Присъда по дело №1505/2009 на Районен съд - Пазарджик

 

МОТИВИ КЪМ НОХД  1505/09г.

 

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт .

Обвинението е против две лица :

І. В.Д.Я., живущ *** за това ,   че

1. На 31.12.2008 г. в пътнически влак № 16107, пътуващ от жп гара Септември до жп гара Добринище, в участъка между жп гара Варавара и жп спирка Марко Н., в съучастие с Ю.Ф.К. ***, в качеството му на извършител, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, като е отправил закани и псувни към останалите пътници, началник-влака и кондуктора на влака и е счупил стъклото на плъзгаща се врата на един от вагоните на влака, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 325, ал. 4, във вр. с ал. 1, от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 29, ал. 1, б „а” и „б” от НК и за това, че

2. На 31.12.2008 г. в пътнически влак № 16107, пътуващ от жп гара Септември до жп гара Добринище, в участъка между жп гара Варавара и жп спирка Марко Н., в съучастие с Ю.Ф.К. ***, в качеството му на извършител, противозаконно е унищожил  чужда движима вещ - стъкло на плъзгаща се врата на вагон  на влак № 16107, на стойност 26.25 лв.- престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 

 

ІІ. Ю.Ф.К. живущ *** за това, че :

1. На 31.12.2008 г. в пътнически влак № 16107, пътуващ от жп гара Септември до жп гара Добринище, в участъка между жп гара Варавара и жп спирка Марко Н., в съучастие с В.Д. ***, в качеството му на извършител, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, като е отправил закани и псувни към останалите пътници, началник-влака и кондуктора на влака и е счупил стъклото на плъзгаща се врата на един от вагоните на влака, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 325, ал. 4, във вр. с ал. 1, от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 29, ал. 1, б  „б” от НК.

 

2. На 31.12.2008 г. в пътнически влак № 16107, пътуващ от жп гара Септември до жп гара Добринище, в участъка между жп гара Варавара и жп спирка Марко Н., в съучастие с В.Д. ***, в качеството му на извършител, противозаконно е унищожил  чужда движима вещ - стъкло на плъзгаща се врата на вагон  на влак № 16107, на стойност 26.25 лв.- престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес бе граждански иск за сума в размер на 26.25 лв. от БДЖ ПП ЕООД С. против двамата подсъдими солидарно като обезщетение за причинени имуществени вреди.

Като граждански ищец по делото бе конституирано ощетеното юридическо лице.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло обвинението против подсъдимите така както е повдигнато с искане за постановяване на осъдителна присъда и определяне на общо наказание и на двамата подсъдими, което всеки от тях изтърпи ефективно.

Защитникът на подс. К. не оспорва съставомерността на деянията, вменени на последния , като настоява наказанията да бъдат определени при условията на чл. 55 от НК.

Защитникът на подс. Я. оспорва съставомерността на своя подзащитен и за двете деяния, като настоява той да бъде оправдан и по двете обвинения.

Подсъдимите молят за по-леки наказания.

Районният съд, като   обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Към 31.12.09г. подсъдимите Ю.Ф.К. и В.Д.Я. изърпявали наказание „Лишаване от свобода” в затвора Бобов дол. Със заповед № 30- 522 от 16.12.2008 г.  на началника на затвора в гр. Бобов дол, двамата били наградени с по две денонощия домашен отпуск, считано от 31.12.2008 г. до 17.30 ч. на 02.01.2009 г.

На 31.12.2008 г. двамата тръгнали с влак до гара Септември, отпкъдето се прехвърлили на влак за гр. Велинград, тъй като и двамата живеели в намиращото се в близост до града в с. Драгиново.

Подсъдимите се настанили в последния вагон на влака. Докато пътували употребявали алкохол.

На жп гара Варвара в последния вагон на влака се  качили  свидетелите – братята М.Х. и И.Х. и сестра им Г.Х., както и  двама техни съседи – свидетелите С.К. и А.М.,***.

След потеглянето на влака от гара Варвара, подсъдимите започнали да псуват. Казали им, че са затворници и че  дълго време не били излизали в отпуск. Подс. К. започнал да дърпа св. Г.Х., като й казал „Умирам за путка” и отправил и други нецензурни реплики към нея. Братята й св. М.Х. и св. И.Х. застанали да я предпазят и К. преустановил действията си спрямо нея.

По някое време подс. Я. като преминавал покрай вратата на вагона силно я изритал с крак. При този удар изпаднало стъклото, но не се счупило. Подс. К. обаче го взел и го изхвърлил през прозореца на вагона.

Св. М.Х.  отишъл да съобщи за случилото се на началника на влака – св. П.Й. и кондуктурът на влака – св. Х.Л.. Двамата отишли в последния вагон и видели, че стъклото от вратата липсва. Свидетелите Христови и св. К. и М. обяснили на място случилото се. Св. Й. и св. Л. отправили бележка към подсъдимите, но докато ги премествали в предпоследния вагон, за да предотвратят бъдещи конфликти, подсъдимите започнали да отправят към тях закани, че ще ги съдят и уволнят. Св. Й. сигнализирал за случая диспечера на „Транспортна полиция” Пловдив. На жп гара Костандово във влака  се качил св. К. – служител в РУ „Транспортна полиция” Пловдив. , а на жп гара Велинград се качили и  Г.П. и М.П.-***. Подсъдимите били отведени в РУ-МВР –Велинград за изясняване на случая.

Стойността  на стъкло от врата на теснопътен вагон /теснолинейка/ към момента на деянието е 26.25 лв. /двадесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/.

Съдът възприе горната фактическа обстановка въз основа на внимателен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Х.,***, И. А., Кукунов, М., Л., К., Й., П. и П., изслушаната СОЕ, както и писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред.

Обвинителната теза, съдържаща всички инкриминирани обстоятелства относно двете престъпни деяния намери своето потвърждение в направените фактически изводи след анализа на доказателствата , с изключение на възприетото съучастничество при основаната форма по чл. 20, ал.2 от НК за двамата подсъдими относно вмененото им съизвършителство в престъплението по чл. 216, ал.1 от НК.

Конкретно установи се от показанията на свидетелите Христови и тези на св. К. и М., потвърдени от показанията на свидетелите Й. и Л. , че в резултат на силен ритник по вратата на вагона от подс. Я. изпаднало стъклото, което подс. К. изхвърлил през прозореца на вагона. Тезата на обвинението е обратна – че Кабачки е повалил стъклото чрез ритник по врата, а Я. го изхвърлил. Но и при тази теза, според автора на обвинението е имало общност на умисъла, поради което и подсъдимите са приети като съизвършители и така са предадени на съд за престъпление и по чл. 216, ал.1 вр. Чл. 20, ал.2 от НК.

Като съобрази действията на двамата подсъдими в тяхната същност и хронология, съдът прие, че само подс. Кабачки следва да отговаря за това престъпление – унищожаване на стъклото на вратата на вагона.. Наистина Я. е ритнал вратата, от която изпаднало стъклото, но същият няма как да е предполагал този конкретен резултат. Предвид действието му, в съзнанието му е възможно да са се формирали представи за някаква форма на повреждане на експлоатирания обект. Възможно е дори при конкретното действие да са е примирявал с възможния резултат -  падането на стъклото. Няма обективни данни, от които да се направи извода, че той е целял или се е съгласявал с унищожаването на стъклото, което е всъщност е причинил К.. От друга страна обвинението е унищожаване на самото стъкло, а не за повреждане на вратата на вагона чрез отстраняване на стъклото,в което са се изразили действията на Я..  Ясно е, че стъклото не е било закрепено здраво и поради това при по-силен удар по вратата се е отделило от нея. При падането си обаче не се е счупило. Унищожаването му е резултат от действия на подс. Кабачки, който се е възползвал от тези на Я., довели до фактическото отделяне на стъклото от вратата, на която е закрепено.  Между двамата обаче не е възникнала общност на умисъла, действията им само фактически са били последователни – във времето, без да са преследвали обща цел. Все в тази връзка няма как подс. Я. да е допускал реакцията на подс. Кабачки и да се е съгласявал с причинения в резултат на неговите действия резултат. Пасивната му позиция, тоест липсата на действия, с които да предотврати изхвърлянето на стъклото, не обосновава съгласие с престъпния резултат. Я. нито е искал, нито е допускал задружното осъществяване на деянието. Неговите действия не са извършени в преследване на обща цел на съучастниците – унищожаване на стъклото. Те са били израз на хулиганското поведение на двамата подсъдими, като той само се е примирявал с евентуално възможните от тези действия последици по повреждане на вратата на вагона. От друга страна действията на К. са последвали само хронологично тези на Я.. К. се е възползвал от падането на стъклото, което нито е предполагал , нито е целял, но пък напълно целенасочено е изхвърлил същото, което пък Я. нито е предполагал, нито е целял, нито е допускал. Така, че общност на умисъла не е възникнала, за да може да се изпълни в субективно отношение конструкцията на съучастническата дейност.

Според съда подс. Я. не може да бъде отговорен за унищожаването на стъклото, тъй като той само е допускал възможно повреждане на вратата, но не и неговото пълно унищожаване, каквото е обвинението против подсъдимите. Поради това и Я. бе оправдан за причиняване на настъпилия престъпен резултат, който съдът прие,че е предизвикан само от действията на подс. к..      

Стойността на стъклото с оглед оценъчната експертиза е 26.25 лв.

Подс. Кабачки обаче е съзнавал противоправността на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Поради това обаче съдът го призна за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, но приемайки че подс. Я. не е участвал оправда Кабачки по обвинението за извършено такова престъпление в съучастие – по чл. 216,. чл. 20, ал.2 от НК и оправда изцяло подс. Я. по обвинението по чл. 216, ал.1 вр.- чл. 20, ал.2 от НК.

Съдът отхвърли доводите на защитата за маловажност на случая,  основание за което според развитата теза давала стойността на унищоженото имущество. Съгласно дефинитивната норма на чл. 93 т.9 от НК маловажен е случая , при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Несъмнено е, че понятието вредни последици , които се съдържа не само в тази норма на НК, съвсем не се изчерпва с настъпилите имуществени вреди. В конкретната ситуация пречка случаят да се приеме като маловажен се явяват обстоятелствата, че деецът/ дейците върши/ат деянието си докато изтърпява/т наказание лишаване от свобода и това деяние стои в контекста на едно скандално и хулиганско поведение, осъществяващо само по себе си друго престъпление.  

Последното е било демонстрирано и от двамата подсъдими пред свидетелите Г., М. и И. Христови, К. и Мутодиев и се е изразило в псувни, викове и дори отправени нецензурни реплики към св. Х. от страна на подс. К. „умирам за путка” , съчетани с физическа агресия спрямо младата жена, макар и в по-лека форма. прие се, че конкретното действие изразява явно неуважение към обществото , тъй като е проява на изразено във висока степен неуважение  към конкретна личност с арогантни и цинични изрази.  Действията на подсъдимите действително са непристойни и са скандализирали пътниците във вагона. Изразена е била и явна брутална демонстрация против установения ред. При това действията на подсъдимите освен в присъствието на пътуващите във вагона свидетели , са били демонстрирани дори и повиканите именно по повод скандалното им поведение  началник на влака и кондуктор – свидетелите Й. и Л.. Пред същите, както сочат показанията им, подсъдимите не само не преустановили непристойните си прояви, което наложило преместването им в друг вагон с цел предотвратяване развитието на конфликта , но дори и започнали да отправят заплахи към служителите на БДЖ , че ще ги съдят, уволнят , изхвърлят от влака. Дори и самото унищожаване на стъклото от страна на К. и предхождащите го и предизвикали демонтирането му го действия на Я. по нанасяне на ритници на вратата на вагона са израз също следва да се разглеждат в контекста на хулиганското поведение на подсъдимите ( като се има предвид възможността за  извършване на хулиганство в условията на реална и идеална съвкупност с други престъпления – против личността, против собствеността и т.н.).

Действията са били нагли, безсрамни,  грубо са нарушили нравствените принципи и несъмнено са засегнали чувствата на св. Х., която е само на 14 години. Проявената към нея агресия породила и страх у всички намиращи се във вагона, тъй като сами подсъдимите са се представили като „затворници”, което за присъстващите несъмнено е означавало ( и то означава) и „престъпници”. Логично е било у присъстващите да се оформи представа ,че може да се очакват всякакви прояви ,застрашаващи вкл. и живота и здравето им. Още повече, че тези представи са породени и от самите действия на подсъдимите. Цялостното им поведение в коментираната ситуация получава своята оценка именно с оглед техните личности и конкретно предвид факта, че към момента на деянието те са били освободени от затворническо заведение, където и двамата изтърпявали наказание лишаване от свобода. Предоставеният им отпуск е бил под формата на награда , получена за добро поведение. Именно това е задължавало подсъдимите да се въздържат от всякакви действия, които по някакъв начин са могли да ги разобличат или компроментират с оглед положението им на лишени от свобода заради предходни престъпни прояви. Вместо това обаче те са демонстрирали едно арогантно , цинично и дръзко поведение, което е продължило известен период от време и не е преустановено след намесата на контролните органи на БДЖ в пътуващия влак, което от своя страна е наложило ангажирането на представители на транспортна полиция.

Подсъдимите са действали в съучастие като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК.

Към момента на  деянието подсъдимите са били осъждани. Подсъдимият Я. с оглед справката му за съдимост на л. 108 и сл. е осъждан многократно:

1. по НОХД 58/70 с влязла в сила присъда на 04.12.2000г. на лишаване от свобода за седем месеца при условията на чл. 66, ал.1 от НК с определен изпитателен срок от три години  за извършено престъпление по чл. 197, ал.1 вр. Чл. 194, ал.1 чл. 20, ал.2 от НК;

2. по НОХД 46/ 60 с влязла в сила присъда от 14.11.01г. за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца също при условията на чл. 66 , ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години и шест месеца ;

3. по НОХД 484 в сила от 20.10.06г. е осъден на десет месеца лишаване от свобода като при условията на чл. 25, ал.1 вр. Чл. 23, ал.1 от НК е определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода от наложените наказания по НОХД №№ 484/ 06г., 70/2000г.; 60/01г. . определеното общо наказание е било увеличено с още шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на определеното общо и увеличено наказание е отложено за изпитателен срок от пет години.

 4. по НОХД 210/ 07г. на РС Велинград с влязла в сила присъда от 06.07.07г. на една година и шест месеца лишаване от свобода при общ режим, като на основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено да се изтърпи ефективно и определеното общо и увеличено наказание в общ размер на две години лишаване от свобода.

Подс. К. към момента на инкриминираните деяния е бил осъждан два пъти : 1. по НОХД 111/ 03г. на РС Велинград с влязла в сила присъда на 07.093.03г. за извършено престъпление по чл. 198, ал.1 от НК вр. Чл. 20, ал.2 от НК на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е било отложено за изпитателен срок от  четири години и по НОХД 87/05г. на ВРС с влязла в сила присъда от 15.06.06г. за извършено престъпление по чл. 170, ал.2 вр. Ал.1 на шест месеца лишаване от свобода , като на основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено изтърпяването на наложеното наказание по НОХД 111/ 03г. в размер на три години лишаване от свобода при общ режим.

Предвид горните данни за осъжданията на двамата подсъдими правилно е прието, че и двамата са действали в условията на опасен рецидив с оглед нормата на чл. 29 ал.1 от НК.

В субективно отношение подсъдимите са съзнавали противоправността на деянието си. Подсъдимите са съзнавали всички признаци от състава на престъплението. Съзнавали са, че с поведението си нарушават обществения ред, съзнавали са демонстративността в действията си, както и че същите изразени чрез псувни, ругатни, обиди с конкретен адресат и засягане на чуждо имущество са скандализирали присъстващите, като са се примирявали с това. Съзнавали са , че действат не само след като са осъждани на лишаване от свобода за повече от една година, но и в рамките на изтърпяване на такова наказание в затворническо заведение. Налице е общност на умисъла .

 По изложените мотиви съдът прие, че подсъдимите за виновни в извършване на вмененото им престъпление по чл. 325, ал.4 вр. Ал.1 вр. Чл. 20, ал.2 от НК.

За да определи вида и размера на наказанието, което следваше да им се наложи съдът се съобрази с критериите за неговата индивидуализация по чл. 54 от НК, както и с целите, които следва да се постигнат с налагането му, визирани в чл. 36 от НК.

Висока е обществената опасност на деянието и именно тя бе решаващия критерий за преценката на конкретните действия като престъпни, а не като хулигански прояви, които следва да получат съответното административно наказание по УБДХ.  Според ППВС 2 от 1974г. разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществена опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал.2 от УБДХ и чл. 325, ал.1 от НК. Именно, преценявайки конкретната степен на обществена опасност на действията на двамата подсъдими, съдът отхвърли и доводите на защитника на подс. Я. колко поведението на подсъдимите пресилено е преценено като престъпно хулиганство, тъй като представлявало само проява на дребно хулиганство по смисъла на цитирания указ. Все в тази връзка неслучайно законодателят е разграничил и изразите в разпоредбите на чл. 1 , ал.2 от Указа и чл. 325, ал.1 от НК – „непристойни прояви „ и „непристойни действия” . Като се изхожда от това разграничение проекцията върху конкретния казус води само до единствено възможния изрод, че в случая подсъдимите са имали едно поведение, състоящо се от последователни действия, с всяко от които са нарушили обществения ред и спокойствие на пътуващите във влака и са изразили явно неуважение към обществото. Хронологията в поведението на подсъдимите и конкретната същност на техните действия дава основание да се приеме едва висока степен на обществена опасност на същите .

Висока е обществената опасност и на подсъдимите, всеки от които е осъждан преди конкретното деяние. От друга страна същата се отчете и от гледна точка на обстоятелството , че подсъдимите са извършили престъпленията си във време, в което са били освободени в домашен отпуск по повод на добро поведение при изтърпяване на наказание лишаване от свобода. 

Като отегчаващи обстоятелства съдът прецени предходните осъждания, както и проявената конкретна упоритост в рамките на инкриминираната престъпна дейност . Подсъдимите са преустановили хулиганските си действия едва при намесата на полицейски органи, като преди това не само са пренебрегнали намесата на контролните органи на влака , но дори са проявили и спрямо тях хулиганското си поведение. Престъплението е извършено във време, през което е било оценено доброто им поведение в пенитенциарно заведение по повод изтърпяване наказание лишаване от свобода.

Като смекчаващи обстоятелства се отчетоха дадените добри характеристики за подсъдимите в текущите доклади ( л.116 от съответните инспектори „СДВР” в местата, където изтърпявали наказание лишаване от свобода. И по отношение на двамата е била констатирана критичност към миналото асоциално поведение, както и потенцирана способност за коригиране на поведението.Я. не е бил наказван при изтърпяване на наказанието . К. е бил наказван по време на изтърпяване на наказанието, но е констатирано осъзнаване на собствената вина при нарушението и дистанциране от негативно проявяващите се лишени от свобода. Констатирани са също така и инициативност у двамата подсъдими и отговорност при изпълнение на зададените им задачи.

При отчитане на критериите по чл. 54 от НК съдът прие, че за да може да се мотивират очаквания за постигане на промени в съзнанието на всеки от двамата подсъдими, както и предупредително –възпиращо въздействие върху тях , а и общопревантивен ефект ще следва на всеки от тях да се наложи наказание от една година лишаване от свобода.

При индивидуализация на наказанието, което следваше да се наложи на подс. К. за извършеното от него престъпление по чл. 216, ал.1 от НК съдът отчете твърде ниската стойност на предмета на престъплението като обстоятелство, което в решаваща степен променя характеристиката на извършеното престъпление, правейки го изключително различно от гледна точка на неговата обществена опасност съпоставено с останалите престъпления от същия вид. Наред с това съдът прецени, че и най-лекото в случая наказание – три месеца лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко съпоставено с тежестта на престъплението. А за да е справедливо наказанието следва да е съответно на престъплението. Поради това съдът определи наказание при условията на чл. 55, ал.1 ,т.2 б.Б от НК за подс. к. за извършеното от него престъпление по чл. 216, ал.1 от НК и му наложи пробация. За определяне на конкретните мерки за въздействие и контрол се отчетоха предходните осъждания, както и конкретното поведение на подс. К. , само в контекста на което следва да се преценяват и действията по унищожаване на стъклото. При това съдът прецени, че за да може да се постигнат целените поправително, превъзпитателно и предупредително въздействие върху подсъдимия, както и постигането на генералната превенция , следва да се определят следните по вид и продължителност мерки за въздействие и контрол задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично за срок от шест месеца, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

По отношение на подс. К. и на основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода.

Отчитайки даденото за същия становище в текущия доклад съдът прецени, че не е необходимо увеличаване на това определено по правилата на чл. 23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание,тъй като по своя вид и размер то е достатъчно за да постигне целите по чл. 36 от НК.    

Предвид разпоредбите на чл. 61 т.2 вр. Чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС се определи и първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип за изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание на подс. К. и за изтърпяване на наложеното на подс. Я. за престъплението по чл. 325, ал.4 вр. Ал.1 вр. Чл. 20, ал.2 от НК наказание.

Доколкото по делото бе представен от защитника на подс. К. запис за пощенски запис за сума в размер на 26.25 лв. в полза на БДЖ ПП ЕООД С. , съдът прие, че задължението , произтичащо от деликта от подс. Кабачки е погасено, поради което и предявеният солидарно против него и подс. Я. , за когото съдът прие, че не  е причинил виновно и противоправно имуществени вреди на дружеството, гр. Иск бе отхвърлен като неоснователен. 

На основание чл. 189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите бяха възложени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на по 7.50 лв. за всеки от тях.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си като разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.          

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: