РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 503
гр. Пловдив, 24 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.и участието на прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1034 по описа
за 2019 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от „ТРЕМП ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И.Е.П., чрез адвокат М.М., срещу ОД на МВР - Велико Търново. Ищецът иска да бъде
осъден ответникът да заплати обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 24538,24
лв., представляващи всички вложени
средства за придобиването и експлоатацията на автомобила подробно описани в исковата молба ( а именно: Сумата
от 22 000 лева, платена за покупката на въпросния лек автомобил, съгласно
банково извлечение от дата 15.11.2017 г.; Сумата от 307.80 лева, платена на
нотариуса, във връзка с придобиването на вещта, съгласно сметка на нотариус №
**********/15.11.2017 г. и договор за покупко-продажба; Сумата от 12,50 лева, заплатен местен данък
при придобиването на вещта, съгласно преводно нареждане от дата 15.11.2017 г.;
Сумата от 30.74 лева, платена такса във връзка с пререгистрацията на МПС,
съгласно вносна бележка № 158626/15.11.2017 г.; Сумата от 8.50 лева, платена
такса във връзка с пререгистрацията на МПС, съгласно вносна бележка №
158627/15.11.2017 г.; Сумата от 50.00 лева за демонтаж/монтаж на гуми, съгласно
фактура № **********/20.11.2017 г.; Сумата от 361.60 лева за монтиране на
паркинг сензор и парктроник, както и за закупуването
на зимна течност за чистачки, съгласно фактура № **********/17.11.2017 г.; Сумата
от 54.00 лева за преглед на техническото състояние
и компютърна диагностика на автомобила, съгласно фактура №
255444/15.11.2017 г.; Сумата от 1058.68 лева за покупката на автомобилни гуми и
чували за тях съгласно фактура № **********/20.11.2017 г.; Сумата от 454.42
лева - две платени вноски от застрахователна премия по сключен договор за
застраховка КАСКО, съгласно банково извлечение от 23.02.2018 и квитанция №
**********/17.11.2017 г.; Сумата от 200 лева за платено капаро за доставка на
нова карта-ключ, изплатена на ОМНИКАР АУТО - официален вносител на марката за
Република България, съгласно приходен касов ордер от 12.12.2017
г), ведно със законната лихва върху всяка една от
главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба, в резултат на противоправно извършени
действия и бездействия на служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Велико Търново (съобразно Уточняваща молба вх. № 7692/18.04.2019 г. по
описа на съда – лист 56 и сл. по делото), изразяващи се в:
- извършена през
м. март 2017 г. първа регистрация на територията на Република България по
отношение на лек автомобил RENAULT CAPTUR, с номер на рамата *** (процесният автомобил е регистриран на 09.03.2017 г. с рег.
№ ***), първо, без идентификация на същия, съответно ако такава е извършена, то
същата е била формална и повърхностна в нарушение на § 2, т. 4, във връзка с т.
8 от ДР на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(наричана по-долу за краткост НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г.) и второ, при
липса на обективните предпоставки по чл. 12а от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000
г.;
- непредприемане
на никакви действия по извършване на реална идентификация и обследване на веща,
въпреки многократно подадените сигнали от разследващите органи на Кралство
Испания за открити проблеми, относно произхода на процесния автомобил,
съответно евентуално извършените действия са били повърхностни и формални, като
твърдяното бездействие се е проявило от началото на месец април 2017 г. до края
на месец август 2017 г.;
- непредприемане
на никакви активни действия по установяване идентичността на документите
предоставени при регистрацията на процесния автомобил при наличието на данни
затова, че същите са откраднати, респективно по изясняване на начина, по който
автомобилът е придобит, като твърдяното бездействие се е проявило от началото
на месец април 2017 г. до края на месец август 2017 г.
Претендира се
присъждане на разноските по делото. Допълнителни съображения са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
3. Ответникът – ОД на МВР
Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови
претенции по основание и размер в депозирания отговор на исковата молба. Претендира
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск и счита, че същият следва да бъде отхвърлен.
ІІ. За допустимостта:
5. Съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за
непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на
администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае
за специална подсъдност, уредена в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ,
произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.
128, ал. 1, т. 5 от АПК.
В разпоредбата на
чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените
искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на
исковете, предвидени в ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено
в разпоредбите на ал. 3 и 4 на чл. 204 от АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. С други думи казано, когато
твърдяните вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни
действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на
нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за
завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в
исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по
два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно
съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.
149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се
произнася с един съдебен акт.
В настоящия
случай, съобразно твърденията в исковата молба, се претендират вреди,
произтичащи от незаконосъобразни действия
и бездействия на длъжностни лица в ОД на МВР – Велико Търново при
осъществяване на административна дейност, подробно описани по-горе в т. 2 от
настоящото решение.
При това
положение съдът следва преюдициално да се произнесе по незаконосъобразността на
действието, респ. бездействието при разглеждане на делото по същество.
Във връзка с
обсъждане на въпроса за допустимостта на исковата молба, следва да се посочи
още, че наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имат отношение към основателността на иска, а не към
неговата допустимост.
Разпоредбата на
чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие
са причинени вредите. В този смисъл е изричното правило на посочения нормативен
текст: “Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите”. Следователно, ответник по иск за обезщетение
за вреди от незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия или
бездействия на администрацията, е юридическото лице. В случая такова юридическо
лице е ОД на МВР – Велико Търново, като правилно искът за обезщетение е
предявен спрямо ОД на МВР – Велико Търново.
При така
изложеното, съдът намира, че исковата молба е процесуално допустима, като
предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед
фактическите твърдения в нея, че като ЮЛ е претърпяло вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган по смисъла на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
ІІІ. За фактите:
6. Ha 15.11.2017., „ТРЕМП ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И.Е.П.,
в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала, закупува лек
автомобил, марка „Рено Каптюр“, с номер на рамата ***,
от лицето Б.И.Б., ЕГН **********,***, за сумата от 22 000 лева, платена по
банков път на същата дата.
7. Първоначалната
регистрация на процесния лек автомобил в Република България е извършена по
заявление на Б.И.Б. на 09.03.2017 г. в сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново
като същият е регистриран с рег. № ***.
По време на
първоначалната регистрация на автомобила е установено от служителите в сектор
ПП при ОД на МВР – Велико Търново, че моторното превозно средство (МПС) е
обявено в Шенгенска информационна система (ШИС) на специфичен контрол - сигнал
заявен от испанските власти и изискващ уведомяване на Бюро – СИРЕНЕ и
попълване на хит-формуляр, с оглед последващи указания от чуждестранните
власти, подали сигнала относно превозното средство. В тази връзка е изготвена
Докладна записка № 1275р-2511/10.03.2017 г. от старши инспектор Личева (л.
178), изпратена на РУ – В. Търново,
ведно с копие от документите по преписката и копие на испанското СРМПС за
попълване и изпращане на хит-формуляр за уведомление на Бюро – СИРЕНЕ.
8. На 31.03.2017 г. в ОД
на МВР – В. Търново е получено писмо от Дирекция "Международно оперативно
сътрудничество" (ДМОС), която от своя страна е била уведомена от Бюро
СИРЕНЕ – Испания (на 29.03.2017 г.), относно обстоятелството, че на 20.12.2016
г. е подадена жалба от испанския гражданин J.J.A.F.,
роден на *** г., за кражбата на регистрационния талон за собствения му лек
автомобил марка „Рено Каптюр“, с испански
регистрационен номер *** и номер на рамата ***. Испанските власти съобщават, че
към момента на обменената информация автомобил „Рено Каптюр“,
с регистрационен номер ***, се намира в притежание на испанския си собственик J.J.A.F.. Според испанските власти, автомобилът регистриран в
България с рег. № ***, може да е откраднат и регистриран с откраднатия испански
документ (регистрационен талон), който може да е фалшифициран, поради което е
отправена молба за извършване на експертна справка на регистрирания в България
автомобил с рег. № ***.
9. От страна на
компетентните власти в Испания са били въведени два сигнала по чл. 36 от Решение
2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. (относно създаването,
функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ
поколение /ШИС II/), за дискретно наблюдение на
процесния автомобил. Първият е създаден на 21.11.2016 г. като автомобилът е
въведен с испанския си регистрационен номер - *** (по
повод разследване на българска група, пребиваваща в Испания и занимаваща се с
незаконен трафик на МПС на европейско ниво), а вторият е
създаден на 28.06.2017 г. като автомобилът е въведен с българският си регистрационен номер – ***.
Така депозирано
по делото от страна на ДМОС писмо вх. № 13485/12.07.2019 г. по описа на съда, (л.
205).
10. Във връзка с писмото от
31.03.2017 г. от ДМОС, на 10.04.2017 г. съвместно с експерт Й. й.в Сектор
"Базова научно-техническа лаборатория" (БНТЛ) при ОД на МВР – Велико
Търново е извършена проверка на процесния автомобил в РУ – Павликени, при която
не са установени интервенции в областта на номера на рамата, нито нарушения по
хартиения и типов стикер на задна дясна врата и по стикера, находящ се под
предното панорамно стъкло. Извършена е и справка в системата EuVID, при която не е установено несъответствие между шрифта на колата и този
посочен от производителя.
Независимо от
извършената проверка е изготвена и Експертна справка № I-25/04.07.2017 г. (л. 173) в изпълнение на Постановление № 366р-6865/10.04.2017 г. (л.
172), според която след извършеното изследване не са
установени видими следи от интервенция по номера на рамата, дължащи се на пренабиване или присаждане.
11. По искане на Бюро
СИРЕНЕ – Испания, на 13.07.2017 г. от сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново, на
компетентните испански власти са изпратени документите за регистрация на процесното
МПС – испанско свидетелство за регистрация и регистрационен талон част I и II на лек автомобил марка „Рено Каптюр“, с испански
регистрационен номер ***, собственост на испанския гражданин J.J.A.F., роден на *** г., както и договор на испански език
сключен между J.J.A.F. и Б.И.Б. за покупко-продажба
на МПС.
На 17.07.2017 г.
с рег. № 33275/17.07.2017 г. е постъпило съобщение от Бюро СИРЕНЕ – Испания, с
което българските власти се информират за резултатите от проверката на тези
документи, при която е установено, че в договора за покупко-продажба на МПС е объркано бащиното име и е посочен грешен
идентификационен номер на испанския гражданин. Установено е също така, че
подписът на лицето е неистински. Освен това е посочено, че сумата, с която е
платена колата е твърде ниска за кола, която е на една година – 3000 евро, като
всъщност трябва да е поне 15000 евро. В тази връзка испанските власти са
помолили да бъдат проверени всички отличителни елементи на автомобила в
резервната гума, стикера на дясната задна врата, както и номера на рамата на
предното стъкло и стикера в жабката на колата. Информацията и искането на
испанските власти своевременно е предадено от ДМОС с писмо рег. №
20253/18.07.2017 г. на ОД на МВР – Велико Търново (л.
193).
12. С писмо рег. №
20514/20.07.2017 г., ДМОС уведомява ОД на МВР – Велико Търново (л.
188 и л. 31, втори абзац от Писмо рег. № 266р-10492/15.06.2018 г. по описа на
ОД на МВР – В.Търново), че чрез задграничния представител
на МВР в Испания е постъпила молба за демонтиране на проследяващо устройство (GPS
– устройство по разследване за трафик на МПС), поставено на
процесния автомобил „Рено Каптюр“ с рама № ***, цвят оранжев, рег.
№ ***, който според испанските власти е лек автомобил предмет на престъпление
регистриран в НШИС (Национална Шенгенска информационна система) със следните данни:
Испански per. № ***;
Номер на рама ***;
Номер на двигател
***;
Номер на
скоростна кутия ***;
Производствен
номер ***.
13. С писмо рег. №
366р-12908/27.07.2017 г. (л. 191), Директорът на ОД на МВР
– Велико Търново, уведомява ДМОС, че на 25.07.2017 г. в сервиз оборудван с
подемник в гр. Павликени, е извършена повторна проверка на лек автомобил „Рено Каптюр“ с рама № ***, рег. № ***,
собственост на Б.И.Б., при която не е установено на посоченото от испанските
място да е поставено проследяващо устройство, поради което и такова не е
демонтирано. Всички фактически установявания описани по-горе са потвърдени,
като допълнително е установено, че въпросният лек автомобил е с монтирана
скоростна кутия с № ***, номерът на
двигателя е набит на място, до което се достига трудно, но е установено, че
първите символи са K9K, като следващите не са четат. Директорът на ОД на МВР –
Велико Търново сочи, че в искането са цитирани два номера на рама - *** и ***,
поради което не ставало ясно дали се касае за техническа грешка или за кола с друга
рама, чиято скоростна кутия е намерена на автомобила. В тази връзка е поискано
уточнение.
14. С писмо рег. №
А-21548/01.08.2017 г. (л. 194), ДМОС отново уведомява
Директора на ОД на МВР – Велико Търново, че при тях е постъпила нова информация
от испанските разследващи органи, според която:
Г.И. Г.пристига в
Испания през периода от 17 до 19 ноември и се среща с В.Н.П., който му предава
лек автомобил Рено „Каптюр“
с испански рег. № ***, с цел Г.да го
откара в България. Същият автомобил е предмет на противозаконно отнемане, като
испанския му рег. № е *** и номер на рама ***. Инсталирането на проследяващото
устройство е станало докато автомобилът е бил с испанския си номер ***, като
впоследствие е установено, че при напускане на Испания е бил с други испански
регистрационни табели - № ***, с които впоследствие е регистриран в България (към
настоящия момент регистрационните табели са унищожени, за което е съставен
протокол според писмо рег. № 266р-10492/15.06.2018 г. – л. 29 и 199). Разследващите се срещат със собственика на автомобила, който е редовно
регистриран с рег. № *** и същият е предоставил снимки на автомобила си
(приложени към настоящото писмо). Обърнато е внимание, че на двете снимки се
забелязва разлика между двата автомобила – редовно регистрирания има хромирани
елементи в долната част на вратите и на лайсната на вратата на багажника, като
при автомобила, предмет на престъпление, тези елементи са черни и отговарят на
предоставените от ОД на МВР – Велико Търново снимки на автомобил с рег. № ***.
Посочено е в
писмото, че испанските разследващи органи са категорични, че регистрираният в
България автомобил с рег. № *** е предмет на противозаконно отнемане в Испания и истинския му
рег. № е ***, номер на рама ***. Последният засечен сигнал преди изтощаването
на батерията на инсталираното проследяващо устройство е от с. Лесичери, обл. Велико Търново. Относно местоположението на проследяващото
устройство има вероятност то да се е разместило поради механично въздействие, тъй
като е закрепено с магнит, поради което испанските власти отправят молба да
бъде проверена по-внимателно кухината около посоченото място на монтиране.
15. Твърди се в писмо рег.
№ 266р-10492/
16. От 01.08.2017 г. до 07.02.2018
г. (6 месеца) по делото не се твърди и не се установява, органите на МВР да са
предприели каквито и да било действия по отношение на обсъждания лек автомобил,
независимо, че както вече бе казано с писмо рег. № А-21548/01.08.2017 г. (л.
194), ДМОС уведомява изрично Директора на ОД на МВР – Велико
Търново, че „…испанските разследващи са
категорични, че регистрираният в България автомобил Рено „Каптюр“
с рег. № *** е предмет на противозаконно отнемане в Испания и истинския му рег.
№ е ***, номер на рама ***“ (л. 195).
17. Едва на 07.02.2018 г.,
Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) изпраща писмо рег. № 3286р-6380 от
същата дата до ОД на МВР – Пловдив, с което ги уведомява, че при тях е
постъпила оперативна информация, касаеща лек автомобил Рено Каптюр
с рег. № ***, според която посоченият автомобил е предмет на престъпление и е
регистриран като „двойник“ с преправени идентификационни номера и неистински
документи, истинският автомобил в момента е актуално регистриран и се управлява в Испания.
18. В тази връзка е
образувано досъдебно производство № 14/2018 година по описа на Криминална
полиция при ОД на МВР - Пловдив, в рамките на което процесният автомобил е бил
иззет, а след изготвяне на назначените по досъдебното производство експертизи,
е установено че закупеният от ищеца автомобил не е с рама ***, а с рама ***,
както и че именно този автомобил е предмет на противозаконно отнемане,
извършено през 2016 година на територията на Кралство Испания.
19. На 01.03.2018 г., ДМОС за
пръв път изпраща писмо рег.№ А-6928/01.03.2018 г. (л.
26), до Директора на ОД на МВР -
Пловдив, поради промяната на собствеността и на регистрацията на
процесния лек автомобил, който вече е с рег. № *** и собственост на ищеца, в което е пресъздадена цялата фактическа
обстановка около въпросния автомобил описана по-горе. Посочено е в писмото, че
в сектор СИРЕНЕ – ДМОС е получена молба от Бюрото СИРЕНЕ – Испания с искане да
бъде извършена експертна справка на посочения автомобил, тай като са налице
основания да се смята, че същият е „клонинг“.
20. В хода на съдебното
производство е изслушана съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ), чието заключение, се свежда до следното:
Лек автомобил (л.а.)
„Рено Каптюр" с настоящ рег. № ***, намиращ се в
с-р „ПП-КАТ" - Пловдив е с неоригинален VIN на видимите местата - под на
багажника и стикери, единият от които е под предното стъкло. Оригиналният VIN е
заличен и видимо не може да се установи. Оригиналният VIN, с който това МПС е
напуснало завода на производителя е ***. Оригиналният номер на двигател е
заличен и видимо не може да се установи. Оригиналният номер на двигател, с
който това МПС е напуснало завода на производителя е ***. Сериен - продуктов
номер на скоростна кутия, с който това МПС е напуснало завода на производителя
е ***като този номер видимо може да се установи върху скоростната кутия на това
МПС и в момента. Това МПС е доставено в Испания от производителя на 24.12.2013
г.
Л.а. „Рено Каптюр" с VIN *** е доставено в Испания от
производителя на 11.12.2015 г. Процесното МПС л.а. „Рено Каптюр"
има видим VIN *** на няколко места, като този VIN се чете и в някои от
системните групи в компютърния модул, но поне в една група - климатична система
е записан VIN ***. Може да се направи извод, че процесния л.а. „Рено Каптюр", който е напуснал завода на производителя с
VIN *** е направен да прилича на друг л.а. „Рено Каптюр",
който е напуснал завода на производителя с VIN ***.
Установената
интервенция на VIN е станала, след изготвяне на Протокол № 279 от 20.02.2018 г.
на БНТЛ - Пловдив за химическа експертиза. Дали това е трябвало да се направи
непосредствено на 09.03.2017 г. при представяне на процесното МПС л.а. „Рено Каптюр" за първоначална регистрация е въпрос по
съществото на спора. От техническа гледна точка, за установяването на VIN с
който процесния л.а. „Рено Каптюр" е напуснал
завода на производителя, трябва да се извърши оглед на всички места, на които
механично е написан VIN и на всички стикери съдържащи VIN, да се извърши оглед
на номера на двигателя, скоростната кутия и на други възли и агрегати, които
имат серийни номера и да се извърши компютърна диагностика, за да се прочете
VIN записан в софтуера на отделните системни групи на автомобила.
Посочено е в
заключението, че експертът не е запознат с методиката на работа на МВР при
регистрацията на МПС втора употреба, внесени от чужбина.
За пълна
идентификация на МПС от техническа гледна точка се счита такава, при която се
установяват всички технически параметри на едно МПС. Подробна техническа
спецификация на л.а. „Рено Каптюр" *** е
посочена на 12 страница от заключението. За целите на гражданския оборот, за да
се идентифицира едно МПС е достатъчно, да се определят неговите параметри,
които са посочени в свидетелството за регистрация на ППС част I.
При изслушване на заключението, вещото лице прави
следните уточнения:
В експертната
справка № І-25 от 04.07.2017 г., представена с молбата вх. № 12678/01.07.2019 г.
по описа на съда, е посочено, че след извършена химическа обработка на номера
на рамата, който се намира в багажника на автомобила не са установени следи от
заличени символи, като има приложена снимка преди и след химическата обработка.
