РЕШЕНИЕ

Номер 834                                 30.04.2019г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На деветнадесети септември             двехиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     4659  по описа за    2018   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалван е електронен фиш серия К № 1055009 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на П.Х.В., с ЕГН **********  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

          Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в писмено становище депозирано преди заседанието.

          Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител въпреки предоставената й от съда възможност.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 16.10.2015г. около 11.14ч лек автомобил с рег. № *****, марка „Мерцедес”, собственост на представляваното от жалбоподателя дружество - „Унитрейд-2002”ООД, се движел от гр.Асеновград към гр.Пловдив по път ІІ- 86. При км19+240 метра скоростта му била 90 км/ч при ограничение с нарочен знак В26 от 60 км/ч. Горното било заснето със стационарна радарна система №00209D32ACE1. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от изпитване, които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. На жалбоподателя може да не е била връчена снимка, но по делото е приложена такава, на която ясно се вижда автомобила. Същият е могъл да се запознае с делото и с нищо не е нарушено правото му на защита.

По фактите практически и не спори. Ако все пак не е управлявал автомобила на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето , което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е отговорен за нарушението извършено с посоченото МПС. Действително последното към момента на нарушението е собственост на ЮЛ, а представител по закон на същото е именно жалб.В., тъй като е управител но посоченото юридическо лице. То действа чрез представителите си по закон, в случая това е жалбоподателя. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно нормата на чл.188, ал.2 ЗДвП, той следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш. С това не е било нарушено правото му на защита. Видно от съдържанието на същия ясно е указано, че жалбоподателя не се е съобразил с въведено ограничение на скоростта извън населено място чрез знак „В-26”. Така е нарушил именно нормата на чл.21, ал.2 ЗДвП. Това е станало на път клас ІІ, № 86 при километър 19 +240метра. Така в разбираем вид е посочено мястото на нарушението, а не просто чрез географски координати, за чието разчитане е необходимо да се използва техническо устройство.

На следващо място не е нарушен закона с факта, че нарушението е било установено с техническо средство. Същото е стационарно такова видно от приложените по делото доказателства, а и отразеното в самия фиш. Не е основателно възражението, че  липсвало посочен конкретен издател на фиша, както и дата на издаване. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. Не на последно място тълкуванието предложено от жалбоподателя на нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление не се споделя от настоящата инстанция, тъй като тази норма само приравнява правните последици на електронния фиш към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им. Ето защо фишът не се подчинява на правилата за издаване на АУАН и НП. Съответно неприложими са сроковете в чл.34 ЗАНН. Давността рабира се изключва наказателното преследване, но на практика сроковете са предвидени в чл.80 и сл. НК и те са три години от извършване на нарушението, а при съответните предпоставки –спиране или прекъсване, четири години и половина. Видно, че дори по-краткия от тях не е изтекъл към момента на връчване на фиша. Последното е прекъснало давността и е започнала да тече нова. За дата на издаване на фиша следва да се приеме датата на нарушението, защото тогава то е било заснето. Действително приложими са сроковете по чл.80, вр с чл.81, ал.3 НК, защото не може едно административно наказателно производство да бъде по-дълго от наказателно такова и нарушител да бъде поставен по-неблагоприятно положение от извършител на престъпление. В случая тези срокове обаче текат от датата на извършване на нарушението. Очевидно нито един от тях не е преминат в настоящия казус.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подвенено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП / към момента на деянието/ и е определена глоба от 100 лева. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 93 км/ч и превишение 31 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя, а дори обратното, по-благоприятно е за него като е отчетен толеранс от 3% в намаление на същата.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1055009 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на П.Х.В., с ЕГН **********  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.