РЕШЕНИЕ
№ 749
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330105966 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Д. Н. Б., ЕГН **********, с която е предявен
иск срещу И. Г. Б., ЕГН **********, и Ю. Г. Б., ЕГН **********, с правно основание
чл. 34 ЗС, за делба на съсобствен недвижим имот – СОС с идентификатор **** по
актуалните КККР на гр. П., с адрес гр. П., жк ***, бл. ***, вх. *, ет. **, ап.***, с площ
от 71,51 кв.м., ведно с прилежащите части – изба №** и 2,017 % ид.ч. от общите части
на сградата, подробно описан от ищцата.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на имота при равни
квоти по силата на наследствено правоприемство от Г. И. Б., починал на ***г. Имотът
бил придобит преди брака на общия наследодател с ищцата чрез покупко-продажба
от***г., обективирана в Нот.акт № ***, том ***, дело № *** по описа на *** при РС –
П.. Към момента на сделката се сочи, че Г. Б. не е бил в граждански брак. Ответниците
били деца на починалия от негов предишен брак. По изложеното се моли за допускане
на имота до делба при равни за страните квоти.
Постъпил е отговор на исковата молба от Ю. Г. Б., с който се оспорва иска като
неоснователен. Ответникът твърди, че той е изключителен собственик на имота, като
към датата на смъртта на Г. Б., последният не е бил собственик. В тази връзка излага
фактически твърдения. Сочи, че имотът първоначално бил закупен през ***г. от Г. Б. и
тогавашната му съпруга Р. Б.. Двамата впоследствие били продали имота на сина си,
настоящия ответник Ю. Б., с Нот.акт № ***, том ***, дело № *** г. на *** при РС –
Пловдив. През март ***г. Г. и Р. Б. се били развели, а по-късно същата година Ю. Б.
продал имота на своя баща Г., без обаче продажната цена да била заплатена, тъй като
страните не са имали намерение действително да се прехвърля собствеността, а целта
била да се запази имота предвид образувано срещу Ю. Б. наказателно производство.
1
Посочва се, че от *** г. до смъртта си Г. Б. живеел в с. ***, общ. ***, обл. ***, а
впоследствие и в с. *** в същата община. Поддържа се, че през това време единствен
ответникът Ю. Б. живеел в и ползвал процесния апартамент, владеел го като собствен
и никой не оспорвал владението му, като същото било явно и непрекъснато още от
***г. и до днес. Сочи се, че Г. Б. само спорадично посещавал апартамента, без да
пренощува. Изложени са обстоятелства относно отношенията между ищцата и Г. Б.. По
тези съображения се възразява срещу исковата претенция, като се твърди, че
ответникът Ю. Б. е единствен собственик на имота, придобил правото на собственост
върху същия в резултата на упражнено давностно владение в периода от *** г. до днес,
за което е издаден и Нотариален акт, вписан под акт № ***, том **, дело *** г. по
описа на СВ гр. П.. В условията на евентуалност се твърди че ответникът е собственик
на имота по силата на Нот.акт № ***, том ***, дело №*** г., тъй като сделката,
обективирана в Нот.акт № **, том ***, дело № *** била нищожна поради липса на
основание и липсвала воля у страните да се прехвърли собствеността, като не била
заплатена и покупната цена. Оспорени са част от представените с исковата молба
писмени доказателства. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска.
Постъпил е допълнителен отговор от Ю. Б. от дата *** г., с който се поддържат
направените оспорвания и възражения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил и отговор от другия ответник И. Г. Б., с
който също се оспорва иска като неоснователен и се моли за неговото отхвърляне.
Твърди се, че процесният имот е собствен само на брат му Ю. Б. и не е налице
съсобственост между страните. Сочи се, че отчуждителната сделка от *** г. била
фиктивна и страните по нея не са целели да се прехвърли собствеността. Също се сочи,
че Г. Б. бил заминал още през ***г. да живее в с. ***, а имотът бил владян само и
единствено от Ю. Б., без някой да има претенции срещу него, вкл. и баща им Г..
Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Пловдив, VI гр. състав, е сезиран с иск за делба с правно основание
чл. 34, ал. 1 ЗС.
За уважаване на искът за делба, по делото следваше да се установи от ищцовата
страна, че предметът на делбата е годен обект на правото на собственост, че страните
са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот, съобразно квотите и основанието посочени в исковата молба,
както и че в производството участват всички съсобстевници.
От представените по делото кадастрални схеми се установява, че процесният
имот е жилище, апартамент, заедно с прилежащите му части, поради което и същият се
намира за обект, спрямо който може да се упражнява потестативното право на делба.
По този въпрос не се и спори по делото.
Спорно между страните е как се разпределя правото на собственост върху
апартамента и дали е налице съсобственост между съделителите или същият е
изключителна собственост на Ю. Б..
В тази връзка по делото е представен Нот.акт за собственост на недвижим имот
по обстоятелствена проверка № ***, т. ***, рег. № ***, дело № *** от *** г., с който
Ю. Б. е признат за собственик на имота по давностно владение, продължило повече от
10 години. Този давностен период е протичал значително време след сключването на
договора за покупко-продажба от *** г., обективирана в Нот.акт № ***, том ***, дело
№ *** по описа на *** при РС – Пловдив. Посоченото обстоятелство и нотариалния
2
акт от *** г. са отчетени от нотариуса, при съставянето на констативния нотариален акт
от*** г., видно от съдържанието на изисканото нотариално дело № *** г. по описа на
*** ***, и приложения към него протокол, изготвен от ***, по повод на извършената
проверка. При това положение, следва да се посочи, че съгласно приетото в ТР № 11
от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС като резултат на специално
уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото
на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /какъвто е и посочения/
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, в което се
изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото
на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита
за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.
От събраните по делото доказателства посочените констатации на *** не се
обориха, а напротив – потвърдиха се. Разпитани са свидетелите В., К. П. и Т. М., чиито
показания са еднопосочни и последователни, а самите свидетели говорят за факти и
обстоятелства, които те лично са възприели, предвид това, че живеят в съседство и
непосредствено до процесния апартамент. И тримата потвърждават, че имотът най-
късно от ***г. се ползва изключително от Ю. Б. и неговата съпруга и деца, като не само
свидетелите, а и всички съседи във входа възприемат Ю. като собственик на имота –
нещо, което той не бил отричал или давал поводи за съмнение. В тази насока
свидетелите посочват, че Ю. Б. активно се бил включвал през годините при управата на
входа – бил е домоуправител, внасял е парични суми за ремонти на общите части.
Заявява се и от тримата, че Ю. Б. бил извършвал множество значителни по обем и
средства ремонтни дейности в процесния апартамент.
С оглед показанията на разпитаните свидетели и при приложението на
презумпцията по чл. 69 ЗС съдът приема, че за период поне от 2004 г. до съставянето на
констативния нотариален акт Ю. Б. е владял процесния апартамент като свой.
Обективният елемент /corpus/, че той е ползвал и живял в апартамента, не е спорен, а
субективният /animus domini/ се извежда от поведението му и неговото отношение
спрямо имота. Ответникът Ю. Б. се е представял за собственик и като такъв е участвал
при решаването на общите въпроси на етажната собственост. Извършвал е и ремонтни
дейности, които с оглед посоченото от свидетелите, може да се приеме, че са присъщи
за един собственик, а не просто за държател на чужд имот. Поради това и в негова
ползва е изтекла 10-годишната придобивна давност по чл. 79 ЗС, срокът на която е
започнал да тече най-късно от 2004 г., а предвид твърденията на страните и от 2000 г.,
когато Г. Б. е заживял в с. ***.
Този извод се подкрепя още и от обстоятелството, че имотът първоначално е
придобит от родителите на Ю. и И. Б. – Р. и Г., в режим на СИО /в тази насока договор
за продажба на държавен недвижим имот от 27.11.1989 г. на л. 36 от делото/.
Впоследствие, за което не се спори, същият е прехвърлен от двамата на техния син Ю.
Б. през ***г., а година по-късно е сключен и договорът, обективиран в Нот.акт № ***,
том ***, дело № *** от *** г., който легитимира Г. Б. като единствен собственик.
Предвид това следва да се посочи, че ако двамата родители са искали имотът да остане
на съпруга, то безпредметно се явява прехвърлянето му в полза на сина им Ю. Б..
Обстоятелството, че имотът първоначално е даден именно на този ответник, е сериозна
индиция, че в отношенията между Р. и Г. Б. и техните деца Ю. и И. за собственик на
имота се е считал именно Ю. Б. и той със съзнанието на такъв е живял и ползвал имота
през всичките години.
Последното се потвърждава и от изложеното от другия ответник И. Б. в отговора
му на исковата молба, което е ценено като признание на неизгоден за този ответник
3
факт на основание чл. 175 ГПК. Още повече, че той лично е възприел развилите се
събития.
Горният извод не се опровергава от показанията на свидетелката М. К.,
разпитана по инициатива на ищцата. Самата свидетелка твърди да е поддържала редки
контакти със своя ***Г. Б., поч. на ***г., като последната им лична среща била през
2011 г. или 2012 г. по нейни спомени. Същата няма преки впечатления за ползването на
имота, като единственото възприето от нея за отношенията между двамата братя Ю. и
И. и техния баща Г. е било именно на тази среща, на която според свидетелката бил
възникнал конфликт по повод имота, без обаче да се посочва конкретика. Изолирани са
показанията на свидетелката, при които тя заявява, че Г. Б. изразявал нежелание да се
разпореди по повод на неговата смърт с процесния апартамент и че имотът следвало да
остане на двамата му сина. В тази част показанията й дори противоречат на
изложеното от И. Б.. Досежно преразказания от свидетелката К. разговор между нея и
Г. Б. относно задължения към оператор за доставени ВиК услуги, следва да се посочи,
че самият Г. Б., според свидетелката й бил заявил, че тази сума следва да се плати от
Ю. Б.. От показанията на друга свидетелка – В. М., се установява пък да й е било
споделено на нея от Ю. Б., че именно тъй се бил ангажирал със заплащането на
подобна сума към ВиК оператора. Последното отново подкрепя извода, че в
отношения между двамата ответници и Г. Б., не последният, а Ю. Б. се е считал за
собственик на имота.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че констатациите на
нотариуса, при съставянето на Нот.акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № **, т. ***, рег.***, дело № *** от *** г., не бяха оборени,
а се потвърдиха по настоящото дело, и при постановяване на съдебното решение
следва да се стъпи на посочения констативен нотариален акт. Същият е съставен по
законоустановения ред, видно от съдържанието на изисканото нотариално дело № ***
г. по описа на ***, и легитимира Ю. Б. като единствен собственик на имота.
Ирелевантен за настоящото дело е въпросът дали към момента на изтичане на
давносния срок Ю. Б. е бил в граждански брак с друго лице, тъй като съсобственост
между настоящите страни липсва, а не са налице нито твърдения за други
съсобственици, нито искане за допускане на делба между различни лица.
С оглед на гореизложеното искът за делба следва да се отхвърли, поради липса
на съсобственост между страните. Описанието на имота ще се извърши по наличната
по делото кадастрална схема.
Не следва да се разглежда по същество възражението за нищожност на
предхвърлителната сделка от ** г., доколкото ответникът Ю. Б., чрез процесуалния си
представител, заявява в открито съдебно заседание, че не поддържа това възражение.
Освен това искът са отхвърля на друго основание.
За пълнота следва да се посочи още, че доколкото съдът приема Ю. Б. да е
придобил имота по давност, срокът за която е изтекъл дори преди смъртта на общия
наследодател Г. Б., поч. на *** г., то в наследството на последния не се включва
процесния имот, тъй като Г. Б. не е бил негов собственик към момента на смъртта си. В
тази насока безпредметно се явява и обсъждането на доказателствата във връзка с
развилите се наследствени правоотношения между страните по повод на наследството,
оставено от Г. Б., поч. на ***г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Ю. Б. ще се присъди сумата
от 1000 лв. – сторени разноски за един адвокат по настоящото дело. При отхвърляне на
иск за делба пък се дължи за първоинстанционното производство държавна такса по
чл.9 от ТДТКССГПК, която следва да се заплати от ищцата, която ще бъдат осъдена да
заплати държавна такса в размер на 100 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
4
сметка на Районен съд Пловдив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Б., ЕГН **********, срещу И. Г. Б., ЕГН
**********, и Ю. Г. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на
съсобствен недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
(****), по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П., област
П., одобрени със Заповед ***г. на*** на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от ***г., с адрес на
имота: град П., район ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *** ет. **, ап. ***, който
самостоятелен обект се намира на етаж (***) в сграда с идентификатор*** (*****), с
предназначение: Жилищна сграда — многофамилна, която сграда е разположена в
Поземлен имот с идентификатор *** (*****), с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, при брой нива на обекта: *(***), с посочена в документа
площ от 71,51 кв.м. (седемдесет и едно цяло и петдесет и една стотни квадратни
метра), ведно с прилежащите части: Изба № ** (***) с площ oт 4.90 кв.м.(четири цяло
и деветдесет стотни квадратни метра), заедно с 2.017% (две цяло и седемнадесет
хилядни процента) идеални части от общите части на сградата, стар идентификатор:
няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с
идентификатор № ****, под обекта: имот с идентификатор № ***, над обекта: имот с
идентификатор № ***.
ОСЪЖДА Д. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на Ю. Г. Б., ЕГН **********,
сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – сторени разноски за един адвокат по настоящото
дело.
ОСЪЖДА Д. Н. Б., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 100 лв. (сто лева),
представляваща дължима държавна такса за настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5