Справката е изготвена от БНТЛ Велико Търново. Има разлика между снимка № 4 в
тази цитирана справка и снимката след извършената химическа обработка в БНТЛ
Пловдив, приложена на л. 4 в заключението на САТЕ, която всъщност отразява
настоящото състояние на автомобила след извършената химическа обработка,
отразена в протокол № 279 от 20.02.2018 г. на БНТЛ Пловдив, (представен с молба
вх. № 12296 от 25.06.2019 г. по описа на съда). Към тази експертиза (отразена в
протокол 279 от 20.02.2018 г. на БНТЛ Пловдив) по принцип не са приложени
снимки. Разпечатката на л. 9 от заключението е резултат от извършена компютърна
диагностика със софтуера “Renault CAN Clip“ като това е диагностика, която се извършва като се
свържи външен компютър с компютъра на автомобила със специален кабел и се чете
информацията, записана в компютъра на автомобила и това е разпечатка от екрана
на външния компютър, която показва информацията от автомобилния компютър. Тъй
като към компютъра на автомобила има свързани и други компютърни модули, тази
разпечатка на л. 9 от заключението касае един такъв друг модул, а именно
климатичната система на автомобила. В софтуера, който е записан в компютъра на
автомобила и във всеки отделен модул, се съдържа информация за номера на
рамата, както се вижда от тези разпечатки, приложени към заключението на л. 6 –
9. За да е сигурно, че няма манипулация в нито една част от софтуера, трябва да
се прочете всеки модул, защото когато автомобилът излиза от завода във всички
негови модули е записан заводският номер на рамата. В настоящия случай, тъй
като автомобилът е направен да изглежда като друг автомобил, в част от модулите
е записан софтуерно друг номер на рамата, а в единият от модулите са пропуснали
да променят заводския номер с другия, и е останал заводският. Когато се влиза
без оплакване в сервиз за компютърна диагностика се чете основната информация,
без да се влиза в конкретни модули, за които така или иначе няма подадени
оплаквания, тъй като това става по принцип много бавно и изисква повече време.
Ако бе направена такава проверка, каквато е отразена в експертизата, би се видяло,
че в един от модулите има различен номер на рама, което е сигнал, че нещо не е
наред. Когато се прави техническо експертно обследване на автомобила от
полицията трябва да се направи на първо място визуален оглед на всички номера,
след което химическа обработка, за да се види има ли манипулация на някой от
номерата, след което е софтуерната пълна диагностика с влизане във всички
модули. Полицията разполага с визуалната и химическата обработка като методи, а
софтуерната диагностика за сега може да се направи само в официалните сервиз на
съответната марка автомобили. Защо в двете химически обработки на номера на
рамата има разлика в крайния извод, вещото лице не може да отговори, защото не е
химик. От представените документи според него не може да се установи точно по
каква методика и с какви химикали са извършени двете химически обработки в
двете дирекции на МВР.
21. Като свидетели по делото са разпитани:
21.1. Б.И.Б., според чиито
свидетелски показания през 2017 г. същият е продал автомобил „Рено Каптюр“ на И.П.. Не е гледал договора, така че не знае дали
на нейното дружеството го е продал, но лично с нея е направил сделката. Не си
спомням дали предадял автомобила на И.със сервизна книжка. Имала някакви
документи, но не си спомням какви били те. Документите или й ги е дал лично,
или са били в жабката на колата, не си спомня точно.
21.2. Е.И. П., баща на И.П. -
управителя на дружеството-ищец. Същият заявява, че дъщеря му решила да си
купува автомобил и потърсила в интернет, намерила подходящ, който й харесал.
Допитала се и до него като човек с опит. После се свързала с продавача на
автомобила, уговорили се тя да дойде тук на място в Пловдив, за да види
автомобила. Ставало въпрос за автомобил „Рено Каптюр“.
Пристигнал продавачът, огледали автомобила и им харесал ни. Тъй като били
слушали разни случки, решили да проверят регистрацията на автомобила и дъщеря му
се обадила в КАТ - Велико Търново. Там й казали, че регистрацията е налична в
МВР - Велико Търново. По-нататък тя се заинтересувала кога е внесен и от кого е
внесен, но от МВР и казали, че такава информация не предоставят, защото тя не е
собственик. След това решили да направят проверка и в оторизиран сервиз на
„Рено“ под надлез „Родопи“. Установили, че автомобилът е в регистрите на „Рено“
и след техническия преглед казали, че всичко съответства и автомобилът е в
добро техническо състояние. Тогава се извършала сделката. След като направили
сделката дъщеря му решила да си направи втори ключ за автомобила. Отишла в
сервиз на „Рено“ и поръчала ключ. Тя оставила колата в сервиза и тъй като
целият сезон била работела в Банско, се прибрала в Банско и няколко дена
по-късно й се обадили от сервиза на Рено, че ключът, който са изпратили от
Франция не съответства и не може да запали колата. След няколко дена тя му се
обадила, че колата е вдигната от МВР, защото била търсена. След като тя му се
обади той отишъл до паркинга на КАТ и видял, че колата е там. Помолил да я
завият, и те я завили. След като дъщеря му се върнала в края на сезона от
Банско отишли с нея в КАТ, за да й приберат личните вещи от колата. Като
започнали да прибират нещата от колата в жабката открили между документите и
сервизна книжка на испански. Сервизната книжка била дошла с колата, заедно с
другите документи.
На свидетеля е
предявено извлечение от сервизна книжка, представено с молба вх. №
12296/25.06.2019 г. по описа на съда и описана в т. 1 от същата молба - 2
листа, който потвърди, че това е сервизната книжка, която намерили в колата.
Като отишли в сервиза те качили колата на подемника, огледали агрегати, възли,
включили я към компютъра, показало се съответствие на всички параметри и им
казали, че колата е в добро техническо състояние, съответстващо на нормите й.
Не изискали никакви документи за прегледа. В сервиза на „Рено“ не са
представяли сервизна книжка и никой не е изисквал такава сервизна книжка, а и
те я открили по-късно в колата.
ІV. За правото:
22.
Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и
пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни
действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица се
разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който
препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда
материалноправния режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси
съответно към гражданските закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Следователно, искът по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на
фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите
са причинени виновно от длъжностните лица. С оглед на това, отговорността
следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия
й състав се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт (отменен по
съответния ред), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност;
2. вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и
настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата
и общините по посочения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК,
когато вредите са причинени от бездействие, съответно действие, както се твърди
в настоящия казус, незаконосъобразността, както вече се посочи, се установява
от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Терминът „действие“ е употребен както в чл. 7 и чл. 120,
ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение на термина „действие“, респ. „бездействие“ липсва в
посочените нормативни актове. Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се
разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не
е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или
съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.
23. Видно от
обстоятелствената част на исковата молба и допълнителното уточнение в молба вх.
№ 7692/18.04.2019 г., фактическите твърдения на ищеца, послужили като основания
на предявения иск, са очертани като противоправно извършени действия и
бездействия на служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново, извършена през м. март 2017 г. във връзка с първата регистрация на
територията на Република България по отношение на процесния лек автомобил
RENAULT CAPTUR, с номер на рамата *** - без идентификация на същия, съответно
ако такава е извършена, то същата е била формална и повърхностна, при липса на
обективните предпоставки по чл. 12а от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г.; непредприемане
на никакви действия по извършване на реална идентификация и обследване на веща,
въпреки многократно подадените сигнали от разследващите органи на Кралство
Испания за открити проблеми, относно произхода на процесния автомобил,
съответно евентуално извършените действия са били повърхностни и формални, както
и непредприемане на никакви активни действия по установяване идентичността на
документите предоставени при регистрацията на процесния автомобил при наличието
на данни затова, че същите са откраднати, респективно по изясняване на начина,
по който автомобилът е придобит, като твърдените бездействие са се проявили от
началото на месец април 2017 г. до края на месец август 2017 г.
24. Разрешаването на
настоящия административноправен спор налага да се съобрази следното:
Основателността или неоснователността на конкретна
претенция за обезщетение по реда на ЗОДОВ се основава на незаконосъобразен акт,
действие или бездействие при или по повод
изпълнение на административна дейност, постановени или осъществени в
правоотношение, по което лицето е страна. Казано с други думи този акт,
действие или бездействие, от които се претендират вреди не могат да са
предхождащи или следващи въпросното правоотношението.
В контекста на изложеното следва да се констатира, че дружеството
претендира вреди от противоправни действия и бездействия на служителите на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, извършени през м. март
2017 г. и до края на месец август 2017 г., т.е. такива извършени преди същото
да придобие собствеността върху процесния автомобил, което каза се е станало на
15.11.2017.
Следователно в случая ищецът не е била страна в
правоотношението по първоначалната регистрация на автомобила, нито е бил
собственик на автомобила в период до месец август 2017 г., поради което няма как
претърпяната от него вреда, за която се претендира обезщетение, да е в пряка
причинно-следствена връзка с описаните по-горе действия/бездействия на
длъжностните лица на ответника - законни или незаконни, което е необходим
елемент за ангажиране на неговата отговорност.
Само това е достатъчно предявените от ищеца искови
претенции да бъдат отхвърлени поради липса на един от елементите на посочения
по-горе фактически състав на отговорността на
държавата и общините за дейността на администрацията, а именно наличието на причинна
връзка между твърдените от ищеца като незаконосъобразни действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат.
Показанията на разпитаните по делото свидетели, както и
приетата по делото САТЕ по никакъв начин не променят възприетите вече изводи,
което изключва необходимостта от тяхното обсъждане.
25. Според настоящия
съдебен състав вредата, която се претендира в настоящи случай е пряка и
непосредствена последица от извършената продажба на процесния автомобил, а не
от поведението на полицейските органи, поради което приложение следва намери на
чл. 189, ал. 1 ЗЗД. Според тази разпоредбата, ако продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В
този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му
заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за
вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за
неизпълнение на задължението.
Ето защо, ищецът следва да насочи претенцията си спрямо лицето,
от което е закупило процесния автомобил (продавача) по гражданскоправен ред. (вж. Решение № 1067 от 27.11.2019 г. на ОС - Варна по т. д. №
219/2019 г.)
V. За разноските:
26.
С оглед характера на спора, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и § 6 от
ПЗР на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.), на ответника не се дължи присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Това е така, защото цитираният § 6, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.), предвижда, че този закон се прилага за
предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, поради което
създадената с него ал. 4 на чл. 10 не може да намери приложение в настоящия
случай, доколкото исковата молба е подадена на 05.04.2019 г., т.е. преди
влизане в сила на този закон.
Нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ се явяват
специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК. Съобразно ал. 3 разноските по производството и държавната такса
са разходи, различни от възнаграждението на адвокат, съответно юрисконсулт,
ползвани от страна на ответника, поради което в производство по ЗОДОВ при
отхвърляне изцяло на исковата претенция, ищецът не дължи на ответника
заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Изводът се формира от обстоятелството, че според чл. 76
от ГПК разноските по производството са свързани само с процесуалните действия,
които страната иска да бъдат извършени, поради което и съгласно чл. 75 от ГПК
за разноски по производството следва да се приемат възнагражденията за вещи
лица и тези за призоваване на свидетели. Както ГПК, така и ЗОДОВ ясно отграничават института на разноски по производството от
дължимата държавна такса и възнагражденията за адвокат. Отговорността на
загубилия делото ищец, съгл. чл. 10, ал. 2, предл. първо от ЗОДОВ – норма,
която има специален характер спрямо чл. 78 от ГПК в делата по ЗОДОВ, се
ограничава само до разноските по производството, същата не включва заплащане на
държавната такса и възнаграждение за адвокат. Различен е режимът на
отговорността на ответната страна, когато искът бъде признат за основателен -
било изцяло, било частично. В тази хипотеза отговорността на ответника е пълна
- както по исковата претенция, така и за заплащане на разноските за
производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат съразмерно с
уважената част от иска - ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТРЕМП
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Е.П., чрез адвокат М.М.,
искове срещу ОД на МВР - Велико Търново да му заплати обезщетение за претърпени
от дружеството имуществени вреди в
размер на 24538,24 лв., представляващи
всички вложени средства за придобиването и експлоатацията на автомобила,
подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка една
от главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба, в резултат на противоправно извършени
действия и бездействия на служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Велико Търново, изразяващи се в:
- извършена през м. март 2017 г. първа регистрация на територията
на Република България по отношение на лек автомобил RENAULT CAPTUR, с номер на
рамата ***, първо, без идентификация на същия, съответно ако такава е
извършена, то същата е била формална и повърхностна в нарушение на § 2, т. 4,
във връзка с т. 8 от ДР на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. и второ, при липса
на обективните предпоставки по чл. 12а от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г.;
- непредприемане
на никакви действия по извършване на реална идентификация и обследване на веща,
въпреки многократно подадените сигнали от разследващите органи на Кралство
Испания за открити проблеми, относно произхода на процесния автомобил,
съответно евентуално извършените действия са били повърхностни и формални, като
твърдяното бездействие се е проявило от началото на месец април 2017 г. до края
на месец август 2017 г.;
- непредприемане
на никакви активни действия по установяване идентичността на документите
предоставени при регистрацията на процесния автомобил при наличието на данни
затова, че същите са откраднати, респективно по изясняване на начина, по който
автомобилът е придобит, като твърдяното бездействие се е проявило от началото
на месец април 2017 г. до края на месец август 2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР –
Велико Търново за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: