РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. гр. Добрич, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500288 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на М. И. И. /М.К./, О. Б., Н. К., „Е.“ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г.,
чрез упълномощения им адвокат, срещу решение №260043/16.04.2021г.,
поправено с решение №260077/11.10.2021г. по гр.д.№10/2020г. на Т.ския
районен съд, с което
- са отхвърлени предявените от въззивниците М. И. И. /М.К./, О. Б., Н. К.
и „Е.“ЕООД искове да бъде обявен за нищожен при условията на
евентуалност ДДД, сключен на 18.02.2000г. с акт №44 т.1 рег.№196 д.
№44/2000г., вписан под №41 т.1 вх.рег. №97/18.02.2000г. т. XXVIII стр.5693,
на основания, както следва: като сключен в противоречие със закона чл.29
ал.1 от ЗС и чл.3 ал.4 от ЗСПЗЗ, сключен при липса на съгласие чл.26 ал.2
пр.2 от ЗЗД и сключен във вреда на представлявания чл.40 от ЗЗД;
- са отхвърлени предявените от въззивниците Д. Й. Г. и С. Л. Г. срещу Б.
Й. /Б.А.А./, Б. О. /Б.А.А./ и Р. А.А. искове да бъде признато за установено, че
ищците по насрещния иск са собственици на 2/3 идеални части от недвижим
1
имот – нива с площ 31 дка с идентификатор 14982.3.30 по кадастралната
карта на землището на с.Г., общ.Т., по силата на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт №101 т.1 рег.№268 д.№25/24.01.2020г. и по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №102
т.1 рег.№271 д.№26/24.01.2020г.;
- е признато за установено на осн.чл.108 от ЗС по отношение на всички
въззивници, че Б. Й. /Б.А.А./, Б. О. /Б.А.А./, Р. А.А. са собственици по
наследство на основание договор за доброволна делба на недвижим имот –
нива с площ 31 дка с идентификатор 14982.3.30 по кадастралната карта на
землището на с.Г., общ.Т. и въззивниците Д. Й. Г. и С. Л. Г. са осъдени да
предадат на ищците владението върху 2/3 идеални части от описания
недвижим имот.
В жалбата е посочено, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявени от въззивниците М. И. И. /М.К./, О. Б., Н. К., „Е.“ЕООД
установителни искове за нищожност на договор за доброволна делба от
18.02.2000г.
Възразява се срещу приетото от първоинстанционния съд, че същият
договор за доброволна делба е действителен и въз основа на него прекият
наследодател на ищците Б. Й., Б. О. и Р. А. е придобил 2/3 идеални части от
правото на собственост върху спорния недвижим имот. Първоинстанционният
съд не съобразил, че възраженията на въззивниците не се отнасят за
придобитата от праводателя на ищците по наследство и реституция 1/3
идеална част от имота, а за прехвърлените му с договора за доброволна делба
2/3 идеални части, които той, като чужд гражданин, има забрана да придобие.
Необосновано било приетото от първоинстанционния съд, че за две от
съделителките договорът за доброволна делба бил сключен от надлежен
пълномощник. С такова пълномощно въззивниците не били запознати, а и то
не давало на пълномощника представителна власт за сключване на договора,
както и пълномощникът действал във вреда на представляваните. Липсвали
мотиви и изобщо не било ясно как е формиран изводът, че въззивниците Д. Й.
Г. и С. Л. Г. са придобили от несобственик, за да бъдат отхвърлени техните
насрещни ревандикационни искове и да бъдат удовлетворени тези на другата
страна.
Д. Й. Г. и С. Л. Г., чрез адвоката си, са депозирали жалба и срещу
2
постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение №260076/11.10.2021г.,
поправено с решение №260002/25.01.2022г. по същото дело, с което съдът е
отхвърлил предявените от тях срещу Б. Й., Б. О. и Р. А. насрещни искове да
бъде обявен за нищожен договор за доброволна делба вписан под №41 т.1
вх.рег. №97/18.02.2000г.
В жалбата се съдържа оплакване, че не са ясни мотивите на съда да
отхвърли този иск. Посоченото в първоинстанционното решение, че ищците
са придобили от несобственик, било неотносимо по тези искове, а
същевременно не били обсъдени въведените от ищците доводи за нищожност
на договора за доброволна делба.
