № СВ 7133 НВ, в
присъствието на колегата си Х.Л.С., подал сигнал за спиране на ППС марка
„Мерцедес“ с рег. № ***, но водачът му не изпълнил задължението си да спре на
подадения сигнал, за да му се извърши проверка съгласно чл. 167а, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП.
В тази връзка на 12.03.2020 година, след като
жалбоподателят попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която отказал да даде
информация кой е управлявал автобуса на 19.10.2019 година, свидетелят П.П. –
полицейски инспектор в РУ на МВР – Севлиево, в присъствието на свидетелите С.С.
и П.Х., съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ за това, че на 19.10.2019 година около 14:10 часа на път I-4 община Севлиево, в посока
гр. Велико Търново, при км. 93+175, управлявал автобус с регистрационен номер ***,
негова собственост и при подаден сигнал за спиране на автобуса от контролни
органи – служители на НТОЛ – управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ –
Велико Търново, не спрял и продължил движението си. В акта било отразено и
обстоятелството, че като собственик на автобуса Б. не е посочил в декларация по
чл. 188 от ЗдВП водача, който е извършил нарушението.
След съставянето на акта, същият бил предявен на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения,
ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят Б. е записал
в графата за възражения, че има такива, без да посочва изрично какви са те. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН обаче не са депозирани писмени възражения срещу
съставения АУАН.
Въз основа на така съставения акт е издадено
обжалваното наказателно постановление. В него наказващият орган е преповторил
буквално отразените в АУАН фактически обстоятелства и след като е приел, че
описаното деяние съставлява нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Б. глоба в размер на 50,00 лева
и го е лишил от право да управлява МПС за срок от един месец.
В
провелото се съдебно заседание не се яви представител на административно –
наказващия орган.
Разпитан
в хода на съдебното следствие свидетелят С. потвърди обстоятелствата, описани в
АУАН и НП, а свид. П.П. обясни, че след получаване на преписката от НТОЛ
управление и установяване собственика на автомобила посредством системата на
КАТ, се свързал по телефона с бащата на жалбоподателя, с когото се „договорили“
жалбоподателят да се яви в сградата на РУ на МВР- Севлиево, за да му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира, че е налице основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, без да е необходимо да се обсъжда спора
по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН: „Не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението.“. В случая съдът намира, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен след изтичане на тримесечния срок,
предвиден в чл. 34, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН. В процесния случай
извършването на административното нарушение и откриването на нарушителя е станало на 19.10.2019
година. Ако приемем, че нарушителят не е бил известен на тази дата, т.е.
полицейските органи или служителите на НТОЛ не са знаели кой е собственик на
управлявания автомобил, то същите са били длъжни в този тримесечен срок да
открият водача на лекия автомобил. АУАН е съставен на дата 12.03.2020
г., т. е. след изтичане на горепосочения тримесечен срок, което се явява
абсолютна пречка за провеждане на административно-наказателно производство.
Съгласно ТР № 44 от 1983 г. и ТР № 112 от 1982 година на ВС на РБ, сроковете по
чл. 34 от ЗАНН
са давностни, като във второто ТР изрично е посочено, че за тях се прилагат
институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл. 81 от НК.
За процесния случай не се установи, че давностния срок е спиран, респ.
прекъсван. Обстоятелството, че е следвало да се издири кой е собственик на автомобила, като се направи
елементарна справка в регистрите на КАТ, тъй като е бил известен
регистрационния номер на автомобила, не може да
се тълкува разширително и във вреда на жалбоподателя, тъй като контролните
органи са имали предостатъчно време в този тримесечен срок да открият собственика
на автомобила и да получат данни от него за водача на същия на инкриминираната
дата. В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е преценил, че тримесечния срок е
достатъчен, за да се преценят всички доказателства и обстоятелства и да се
състави акт по реда, предвиден в ЗАНН. В подкрепа на изложеното до тук Решение
№ 49 от 8.02.2017 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 916/2016 г.
Съобразявайки
изложеното по - горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени като незаконосъобразно.
По делото е
приложено пълномощно и договор за правна помощ, но нито в жалбата, нито в
открито съдебно заседание се прави искане за присъждане на жалбоподателя за
направените от него разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0341-000170 от 14.05.2020 година на
Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на Т.П.Б., ЕГН: **********,***, за
извършено нарушение на чл. 103 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 50,00лв. /петдесет/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от един месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: