РЕШЕНИЕ
№ 2369
град Пловдив, 01.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Х състав в открито
заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело № 2078 по описа на съда за 2021 година взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото
е образувано по жалбата на Г.Р.К., с ЕГН **********, срещу Решение №
2153-15-237/12.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № 151-00-11463-8 от 03.06.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за изменение на
разпореждане № 151-00-11463-1/23.06.2020 г. в частта му относно размера на
отпуснатото парично обезщетение за безработица. Така е очертан предмета на
спора и с оглед жалбата /л.30/ срещу разпореждането при задължителното
произнасяне на горестоящият административен орган.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, не се представлява. В жалбата се сочи, че решението е несъобразено с
материалния закон и обстоятелства относно зачитане правата на жалбоподателя при
безработица. Иска се отмяна на атакувания административен акт.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез
юрисконсулт С. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди
решението на директора като законосъобразно, постановено при изяснена
фактическа обстановка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:
Г.К. е подал заявление с вх. № 848/07.05.2020 г. /л.139/ (с
рег. № 151-00-11463/07.05.2020 г. в ТП на НОИ) за отпускане на парично
обезщетение за безработица /ПОБ/, като в него изрично е посочил, че последната
му заетост е в България, а считано от 05.05.2020 г. на основание чл.325, ал.1,
т.3 от КТ, трудовото му правоотношение с община Асеновград /ОП
"СПСРПОС"/ е прекратено.
В заявлението е посочено, че
в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването Г.К. е упражнявал и трудова дейност при работодател във
Великобритания,
Приложено е Заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД
U002, ведно с други документи, доказващи упражняването на трудова дейност от Г.К..
След постъпване на формуляр
U002 - осигурително досие чрез Системата за електронен обмен на социално
осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI) и удостоверяване на
декларирания от лицето осигурителен период от Великобритания, с Разпореждане №
151-00-11463-1/23.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл.
54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) №
883/2004 е отпуснато ПОБ, считано от 05.05.2020 г. в размер на 36,92 лева
дневно.
В периода на отпуснато
парично обезщетение за безработица Г.К. е подал уведомление за започване на трудова
дейност от 21.06.2020 г. във Великобритания, като в тази връзка е издадено
Разпореждане № 151-00-11463-4 от 23.07.2020 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица за прекратяване на изплащането на паричното обезщетение за
безработица.
Г.К. е подал на 20.08.2020
г. заявление за промяна в обстоятелствата, като е посочил, че последна заетост
във Великобритания е прекратена, считано от 16.08.2020 г.
Г.К. е подал заявление
- вх. № Ц1029-15-16054/16.09.2020
г., /л.70/ за удостоверяване на
осигурителен период от 21.06.2020 г. до 15.08.2020 г. като е приложил и други
документи относно упражняването на трудова дейност при работодател във
Великобритания.
Съгласно чл. 54д, ал. 5 от КСО, ако по време на получаване на паричното обезщетение за безработица лицето
започне да упражнява дейност-основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО или трудова дейност по законодателството на друга държава, която да бъде
преустановена след по-малко от 12 месеца, изпращането на паричното обезщетение
се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако
регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок от 7
работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако упражняването на
дейността продължи 12 или повече от 12 месеца, изплащането на ПОБ не се
възстановява, а се прави нова преценка по ново подадено заявление.
С Разпореждане №
151-00-11463-5 от 28.09.2020 г. е възстановено изплащането на отпуснатото с
Разпореждане № 151-00-11463-1 от 23.06.2020 г. парично обезщетение за
безработица и с последващо разпореждане № 151-00-11463-6 от 27.10.2020 г. е
спряно производството по същото до изясняване на декларираните в заявлението
обстоятелства във връзка с осигурителни периоди на лицето във Великобритания.
На 28.05.2021 г. Г.К. е
приложил копие на ПД U1 издаден от компетентната институция на Великобритания,
в който е потвърден период на осигурена заетост от 19.06.2020 г. до 08.08.2020
г., като в тази връзка е издадено Разпореждане № 151-00-11463-7 от 03.06.2021 г.
/л.28/ на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което е възобновено
производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица.
Административният орган
възоснова на декларираните данни е преценил, че Г.К. е упражнявал дейност, за
която подлежи на осигуряване по законодателството на Великобритания за времето
от 1 месец и 20 дни.
С издаденото разпореждане №
151-00-11463-8 от 03.06.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
за изменение на Разпореждане № 151-00-11463-1 от 23.06.2020 г. в частта относно
периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица на Г.К., е определен
нов период на парично обезщетение за безработица (от 05.05.2020 г. до
03.07.2021 г.) в съответствие с новопостъпилите данни.
В конкретния казус липсва спор по следните факти: че
са налице всички изискуеми предпоставки по КСО за отпускане на ПОБ на оспорващия,
както и относно периода, за който се отпуска обезщетението.
В тази връзка правилно е приложена правната норма на
чл. 61 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 "Специални правила за сумиране на
периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост", която е
относима именно към преценката дали лицето е придобило право на обезщетение за
безработица, а не към определяне неговия размер. На практика, в казуса
единственият спорен въпрос се свежда до това, правилно ли е определен размерът
на отпуснатото ПОБ, и съответно коя е приложимата нормативна регламентация за
определяне на среднодневния осигурителен доход /възнаграждение/, за изчисляване
на дневния размер на полагащото се обезщетение за безработица. Оспорващият
поддържа доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост при
постановяване на решението при неправилното тълкуване на разпоредбата на чл.
62, § 1 във вр. с § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална
сигурност.
Тези доводи съдът намира за изцяло основателни. След
присъединяването на Република България към ЕС, се прилагат европейските правила
за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза.
Действително, всяка държава-членка е свободна да решава кои категории лица
подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените
социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се
начислява размера на обезщетенията и т. н. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС
относно координацията на социалната сигурност не заместват националните
системи, а определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани
от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при
прилагане на националните закони.
Към настоящия момент, тези правила и принципи се
съдържат в Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в
Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г.
за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004. С
тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална
сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава
на принципите: 1. определяне на приложимото законодателство; 2. равенство в
третирането; 3. сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
4. износ на обезщетения. По определяне на обезщетенията за безработица, общият
принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения
от този принцип се съдържа в разпоредбите на чл. 65 от Регламент /ЕО/ № 883/
2004.
В чл. 62, § 1 от Регламента "изчисляване на
обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на
държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията
да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или
професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или
професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му
месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице
съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член, § 1 се прилага,
също когато законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда
специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото
възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за
целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало
законодателството на друга държава-членка. Фактите по спора, съобразени с
персоналния и материален обхват на Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за
социална сигурност, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни
норми. Като източник на вторичното право на ЕС, регламентът се прилага пряко,
т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна
сила, са пряко приложими във всички държави - членки на ЕС /чл. 288 от ДФЕС/ и
са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите
на противоречие с разпоредбите на националните законодателства.
В българското законодателство - чл. 54б, ал. 1 от КСО,
е въведен изискуем осигурителен период от 24 месеца, от който период се
съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход
за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. В казуса, в този
24-месечен период, безспорно се включва период на осигурена заетост, при който
спрямо Г.К. се прилага законодателството на друга държава-членка. При това
положение, съгласно разпоредбата на чл. 62, § 1 във вр. с § 2 от Регламент /ЕО/
№ 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за
координация на системите за социална сигурност, за база следва да се вземе
предвид трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от
осигуреното лице при последната му работа, т. е. относно размера на
обезщетението за безработица се отчита осигурителният доход от последната
заетост на лицето, което не е взето предвид в процесното решение, респ.
размерът на обезщетението, не е правилно определен според посочената нормативна
уредба.
Доходът, получен от източник във Великобритания,
следва да бъде взет като основа за определяне на обезщетението, тъй като той е
получен при последния работодател осигурителен доход, респ. е релевантен към
поисканото от К. и отпуснато ПОБ.
Като не е извършил преизчисление на размера, а само е
възстановил периода, административният орган е нарушил закона. В разпоредбата на
чл.54д, ал.5 от КСО не се съдържа забрана да се преизчисли размера на
обезщетението, с оглед релевантния осигурителен доход.
От друга страна, задължение на административния орган
е да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая съгласно от чл. 35 АПК и да събере служебно доказателствата при издаване на административния акт.
В настоящата хипотеза, според съда, това не е сторено. Като не е изяснил всички
релевантни обстоятелства и се е произнесъл при липсата на такова изясняване,
административният орган е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила – нарушение на чл. 9, чл. 35 и чл. 36,
ал. 1 от АПК.
Предвид изложеното, оспореното решение, с което е
потвърдено Разпореждането издадено от упълномощено лице за ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив следва да бъде отменено, а
преписката върната на органа по социално осигуряване -Ръководителя на
осигуряването за безработица за разглеждане на заявлението на Г.К., при
съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в настоящото решение.
Разноски на оспорващия не следва да бъдат присъждани
поради липса на искане в тази посока.
Съгласно чл. 119 от КСО, настоящото решение не подлежи
на обжалване.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-237/12.07.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-11463-8 от
03.06.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -
Пловдив за изменение на разпореждане № 151-00-11463-1/23.06.2020 г. в частта му
относно периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица.
ВРЪЩА преписката на Териториалното поделение на НОИ Пловдив,
за ново произнасяне, в 14 /четиринадесет/ дневен срок, по подаденото от Г.Р.К.,
с ЕГН **********, заявление
с вх. № 848/07.05.2020 г. (с рег. № 151-00-11463/07.05.2020 г. в ТП на НОИ),
при съобразяване с дадените в настоящото решение указания по тълкуване и
прилагане на закона.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: