№ 663
гр. Варна, 22.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20223100500052 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е въззивно, образувано по жалба вх.рег. № 302434/19.11.2021г от
СТ. КР. СТ. ЕГН **********,с адрес гр.***********, против решението на ВРС-50с-в №
262649/20.10.2021г по гр.д.№ 18111/2019г , с което е ОСЪДЕН да заплати на Сн. Кр. ив.
ЕГН ********** от гр.************, сумата от 8440,15лв, представляваща 1/2ид.ч. от
стойността на направените необходими разноски за запазване и възстановяване на
съсобствения между страните имот–АПАРТАМЕНТ с идентиф. № 10135.2560. 22.1.1,
със застроена площ от 62,27кв.м. с адрес - гр.Варна ул.„Д-р Аршинков“ № 5, ИЗБА № 3 с
площ от 84,200кв.м., ведно с припадащите се 26,3568%ид.ч. от ОЧС, както и съответните
ид.части от ДВОРНОТО МЯСТО, цялото с площ от 203кв.м., съставляващо имот с
идентификатор 10135.2560.22, в периода от м.юни 2014г-2019г, ведно със законната лихва
от датата на ИМ-11.04.2019г до окончателно изплащане на задължението; както и да
заплати на ищцата сумата от 1461,41лв-съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон, и при неправилно изследване и тълкуване
на доказателствата по делото и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде
постановено друго за отхвърлянето на иска. Излага подробни доводи за следното:
I. По отношение подробно изложените оплаквния за допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон въззивният съд е взел отношение с протоколното
определение от о.с.з.
1
II. Доводи за неправилност на решението по прилагането на материалния закон и
нормата на чл.30 ал.З ЗС:
Съгласно Решение № 242/21.12.2015г., постановено по к.гр.д.№3664/2015г. на ВКС, I
г.о., задължение на съда, а не на ищеца е да определи характера на претендиралите от ищеца
строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои-
подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е
извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки
противопоставянето им.
В зависимост от това съдът, а не ищецът, е длъжен да даде правилна правна
квалификация на предявения иск и да присъди при основателност и доказаност на
претенцията дължимата съобразно тази правна квалификация сума.
За да постанови неправилното решение, ВРС е приел, че ирелевантно за дължимостта
на разноските е наличието или лисата на съгласие от страна на другия ответник, доколкото
извършените в имота СМР имали характер на необходими за запазване на вещта.
Възразява се срещу извода на ВРС, че всички претендирани като извършени в имота
СМР имат характер на необходими.
Твърди се, че полагането на шпакловка в мазите, направата на баня в мазите, както и
че измазване на стените на дворното място, оформяне и създаване на градинки не са
необходими, нито неотложни дейности за запазване на вещта.
РС изцяло бил игнорирал възражението му, че СМР по мазите за превръщането им в
жилищни помещения за отдаване под наем, при това-без документална промяна на
предназначението на тази част от имота, и дейностите по създаване и оформяне на градинки
не е предприета нито уместно, нито с оглед запазване, или съхраняване на имота. Същото се
отнасяло и до изграждане на нова баня-тоалетна в сутеренен етаж, без проект и в мазите.
С отговора на ИМ са наведени подробни възражения, че съгласно задължителните за
съдилищата ППВС № 6/1974г и TP № 85/1968г на ОСГК на ВКС в неотменената с
постановлението част, касаещи отношенията между съсобственици, когато съсобственик
извърши подобрения в съсобствен имот, по отношение правата на съсобственика, извършил
подобренията, намира приложение чл.ЗО ал.З от ЗС, ако те са извършени със съгласието на
останалите съсобственици. Ако подобренията са извършени без съгласие на останалите
съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна, отношенията се уреждат по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-63 ЗЗД, а ако останалите
съсобственици са се противопоставили по правилата на чл.59 ЗЗД /така и решение №
339/10.10.2012г по гр.д.№ 1072/2010г на ВКС- I ГО; решение № 820/20.09.2011г по гр.д.№
1009/2009г на ВКС- I ГО и др./.
Видно от развилото се между същите страни производство и влезлите в сила решения
по гр.д.№ 2811/2018г на ВОС-IXс-в и по в.гр.д.№ 306/2020г на ВАпС, със СПН между тях е
установен фактът, че ответникът по настоящия иск е бил лишен от достъп до съсобствения с
2
ищцата имот в гр.Варна ул.“Д-р Аршинков" № 5, считано от лятото на 2012 година, поради
което и С.К. е осъдена да заплати на съсобственика си обезщетение за лишаване от правото
му да ползва имота. В същите производства е установено със СПН, че въззивникът
обективно не е посещавал имота от 2012г, когато същият е бил заключен от ищцата и тя
отказала да му предостави достъп. Това обстоятелство изцяло било игнорирано от съда.
Вместо да съобрази с решението си релевантното за отхвърляне на иска
обстоятелство, че доверителят ми не е бил уведомяван и не е знаел за твърдяните от ищцата
подобрения в имота, чиято стойност е предмет на претенцията съдът е приел, че
ирелевантно за дължимостта на тези разноски е наличието или лисата на съгласие от страна
на ответника.
В производството пред ВРС нито са изложени конкретни твърдения, нито са събрани
доказателства как ищцата е уведомила ответника за извършените СМР, претендирани в
настоящото производство, като безспорно е установено, че и да са извършвани някакви
СМР, то те са били сторени без да знанието на ответника, респ. - без да може същият да се
противопостави, като категорично същите са сторени без неговото съгласие, от което
следва, че така предявеният иск по чл.ЗО ал.З предл.2-ро ЗС е неоснователен, евентуално
решението е постановено при неправилна квалификация на иска.
Не се спори между страните, че ищцата е възпрепятствала достъпа на ответника до
имота, поради което дори да се приеме, че през исковия период са били извършени някакви
подобрения, то ответникът не е могъл да узнае за тях именно поради виновното поведение
на ищцата, съответно - от обективна страна не би могъл да се противопостави.
Обстоятелството, че ответникът НЕ е имал достъп до имота е безспорно установено в
производството по в.гр.д. № 306/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд, служебно
известно на съда.
От обстоятелството, че отношенията между страните са силно влошени, като
ответникът не е имал достъп до имота тъй като ищцата не го е допускала до имота следва,
че ако са извършени през сочения период подобрения, то се твърди, че са били сторени без
съгласието на ответника, доколкото е нямало как да узнае за тях.
III Аргументи за неправилност на решението на ВРС поради нарушения на
материалния закон, неправилно тълкуване на доказателствата по делото и необоснованост.
ВРС не е разгледал и обсъдил всички обстоятелства по делото, не е извършил
всестранна преценка на събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до
неправилни и необосновани фактически и правни изводи.
Като се позовава на множество постановени от ВКС съдебни актове, въззивникът
извежда оплакване, че съдът е длъжен да обсъди в мотивите си всички допустими и
относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните и да обсъди в
мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на
спора по делото.
РС вместо да обсъди данните по делото за това, че претендиралите разходи за СМР
3
не могат да бъдат квалифицирани като необходими разноски, защото техният характер не
предполага същите да са такива за запазване на вещта, а също и поради липсата на каквато и
да е необходимост от извършването им, доколкото процесният имот е бил изцяло
отремонтиран отпреди сочения период, при това - от ответника, е приел, че с оглед
характера и вида на извършените ремонтни дейности, същите са сторени именно за
възстановяване и ползване на вещта, включително по отношение на луксозните подобрения
в мазите.
Въпреки, че от приетата по делото СОЕ не се установява, сочените от ищцата
дейности и твърдяните в ИМ разходи за труд и материали да са били извършени през
посочения период, доколкото за същите липсвали надлежни документи, а събраните гласни
показания били крайно противоречиви относно периодите на извършване на ремонтни
дейности в имота, съдът е направил извод, че описаните СМР били необходими за
поддържане и възстановяване на вещта и затова в направата им следва да участват всички
съсобственици, съобразно дела си в собствеността.
От заключението на вещото лице и от изслушването на вещото лице в с.з. не може да
се установи дали претендиралите СМР са извършени през исковия период 2014-2018г, но
вещото лице е дало заключение за стойността на СМР-та към тази година, защото такава
била претенцията на ищцата.
ВРС напълно е игнорирал обясненията на в.лице, дадени на проведеното на
1.10.2021г о.с.з. че не можело да разграничи дейности от предходен ремонт и последващ и
тяхната стойност.
Освен това в.лице Бончева заявила и че ремонтът не е завършен, тъй като нямало
положена мазилка по фасадата, че „не навсякъде има обърнати ъгли като хората", както и че
„мухъл по-скоро не е забелязала", което изцяло опровергава твърденията на ищцата както за
извършване на дейностите през исковия период, тяхната необходимост - за запазване на
вещата, така и тяхната завършеност, за да се считат те „полезни" или „необходими" разноски
за имота.
Независимо от горното и че СМР не били завършени, съдът е присъдил в пълен
размер претендиралата за тези дейности сума.
ВРС не следвало да кредитира СОЕ в частта, в която в.лице е начислило
допълнителни разходи в Приложение № 2 към експертизата. Освен, че било неясно, какво
точно включвали тези допълнителни разходи, за определяне на техния размер, липсвали и
съответните писмени доказателства. РС неправилно е обсновал решението си на оспорената
част от експертизата, доколкото същата, освен че противоречи на всички доказателства по
делото, представлява предположение за извършени на база твърденията в ИМ и нечетливи
фискални бонове разходи за труд и материали.
Липсата на ясни и непротиворечиви доказателства за разграничаване на СМР,
извършени през исковия период от тези, които са били извършени преди исковия период,
сочи, че искът е категорично недоказан по основание и по размер и следва да бъде
4
отхвърлен.
ВРС изобщо не е коментирал в решението си и не е анализирал в хода на преценката
за основателност на иска изрично посочените в отговора на исковата молба множество на
брой доказателства, в частност констативен протокол съставен по искане на ищцата, във
връзка с една от нотариалните покани, както и предоставените в оригинал собственоръчно
издадени от ищцата разписки за извършени и заплатени от ответника СМР преди исковия
период.
Видно от констативният протокол ищцата е направила извънсъдебно признание за
извършен към 2014г ремонт на обща стойност 8000лв.
С.К. е отдавала еднолично имота под наем през 2008г, както и до лятото на 2012г,
като за периода 01.2008-12.2008г размерът на получените от ищцата наеми по периоди е
удостоверено собственоръчно от ищца с представеното по делото писмено доказателство,
наименовано „Ремонт Аршинков 2008г". От тези писмени доказателства безспорно се
установява, че ответника е плащал чрез престиране на припадащата му се 1/2ид.ч. от
наемите от имота, получена от ищцата, като сумите от неговата половина от наемите
ответницата не му ги е предавала, а е прихващала за покриване на разходите по ремонта за
припадащата се на С.С. част от тези разходи.
Пълният размер на наемите, получавани помесечно през 2008г, С.К. е задържала при
себе си, както тя в отчета си е записала : „остават в мен за покриване на общите разходи по
ремонт на имота“.
Или, 1/2 част от сумите за ремонта отвеникът е покривал, като е оставал у сестра си
полагащата му се половина от наемните приходи, с което и по същество е участвал в
половината от отчетените за тези суми разходи по имота.
Документът „Ремонт Аршинков 2008г" кореспондира напълно с писменото
доказателство - опис на извършени СМР и разходи, изготвен собственоръчно от ищцата,
състоящ се от две страници, започващ с „От 23.08.2008г" и приключващ с общ сбор на суми
за разходи от 4 799,52лв.
Възраженията ни, че през периода 2004г-2008г е бил извършен основен ремонт на
имота, след което и в исковия период ищцата е извършвала само действия по поддръжка се
потвърждават и от водените от страните свидетели.
От свидетелските показания на двете страни се установява, че извършените
еднолично от ищцата разноски били такива за текущо поддържане и използване на имота, с
който за целия исков период и понастоящем единствено ищцата си служи, а ответникът е
бил лишен от правото да ползва съсобствената вещ.
Представените по делото писмени доказателства за извършени преди исковия период
претендираните СМР се подкрепят показанията на водените от ответника свидетели, с
показанията на които се установи, че имотът е ремонтиран през периода 2004-2012г, а не
през исковия период. Свидетелят Р.П. заявява, че през 2004г посетил имота по повод
възложено им /на него и В./ от С.С. свързване на ВиК инсталацията на сутеренния етаж,
5
където ответникът поставял плочи в банята.
Мазите не са за жилищни нужди и ищцата не доказа да е променила
предназначението на тази част от имота, за да претендира подобрения за мазите за целите на
обитаването им за жилищни нужди.
Предвид горното твърди, че промяната на мазите в стаи, които могат да се обитават,
както и направата на баня в мазата съставляват нововъдения, които нямат практически
смисъл и не подлежат на обезщетяване от страна от съсобственика.
IV Решението на ВРС е неправилно и с оглед преценката на съда, че ответникът
дължи 1/2 от заплатените разходи за подобрения в дворното място.
Съдебното решение в тази част е немотивирано, доколкото съдът не е изложил
каквито и да е мотиви защо приема, че е налице необходимост, неотложност от измазване на
стените на дворното място и направа и оформяне на градинки.
ВРС не се е произнесъл по възражението ни, че тези дейности не са неотложни, нито
полезни, и са предприети без съгласието на ответника, като работата /създаване и оформяне
на градинки/ не е предприета нито уместно, нито с оглед запазване или съхраняване на
имота, като в тази връзка моля да имате и предвид възраженията ни по-горе за липсата на
практически смисъл на тези дейности.
Въпреки, че ищцата не доказа плочникът в двора и градинките в него не са били
променяни, нито са били отремонтирани в периода след 2010г, като от разпитаните по
делото свидетели и вещото лице се установи, че плочките в двора са стари и начупени,
съдът е приел, че тези дейности също подлежат на репариране.
Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и полезни
разноски е еднопосочна в смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни
аварийни /ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяване на общи части, или
предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие ( наводнение, пожар и др.), каквато
необходимост нито е била налице, нито се твърди да е била налице в двора. С оглед това
вложените в имота материали и начинът, по който са извършени ремонтните работи са от
такъв характер, че и без тях имотът и прилежащата към него дворна площ би могъл да се
ползва по предназначение.
В тази връзка и вместо да игнорира показанията на свидетеля Пл.Г., самоопределил
се в длъжността „нещо като домоуправител", съдът е мотивирал основателността на
претенцията на база дадените от този свидетел показания. Самият Пл.Г. твърди, чеу макар
да не е бил избран надлежно като управител на ЕС, в това му качество закупил втора
употреба плочки, които били положени в общия двор.
Съдът не обсъдил и възражението за пристрастността на този свидетел, доколкото
показанията му, освен че са противоречиви, не кореспондират на останалия събран по
делото доказателствен материал. Показанията на съседа на ищцата съставляват несполучлив
опит на ищцата да докаже голословните си твърдения, че през исковия период е извършен
6
ремонт на недвижимия имот, подмяна на плочките в двора, поставен е парапет, направени
са градинки и са измазани стените на дворното място.
Свидетелят Пл.Г. не успява да посочи нито кога ищцата е правила шпакловки,
мазилки, подмяна на дограма или външна изолация въпреки, че живее в същата сграда,
титулува се като домоуправител, които при необходимост и помагал да размества мебели в
имота.
Ето счита, че неправилно и необосновано ВРС не е кредитирал събраните по делото
по искане на ответника гласни доказателствени средства, а е дал вяра на показанията,
дадени единствено от водените от ищцата свидетели.
Поради изложеното моли за отмяната решението на ВРС и вместо него да бъде
постановено друго за отхвърляне изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на сторените за двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. №
304218/21.12.2021г. от въззиваемата страна Сн. Кр. ив. със становище за неоснователност
на жалбата и за потвърждаване постановеното от ВРС решение като правилно и
законосъобразно.
В исковата си молба и последващите уточнения Сн. Кр. ив. излага, че страните са
съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ АПАРАТАМЕНТ при равни
квоти, придобит чрез дарствена сделка от Елена Стоянова Рекалийска и по наследяване от
Кр. С. Р..
През периода 2014г-2019г е извършила ремонтни дейности, представляващи
необходими разноски за запазване и възстановяване на общата вещ, които е направила
само тя еднолично и затова претендира ответникът да й възстанови полагащите се според
дяла му разходи. Извършените в имота СМР подробно са описани по вид, количество,
стойност и периода на направата им.
Така в исковата си молба Сн.и. по настоящото дело твръди общата стойност на
направените от нея подобрения и разноски - необходими и полезни, че е в размер на
21 334,80лв, които описва, както следва:
1/ Външна изолация на фасадата-1660лв /труд и материали/- през пролетта на 2016г
Изолацията (стиропор, мрежа и замазка) била поставена през м.май 2016г. По-късно през
м.юли 2018г била довършена технологията по поставяне чрез запечатване с грунд - стоп
мухъл /уточнението е направено с втора уточняваща молба/.
2/ АПАРТАМЕНТ
2.1. първа стая – 4 622,10лв през 2016г, в т.ч.
къртене и извозване на боклук - 300лв,
7
мазилка шпакловка, боя, боядисване – 898,60 лв.,
таван - шпакловка, боя, боядисване – 145,70лв,
ламинат - цена и полагане – 212,80лв,
первази - цена и полагане - 33лв,
подмяна дограма PVC-783лв
вграден гардероб, изработка и монтаж - 950лв.,
климатик - 1299лв.,
2.2. втора стая - 2 529,60лв през 2015г, в т.ч.
къртене и извозване на боклук - 350лв,
42,5кв.м. мазилка шпакловка, боя, боядисване – 898,60лв,
таван - мрежа, шпакловка, боя, боядисване – 256,20лв;
ламинат - цена и полагане – 285,80лв.,
первази - цена и полагане - 39лв,
подмяна дограма PVC - 1700лв
2.3. кухня - 3 466лв през 2015г, в т.ч.
къртене и извозване на боклук - 250лв,
27кв.м. мазилка, шпакловка, боя, боядисване – 572,40лв,
таван-гипсокартон и материали–цена и полагане, боя, боядисване – 354,30лв.,
ламинат-цена и полагане-165,30лв,
первази – цена и полагане 24 кв.м.
затваряне на врата - материали и труд - 100лв,
кухня - 2000лв, като за последната се сочи поради липсата на такава преди това.
2.4. баня - 1 100лв през 2014г, в т.ч. полагане на плочки, таван с гипсокартон, тоалетна
чиния, душ, боя, боядисване с характер
2.5. коридор – 903,80лв през 2014г, в т.ч.
полагане на плочки - цена и труд - 420лв,
боядисване с латекс, боя – 319,40лв,
таван-гипсокартон и материали за тавана над банята, полагане, боя и боядисване - 6кв.м. –
164,40лв
3/ СУТЕРЕН –всичко през 2014г
Маза 1 – 841,20лв, в т.ч.
гипсокартон и материали стени и таван - цена и полагане, боя, боядисване – 666,20лв,
поставяне на плочки - цена и труд - 175 лв
8
Маза 2 – 3 496,30лв, в т.ч.
къртене и извозване боклук - 250лв,
22кв.м.мазилка, шпакловка, боя, боядисване, мрежа на стените - 555лв
таван - мрежа, шпакловка, боя, боядисване - 195,50лв,
обработка тухли, фуги и лакиране - 100лв,
обръщане на прозорци - 90лв,
ламинат - цена и полагане – 212,80лв,
первази - цена и полагане - 32лв,
подмяна врата - цена стъкло и монтаж - 161лв,
дограма PVC - 780лв,
подмяна на ел.инсталация - табло и поставяне - 880лв, поради опасност от пожар;
външни метални решетки на прозорците - 240лв
Баня сутерен - 1 230лв в т.ч.
врата алуминиева - цена и поставяне - 230лв.,
полагане на плочки, таван с гипсокартон, тоалетна чиния, душ, боя, боядисване - 1000лв
Коридор сутерен - 4б5,80лв, в т.ч.
полагане на плочки - цена и труд - 175лв.,
стени-гипсокартон, материали и труд-250лв.,
боя и боядисване-40,80лв
4/ ВиК - 445лв през 2014г, в т.ч.
подмяна водомери - 120лв., подмяна тръби и кранове - цена и труд - 325лв
5/ Ел.инсталация - 150лв през 2014г, в т.ч.
подмяна вътрешно ел.табло и инсталация стаи - 150лв
6/ Двор - 425лв през 2016г , в т.ч. поставяне плочки на двора - цена и труд, измазване
стените на дворното място, поставяне парапет на входното стълбище на кооперацията,
оформяне и създаване на градинки - 425лв - частта за апартамента от общите разходите на
кооперацията, някои с характер на полезни разноски, а други като парапетът с характер на
необходими разноски поради опасност от падане.
Всички гореописани разноски по позиции от 1 до 5 се претендират изцяло като
необходими поради старост, овехтялост, влага, мухъл и саморазрушаване, а по отношение на
ел.инсталацията – поради опасност от пожар; по отношение на ВиК - поради опасност
саморазрушаване и течове.
В уточняващата молба /л.24-I/ ищцата е конкретизирала периодите на извършването
на СМР, отбелязани по-горе. Заявява, че всички описани дейности по предявения от нея
насрещен иск /отделен в настоящото самостоятелно производство/ счита за необходими
9
разноски за имота. Признава, че с извършването им се увеличавала стойността на имота, т.е.
могат да бъдат разглеждани и като подобрения, но ищцата не претендирала увеличената
стойност, а целяла само възстановяване на разходите, съразмерно дела на съсобственост. С
оглед на горното прави уточение на петитума си, а именно:
1/ за осъждането на отв.Ст.Кр.С. да залати на ищцата сумата от 10 667,40лв,
представляваща 1/2 от стойността на действително направените от нея подобрения и
необходими разноски по запазване/възстановяване на процесния самостоятелен обект с
идентиф.№ 10135.2560.22.1.1, на осн.чл.30 ал.3 ЗС; ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на ИМ-11.04.2019г до окончателното им изплащане, на осн.чл.86 ЗЗД.
2/ в условията на евентуалност, в случай че в производството не се докаже съгласие
на ответника за извършените дейности, да бъде осъден да й заплати същата сума 10
667,40лв, представляваща 1/2 от стойността на действително направените от нея със
знанието и противопоставянето на ответника, но в негов интерес, разноски общо в
размер на 21 780лв, за запазването и възстановяването на съсобствения между страните
имот – апартамент с идентиф.№ 10135.2560.22.1.1, на осн.чл.60 и сл ЗЗД, респ.чл.59 ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на ИМ-11.04.2019г върху тази сума от предявяване на
иска до окончателното им изплащане, на осн.чл.86 ЗЗД.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор СТ. КР. СТ. , с който оспорва
предявения иск по основание и размер.
Не се оспорва наличието на съсобственост по отношения на процесния имот.
Оспорва се твърдението, че ищцата е сторила за своя сметка разходите за запазване и
възстановяване на имота в процесния период. Същите не могат да се приемат за необходими
разноски, тъй като техният характер не предполага да са такива, както и че не е имало
необходимост от запазване на имота, доколкото преди процесния период апартаментът бил
ремонтиран от ответника.
Възразява още, че твърдените от ищцата подобрения са извършени с общи средства
на съсобствениците, които са заплатени преди исковия период, а част от сумите за ремонта
били заплатени от дъщерята на ответника К. К., от чиято банкова сметка ищцата била
теглила суми с пълномощно.
Част от сумите били предавани в брой, за което били съставени документи.
Част от сумите били заплатени чрез извършено от ищцата прихващане със сумите от
отдаване под наем на съсобствения имот, за което били съставени отчети.
Възразява, че ремонтите и подобренията в имота са извършвани съвместно от
двамата съсобственици, включително и чрез полагане на личен труд от страна на ответника
в периода 2004-2008г, като тези посочени в ИМ не попадат в исковия период 2014-2019г.
Прави и възражение за погасяване по давност на вземането за необходими разноски,
10
претендирани с исковата молба.
Твърдяното извършване на ремонт на фасадата на стойност 1660лв било сторено още
през 2010г с участието на ответника, който бил вложил личен труд, материали и средства за
направата му.
Движимите вещи – вграден гардероб и климатик нямали характера на подобрения,
нито на полезни разноски или такива за запазване на вещта.
Твърди че дейностите, извършени в първа, втора стая и кухня са сторени преди
2014г, както и част от разходите съставляват луксозни разноски и не подлежат на
репариране. Оспорва част от разходите да са свързани с неотложен ремонт, както и намира
същите за завишени по размер.
Оспорва подробно наведените разходи и в други помещения – коридор, сутерен –
маза 1, маза 2, баня сутерен и коридор-сутерен, като заявява, че са извършени със средства и
труд от ответника преди 2014 г., отделно че не са в интерес на ответника.
Възразява срещу разходите за ВиК дейности с доводи, че същите не са необходими
разноски, а свързани с ползването на вещта, освен това стойността за подмяна на водомера
възлизала на 11лв., а не на 120 лв., в т.ч. оспорва и разходите за подмяна на тръби и
кранове; на вътрешното ел. табло, инсталация на стаи.
Оспорват се и разходите за заплащане на подобрения в дворното място, поради липса
на неотложност, възразява тези дейности да са извършени със съгласието на съсобственика
или уместно в негов интерес.
По тези съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира сторените разноски.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с жалбата,
твърденията на страните, и след преценка относимите за тази част от спора доказателства,
ценени в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, и е прието от съда, че страните са съсобственици на
АПАРТАМЕНТ № 1 с идентиф.№ 10135.2560.22.1.1, със застроена площ от 62,27кв.м. с
адрес гр.Варна ул.„Д-р Аршинков“ № 5, ведно с прилежащата към него ИЗБА № 3 с площ
от 84,200кв.м., ведно с припадащите се 26,3568%ид.ч. от ОЧС, както и съответните
ид.части от ДВОРНОТО МЯСТО, цялото с площ от 203кв.м., съставляващо имот с
идентиф.№ 10135.2560.22.
Настоящото производство се развива по предявения от Сн.и. насрещен иск срещу
Ст.С., по висящото гр.д.№ 1721/2019 на ВОС-IXс-в, обективиран в молба, входирана под №
11399/11.04.2019г по делото, чието разглеждане е било отделено и изпратено за образуване
пред ВРС в гр.д.№ 18111/2019 на ВРС-50с-в, по което постановеното решение е предмет на
въззивното производство
Междувременно, към дата 9.06.2021г /след извършена служебно справка по
11
деловодната система/, е влязло в сила решение на АпС-Варна по в.гр.д.№ 306/2020г на
ВАпС, с което частично е отменено решението на ВОС-IXс-в по гр.д.№ 2811/2018г за
отхвърляне претенцията на настоящия отв.Ст.С. срещу настоящата ищца Сн.и., като
последната е била осъдена да заплати на СТ. КР. СТ., сумата от 12 083лв., представляваща
обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствения между страните недвижим
имот /за 1/2 ид. част от него/, представляващ обект с идентиф.№ 10135.2560.22.1.1-жилище–
АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 62,27кв.м., с адрес гр.Варна ул.„Д-р Аршинков“ № 5,
състоящ се от входно стълбище, входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над
клозета, вътрешно стълбище за избата, ведно с прилежаща изба № 3 с площ от 84,20кв.м.,
ведно с ид.части от целия сутеренен етаж, ведно с припадащите се 26,3568% ид.ч. от ОЧС,
както и съответните ид.части от дворно място, цялото с площ от 203кв.м., съставляващо ПИ
с идентиф.№ 10135.2560.22, идентичен с парцел с планосн.№ I-12, в квартал 13 по РП на 18
подр.на гр.Варна, за периода от 17.04.2014г до 17.12.2018г, на осн.чл.31 ал.2 ЗС, ведно със
законните лихви върху главницата от 28.12.2018г до окончателното й изплащане; сумата от
2404,91лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците на просрочените месечни вноски за периода от 28.01.2016г до 28.12.2018г, на
осн.чл.86 ЗЗД, като и сторените по делото разноски, съразмерно на уважената заст от иска,
на осн.чл.78 ал.1 ГПК /копия от двете решения за сведение са приложени към корицата на
настоящото дело/.
За да приеме за основателна претенцията на ищецът, АС-Варна е приел за
установено, че за процесния период Ст.С. не е бил допускан до имота от Сн.и. – прието е, че
въззивникът обективно не е посещавал имота от 2012г, когато същият е бил заключен от
Сн.К. тя отказала да му предостави достъп.
Няма спор и по факта, че имотът се ползва от настоящата ищца Сн.и., която живее
там.
По делото са представени и приобщени в оригинал множество фискални бонове,
фактури и разписки за закупуване на строителни материали в периода 2014-2018г.
От представения договор за алуминиеви и PVC конструкции и спецификация към
него от 2.10.2017, ведно с гаранционна карта се установява закупуване на дограма за адрес
„Д-р Аршинков“ № 5 на стойност материали и труд в размер на 783лв.
С фактура и касов бон към нея /л.15-I/ е видно, че на 17.10.2015г е заплатена сумата
от 47,52лв. за кран и водомер; с фактура от 10.11.2015г е заплатена сумата от 25лв за
подмяна на водомер с нов закупен от клиента за адрес гр.Варна ул.Д-р“Аршинков“№ 5, а от
фактура от 17.12.2018г е видно заплащането за пломбирането на водомера за сумата от 11лв.
/л.17-I/.
Представените по делото нотариални покани и разписки за връчването им, извадки от
сайтове /които не са приети по делото/, извлечения за консумирана вода, са неотносими към
предмета на спора, тъй като възражението за прихващане от ответника с правно основание
чл.31 ал.2 ЗС не е прието за съвместно разглеждане.
12
По делото е приобщена преписка по адм.д.№ 77/2007г по описа на ВОС, от която е
видно, че се касае за обжалване на заповед на РДНСК–Варна от трето лице, в което
производство като заинтересовани страни са участвали страните в настоящия спор. Същото,
обаче, е неотносимо към предмета на спора, доколкото не се съдържат данни за състоянието
на процесния имот към датата на воденото дело, относими към предмета на настоящото
производство.
По делото е приета СТЕ, което заключение следва да се цени само в частта относно
извършените СМР, доколкото изводът относно средния пазарен наем няма отношение към
предмета на делото поради неприемането на възраженията за прихващане, направени от
ответната страна.
От експертното заключение се установява, че стойността на извършените СМР,
заявени с исковата молба към датата на извършването им възлиза на сумата от 16 388лв без
ДДС или 19 665,60лв с ДДС. Според в.лице твърдените ремонтни дейности и подобрения,
които са установени на място при огледа, като описаните довършителни работи, шпакловки,
гипсокартон, боядисани стени с латексова боя, настилки, дограма, бани и оборудване са
видими и установени на място. За повечето, с изключение на тези, за които има
предоставени договори и фактури, не може да се установи от кога датират, поради липса на
надлежни документи. В.лице заключава, че в първите две стаи е описано къртене на мазилки
по стени и тавани, монтиране на мрежа и измазване, което е възможно поради смесената
конструкция на сградата и периода на нейното строителство. Това се отнася и до двете
избени помещения.
Според СТЕ стойността на извършените дейности без ДДС, е както следва:
за външна изолация на фасадата – 1273,55лв ;
за ремонт първа стая – 3263,11лв,
за ремонт втора стая – 1865,66лв;
за ремонт кухня – 2715,33лв.;
за баня на апартамента-816,33лв.;
за коридор – 674,37лв.;
в сутерен:
Маза 1–630,16лв,
Маза 2-1692,05лв;
баня сутерен-1019,46лв.;
коридор сутерен – 395,42лв.;
за ВиК–310,89лв.;
ел.инсталация-625,68лв. и
двор–326,06лв.
13
В о.с.з. в.лице уточнява, че към стойностите следва да се прибави и 5% неописани
разходи съобразно СЕК, за да се изчисли действителната стойност.
Уточнява, че не може да каже кога са извършвани ремонтите, като описаните
материали не можело да се заяви с категоричност дали са били използвани в този обект, още
повече че повечето били скрити.
В.лице подчертава, че не могат да бъдат разграничени дейности по предходен ремонт
от тези по последващ. Уточнява, че ремонтът по външната фасада не би завършен.
Установени са наковани ел.кабели по стената поради необходимост от смяна на ел. таблото.
Подмяната на ВиК инсталация била констатирана на място. В.лице сочи, че не са
довършени всички дейности по обръщане на прозорци, изолация и шпакловане.
Поставяните плочки в двора са втора употреба и стойността е съобразена с притежаваните
ид.части.
По делото са ангажирани две групи гласни доказателства чрез разпита на шестима
свидетели, по трима за всяка от страните, като първите трима са сочените от ищцата, а
вторите трима – от ответника
Свид.Милко Параскевов знае имота и че в него през 1987-1988г имало пожар и
тогава ходили да помагат. Казва, че близките 10 години също участвал в ремонти /предвид
разпита му на 1.10.2021г, то очевидно впечатленията му обхващат и период отпреди 2014г,
т.е. още от 2011г/. Ремонтът се извършвал поетапно. Първо правили мазата, тъй като имало
голям мухъл по-рано, през 2005г понеже след пожара мазилката се била сринала и се
наложило къртенето й; тогава поставили гипскартон и закърпили да не се виждат тухлите.
След това, 2014г тя /Сн./ решила да прави ремонт отново в мазата понеже имало мухъл.
Къщата била стара, от влагата мазилката се сипела като се пипне с ръка. Свидетелят като
специалист по поставянето на плочки казва, че лепил плочки в банята в сутерена. След това
там вече било прилично боядисано. Знае каква влага е имало, а после станали стаички, които
можело да се обитават дори.
Казва, че през 2014г е участвал в ремонта само една от стаите - “втората стая“ понеже
ищцата живеела в другата стая. Когато правел ремонт, не ходел по другите стаи и не може
да знае дали там бил правен ремонт. Заявява, че не бил правил ремонт на първата стая. За
втората стая, за която има впечатления, казва, че там мазилката също била зле и затова се
налагало къртене до тухла, замрежване, след което се полага лепило върху мазилката и
накрая се шпаклова с гипс, а накрая се боядисва. Свидетелят правил баня и тоалетна
/очевидно поставянето на плочки се има предвид/ на етажа. В поставянето на ламинат и
окачените тавани не е участвал, но бил видял след това работата на колегите му. Казва, че
освен това, което той правил, не знае какво друго е било правено след това. Ремонтът бил
започнал 2014г
Свид.Т.Т.в излага, че бил участвал в ремонта на процесната къща от 2014г до 2018г,
като се занимава със шпакловка и гипскартон и боядисване във всички помещения на
апартамента; поставял външна изолация на фасадата, която шпакловал и грундирал през
14
2018г, без боядисване. В банята правел тавана, но влизал след поставяне на плочките и не
знаел как е изглеждало преди това. Виждал, че се поставя фаянс в банята. За кухнята на
етажа казва, че се намирала в третата стая и я преместили в дъното на коридора. През 2014г,
когато влязъл да шпаклова, не може да си спомни дали е имало кухненско обзавеждане. В
сутерена поставял и ламинат, боядисвал и обръщал прозорци, като междувременно се
извършвал ремонт от други майстори по електричеството и ВиК, фаянсаджии, дърводелци.
Дърводелците работили в сутерена, където сменили вратата. Заявява, че не ходи в имота
след като свърши неговата част по обекта. Преди ремонта имотът бил стар, имало мухъл и
се ронела мазилката, дограмата била стара. Сн. давала парите за закупуването на материали..
В друг имот на Сн. не е правил ремонт.
Свид.Пл.Г. излага, че като съсед, живеещ на 3-я етаж, и домоуправител на
жилищната сграда знае, че Сн. правила значителни ремонти в различните периоди през
годините - 2014, 2016, 2016-2020г. Стаите преди 2014г били със стара дограма. През периода
от 2005-2015г също е виждал майстори, без да може да уточни периода, но бил сигурен, че
основният ремонт бил правен след 2014г понеже жилището било доста старо; направила
външна изолация /2014-2016/, подменила ел.инсталацията; мазилки, шпакловане. Виждал
майсторите в имота. Преустройството на кухнята в коридора се извършило 2014-2016г. При
предявяване на снимковия материал свидетелят казва, че бялата баня не била направена по
този начин, а в зелената не бил влизал. Към 2014г нямало баня и тоалетна в мазите, а се
ползвали банята и тоалетната на горния етаж.
През 2016г по решение на ОС на ЕС направили ремонт на двора с плочки втора
употреба, оформил се градинки; дете оградни дворни стени били измазани, входната врата
била боядисана и сложили ключ, парапет на външното стълбище, като за всичко това
заплатили около 450-500лв на собственик.
Правили ремонт на вътрешното ел.табло, поради възникнали проблеми през 2016г, за
което заплатили около 50лв. В апартамента на Сн. се наложило поставяне на външни
кабелни линии и за допълнителните работи доплатила около 150лв.
Свид.Р.П. не се познава със Сн.; бил я виждал веднъж. Разказва, че е извършвал
ремонтни дейности в мазите през 2004г понеже имало наводнение; тогава прекарали нови
тръби. В мазата работел по ВиК и изкъртили всичко; плочките си ги слагал Ст. и още един
човек на име В. /В./, а свидетелят само помагал. През 2008г ходил отново да носи плочки и
тогава по в коридора по стените се поставял гипсокартон; поставили арматура и излели
бетон за плоча там, тъй като било изгнило. Пак по това време /2008г/ слагали шкафчета в
баните. В стаята, където поставяли бойлер, всичко било ново.На представените на свидетеля
снимки същият сочи, че към 2010г зелената баня се намирала в апартамента и я били
правили през 2004г; пак тогава била правена и банята на първия етаж. Кухнята, показана на
снимките от СТЕ, също била направена към 2010г. Ст. правил шкафчета, а свидетелят му
помагал, и присъствал при леенето на бетона. Помагал на Ст. за мебелите, които взели от
гаража им, който се намирал в двора. Помещенията в сутерена били направени за живеене
към 2010г. Към 2010г фасадата на сградата била розова. През 2005-2008г не бил виждал да
15
се подменя дограма в имота. Нямало и дървена кухня; кухнята била на първия етаж,
плочата изливали на първия етаж в коридора.В апартамента е влизал през 2010г, а през
2014г и по-късно не бил ходил.
Свид.Х.К. установява, че когато ходил в апартамента през 2012г, за да вземат врати и
да носят гардероб, изхвърляли боклуци от ламинат и монтирали легла. Първият път, когато
ходил през 2012г, същият нямал вид на ремонтирано жилище, а по-късно вече изглеждал
след ремонт, тъй като миришело на боя, стените били гладко боядисани. В коридора имало
плочки, а в стаите-ламинат. Имало баня и на двата етажа. Поставяли вътрешни врати на
първия етаж. Не си спомнял цветът на плочките на банята в мазите. Не си спомня стаите в
сутерена дали били ремонтирани. В средната стая на етажа била сменена дограмата. Имало
ВиК инсталация в апартамента; баните били нови.При представяне на снимковия материал
свидетелят уточнява, че на тях са заснети баните, каквито са били към 2012г. Не бил виждал
през 2012г стените в стаите да са мухлясали и да е имало паднала мазилка. В двора имало
тротоарни плочи, които били в добро състояние, като откъм входната врата били напукани.
Фасадата била розова. Не си спомня дали е имало парапет на стълбището. Не бил виждал да
има гараж в двора; вратите ги носили на неговия адрес между „Ген.Столетов“ и
„Ген.Скобелев“. В мазата не си спомня да е имало към 2012г нещо дървено по стените.
Свид.К. С.а излага, че след 2012г не била посещавала имота, тъй като леля й не
осигурявала достъп до него. През периода 2005-2012г била виждала да се извършват
ремонтни работи в него, които започнали още през 2003г–2005г, като първо била направена
банята в сутеренния етаж, която била зелена с бели плочки и в ремонта участвал баща й Ст..
До банята имало друга малка стая, на която също направили ремонт и сложили подово
отопление и направили ремонт на коридора, като баща й заедно с двама майстори излели
бетон и сложили плочки.
През 2008г сложили кухнята, която изработил баща й. Леля й водела отчети за
ремонтите в тетрадка.
Описва, че банята на първия етаж била бяла с кант, завършена през 2010г. Във всички
стаи бил поставен гипсокартон, а в тези на първия етаж и сутерена - ламинат. След било
правено пребоядисване, но нямало мухъл. Вграденият гардероб бил поставен през 1997г и
бил пребоядисван от леля й. През 2010г била поставена PVC-дограма във втората стая, а
през 2012г слагали каси, сменяли вратите и пребоядисвали. Плочките на двора били същите,
които помнела от детството си, при посещението си в имота през м.август 2021г. В коридора
на сутеренния етаж не бил изливан бетон, а само били подменени плочките през 2004г. През
2008г била направена външната изолация, а картонът бил сложен през 2010г. Електр.табло
било сменено през 2004г.
След 2012г не знае да са били извършвани ремонти в апартамента. Тя /лелята/ никога
не се обаждала, за да споделя, че имала проблеми в имота и не допускала баща й в имота; не
била канила брат си Ст. да плаща разходи за имота или да търси съгласие от него, не се била
обаждала да уведоми, че нещо е развалено или да иска да се правят ремонти.
16
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Точното прилагане на процесуалния закон изисква въззивната инстанция да разгледа
спора по същество, без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за
порочност на обжалваното решение. Въззивният съд като втора първа инстанция следва да
извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да
направи свои правни изводи по същество на спора, които са резултат от решаваща, а не
контролна дейност.
Не е спорно между страните, че са в родствена връзка – брат и сестра и са
съсобственици на процесния апартамент, придобит по наследство, като същите имат в него
равни дялове и затова в отношенията между тях са приложими нормите на чл.30 - 32 ЗС.
Както се посочи по-горе, с влязло в сила от м.06.2021г Сн.и. е осъдена да заплати на
брат си сумата от 12 083лв за периода от 17.04.2014г до 17.12.2018г, на осн.чл.31 ал.2 ЗС,
за който период е установено, че последният не е бил допуснат от сестра си в имота.
За същия период Сн.и. твърди да е извършила самостоятелно ремонт за запазването
на имота.
Съобразно разпределяне на доказателствената тежест, главното и пълно доказване е
за ищцовата страна да установи твърдените от нея факти, от които черпи права.
В Решение на ВКС-I ГО № 242/21.12.2015г по гр.д.№ 3664/2015, постановено по реда
на чл.290 ГПК е прието, че задължение на съда, а не на ищеца, е да определи характера на
претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях представляват необходими
разноски за вещта и кои-подобрения/, да определи в качеството на владелец или на
държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание,
или въпреки противопоставянето им.
Така общата идея на Законодателя е да не бъде допускано неоснователно обогатяване
чрез отхвърлянето на иска на посоченото от ищеца основание, щом като по делото са налице
доказателства, че неоснователно обогатяване е налице, макар и на друга сходна разпоредба
на закона.
Затова в правомощията на съда е да определи качеството на лицето, наличието на
противопоставяне и характера на извършените подобрения и едва тогава да присъди
дължимото обезщетение на база правното основание, приложимо към конкретния случай.
По този начин се преодолявала практиката ищците да предявяват множество евентуални
искове със сходни фактически състави за едни и същи суми /напр. чл.72 ЗС, чл.74 ЗС, чл.30
ал.3 ЗС, чл.61 ЗЗД, чл. 62 ЗЗД, чл.59 ЗЗД/, под страх от неуважаване на претенцията на
соченото от тях за правилно правно основание.
Ето защо съдът, а не ищецът, е длъжен да даде правилната правна квалификация на
предявения/те иск/ове /по чл.72 ЗС, по чл.74 ЗС, по чл.30 ал.3 ЗС, по чл.61 ЗЗД или чл.59
17
ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.
В подобен смисъл е и разрешението, дадено и в решение № 86/15.07.2014 по гр.д.№
1515/2014 на ВКС - ако по делото се установи, че ищецът е извършил претендираните
подобрения на чуждия имот в качеството му не като добросъвестен, а като обикновен
/недобросъвестен/ владелец, то предявеният иск за заплащане на тези подобрения, не може
да се отхвърля само за това, че посоченото основание е чл.72 ал.1 ЗС./.
В решението на ВКС-III ГО № 193/30.11.2016г по гр.д.№ 842/2016г, е направено ясно
разграничение между необходимите и полезните разноски, възприето както в доктрината,
така и в практиката:
Необходимите разноски са свързани с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено,
неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи
или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез
тях се цели привеждане на общите части в състояние, годно за тяхното предназначение.
Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат
характера на подобрения. За извършването на последните е необходимо вземането на
решение от общото събрание на съсобствениците. Отговорът дали извършени от единия от
собствениците ремонтни дейности съставляват необходими или полезни разходи, свързани с
общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на
подменените инсталации и/или елементи на общите части преди подмяната им, както и от
причината, наложила тази подмяна.
По въпроса за противопоставянето на ответника за извършване на ремонта.
В задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 6/1974г и ТР № 85/1968г,
предмет на обсъждане са разноските, сторени за подобрения в имота. Така в ППВС №
6/27.12.1974г по гр.д.№ 9/1974г. на Пленума на ВС и ТР № 85/2.12.1968г по гр.д.149/1968г
на ОСГК на ВКС в актуалните им и понастоящем части, са разгледани отношенията между
съсобственици, когато съсобственик /или част от съсобствениците/ е извършил подобрения
в съсобствен имот. В тези случаи е проведено разграничението между различните хипотези,
когато съсобственикът, извършил подобренията, е действал като съсобственик, без да е
изменил намерението си да владее частите на останалите съсобственици /т.е. бива техен
държател. Тогава отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят по
сл.начин:
-ако са били извършени със съгласието на останалите съсобственици по правилата на чл.30
ал.3 ЗС ;
-ако са били извършени без съгласието им, но и без противопоставяне от тяхна страна - по
правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-63 ЗЗД,
-ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилата на чл. 59 ЗЗД.
В решение № 1/24.07.2019г по гр.д.№ 1131/2018г на ВКС-II ГО отново са разгледани
18
трите хипотези, касаещи подобренията. Увеличението се заплаща, доколкото съществува
към деня на постановяване на решението за заплащането му.
В обобщение, следва да се посочи, че въведеното разграничение според наличието
или липсата на съгласие от останалите съсобственици се отнася само за подобренията. Това
произтича от нормата на чл.32 ал.1 ЗС, съгласно която общата вещ се използва и управлява
съобразно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общите
части.
За необходимите разноски, сторени за поддържането на общата вещ, не се изисква
съгласието на останалите съсобственици. За тях е приложима само нормата на чл.30 ал.3 ЗС,
но не и тези на чл.61 ал.2 или чл.61 ал.3 вр.чл.59 от ЗЗД. Действията по поддържане
състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици дължат
възстановяване направените за това необходими разноски. На доказване подлежи само
фактът, че тези разноски са били направени за предпазване вещта от развала, а не дали с тях
се е увеличила стойността на вещта.
С оглед всичко изложено по-горе, в настоящия случай следва да се прецени дали
всички твърдени от ищцата СМР по апартамента са имали характера на неотложни, което да
прави сторените от нея разноски необходими или част от тях представляват подобрения.
Това, че ищцата претендира само стойността на сторените от нея разноски, не променя
характера на самите дейности – дали същите са били необходими за запазването на вещта
или са полезни, довели до увеличаване на нейната стойност и не освобождава съда от
задължеинето да определи същите по вид.
В тази връзка следва да се посочи, че поради обобщаването на всички претенции от
ВРС с присъждането на една обща сума от 10 890лв, представляваща половината от
сторените от ищцата необходими разноски за неотложен ремонт на съсобствения на
страните имот, обща за периода 2014-2019г, като в действителност съдът е сезиран с
множество кумулативно обективно съединени облигационни претенции, по всяка от които
може да бъде постановен различен резултат, и такава конкретизация на СМР по пера, време
на извършване и стойност липсва, както в диспозитива, така и в мотивите на решението на
ВРС, затова и не биха могли да бъдат определени ясно обективните предели на СПН на
решението, което налага въззивният съд изрично да се произнесе по тези въпроси, като
следва поредността на претенциите, описани по исковата молба.
По отношение времето на извършване на претендираните СМР. Съобразно
твръдяното от ищца, че са били осъществени през 2014, 2015, 2016, следва, че присъждането
им за периода за 2017г, 2018г, 2019г, както е посочено от РС, няма основание и затова не се
и налага да се обсъжда дали такива са били извършени. При това положение представените
от ищцата касови бонове, фактури за материали и стоки, закупени след 2016г като
неотносими към предмета на спора не следва да бъдат ценени. Към тях следва да бъдат
отнесени представените договор за изработка на PVC дограма /л.7-10 от приложеното дело
1721/2019/, както и тези на л.19-21, 24, 25 пак там;
19
От касови бонове, макар издадени за процесния период, които не сочат кое лице е
закупило посочените стоки, не може да се направи категоричен извод, че са били закупени
именно от Сн.и. и че същите са били вложени в процесните ремонтни дейности. Затова не
следва да бъдат ценени, като тези на л.21-23, 25, 27 от приложеното дело 1721/2019, като
някои от тях са и нечетливи.
Следва да се посочи и това, че съдът съобразява посочените от ищцата с
уточняващата молба на л.24-I периоди , която е била подадена преди постъпването на ПО от
ответника. Всички последващи уточнения не могат да бъдат възприемани като изменение на
първоначалните претенции, а като предявени нови искове за периоди и суми, което е
недопустимо.
Ето защо съдът намира за необходимо да се анализират събраните по делото
доказателства, касаещи периода 2014-2016г. За времето 2017-2019 искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
По доказаността на всяка една от претенциите.
Според заключението на вещото лице описаните от ищцата ремонтни дейности са
съществуващи на място и затова е остойностило същите по отделни пера - в отделните
помещения и общите части в сградата.
Според в.лице при огледа установените дейности били видими и констатирани на
място. За повечето, с изключение на тези, за които имало предоставени договори и фактури,
не можело да се установи от кога датират поради липса на надлежни документи. По повод
на представените по делото писмени документи съдът е направил коментар, изложен по-
горе. В о.с.з. е казало, че описаните материали не можело да се заяви с категоричност дали
били използвани в този обект, още повече, че повечето били скрити. Освен това, не можело
да се разграничат дейностите по предходен ремонт от тези по последващ. Във връзка с
последното по делото са събрани гласни доказателства.
От факта, че ищцата живее в апартамента и не допускала брат си от 2012г
/установено с решението на АпС-Варна/, се поставя под съмнение твърдяното от нея, че
ремонтът бил наложителен поради старост, овехтялост, влага, мухъл и саморазрушаване, т.е.
така описано състоянието на имота като изключително занемарено, може да се мисли, че
санитарно-хигиенните условия в него биха били дори вредни за нейното здрава е съответно
за живеене там.
При това положение може да се мисли и с оглед данните по делото, че единствено
подмяната на ел.инсталацията и водопроводната система могат да бъдат отнесени към
необходимите разноски. Действително, дори да се приеме, че през 2005г, се е наложила
подмяната на ВиК инсталацията, това не изключва последващото й ремонтиране като се
има предвид предвид стареенето на материалите и срока на метрологична годност на
водомерите. Аналогични са съображенията и по отношение на ел.инсталацията.Ето защо
ремонтът на същите следва да се отнесе към необходимите разноски.Затова следва да бъдат
присъдени на осн.чл.30 ал.3 ЗС.
20
Всички останали като полезни, извършени без знанието и съгласието на ответника,
предвид посоченото по-горе, че през процесния период той не е бил допускан до имота и,
очевидно, не е бил поставен в известност от ищцата за предприетите от нея действия,
поради което не би могъл да заяви съгласие или несъгласие за извършването им. Прието е в
правото, че мълчанието не е израз на съгласие и затова следва да се направи извода, че
същият не е давал съгласието си. Ето защо отговорността му може да бъде ангажирана в
хипотезата на чл.59 ЗЗД, като отговоря до размера на обогатяването му.
По установяване размера на претенциите по отделните пера съдът ще изложи
съображенията си по съответните групи, както следва:
1/ външна изолация на фасадата – претендира се вложен труд и материали
/стиропор, мрежа и замазка/ в размер на 1660лв през 2016г, когато е била поставена
изолацията.
С втора уточняваща молба е твърдяно, че по-късно през м.юли 2018г била довършена
технологията по поставяне чрез запечатване с грунд - стоп мухъл. За същата, освен че
липсват твърдения за стойността на вложения труд и материали, както се изложи по-горе
попада в период извън процесния.
Доколкото единствено свид.Пл.Г., говори за това, че Сн. била правила изолацията на
външната фасада през 2014-2016, когато ищцата твърди да е била направена едната част от
нея–поставяне на стиропор, мрежа и замазка, то заключението на в.лице следва да се
възприеме само в тази част, с която дава остойностяване на труда и материалите в размер на
370,20лв+466лв = 836,20лв /вж Приложение № 2 към СТЕ-л.146-I/, без да се включва сумата
от 318,50лв, посочена като доп.разходи, тъй като не става ясно какъв е техният произход, а
липсват и твърдения за такива. При това, в о.с.з. в.лице е уточнило, че ремонтът по
външната фасада не бил завършен.
Ето защо претенцията е основателна за посочената сума от 836,20лв, а за разликата
до претендираната сума от 1660лв подлежи на отхвърляне като недоказана по размер.
2/ АПАРТАМЕНТ
2.1. първа стая претенцията е за 4 622,10лв през 2016г, която включва:
къртене и извозване на боклук - 300лв,
мазилка шпакловка, боя, боядисване – 898,60 лв.,
таван - шпакловка, боя, боядисване – 145,70лв,
ламинат - цена и полагане – 212,80лв,
первази - цена и полагане - 33лв,
подмяна дограма PVC-783лв
По това перо са претендирани от ищцата стойностите на климатик и гардероб, чиято
стойност следва да се приспадне от общо заявената сума, тъй като по отношение на тях
претенциите са отхвърлени и решението в тази част като необжалвано е влязло в законна
21
сила. Или, 4622,10лв–/950лв+1299лв/ = 2373,10лв.
Предвид, че в заключението на в.лице, дадено в табличен вид /Прил.№ 2/ е посочено,
че ремонтът е бил през 2017г, с което се разминава с твърдяното от ищцата, следва, че
претенцията в размера от 2373,10лв.е изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложението може да се посочи и това, че Според дадената от в.лице
обща стойност на ремонта за тази стая в размер на 3263,11лв следва да бъдат изключени
горепосочените движими вещи, като и сумата за PVC дограма доколкото твърдяното по ИМ
се разминава с представените доказателства по време. При това, от представения договор не
може да се прецени за кой от трите обекта в къщата се отнася, след като се претендира
подмяна на дограмата и във втората стая, и в сутеренния етаж. В резултат на това сумата,
определена от в.лице би следвало да бъде редуцирана на 1133,73лв.
2.2. втора стая – 2 529,60лв през 2015г, включваща :
къртене и извозване на боклук - 350лв,
42,5кв.м. мазилка шпакловка, боя, боядисване – 898,60лв,
таван - мрежа, шпакловка, боя, боядисване – 256,20лв;
ламинат - цена и полагане – 285,80лв.,
первази - цена и полагане - 39лв,
подмяна дограма PVC - 1700лв
По тази позиция първите двама свидетели на ищцата сочат да са участвали в
ремонтните работи, очевидно нямат лични впечатления и не познават историята на имота за
времето отпреди това.Същите говорят доста общо и без конкретика. А свид.Пл.Г., който
живее в същата сграда на 3-я етаж, говори за това, че през 2005-2015г също бил виждал
майстори, на което кореспондира казаното от свид.Пенчев, че през 2005г имало наводнение
в имота и това, очевидно, е наложило подмяната на ВиК инсталацията и изкъртването на
всичко, а след това плочките си ги поставял сам Ст. с помощта на негов познат.