Настоява се и с двете жалби за отмяна на постановените от районния съд
решения и за отхвърляне на предявените срещу въззивниците, съответно за
удовлетворяване на предявените от тях искове.
Жалбите са редовни, подадени са в срок и са допустими.
В писмен отговор въззиваемите Б. Й., Б. О. и Р. Г., чрез адвоката си,
оспорват първата жалба като неоснователна и искат решението на районния
съд да бъде потвърдено. Въззиваемите не са представили отговор по втората
жалба.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Съдебният спор е образуван по предявените с искова молба с вх.
№84/13.01.2020г. и допълнителна искова молба с вх.№1204/30.06.2021г. от Б.
Й. /Б.А.А./, Б. О. /Б.А.А./ и Р. Г. /Р. А.А./, всичките от Република Т., чрез
упълномощен адвокат, искове срещу М. И. И. /М. К./, О. Б., Н. К., тримата от
Република Т., „Е.“ЕООД – гр.В., чрез неговия управител А.С.Х., Д. Й. Г. и С.
Л. Г., двамата от гр.В..
Ищците са посочили, че по наследство от баща си А.Ю. А. /А. Г./
притежават правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
14982.3.30, съставляващ нива с площ от 31дка в землището на с.Г., общ.Т..
По реда на ЗСПЗЗ имотът бил възстановен на дядо им Ю. А.А. и въз основа
на сключен от сънаследниците му договор за доброволна делба, вписан под
№41 т.1 рег.№97/18.02.2000г. на СВп, имотът станал собственост изцяло на
прекия наследодател и баща на ищците.
Ответницата М. И. И. /М.К./, дъщеря на общия наследодател и леля на
3
ищците, дарила 1/30 и продала 9/30 идеални части от имота на ответника
„Е.“ЕООД с управител А.С.Х. - договор за дарение с нотариален акт №151 т.1
рег.№630 д.№105/14.03.2018г. и договор за покупко – продажба с нотариален
акт №152 т.1 рег.№635 д.№106/14.03.2018г.
Всеки от ответниците Н. К. и О. Б., наследници на другата дъщеря на
общия наследодател Н.Ю. О., продал по 1/6 идеална част от имота на
ответника „Е.“ЕООД – договор с нотариален акт №163 т.1 рег.№703 д.
№115/20.03.2018г.
В последствие ответникът „Е.“ЕООД, чрез управителя си А.С.Х., дарил
1/30 и продал 19/30 идеални части от имота на ответника Д. Й. Г., който бил в
граждански брак със съпругата си С. Л. Г. – договор с нотариален акт №101
т.1 рег.№268 д.№25/24.01.2020г. и договор с нотариален акт №102 т.1 рег.
№271 д.№26/24.01.2020г.
Дарените, респ. продадени между ответниците общо 2/3 идеални части от
имота принадлежали на ищците, сключените между ответниците договори за
прехвърлянето им имали за предмет чужди права.
Въз основа на изложеното Б. Й. /Б.А.А./, Б. О. /Б.А.А./ и Р. Г. /Р. А.А./ са
заявили искания на осн.чл.108 от ЗС да бъде признато за установено по
отношение на всички ответници, че ищците по наследство притежават 2/3
идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 14982.3.30, съставляващ нива с площ от 31дка в землището на
с.Г., общ.Т., владението върху които ответниците да бъдат осъдени да им
предадат.
Заявени са и искания да бъдат обявени за нищожни на осн.чл.26 ал.2 от
ЗЗД поради невъзможен предмет /разпореждане с чужд имот/ сключените
между ответниците договори за даряване и покупко-продажба на съответните
идеални части от процесния недвижим имот.
Всички ответници са възразили, че договорът за доброволна делба от
18.02.2000г. е нищожен, защото нарушава забраните по чл.29 ал.1 от ЗС и
чл.3 ал.4 от ЗСПЗЗ в редакциите им към датата на сключването му, към която
дата бащата на ищците не бил български гражданин. Следователно въз основа
на договора за доброволна делба той не е придобил принадлежащите на
другите сънаследници 2/3 идеални части от имота. Ответниците М. И. И. /М.
К./, О. Б. и Н. К. са възразили и, че за първата от тях и за пряката
4
наследодателка на другите двама договорът за доброволна делба от
18.02.2000г. е сключен от пълномощник без представителна власт.
