РЕШЕНИЕ
№ 2457
Плевен, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА |
При секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20247170700459 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№3014/28.05.2024 г. подадена от К. И. А. [ЕГН] от [населено място], обл. Плевен, [улица], чрез адв. Ф. П. АК Плевен, [населено място], [улица], срещу с Решение № 67/10.05.2024 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба, подадена от А. против Разпореждане № [рег. номер]-137-0007920/03.08.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, с което е отказано погасяване по давност на задължения на А. по ИД № *********/2019 г. за общо 5583,01 лв. главници и за общо 1945,30 лв. лихви, установени по основания, периоди и размери с Ревизионен акт № Р-04001518007043-091-001/09.08.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново - началник сектор, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.
Ответникът е представил по делото заверено копие от административната преписка. Решението е съобщено на 15.05.2024 г. Жалбата е подадена по пощата на 20.05.2024 г. в 7-дневния срок по чл. 268 от ДОПК.
С жалбата се оспорва решението на решаващия орган по чл. 267, ал.2, т.5 от ДОПК и се иска неговата отмяна, както и отмяна на потвърденото с него разпореждане. Навеждат се доводи, че е налице изтекла давност за публичните вземания. Претендира възстановяване на сторени деловодни разноски в размер на 710 лв. съгласно представен списък.
Ответната страна, Директор на ТД на НАП Велико Търново, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ж., оспорва предявената жалба, претендира възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Относно погасяването по давност на публичните вземания приложили са разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания (и лихвите по главните вземания) се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Абсолютната давност е 10 години, съгласно ал. 2 от същата норма.
Давностният срок спира при условията на чл. 172, ал.1 от ДОПК, включително по т.1, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година, и по т. 5 - с налагането на обезпечителни мерки.
Давността прекъсва, когато бъде издаден акт за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, от когато започва да тече нова давност, съгласно ал. 2 и ал. 3 от чл. 172 от ДОПК.
Задълженията за задължително здравно осигуряване на самоосигуряващите се и за данък по ЗДДФЛ, са публични вземания съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК.
Задълженията за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ се внасят до 30 април на следващата година съгласно чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ. Срокът е същият, като срока, регламентиран с предишна ал.4 на същата норма на ЗДДФЛ, изменена и допълнена, която е действала до 01.01.2017 г.
Пет годишната давност за задължения за данък върху доходите на физическото лице, дължим за 2013 г., със срок за внасяне до 30.04.2014 г., започва да тече от 01.01.2015 г.
Същите са сроковете за внасяне на изравнителните вноски за здравно осигуряване, които се внасят в срока за подаване на декларация по ЗДДФЛ, и за лихви върху главните вземания.
Следователно давностните срокове спрямо данъчни задължения, изравнителните вноски за здравно осигуряване и лихвите върху публичните вземания започват да текат, спират и се прекъсват по същото време, съгласно чл. 171, ал.1 и ал.2 от ДОПК.
От доказателствата по делото се установява, че на 19.11.2018 г. за установяване на задължения на А. за данък по ЗДДФЛ, ДОО - самоосигуряващи се, здравно осигуряване за самоосигуряващи се и за УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2012 г. – 31.12.20217 г. е възложено извършване на ревизия (лист 58). Заповедта за възлагане на ревизия е връчена по електронен път на 12.12.2018 г. (лист 60).
Със започването на производството по установяване на публичните задължения, давност за тях спира да тече до издаване на ревизионния кат, но не повече от една година.
Към 19.11.2018 г. давност дори за най-старите задължения за данък по ЗДДФЛ и за здравни осигуровки за 2013 г., не е изтекла, тъй като същата е започнала да тече от 01.01.2015 г. и не са изтекли 5 години към 19.11.2018 г., когато давността е спряна с издаването на заповедта за възлагане на ревизия.
С Ревизионен акт № Р-04001518007043-091-001 от 09.08.2019 г., издаден преди изтичане на срока по чл. 172, ал.1, т.1 от ДОПК, давността за установените с ревизионния акт задължения е прекъсната и започва да тече нова 5-годишна давност.
С ревизионния акт са установени следните публични задължения на А.:
По ЗДДФЛ
За 2013 г. – 452 лв. данък за довнасяне, който е бил дължим до 30.04.2014 г., с начало на 5-годишната давност 01.01.2015 г., и лихва 242,14 лв.
За 2014 г. – 413,98 лв. данък за довнасяне, който е бил дължим до 30.04.2015 г., с начало на 5-годишната давност 01.01.2016 г. и лихва 179,70 лв.
За 2015 г. – 538,20 лв. данък за довнасяне, който е бил дължим до 30.04.2016 г., с начало на 5-годишната давност 01.01.2017 г. и лихва 178,53 лв.
За 2016 г. – 1039,25 лв. данък за довнасяне, който е бил дължим до 30.04.2017 г., с начало на 5-годишната давност 01.01.2018 г. и лихва 239,62 лв.
За 2017 г. – 1092,26 лв. данък за довнасяне, който е бил дължим до 30.04.2018 г., с начало на 5-годишната давност 01.01.2019 г. и лихва 141,40 лв.
Здравно осигурителни вноски по ЗЗО
За 2012 г. са установени: ЗО за внасяне в размер на 201,60 лв., дължими към 30.04.2013 г. и начало на 5-годишната давност 01.01.2014 г., и лихва в размер на 144,12 лв.
За 2013 г. са установени: лихви върху внесени извън срока здравни осигуровки 25,20 лв., лихви за невнесени в срок ЗО в размер на 93,97 лв. и ЗО за довнасяне в размер на 191,44 лв., дължими към 30.04.2014 г. и начало на 5-годишната давност 01.01.2015 г., и лихва в размер на 102,55 лв.
За 2014 г. са установени лихви върху внесени извън срока здравни осигуровки 88,08 лв. и ЗО за довнасяне в размер на 158,39 лв., дължими към 30.04.2015 г. и начало на 5-годишната давност 01.01.2016 г., и лихва в размер на 68,76 лв.
За 2015 г. са установени: лихви върху внесени извън срока здравни осигуровки 67,60 лв., и ЗО за довнасяне в размер на 266,40 лв. , дължими към 30.04.2016 г. и начало на 5-годишната давност 01.01.2017 г., и лихва в размер на 88,29 лв.
За 2016 г. са установени: лихви върху внесени извън срока здравни осигуровки 47,09 лв., и ЗО за довнасяне в размер на 702,10 лв. , дължими към 30.04.2017 г. и начало на 5-годишната давност 01.01.2018 г.,и лихва в размер на 161,69 лв.
За 2017 г. са установени: лихви върху внесени извън срока здравни осигуровки 29,15 лв., и ЗО за довнасяне в размер на 728,99 лв. , дължими към 30.04.2018 г. и начало на 5-годишната давност 01.01.2019 г., и лихва в размер на 94,37 лв.
Общото задължение за данък по ЗДДФЛ e в размер на 3535,69 лв. и лихви 981,39 лв., а задължението за здравно осигуряване е в размер на 2400,12 лв. и лихви 1010,87 лв.
Ревизионният акт е връчен на 18.08.2019 г., няма данни да е обжалван в срок от А., следователно е влязъл в сила на 03.09.2019 г.
На 25.11.2019 г. на А. е връчено съобщение за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело №********* от публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново (лист 36).
На 25.07.2022 г. е наложен запор върху МПС (лист 42 - 46), собственост на жалбоподателя, задължено лице. На основание разпоредбата на чл. 172, ал.2 от ДОПК с налагането на запор върху МПС 5-годишната давност отново е прекъсната и започва да тече нова давност.
Към датата на подаване на възражението за изтекла погасителна давност от 29.07.2022 г. (лист 51) с искане да се отпишат задълженията по ревизионния кат като погасени по давност на основание чл. 173 от ДОПК спрямо нито едно от установените с РА задължения не е изтекла нито 5 годишната, нито 10 годишната давност.
Давността за най-старото публично задължение за здравни осигуровки и лихви за 2012 г. е започнала да тече на 01.01.2014 г., спряна е със заповедта за възлагане на ревизия на 19.11.2018 г., след това е прекъсната с издаването на ревизионния акт на 09.08.2019 г., преди да изтече една година от спирането. Новата давност е спряна по време на обявеното извънредно положение съгласно § 29 от ПЗР от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение през времето на обявеното в Република България извънредно положение от 24.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давност не тече.
Т.е. към 03.08.2022 г. петгодишната давност не е изтекла дори спрямо най-старото публично задължение за здравни осигуровки за 2012 г., тъй като е започнала да тече наново след поредното прекъсване с налагането на запор върху МПС на 25.07.2022 г. Към тази дата не са изтекли и 10 години от 01.01.2014 г.
С Разпореждане от 03.08.2022 г. публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, е отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на вземания по ревизионния акт за (лист 56):
Лихви върху здравни осигуровки за периода 2016 г. – 2018 г. по т.1 и 2, ,
Лихви върху здравни осигуровки за периода 2014 – 2018 г. по т.3,
Здравни осигуровки и лихви за периода 2015 г. по т.4,
Здравни осигуровки и лихви за периода 2013 г. по т.5,
Здравни осигуровки и лихви за периода 2014 г. по т.6,
Здравни осигуровки и лихви за периода 2017 г. по т.7,
Здравни осигуровки и лихви за периода 2016 г. по т.8,
Данък върху доходите на физически лица и лихви за периода 2016 г. по т.9,
Данък върху доходите на физически лица и лихви за периода 2017 г. по т.10,
Данък върху доходите на физически лица и лихви за периода 2014 г. по т.11,
Данък върху доходите на физически лица и лихви за периода 2013 г. по т.12,
Данък върху доходите на физически лица и лихви за периода 2015 г. по т.13 и
Лихви за данък върху доходите на физически лица за периода 2016 г. по т.14,
С общ размер на главниците 5583,01 лв. и лихвите 1945,30 лв.
Към датата на съдебното заседание 01.07.2024 г. спрямо нито едно от задълженията, за които е отказано отписване и прекратяване на събирането поради погасяване по давност, не е изтекла 5 годишната давност.
Най-старото задължение е за данък върху доходите на физическите лица дължим за 2013 г. и лихва върху главницата. 5-годишната давност е спирана и прекъсвана, както по-горе беше описано, като последната 5-годишна давност е започнала да тече от датата на налагане на запор върху МПС през 2022 г.
До датата на откритото съдебно заседание по делото не е изтекла и абсолютната 10 годишна давност. Започнала е да тече на 01.01.2015 г. и ще изтече на същата дата през 2025 г., но тя все още не е настъпила.
Изложеното се отнася и за всички останали посочени в разпореждането задължения. Не са били налице материално-правните предпоставки за погасяване на задълженията поради изтекла давност.
Като е оставил предявената по административен ред жалба без уважение и е потвърдил обжалваното пред него разпореждане на публичния изпълнител, решаващият орган е постановил правилно и законосъобразно решение.
Следва да се остави без уважение предявената жалба.
При този изход от делото се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само до размера от 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредба за правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 268, ал. 2 на ДОПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№3014/28.05.2024 г., подадена от К. И. А., [ЕГН], от [населено място], обл. Плевен, [улица], против Решение № 67/10.05.2024 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба, подадена от А. против Разпореждане № [рег. номер]-137-0007920/03.08.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА К. И. А., [ЕГН], от [населено място], обл. Плевен, [улица] да заплати на ТД на НАП Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение размер от 100 лв. (сто лева).
Решението е окончателно, на основание чл. 268, ал. 2 на ДОПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
| Съдия: | |