Същевременно ищцовият свид.Пл.Г. е категоричен, че основният ремонт бил през 2014-
2020г, без да влага някаква конкретика в това като вид дейности и време.
Предвид, че гореизложеното по време съответства на твръдяното в ИМ, то следва да
се приеме, че искането е доказано по основание с изключение на претенцията за PVC
дограма в размер от 1700лв по изложените по-горе съображения за недоказаност времето на
закупуване и монтаж. Наличните данни, доколкото има такива, сочат на 2017г налични
данни за друг период.
Така по отношение размера на претенцията според даденото от в.лице
остойностяване общо за тази стая, от което следва да се приспадне стойността, определена
за закупуване и поставяне на дограма, или 1865,66лв -329,6лв = 1536,06лв, до който размер
претенцията е доказана по размер, а за разликата над тази сума до претендираната сума 2
529,60лв подлежи на отхвърляне.
2.3. кухня - 3 466лв през 2015г, в т.ч.
22
къртене и извозване на боклук - 250лв,
27кв.м. мазилка, шпакловка, боя, боядисване – 572,40лв,
таван-гипсокартон и материали–цена и полагане, боя, боядисване – 354,30лв.,
ламинат-цена и полагане-165,30лв,
первази – цена и полагане 24 кв.м.
затваряне на врата - материали и труд - 100лв,
кухня - 2000лв, за която се сочи „поради липсата на такава преди това“.
От общата стойност на СМР, дадена от в.лице в размер на 2715,33лв /в което за
кухненското обзавеждане са посочени 1684,75лв/ следва да се приспадне сумата от 69,16лв
за монтаж на преградна стена, за каквато липсва заявена претенция, или 2715,33лв – 69,16лв
= 2646,17лв.
По отношение на кухненското обзавеждане не се установява същото кога е било
монтирано в апартамента. Ищцата не представя документи за това, а свид.С.а излага, че това
е станало още през 2008г, в която насока са и показанията на свид.Пенчев - монтирана била
през 2010г. Ето защо следва да се приеме, че това е станало преди 2014г. Поради
изложеното искането по това перо подлежи на отхвърляно като недоказано.
Така определената от в.лице стойност по тази позиция следва да се намали и със
сумата от 1684,75лв и като краен резултат се получава 961,42лв, до който размер сторените
разноски са доказани по размер, а за разликата над тази сума до претендираните 3466лв
остават недоказани
2.4. баня - 1100лв през 2014г, в т.ч. полагане на плочки, таван с гипсокартон,
тоалетна чиния, душ, боя, боядисване с характер
Според оценката на в.лице стойността на СМР възлиза общо на 816,33лв, от която
следва да се приспадне стойността на бойлер /224,75лв/, по отношение на който има
постановено отхвърлително решение, влязло в сила или 816,33лв – 224,75лв = 591,58лв. До
този размер разноските са доказани по размер, а за разликата до 1100лв не са.
2.5. коридор – 903,80лв през 2014г, в т.ч.
полагане на плочки - цена и труд - 420лв,
боядисване с латекс, боя – 319,40лв,
таван-гипсокартон и материали за тавана над банята, полагане, боя и боядисване - 6кв.м. –
164,40лв
Остойностяването от вещото лице до този размер на 674,37лв, което следва да бъде
зачетено изцяло доколкото по делото не се събраха доказателства за опровергаването им.
3/ СУТЕРЕН –всичко през 2014г
Маза 1 – 841,20лв, в т.ч.
гипсокартон и материали стени и таван - цена и полагане, боя, боядисване – 666,20лв,
23
поставяне на плочки - цена и труд - 175 лв
Общо оценката на в.лице възлиза на 630,16лв
Маза 2 – 3 496,30лв, в т.ч.
къртене и извозване боклук - 250лв,
22кв.м.мазилка, шпакловка, боя, боядисване, мрежа на стените - 555лв
таван - мрежа, шпакловка, боя, боядисване - 195,50лв,
обработка тухли, фуги и лакиране - 100лв,
обръщане на прозорци - 90лв,
ламинат - цена и полагане – 212,80лв,
первази - цена и полагане - 32лв,
подмяна врата - цена стъкло и монтаж - 161лв,
дограма PVC - 780лв,
подмяна на ел.инсталация - табло и поставяне - 880лв, поради опасност от пожар;
външни метални решетки на прозорците - 240лв
В.лице е определило стойност в размер на 1692,,05лв, в която не е включило
ел.инсталация, като е посочило, че същата е отнесена към отделното перо, посочено по-долу.
От посочената сума следва да се приспаднат доставка и монтаж на прозорци, както и
„обръщането“ на прозорци по изложените по-горе съображения, или 1692,05лв – 293,58лв
=1398,47лв. При това, в устните си обяснения в.лице е посочило, че не били довършени
всички дейности по обръщането на прозорци, изолация и шпакловане.
Баня сутерен - 1 230лв в т.ч.
врата алуминиева - цена и поставяне - 230лв.,
полагане на плочки, таван с гипсокартон, тоалетна чиния, душ, боя, боядисване - 1000лв
Оценката на посочените дейности от в.лице е в размер на 1019,46лв
Коридор сутерен - 4б5,80лв, в т.ч.
полагане на плочки - цена и труд - 175лв.,
стени-гипсокартон, материали и труд-250лв.,
боя и боядисване-40,80лв
Според в.лице стойността на СМР възлиза на 395,42лв
По отношение на цялостната ремонтна дейност, извършена в сутерена съдът приема
следното: свид.Р.Пенчев казва, че помещенията в сутерена били направени още през 2010г, а
по думите на свид.С.а първо била направена банята в сутеренния етаж още към 2005г , като
дори посочва цвета на плочките, които били поставени /зелено и бяло/ и че в ремонта
участвал баща й. Съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка, независимо, че е в
родствена връзка с двете страни по делото /племенница е на ищцата и дъщеря на ответника/,
24
която излага подробно и обективно фактите, като говори с детайли. Макар от 2012г леля й
да не я е допускала в имота, не отрича участието й в предходния ремонт, като казва, че тя
водела отчетите за ремонтите. И макар ищцовият свидетел Пл.Г. да споменава, че към 2014г
нямало баня и тоалетна в мазите и затова се ползвали банята и тоалетната на горния етаж,
може да се мисли, че предприетите ремонти работи в сутеренния етаж не са били с цел
запазването на вещта, а са били извършени подобрения с цел превръщането им в такива за
живеене, както се възразява от ответника. На такива изводи навежда дори самото описание
на описаните СМР - обособяване на баня с алуминиева врата, решетки на прозорците,
поставяне на ламинат и первази и пр, което говори за превръщането им в жилищни
помещения с вероятната цел за отдаване под наем, без да е налице документална промяна в
предназначението им.
Ето защо сторените разноски не могат да се считат за необходими, а следва да бъдат
отнесени към луксозните, направени в интерес само на ищцата и затова ответникът не
следва да бъде натоварван с тях.
4/ ВиК - 445лв през 2014г, в т.ч.
подмяна водомери - 120лв., подмяна тръби и кранове - цена и труд - 325лв
В заключението си в.лице е посочило като позиция „неописани-30%“ на стойност
40,94лв, които не следва да бъдат включвани, след като не става ясно какво се има предвид,
а и такива не са заявявани като претенция, т.е 310,89лв -40,94лв = 269,95лв, до който размер
претендираните разноски са доказани по размер, а в останалата част –за разликата до 445лв
–остават недоказани.
5/ Ел.инсталация - 150лв през 2014г, в т.ч. подмяна вътрешно ел.табло и инсталация
стаи - 150лв
Общата стойност на дейностите по подмяна на ел.инсталацията, както по тази позиция,
така и по посочената към Маза 2 сума за 880лв, според вещото лице възлиза на 625,68лв.
Тъй като в нея са включени позиции, като монтаж на осветит.тела, ключове, контакти, както
и на 30% неописани разходи, които не са заявени като претенции, същите следва да бъдат
изключени, съответно да бъде намален общият размер, т.е. 625,68лв – 232,81лв = 392,87лв
При това положение общо установеният размер на сторените разноски от ищцата
възлиза на 392,87лв, и за разликата до претендираните общо 1030лв остават недоказани
6/ Двор - 425лв през 2016г , в т.ч. поставяне плочки на двора-цена и труд, измазване
стените на дворното място, поставяне парапет на входното стълбище на кооперацията,
оформяне и създаване на градинки - общо 425лв, съответна на частта за апартамента от
общите разходите на кооперацията.
Посочено е от вещото лице, че поставените плочки в двора били втора употреба и че
стойността е съобразена с притежаваните ид.части. на собствениците. Остойностени от
вещото лице възлизат общо на 326,06лв.
Нито една от сочените дейности не може да бъде отнесена към необходимите
25
разноски. По думите на свид.Г., в протокол от ОС на ЕС, неприет по делото като
доказателство, е било взето решение през 2016г за направа ремонт на плочките в двора с
чрез подмяната им с такива втора употреба и ремонт на стълбището. За такива говори и
свид.Кеворкян, който си спомня, че при посещението му през 2012г плочките откъм
входната врата на двора били напукани.По отношение парапета не става ясно кога е бил
монтиран, тъй като не са събрани доказателства за това. Фактът на неговата наличност,
констатирана от в.лице към настоящия момент, не може да обоснове извода, че е бил
поставен там след 2014г. като цяло, дори да се установява тяхната наличност, то същите
могат да бъдат отнесени към луксозните подобрения и затова ответникът не следва да бъде
натоварван
Ето защо претендираните разноски по тази позиция са установени до размера от
425лв.
В обобщение на гореизложеното следва да се приемат за доказани по основание и
частично по размер претенциите по следните позиции :
I Като необходими разноски, на осн.чл.30 ал.3 ЗС, са тези по позициите:
4/ ВиК /445лв през 2014г/ като по размер са доказани тези до 269,95лв, а за разликата
до 445лв не са дoказани.
5/ Ел.инсталация /150лв през 2014г/, заедно с посочената в позиция 3/ за Маза 2 -
подмяна на ел.инсталация - табло и поставяне - /880лв през 2014г/ или общо 1030лв, от
които са доказани тези до 392,87лв и не са доказани до 1030лв
От горепосочените суми върху ответника следва да бъде възложена половината от
тях съразмерно на квотата му в съсобствеността – 1/2, което обобщено придобива следния
числов израз: 269,95лв +392,87лв = 662,82лв, от които Ст.С. следва да заплати половината,
равна на 331,41лв.
За разликата над посочената сума до общо присъдената от ВРС сума в размер
8440,15лв като необходими разноски, претенцията на това основание като недоказана
подлежи на отхвърляне.
При положение, че само по двете посочени позиции претенциите се приемат за
необходими разноски, е налице сбъдване на вътрешното процесуално условие и затова
съдът дължи произнасяне по предявения в евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД
II Като полезни разноски, дължими на осн.чл.59 ЗЗД, са тези по позициите:
1/ външна изолация на фасадата /1660лв през 2016г/, са доказани до размера от
836,20лв и недоказани за разликата до 1660лв .
2/ АПАРТАМЕНТ
2.2. втора стая /2 529,60лв през 2015г/–са доказани до размера от 1536,06лв и
недоказани за разликата до 2529,60лв
26
2.3. кухня /3 466лв през 2015г/-са доказани до размера от 961,42лв и недоказани за
разликата до 3466лв
2.4. баня /1 100лв през 2014г/–са доказани до размера от 591,58лв и недоказани за
разликата до 1100лв
2.5. коридор /903,80лв през 2014г/ – са доказани до размера от 674,37лв и
недоказани за разликата до 903,80лв
Няма основание върху горепосочените суми да бъдат начислявани ДДС поради
липсата на представени надлежни доказателства, установяващи, че реалното им заплащане
от ищцата е станало при фактуриране на закупувани от нея стоки и материали, при което е
било начислено ДДС.
От всички горепосочени суми върху ответника следва да бъде възложена половината
от тях съразмерно на квотата му в съсобствеността – 1/2, което обобщено придобива
следния числов израз: 836,20лв + 1536,06лв + 961,42лв + 591,58лв + 674,37лв = 4599,63лв : 2
= 2299,82лв
III На отхвърляне изцяло подлежат претенциите, заявени като необходими
разноски, както следва:
2/ АПАРТАМЕНТ
2.1. първа стая–4 622,10лв-2016г
3/ СУТЕРЕН –всичко през 2014г
Маза 1 – 841,20лв, в т.ч.
Маза 2 – 3 496,30лв,
Баня сутерен - 1 230лв .
Коридор сутерен - 4б5,80лв, или общо 6033,30лв
6/ ДВОР - 425лв през 2016г, или общият им сбор е равен на 11105,40лв, от които
половината е равна на 5552,70лв.
Що се отнася до възражението на ответника за погасяване по давност на
претендираните срещу него суми, то предвид ,че началният момент на твърдените ремонтни
дейности е м.юни 2014, исковата молба е предявена на 11.04.2019г, се налага извод, че
същите не са погасени по давност и затова правопогасяващото възражение е неоснователно.
Така дължима сума на горепосочените две основания възлиза общо на 331,5лв
+2299,81лв= 2631,31лв.
При положение, че ВРС се е произнесъл за претендираните разноски за СМР като
обща сума и за общ период, решението на ВРС подлежи на отмяна изцяло и вместо него
бъде постановено друго съобразно гореизложеното.
Решението на ВРС в частта му, с която е отхвърлен искът на С.и. за разликата над
присъдената сума от 8440,15лв. до претендирания размер от 10890лв, представляваща сбор
от стойността на претендираните като необходими разноски стойности на климатик, бойлер
27
и гардероб, за които е прието от ВРС, че имат характера на движими вещи и затова не
попадат под хипотезата на чл.30 ал.3 ЗС, решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Предвид горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-50с-в № 262649/ 20.10.2021г по гр.д.№ 18111/2019г, с
които СТ. КР. СТ. ЕГН ********** от гр.*********** е осъден да заплати на Сн. Кр. ив.
ЕГН ********** от гр.************, сумата от 8440,15лв, представляваща 1/2ид.ч. от
стойността на направените необходими разноски за запазване и възстановяване на
съсобствения между страните имот–АПАРТАМЕНТ с идентиф. № 10135.2560. 22.1.1, със
застроена площ от 62,27кв.м. с адрес - гр.Варна ул.„Д-р Аршинков“ № 5, ИЗБА № 3 с площ
от 84,200кв.м., ведно с припадащите се 26,3568%ид.ч. от ОЧС, както и съответните ид.части
от ДВОРНОТО МЯСТО, цялото с площ от 203кв.м., съставляващо имот с идентификатор
10135.2560.22, в периода от м.юни 2014г-2019г, ведно със законната лихва от датата на ИМ-
11.04.2019г до окончателно изплащане на задължението; както и да заплати на ищцата
сумата от 1461,41лв-съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА СТ. КР. СТ. ЕГН ********** с адрес гр.***********, да заплати на Сн.
Кр. ив. ЕГН ********** с адрес гр.************, като необходими разноски, на осн.чл.30
ал.3 ЗС, само следните суми:
135лв, представляващи 1/2 от сторените от ищцата необходими разноски за ВиК /от общо
претендираната сума в размер на 445лв за ремонт през 2014г/;
196,50лв, представляващи 1/2 от сторените от ищцата необходими разноски за
Ел.инсталация /150лв през 2014г/, заедно с посочената в позиция „Маза 2 - подмяна на
ел.инсталация - табло и поставяне - /880лв през 2014г/“ или общо 1030лв, ведно със
законната лихва от датата на ИМ-11.04.2019г върху тази сума от предявяване на иска до
окончателното им изплащане, на осн.чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ в останалата част
исковете над общо присъдената сума от 331,50лв до общо претендираните 8440,15лв,
заявени като необходими разноски, на осн.чл.30 ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА СТ. КР. СТ. ЕГН ********** с адрес гр.***********, да заплати на Сн.
Кр. ив. ЕГН ********** с адрес гр.************, като полезни разноски, на осн.чл.59
ЗЗД, общо сумата в размер на 2299,81лв, представляваща 1/2 /една втора/ от сторените от
ищцата полезни разноски, която включва следните позиции:
за външна изолация на фасадата /1660лв през 2016г/ - половината от 836,20лв, равно на
418,10лв;
за втора стая от апартамент /2 529,60лв през 2015г/– половината от 1536,06лв, равно на
768,03лв ;
28
за кухня в апартамента /3 466лв през 2015г/ - половината от 961,42лв, равно на 480,71лв;
за баня в апартамента /1 100лв през 2014г/ – половината от 591,58лв , равно на 295,79лв ;
за коридор в апартамента /903,80лв през 2014г/ – половината от 674,37лв, равно на
337,18лв,
ведно със законната лихва от датата на ИМ-11.04.2019г върху тази сума от предявяване на
иска до окончателното им изплащане, на осн.чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ в останалата
част над присъдената сума от 2299,81лв до общо претендираните по тези позиции суми в
размер на 4829,70лв, заявени като полезни разноски, на осн.чл.59 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сн. Кр. ив. ЕГН ********** с адрес гр.************,
срещу СТ. КР. СТ. ЕГН ********** с адрес гр.***********, претенции за заплащането на
1/2 /една втора/ от претендираните от ищцата разноски, равняваща се общо на 5540,20лв,
сторени за :
първа стая от апартамент –4 622,10лв през 2016г
СУТЕРЕН /всичко общо 6033,30лв през 2014г/, включващ:
Маза 1 – 841,20лв,
Маза 2 – 3 496,30лв,
Баня сутерен - 1 230лв .
Коридор сутерен - 4б5,80лв,
ДВОР - 425лв през 2016г, на осн.59 ЗЗД.
Решението на ВРС в частта му, с която е отхвърлен искът на С.и. за разликата над
присъдената сума от 8440,15лв. до претендирания размер от 10890лв, представляваща сбор
от стойността на претендираните като необходими разноски стойности на климатик, бойлер
и гардероб, за които е прието от ВРС, че имат характера на движими вещи и затова не
попадат под хипотезата на чл.30 ал.3 ЗС, решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК предвид,
че съдът е сезиран с множество кумулативно обективно съединени искове, стойността на
всеки от които е под 5000лв.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29