С насрещна искова молба вх.260015/01.09.2020г. Д. Й. Г. и С. Л. Г. са
предявили срещу Б. Й. /Б.А.А./, Б. О. /Б.А.А./ и Р. Г. /Р. А.А./ установителни
искове касателно 2/3 идеални части от правото на собственост върху същия
недвижим имот.
Посочили са, че въз основа на договор за дарение с нотариален акт №101
т.1 рег.№268 д.№25/24.01.2020г. първият от тях придобил 1/30 идеална част
имота, а въз основа на договор за покупко-продажба с нотариален акт №102
т.1 рег.№271 д.№26/24.01.2020г. двамата притежават в режим на съпружеска
имуществена общност 9/30 идеални части от имота. Праводателят им
„***“ЕООД притежавал 2/3 идеални части от имота, които им прехвърлил,
както и неговите праводатели притежавали идеалните части, които преди това
му прехвърлили. По-рано сключеният на 18.02.2000г. договор за доброволна
делба на имота бил нищожен, защото съделителят А.Ю. А. не бил български
гражданин и с оглед забраните по чл.29 ал.1 и чл.3 ал.4 от ЗСПЗЗ. Въз основа
на нищожния договор за доброволна делба съделителят А.Ю. А. и
наследодател на ответниците по насрещния иск не придобил 2/3 идеални
части от имота, които останали притежание на праводателите на ищците.
Въз основа на тези обстоятелства са заявили искане да бъде установено
по отношение на Б. Й. /Б.А.А./, Б. О. /Б.А.А./ и Р. Г. /Р. А.А./, че на
посочените договорни основания Д. Й. Г. и С. Л. Г. притежават 2/3 идеални
части от поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ нива с площ от
31дка в землището на с.Г., общ.Т., както и, че на осн.чл.26 ал.1 пр.първо от
ЗЗД договорът за доброволна делба на същия имот е нищожен поради
нарушаване на горепосочените законови разпоредби.
Ответниците Б. Й. /Б.А.А./, Б. О. /Б.А.А./ и Р. Г. /Р. А.А./ са оспорили
предявените срещу тях от Д. Й. Г. и С. Л. Г. насрещни искове с възражения, че
договорът за доброволна делба на сънаследствения земеделски имот не е
нищожен и въз основа на него техният наследодател валидно е придобил
спорните 2/3 идеални части.
Част от предявените от първоначалните ищци Б. Й. /Б.А.А./, Б. О.
/Б.А.А./ и Р. Г. /Р. А.А./ срещу М. И. И. /М.К./, О. Б., Н. К. и „Е.“ЕООД искове
не са разгледани от първоинстанционния съд и решение по тях не е
5
постановено. Касае се за ревандикационните искове по чл.108 от ЗС в
осъдителната им част срещу посочените ответници и за установителните
искове за нищожност по чл.26 ал.2 от ЗЗД на сключените между тях договори
за дарение и за покупко-продажби на идеални части от процесния имот.
Разгледани са и е постановено решение №260043/16.04.2021г., поправено
с решение №260077/11.10.2021г., с което са отхвърлени искове на М. И. И.
/М. К./, О. Б., Н. К. и „Е.“ЕООД да бъде обявен за нищожен на няколко
евентуални основания договор за доброволна делба, сключен на 18.02.2000г. с
акт №44 т.1 рег.№196 д.№44/2000г., вписан под №41 т.1 вх.рег.
№97/18.02.2000г. т. XXVIII стр.5693. Посочените участници в
производството са само ответници по първоначално предявените искове;
бранили са се с възражения за нищожност на договора за доброволна делба,
от който ищците претендират наследодателят им да черпи права, но не са
искали нищожността да бъде прогласена. Решението на първоинстанционния
съд в тази част е постановено по непредявени искове, недопустимо е и следва
да се обезсили.
На обезсилване подлежат и частта от същото решение, както и решение
№260076/11.10.2021г., поправено с решение №260002/25.01.2022г., с които са
отхвърлени предявените от Д. Й. Г. и С. Л. Г. искове да бъде признато за
установено по отношение на Б. Й. /Б.А.А./, Б. О. /Б.А.А./ и Р. А.А., че ищците
по насрещния иск са собственици на 2/3 идеални части от недвижим имот –
нива с площ 31 дка с идентификатор 14982.3.30 по кадастралната карта на
землището на с.Г., общ.Т., и насрещни искове да бъде обявен за нищожен
договор за доброволна делба на същия имот, вписан под №41 т.1 вх.рег.
№97/18.02.2000г. Касае се за това, че насрещните искове на Д. Й. Г. и С. Л. Г.
са предявени с искова молба, която поради невнасяне на пълния размер на
дължимата държавна такса е нередовна, и, която подлежи на вписване, но не е
вписана. Указанията, дадени от въззивния съд за отстраняване на
нередовностите и за вписване на исковата молба не са изпълнени, следствие
което предявените с тази искова молба насрещни искове не подлежат на
разглеждане и производството по тях следва да се прекрати след обезсилване
на горепосочените първоинстанционни решения /т.4 от ТР
№1/2001/17.07.2001г. по т.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС и т.3 от ТР
№3/2009/19.07.2010г. по т.д.№3/2009г. на ОСГК на ВКС/.
6
В частта по предявените от Б. Й. /Б.А.А./, Б. О. /Б.А.А./ и Р. Г. /Р. А.А./
срещу М. И. И. /М. К./, О. Б., Н. К., „Е.“ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г. искове
постановеното от първоинстанционния съд решение №260043/16.04.2021г.,
поправено с решение №260077/11.10.2021г., е допустимо, но неправилно.
Представено е решение №34/19.01.2000г. на ОСЗ – Т., което е по чл.27 от
ППЗСПЗЗ и е за възстановяване правата на наследниците на Ю. А.А., б.ж. на
с.Г. върху нива с площ от 31 дка, имот 003030 по плана за земеразделяне на
землището на с.Г., общ.Т., сега поземлен имот с идентификатор 14982.3.30 по
кадастралната карта.
Между страните не е спорно и по делото е събрано удостоверение, от
което се установява, че наследници на Ю. А.А. към момента на
възстановяване на земеделския имот са били трите му деца А. Ю., Н.Ю.ова и
М. И. И.. Съгласно представените решения на мировия съд в гр.Ч., Република
Т. и декларации за идентичност на лица с различни имена, ищците Б. Й., Б.
О. и Р. Г. са законни наследници на сина А. Ю. /А. Г./, ответниците Н. К. и О.
Б. са законни наследници на дъщерята Н.Ю., а М.К. е име на дъщерята и
ответница по делото М. И. И..
На 18.02.2000г. е сключен договор за доброволна делба на възстановения
на наследниците на Ю. А. земеделски имот №*** в землището на с.Г., общ.Т.,
съставляващ нива с площ от 31 дка. Договорът е сключен между тримата
наследници, представлявани от пълномощник /за Н. и М. по
преупълномощаване/, с нотариална заверка на подписите и е вписан под №41
т.1 вх.рег. №97/18.02.2000г. т. XXVIII стр.5693 на СВп. С договора тримата са
се съгласили съделителят А.Ю. да получи в дял целия съсобствен имот, а
другите две съделителки да получат парично уравнение на дяловете си.
Няма спор /л.347/, че при сключване на договора за доброволна делба
съделителят и наследодател на ищците А.Ю. е бил *** и не е бил български
гражданин. Същият е починал на ***г.
Договорът за доброволна делба е сключен при действието на
разпоредбите на чл.29 ал.1 и 2 от ЗС /ред. ДВ бр.33/1996г./ и чл.3 ал.4 от
ЗСПЗЗ /ред. ДВ бр.28/1992г./, съгласно които чужденци, респ. чужди
граждани могат да придобиват право на собственост върху земя в страната, в
частност върху земеделска земя, само по наследяване.
В настоящия случай договорът от 18.02.2000г. за доброволна делба на
7
възстановения на наследниците на Ю. А. земеделски имот е сключен в
противоречие с горните законови разпоредби.
Делбата е способ за прекратяване на съсобствеността и основният
принцип за извършването й е всеки съсобственик да получи реален дял от
съсобствената вещ, съответстващ на правата му в съсобствеността. Когато
това не е възможно или съсобствениците постигнат съгласие, делбата може да
бъде извършена, като съсобствената вещ се възложи само на един от
съсобствениците, а останалите получат уравнение на дяловете си в пари или
по друг начин. Извънсъдебно постигнатото от съсобствениците съгласие за
възлагане на съсобствената вещ на един от тях и уравняване дяловете на
останалите по друг начин не променя правното естество на съгласието като
такова за договор за доброволна делба. Същевременно и не отнема
значението на договора за делба като основание, на което съсобственикът, на
когото вещта е възложена, придобива принадлежалите до този момент на
останалите съсобственици идеални части от нея. Ето защо, когато делбата се
извършва по посочения начин, спрямо съсобственика, на когото вещта се
възлага, следва да налице всички предпоставки и да не са налице пречки,
предвидени в закона, същият да придобие идеалните части на другите
съсобственици.
В настоящия случай при сключване на договора за доброволна делба от
18.02.2000г. това не е съобразено. Договорът има за предмет доброволна
делба на земеделска земя и постигнато с него съгласие съсобственият
земеделски имот да се възложи в дял на прекия наследодател на ищците,
означава същият да придобие 2/3 идеални части от правото на собственост
върху имота на основание именно договора за делба. Доброволната делба на
сънаследствения имот, като основание за придобиване на идеалните части на
останалите сънаследници, не е наследяването, по силата на което същият е
участвал с 1/3 в съсобствеността. За да придобие над наследствения си дял и
още идеални части от правото на собственост върху сънаследствения
земеделски имот, прекият наследодател на ищците е трябвало да не е чужд
гражданин. Това се отнася за всяко едно основание, различно от
наследяването, вкл. и за договор за доброволна делба. Това условие не е
спазено, защото прекият наследодател на ищците е бил *** гражданин и
постигнатото с договора за делба от 18.02.2000г. съгласие този сънаследник
да получи в дял изцяло съсобствения земеделски имот е в противоречие с
8
разпоредбите на чл.3 ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.29 ал.1 и 2 от ЗС в действалите им
към онзи момент редакции.
Следователно и в съответствие с чл.26 ал.1 от ЗЗД договорът за
доброволна делба от 18.02.2000г. е нищожен поради противоречие със закона.
Нищожният договор не поражда действие и въз основа на него 2/3 идеални
части от правото на собственост върху земеделски имот №*** в землището на
с.Г. не са преминали в патримониума на съделителя А. Ю.. Съответно на това,
неговите законни наследници ищците Б. Й., Б. О. и Р. Г. не са придобили и не
притежават спорните 2/3 идеални части от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 14982.3.30 по кадастралната карта на с.Г..
Претенциите им за установяване на принадлежащи им по договора за
доброволна делба и наследство 2/3 идеални части от правото на собственост
върху имота по отношение на всички ответници и за осъждане на ответниците
Д. Й. Г. и С. Л. Г. да им предадат владението върху същите са неоснователни.
Като такива, те следва да се отхвърлят след отмяна на решението на районния
съд в частта, в която същите искове са неправилно удовлетворени.
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за
разноските, несъответстващи на крайния резултат по делото.
Ищците Б. Й., Б. О. и Р. Г. са плащали разноски и държавни такси, които
са по повод предявените от тях неоснователни искове и не им се следват.
Първите две не са плащали на адвокат, а Р. Г. е платил адвокатско
възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 000 лева. Тъй като друго
не е посочено, следва да се приеме, че възнаграждението е платено за
цялостната адвокатска защита в спора пред първата инстанция, вкл. и по
предявените срещу тази страна насрещни искове. С оглед изгодното за тази
страна прекратяване на производството по насрещните искове, предявилите
същите Д. Й. Г. и С. Л. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на Р. Г.
съразмерна част от адвокатското възнаграждение, а именно сумата 500 лева.
За М. И. И. /М. К./, О. Б., Н. К. и „Е.“ЕООД резултатът по предявените
срещу тях от Б. Й., Б. О. и Р. Г. е изцяло изгоден. Поради това ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на всеки от посочените ответници по 400 лева,
съставляващи платените от ответниците адвокатски възнаграждения за
първоинстанционното производство.
Предявените срещу Д. Й. Г. и С. Л. Г. искове подлежат на отхвърляне, а
9
предявените от тях насрещни искове не подлежат на разглеждане.
Съразмерно на това, всеки от тях има право да получи от ищците по
първоначалните искове половината от адвокатското възнаграждение, което е
платил, а именно по 150 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260043/16.04.2021г., поправено с решение
№260077/11.10.2021г. по гр.д.№10/2020г. на Т.ския районен съд в частта, в
която са отхвърлени непредявени от М. И. И. /М.К./, О. Б., Н. К. и „Е.“ЕООД
искове да бъде обявен за нищожен ДДД, сключен на 18.02.2000г. с акт №* т.*
рег.№* д.№*/2000г., вписан под №* т.1 вх.рег. №***г. т. XXVIII стр.***.
ОБЕЗСИЛВА решение №260076/11.10.2021г., поправено с решение
№260002/25.01.2022г. по гр.д..№10/2020г. на Т.ския районен съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Д. Й. Г. с ЕГН **********
от гр.В., *** и С. Л. Г. с ЕГН ********** от гр.В. ****, срещу Б. Й. /Б.А.А./,
Б. О. /Б.А.А./ и Р. Г. /Р. А.А./ насрещни искове да бъде обявен за нищожен
договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан под №* т.1 вх.рег.
№***г. – поради противоречие със закона, основание по чл.26 ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.3 ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.29 ал.1 от ЗС.
ОБЕЗСИЛВА решение №260043/16.04.2021г., поправено с решение
№260077/11.10.2021г. по гр.д.№10/2020г. на Т.ския районен съд и
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявените от Д. Й. Г. с ЕГН
********** от гр.В., *** и С. Л. Г. с ЕГН ********** от гр.В. ****, срещу Б.
Й. /Б.А.А./, Б. О. /Б.А.А./ и Р. Г. /Р. А.А./ насрещни искове да бъде признато за
установено, че ищците са собственици на 2/3 идеални части от недвижим
имот – нива с площ от 31 дка с идентификатор *** по кадастралната карта на
землището на с.Г., общ.Т., по силата на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт №** т.1 рег.№*** д.№***г. и по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №** т.1 рег.№*** д.№***г.
ОТМЕНЯ решение №260043/16.04.2021г., поправено с решение
№260077/11.10.2021г. по гр.д.№10/2020г. на Т.ския районен съд в
останалите части, като постановява
10
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Й. /Б.А.А./ от гр.Е., обл.Т., Й.м., ***, Б. О.
/Б.А.А./ от гр.Е., обл.Т., С.м., *** и Р. Г. /Р. А.А./ от гр.Е., обл.Т., Й.м., ***,
срещу М. И. И. с ЕГН ********** /М.К./ от гр.Е. – Т., ***, ул.“*** О. Б. от
гр.Е. – Т., ***, ***, Н. К. от гр.Е. – Т., ***, ул.“***“№29, „Е.“ЕООД – гр.В.,
район „***, Д. Й. Г. с ЕГН ********** от гр.В., *** и С. Л. Г. с ЕГН
********** от гр.В. ****, искове да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че по наследство ищците притежават 2/3 идеални
части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***
по кадастралната карта на с.Г., общ.Т., съставляващ нива с площ от 31 дка и
за осъждане на ответниците Д. Й. Г. и С. Л. Г. да предадат владението на
ищците върху посочените идеални части от имота.
ОСЪЖДА Б. Й. /Б.А.А./ от гр.Е., обл.Т., Й.м., ***, Б. О. /Б.А.А./ от гр.Е.,
обл.Т., С.м., *** и Р. Г. /Р. А.А./ от гр.Е., обл.Т., Й.м., ***, да заплатят на
ответниците М. И. И. с ЕГН ********** /М.К./ от гр.Е. – Т., ***, ул.“*** О. Б.
от гр.Е. – Т., ***, ***, Н. К. от гр.Е. – Т., ***, ул.“***“№29, „Е.“ЕООД –
гр.В., район „***, сума от по 400 лева за всеки ответник - адвокатско
възнаграждение, платено от всеки ответник по отделно.
ОСЪЖДА Б. Й. /Б.А.А./ от гр.Е., обл.Т., Й.м., ***, Б. О. /Б.А.А./ от гр.Е.,
обл.Т., С.м., *** и Р. Г. /Р. А.А./ от гр.Е., обл.Т., Й.м., *** да заплатят на
ответниците Д. Й. Г. с ЕГН ********** от гр.В., *** и С. Л. Г. с ЕГН
********** от гр.В. ****, сума от по 150 лева за всеки от ответниците –
съразмерна част от платеното от всеки от тях адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Й. Г. с ЕГН ********** от гр.В., *** и С. Л. Г. с ЕГН
********** от гр.В. ****, да заплатят на Р. Г. /Р. А.А./ от гр.Е., обл.Т., Й.м.,
***, сумата 500 лева – съразмерна част от платеното адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11