№ 71
гр. Шумен, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Й.
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20203630101703 по описа за 2020 година
Предявен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от
ЗЗД.
Искова молба от М. Г. Й., ЕГН : **********, с адрес – ***, срещу „***“
АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и цена от 227,14 лева главница.
Ищцата твърди, че заплатила на ответника ел. енергия, начислена , без
основание. Поради това, че не съществувало правно основание за получаване
от ответника на сумата, иска осъждането му, да я заплати, с разноските в
производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Заявява признание на иска и желае освобождаване от
отговорност за разноски.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора. Ищецът,
заявява оттегляне на иска за сумата от 1,22 лева, в която и част
производството е прекратено, и иска постановяване на решение, при
признание на иска, в останалата му част. Ответникът твърди забава на
кредитора, изразила се в недаване съдействие за изпълнение – връщане на
1
парична сума, поради което се води производството, а с негово поведение, не
е дал повод за завеждането му, съответно иска разноските да се възложат на
ищеца.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът, основавайки
решението си на признание на иска, следва да уважи предявения, предвид
наличието на предпоставките за постановяване на такъв вид решение, като се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 225,92 лева, представляваща
получено от ответника плащане на ел. енергия, за периода 23.03.2020г. –
22.04.2020г., по фактура № **********/14.05.2020г., без основание.
Приетото заключение на СФЕ, сочи, че не може да се отговори на
въпроса дали гласа от звукозапис, на лицето представящо се за М.Й. е на
ищцата. Изследвания звукозапис е приет, като електронен документ, по реда
на чл. 184 ГПК, но не установява и датата на провеждане на записания
разговор. Освен него, не са представени други доказателства за размяна на
съобщения между страните, касаещи съдействие на ищцата за връщане от
ответника на исковата сума. Тя, била начислена във фактура, с посочения
номер, като корекция на сметка, по реда на ПИКЕЕ, за което и били
изпратени две писма, а в последствие сумата била сторнирана, след
извършена проверка и издадено КИ № **********/21.07.2020г..
Така приетото за установено доведе до следните изводи :
Основния спор между страните касае отговорността за разноски в
производството, а не предмета на предявения иск, по който следва да се
постанови решение при признание, по реда на чл. 237 от ГПК.
Ответното възражение за забава на кредитора е неоснователно. Според
правилата за действие на задълженията, паричните такива, каквото е
процесното, за предаване на парична сума, са носими, тоест изпълнението
трябва да се извърши в местожителството на кредитора, в случая ищеца.
Действащите между страните Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „***“ АД, не съдържат задължение за
2
потребителите, в случай че доставчикът им дължи предаване на парични
суми, да се явяват на каса, в офис на дружеството, или да посочват банкова
сметка. Естеството на задължението също не определя така твърдяното от
дружеството местоизпълнение, или начин на плащане. При наличието на
данните по чл. 12, ал. 1 от ОУ, дружеството е могло, както да предаде
дължимата сума на адреса, на потребителя, така и да я вложи в банка, по реда
на чл. 97, изр. второ от ЗЗД. Дори и да бе установено, че изследвания запис на
телефонен разговор е с ищцата и е проведен преди завеждане на делото, то
уведомяването и по този начин, предвид уговорката на чл. 42, ал. 2 от ОУ, от
една страна не съставлява предложено от длъжника изпълнение, което не е
прието неоправдано, съответно, не поставя кредитора в забава, а от друга, не е
поведение не даващо повод за завеждане на дело. По отношение този аспект
на проявление следва да се посочи и, че щом доставчикът, в съответствие с
общите условия е могъл да уведоми потребителя писмено, за начисляването
на недължима сума и причините за това, то би могъл, без усилия, да го
уведоми и за намерението си, да му я върне, по желания от него способ, по
реда същите ОУ, и посочения в тях начин.
Така няма причина разноските в производството да се възлагат върху
ищцата, нито по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК, нито поради разпоредбата на чл.
96, ал. 2 от ЗЗД и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 350 лева, разноски в производството на
настоящата инстанция.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, да заплати на М. Г. Й., ЕГН : **********, с адрес – ***, на основание чл.
55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сумата от 225,92 лева, представляваща
получено от ответника плащане на ел. енергия, за периода 23.03.2020г. –
22.04.2020г., по фактура № **********/14.05.2020г., без основание.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, да заплати на М. Г. Й., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от 350
лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4