№ 46
гр. Варна , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100900974 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против Ю. Е. Л. и Н.Ю. Л.а, и двамата от гр. Варна, за заплащане на
задължения, произтичащи от Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски
№118/16.08.2005г. и Допълнително споразумение от 18.09.2013г., за следните суми:
главница в размер на 67763,69 лева, ведно със законната лихва върху сумата от дата на
подаване на исковата молба: договорна лихва за редовен кредит в размер на 5483,1З лева за
периода 10.11.2018 г. – 25.09.2019 година; мораторна лихва за период от 10.12.2018 г. -
12.03.2020г. в размер на 8492.32 лева: мораторна лихва за период от 15.05.2020 г -
20.07.2020г. в размер на 2467.33 лева; застраховки в размер на 686,85 лева за периода
07.02.2019 г. – 22.07.2020 г.; такси в размер на 72,00 лева за периода 08.12.2018 г. –
22.07.2020 г. и нотариални разходи на стойност 100 лева.
В исковата си молба ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че по силата на
Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г., сключен между
ответниците Ю.Л. и Наталия Л.а, и праводателят му „ДЗИ БАНК" АД, банката е
предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер 100 000 лева, предназначен за
потребителски нужди - ремонт на жилище за срок от 204 месеца, или до 16.09.2022г.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Договора за обезпечаване на вземането на кредитора, солидарният
длъжник Наталия Л.а учредила в полза на банката договорна ипотека върху
индивидуализиран в съглашението недвижим имот.
1
Легитимацията си обосновава с твърдения, че с решение от 01.11.2007г. СГС е
вписано преобразуване на правоприемника му „ДЗИ БАНК"АД, чрез вливането му в
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА"АД под наименованието "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД. На 11.01.2013г. е вписана нова промяна на наименованието на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД.
Излага твърдения, че страните преуредили отношенията си с Допълнително
споразумение от 17.05.2008г., от 27.06.2011г., от 31.07.2012г., от 18.09.2013г. и
Допълнително споразумение 13.05.2015г. Сочи, че по силата на чл. 4 от Допълнително
споразумение от 27.06.2011г., чл.З, ал.З от Допълнително споразумение от 31.07.2012г.,
чл.З, ал.1 от Допълнително споразумение от 18.09.201 Зг., кредитополучателят се е съгласил
натрупаните и непогасени към момента на сключване на допълнителните споразумения
просрочени задължения да бъдат погасени, чрез преоформянето им към редовната главница
по кредита. Следствие на така извършените капитализации размерът на задължението бил
123654,22 лева. Твърди още, че по силата на чл.9, ал.2 от Договор за ипотечен кредит с
анюитетни вноски №118/16.08.2005г. всички такси, комисионни и други разходи свързани
със сключването и изпълнението на горепосочения договор за кредит, както и с
учредяването, вписването, изменението, заличаването на обезпечението са за сметка на
кредитополучателя. Съгласно чл.4 от Допълнително споразумение от 18.09.2013г. към
Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г. страните постигнали
съгласие, че кредитополучателят ще погасява дълга при условията на дванадесет месечен
период на облекчено погасяване на дълга при месечни вноски в размер на 900 лева.
Твърди, че ответниците дължат и договорна лихва през облекчения период на
погасяване съгласно чл. 4, ал.З от Допълнително споразумение от 18.09.2013г., която е равна
на действащия към същата дата референтен лихвен процент ПРАЙМ на Банката за
жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер 4,52
пункта. В уточнителна молба от 26.08.2020 г. ищецът пояснява, че към момента на
сключване на Допълнително споразумение от 18.09.2013 г. към договора за кредит РЛП
Прайм на банката е бил в размер на 4.9%. Стойността на лихвения процент се преразглежда
на тримесечна база и се променя, само когато калкулираната стойност се различава с 50
базисни точни или повече от последната одобрена стойност, съгласно приложена
методология на банката.
Заявява, че след изтичане периода на облекчено погасяване по аргумент от чл. 5 от
Допълнително споразумение от 18.09.201 Зг., общият дълг се погасява като върху него се
начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към тази дата референтен
лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна надбавка в размер 10.25(десет цяло двадесет и пет стотни) пункта, като
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно
Погасителен план.
2
Наред с това, по силата на чл.З, ал.2 от Договор за ипотечен кредит с анюитетни
вноски №118/16.08.2005г., при забава в плащането на погасителна вноска просрочената част
от главницата се олихвява с лихва за просрочие в размер равен на сбора на действащия към
тази дата лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 15 пункта годишно, до
окончателно изплащане на просрочената сума.
Сочи още, че съобразно чл. 12 от Допълнително споразумение от 18.09.2013г.
кредитополучателите заплащат месечна такса за администриране на просрочен кредит при
забава на плащането на една или повече месечни вноски по кредита на падеж в размер,
определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката,
която служи за покриване на административните разходи на последната, свързани с
извършваните действия по събиране на изискуемите просрочени плащания и се дължи до
пълното им погасяване
Съгласно клаузата на чл.7 от Допълнително споразумение от 18.09.2013г.
кредитополучателят се е задължил да получи изготвения погасителен план, да започне
погасяването по схемата, въведена с него, считано от датата на падежа на месеца, следващ
месеца, в който е изготвен той. Ищецът твърди още, че с подписване на Допълнително
споразумение от 18.09.201Зг., длъжникът е декларирал, че е уведомен, че неполучаването на
екземпляр от погасителния план по чл. 4 ал. 3, чл. 5 или по чл. 6 ал. 2 от Допълнителното
споразумение, не го освобождава от задълженията му за плащане на погасителните вноски
по общия дълг, в сроковете и размера, определени в същия.
По твърдения за неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 4,
ал.1 от Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г. за заплащане на
дължимите погасителни вноски по кредита, ищецът излага, че длъжниците са изпаднали в
забава, считано от 10.10.2018 г. Поради това "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД обявила цялото
задължение в общ размер на 77 946,55 лева за незабавно изискуемо и дължимо с нотариална
покана с рег.№ 3775, том 1, № 196 от 19.09.2019г., получена лично от кредитополучателя
Ю.Л. на 25.09.2019г. и нотариална покана с per. №3776, том 1 №197 от 19.09.2019г.
получена лично от кредитополучателя НАТАЛИЯ Л.А. С горните твърдения ищцовата
страна обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита.
Правна квалификация – чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В отговора на исковата си молба ответниците излагат становище за допустимост, но
неоснователност на исковите претенции. Твърдят, че банката неправилно
незаконосъобразно едностранно е увеличавала дължимата сума като главница по кредита
без да предоставя необходимата информация и причината за това. На следващо място
излагат твърдения, че с внесените суми от тях задълженията не са погасявани по реда,
определен в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. След заплащане на суми в размер на над 210 000 лева
считат, че не са изпаднали в забава, която да обоснове обявяване на кредита за предсрочно
3
изискуем по смисъла на чл. 8 от Договора. Релевират възражение, че уговорките в договора,
чрез които се извършват капитализации на просрочени лихви към главница са нищожни,
като противоречащи на добрите нрави. На следващо място сочат, че банката не им е
предоставила погасителен план след подписването на всяко от допълнителните
споразумения, от който да е видно какъв е размерът на дълга и отделните вноски.Оспорват
дължимостта на претендираните такси и разноски по съображения, че не е ясно основанието
за възникването на задължението както и начинът на определяне на неговия размер. По
гореизложените съображения молят за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител поддържа
собствените си аргументи по същество на спора.
В писмена защита ищецът намира, че е доказал при условията на пълно и главно
доказване исковата претенция, в това число предоставянето на сумите, просрочието в
плащанията към датата на всяко от допълнителните споразумения и исковете по размер.
Моли да се уважи претенцията в заявения с исковата молба.
В писмената си защита ответниците молят за изцяло или частично отхвърляне на
исковете. Настояват, че като не се зачетат извършените едностранно от банката увеличения,
с оглед заключението по ССЕ за дължимите суми и внесените, същите не са изпаднали в
забава плащанията, респективно за банката не е настъпило основание за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита. Алтернативно намират, че капитализирането на суми за
дължими лихви с допълнителните споразумения е в противоречие с добрите нрави и следва
да се зачете ССЕ във варианта, изчислил задълженията без извършените капитализации.
След съвкупен анализ на доводите на страните, очертаващи предметните предели на
производството и доказателствения материал по делото, съдът по вътрешно убеждение
приема за установено следното:
С оглед съвпадението на насрещните изявления на страните, съдът намира за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че същите са сключили помежду
си Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г., както и анекси към
него, а именно: Допълнително споразумение от 17.05.2008г., Допълнително споразумение
от 27.06.2011г., Допълнително споразумение от 31.07.2012г., Допълнително споразумение
от 18.09.2013г. и Допълнително споразумение 13.05.2015г. Установява се от справката,
извършена от съда в ТР, че е извършено преобразуване на „ДЗИ БАНК“ АД, с която е
сключен договора, чрез вливане в „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА"АД под
наименованието "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД като на 11.01.2013г. е вписана
нова промяна на наименованието на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД.
Според договора банката се задължава да отпусне на кредитополучателите сумата от
100 000 лева, предназначена за потребителски нужди – ремонт на жилище, за срок от 204
месеца и краен срок на издължаване 16.09.2022 година. Според т.1 от заключението на ССЕ,
4
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
сумата е усвоена от кредитополучателите на 23.08.2005 година.
Съгласно чл. 3 от договора, към датата на сключването му страните са уговорили
лихвен процент по кредита в размер на 11.79% за първата година, а за останалите 12.79%.
Според ал.2 на цитираната разпоредба наказателната надбавка за просрочие е 15 пункта,
дължима върху просрочената сума, добавена към лихвения процент по възнаградителната
лихва. Уговорката по чл. 9 ал.3 от договора дава право на банката едностранно да изменя
лихвения процент по кредита.
По допълнително споразумение от 17.05.2008 година не са уговорени промени в
задълженията и лихвените проценти.
На 27.06.2011 година договорът е анексиран повторно като в чл. 2 страните приемат,
че кредитополучателите са в просрочие на главница, лихви и такси, а в чл. 4 е описано, че
банката ще капитализира просрочените суми към редовната главница. От друга страна
според чл. 5, кредитополучателите ще ползват 12 месечен гратисен период на облекчено
погасяване на дълга, пред който се начислява лихва от 10.21%, а се погасява месечно само
сума от 900 лева. Остатъкът от лихвата според чл. 6 от анекса ще се натрупа към дълга, т.е.
предвидена е втора капитализация на суми. В чл. 7 е уточнена и лихвата след гратисния
период.
На 31.07.2012 година и на 18.09.2013 година са сключени нови споразумения, в които
по идентичен начин са капитализирани натрупани просрочени суми към главницата,
уговорен е гратисен период, в който се плаща част от дължимата лихва с последващо
капитализиране на остатъка от възнаграждението към общия дълг. Със споразумението от
13.05.2015 година се променя лихвения процент, обвързан от измененията в индекса
СОФИБОР.
1. По валидността на правоотношението.
Процесният договор е сключен преди приемане на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/.
Правоотношението е валидно сключено, по който въпрос не се и повдига спор. Към
споразуменията от 27.06.2011 г., 31.07.2012 г. и 13.05.2015 година са представени и
погасителни планове. Въпреки, че тези към последните две споразумения са подписани само
от кредитополучателя Ю.Л., съдът намира, че кредитополучателите /съпрузи/ са запознати с
размера на дължимите погасителни вноски.
При все това и с оглед безспорното качество на потребители на
кредитополучателите, които не са изключени от потребителската защита по ЗЗП, следва да
се отговори, че всички клаузи, които по смисъла на последния закон са неравноправни и
като такива нищожни, трябва да се изключат при разрешаване на спора.
5
Според т.5 на заключението по ССЕ банката многократно е извършвала
капитализация на неплатени вноски и лихви към дължимата главница като по отношение на
тези от дата 08.04.2009 г., 23.03.2010 г., 22.04.2010 г. и 23.04.2011 г. /таблица № 11/ не се
установява да са на база каквито и да е споразумения между страните. В таблицата са
посочени и капитализациите по споразуменията от 2011г, 2012 г. и 2013 г.
Според т.6 на експертното заключение, онагледено в таблица № 12 банката
едностранно е изменяла и лихвения процент посока увеличението му като намалението,
което също е извършвано, е единствено в гратисните периоди на облекчено погасяване, но
пък през същите е извършвана капитализация на натрупаната лихва /извън фиксираните
размери, част от дължимата лихва, които кредитополучателите е следвало да погасяват/.
Лихвата намалява като размер едва след споразумението от 2015 година, където размерът е
обвързан и с обективни елементи като промяната на индекса СОФИБОР.
Вещото лице е посочило и начина на определяне на БЛП на банката като сбор от
съответни компоненти /л. 205 по делото/.
С оглед вмененото на съда служебно задължение по чл. 7 ал.3 от ГПК, по отношение
клаузите за определяне на лихвения процент – чл. 7 от Споразумението от 27.06.2011 г., чл.
5 по споразумението от 31.07.2012 г. и чл. 5 от Споразумението от 18.09.2013 година, както
и възможността за едностранното изменение на лихвата – чл. 9 ал.3 от първоначалния
договор следва да се отговори категорично, че безспорно така определена лихвата в текста
на цитираните разпоредби не дава яснота относно компонентите от които се формира
размера на това възнаградително за банката вземане в частта относно базовия лихвен
процент, а от там и вземането за просрочие, защото се посочва, че лихвата се формира от
БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута, действащ към момента на
сключване на споразуменията плюс договорна надбавка. Необходимостта от яснота относно
формиране на лихвата произтича както от правата на потребителя да знае колко заплаща на
банката за предоставената парична сума така и с цел яснота при последваща промяна в
лихвата.
От друга страна обаче, в чл. 3 ал.1 от договора е посочен размера на лихвата, който е
фиксиран както за първата година, така и за последващите, поради което и за потребителя не
съществува неяснота към датата на сключване на договора в какъв размер е
възнаграждението на кредитора и същият е приел да сключи договора при тези параметри
на възнаградителната лихва. Така и по допълнителните споразумения лихвеният процент е
ясен за страните при сключването им.
Затова според съда клаузата за едностранно изменение на лихвения процент по чл. 9
ал.3 от Договора като неравноправна и съответно нищожна по смисъла на чл. 146 от ЗЗП не
следва да се прилага при разрешаване на настоящия спор.
6
Клаузите по чл. 4 и 6 от Споразумението от 2011 г. , по чл. 3 ал.3 и по чл. 5 от
Споразумението от 2012 г. както и съответните по чл. 3 и чл. 4 ал.1 от Споразумението от
2013 г., макар уговорени между страните, а не по Общи условия също следва да се изключат
от приложение поради неравноправност.
Предвидената капитализация по начина, конкретизиран от ищцовата страна води до
забранен от закона анатоцизъм, тъй като върху начислената през първата година от
гратисния период лихва, /която се капитализира годишно и по същество се явява
трансформирана главница/, се начислява отново възнаградителна лихва през следващата
година от гратисния период и така начисляването на лихва върху лихва продължава до
изтичането на последния. Освен това клаузите предвиждат капитализиране и на вече
просрочени лихви върху главницата, уточнени по размер в допълнителните споразумения.
Анатоцизмът съобразно чл.10, ал.3 ЗЗД предполага начисляване на лихва върху
лихва. В този смисъл, съдът намира за недопустимо начисляването на възнаградителна
лихва върху капитализираната част от главницата, както при сключване на всяко
допълнително споразумение, така и след изтичането на облекчените периоди на плащане,
поради нищожност на уговорката с императивната забрана в чл.10, ал.3 ЗЗД. Анатоцизъм е
допустим само в изрично предвидените в Наредба на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 от
ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо между търговци, но в случая насрещната
страна се ползва с потребителска закрила, поради изложените по-горе съображения,
съответно е икономически по-слаба страна в отношението, поради което и договарянето на
такова олихвяване е недопустимо. Липсва приета от БНБ наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД, която
да урежда изрично олихвяването на лихви върху лихви.
При преценка относно действителността на извършеното от банката олихвяване и на
капитализираната лихва /главница/ съдът съобразява постановената актуална практика за
липса на основание на банките да прилагат начисляване на лихва върху лихва. В този
смисъл са постановените решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г., 2-ро ТО,
решение №101/19.08.2019 г. по т.д. № 439/2017 г., 2-ро ТО на ВКС и др.
Въз основа на изложеното, съдът намира уредените в посочените по-горе клаузи,
предвиждащи капитализация на лихвата към главницата освен за противоречащи на закона
и за неравноправни по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП, тъй като не позволяват на
кредитополучателя да прецени икономическите последици от договора към датата на
сключването му. Като нищожни, същите не следва да се вземат предвид при изчисляване
размера на претендираните вземания.
2. По изпълнението на задълженията по договора.
Както се установява, банката е изправна страна в правоотношението предвид
предоставянето на средствата.
7
Кредитополучателите от своя страна са погасявали със закъснение дължимите вноски
за главница и лихви. Съобразно заключението по ССЕ и по-специално разбивките по пера,
дадени във Вариант 7 на заключението - без едностранно изменение на лихвения процент и
без извършени капитализации /л. 274 и следващи по делото, а от справката л.21 от 21 – л.
284 по делото/ последно погасяване на месечна вноска за главница и лихва е към 03.02.2019
година като след това е налице забава в плащанията по договора. Съгласно чл. 8 от договора
от 16.08.2005 година банка има право да направи задълженията предсрочно изискуеми при
неплащане/просрочие на коя и да е погасителна вонска по кредита. Според ССЕ кредитът е
отнесен в просрочие на 25.09.2019 година, на която дата волята на банката да обяви
предсрочна изискуемост надлежно е достигнала до кредитополучателите чрез лично
връчени им нотариални покани и при наличие на условието по чл. 8 от договора.
Тъй като договорът може да се прилага без клаузите за едностранно изменение на
лихвения процент и тези, регламентиращи капитализация на лихви, съдът при определяне
на размера се придържа към заключението на ССЕ във варианта без отчитане на
едностранното увеличение на лихвите и без капитализации.
Така според заключението размерите на задълженията към банката /отразени в
таблица 16/ са главница в размер на 52 644.63 лева, възнаградителна лихва 3 056.64 лева за
периода 10.02.2019 г. – 25.09.2019 г., лихва за просрочие от 10.03.2019 година до 12.03.2020
г. в размер на 5663.59 лева, а за периода 15.05.2020 г. – 21.07.2020 г. в размер на 1877.62
лева, застраховки по полици 686.85 лева. Задължението за заплащане на застраховки за
целия срок на договора е уредено в чл. 5 ал.3 от договора, включително и правото на
банката да застрахова имуществото при бездействие на кредитополучателя, респективно да
събере служебно сумата /така чл. 5 ал.3 т.2 от договора/. Съобразно заключението по ССЕ,
на банката не се дължат търсените такси. Разходите за връчването на нотариалните покани
до длъжниците в размер на 100 лева, доказани с разходооправдателен първичен счетоводен
документ /л. 87 по делото/ също се присъждат.
До горепосочения размер и за посочените периоди /по отношение на лихвите/ ще
бъдат уважени предявените искове, а за разликата отхвърлени като неоснователни по
размер.
3. По разноските:
Разноски при този изход на спора се следват на всяка от страните. Общо заявеният
материален интерес е в размер на 85 065.32 лева. Съдът уважава до размера от 64 029.33
лева, база за определяне разноските за ищеца и отхвърля общо за сумата от 21 035.99 лева -
база за изчисляване разноските за ответниците.
За ищеца: общо извършени разходи за държавни такси и експертизи в размер на
4 368.26 лева. Представено е и доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителсто в размер на 3698.35 лева /л. 69 по делото/. Минимумът на
8
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения възлиза на 3081.96 лева. Заявеният за присъждане от 3698.35
лева не е значително над минималния, делото се характеризира с известна фактическа и
правна сложност, поради което и съдът не намира възражението за прекомерност, отправено
от ответниците за основателно. На база уважен материален интерес се следват 3288.02 лева
за разноски и 2783.78 лева адвокатско възнаграждение.
На процесуалния представител на ответниците ще се присъди възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по представения от адв. С. договор по чл. 38 ал.1 т.3 от
Закона за адвокатурата, сключен с Ю.Л.. При посочения минимум за защитавания интерес от
3081.96 лева, на база 21 035.99 лева се присъждат 762.15 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Е. Л., ЕГН **********, гр. Варна и Н.Ю. Л.а, ЕГН ********** да
заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, гр. София, следните
суми: главница в размер на 52 644.63 /петдесет и две хиляди шестстотин четиридесет и
четири и 0.63/ лева по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г.,
Допълнително споразумение от 27.06.2011 г., 31.07.2012 г. и 18.09.2013г., на осн. чл. 430
ал.1 от ТЗ вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска 28.07.2020
г. до окончателното й изплащане; договорна лихва в размер на 3 056.64 /три хиляди
петдесет и шест и 0.64/ лева за периода 10.02.2019 г. – 25.09.2019 г., лихва за просрочие в
размер на 5663.59 /пет хиляди шестстотин шестдесет и три и 0.59/ лева за периода от
10.03.2019 година до 12.03.2020 г. и в размер на 1877.62 /хиляда осемстотин седемдесет и
седем и 0.62/ лева за периода 15.05.2020 г. – 21.07.2020 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД, сумата от
686,85 /шестстотин осемдесет и шест и 0.85/ лева - застраховки за периода 07.02.2019 г. –
22.07.2020 г.; сумата от 100 /сто/ лева нотариални разходи, на осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД както и
сумата от 6071.80 /шестхиляди седемдесет и един и 0.80/ лева разноски в производството за
държавни такси, експертизи и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК; като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за горницата до 67763,69 лева; за договорна
лихва за редовен кредит както за периода 10.11.2018 г. – 10.02.2019 г. така и за горницата
до 5483,1З лева; за мораторна лихва за просрочие както за периода 10.12.2018 г. -
10.03.2019г., така и за горницата до 8492.32 лева; а за мораторната лихва за периода
15.05.2020 г - 20.07.2020г. само за горницата до 2467.33 лева, както и за претенцията за
такси в размер на 72,00 лева за периода 08.12.2018 г. – 22.07.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, гр. София да заплати на
адвокат Д.С. С., САК, ЕГН **********, гр. София сумата от 762.15 /седемстотин шестдесет
и два и 0.15/ лева разноски за осъществено представителство по чл. 38 ал.1 т.3 от ЗАдв., на
осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
9
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10