№ 291
гр. Казанлък, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510103054 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Д. М. М., ЕГН
**********, с адрес: с. ************* чрез адв. Н. М., АК - Я., срещу
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
бул. “************* с правно основание: чл. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на *************.
сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №
*************, по силата на който получил в собственост сумата от 1000.00
лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50.00 % и ГПР в размер на
65.58%.
В договора било уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 30
седмични вноски с размер на погасителната вноска 4x9.72лв. и 26x43.71лв. с
крайна падежна дата *************.
Съгласно чл.11 при неизпълнение на изискването на чл. 5 от договора
заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 714.66 лв., платима
разсрочено и кумулирана към падежните вземания по погасителния план.
Твърди, че процесният договор е нищожен поради изначалната
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11.
ал. 1. т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни
последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26.
ал.1, предл. 1 от ЗЗД/. Кредиторът не изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на
възнаградителната лихва.
Договорът се явявал нищожен и като сключен при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с
чл.19, ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР
1
бил неточен и подвеждащ, защото в него не била включена скритата под
формата на неустойка договорна лихва, разписаният в договора ГПР 65.58%
излизал извън законоустановените рамки, съгласно чл.19, ал. 4 от ЗПК.
Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират
размерът на ГПР.
Излага подробни съображения.
Счита, че сключеният между страните Договор за паричен заем №
*************/*************. следвало да бъде прогласен за нищожен, на
осн. чл.26, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
противоречие със закона.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по
предявения иск от Д. М. М., ЕГН **********, против „СИТИ КЕШ“ООД, С
ЕИК *********, че сключеният между тях Договор за паричен заем №
*************/*************. е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД
вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/
възнаграждение в исковото производство.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител. На същия са редовно връчени
препис от исковата молба и приложенията към нея.
Сочи, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на
договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП били
неоснователни. Не била налице недействителност по смисъла на ЗПК.
На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза
не влечала недействителност на целия договор, доколкото същият може да се
прилага и без нея. Неустоечната клауза не била част от съществените
параметри на договора за заем, тя самата била договорена между страните, за
да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Твърди, че
в случай, че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита
изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за
нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР били
неоснователни. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че
основните му параметри – главница и лихва, били валидно уговорени в
изискуемата от закона форма. Клаузата, с която била определена и
приложимата лихва по кредита, била индивидуално уговорена и съставена на
ясен и разбираем език.
Излага аргументи.
Сочи, че уговорената неустойка не била и не следвало да бъде
включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите
му към датата на сключване на договора. Разходите, които се включвали в ГПР
били такива, с които кредиторът бил наясно към датата на сключване на
договора. Неверни били твърденията, че неустойката представлявала
„възнаградителната лихва“.
Твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в
2
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавал три пъти размера на
законната лихва били неправилни и необосновани.
Излага аргументи.
Неоснователни били и аргументите за нищожност поради липса на
направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка
била извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна
на кредитополучателя.
Твърди, че не е налице неравноправност по ЗЗП.
Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка,
изложени в исковата молба, били неоснователни.
Излага аргументи.
Сочи, че през 2024 г. ищецът сключил общо 7 договора, които
съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита. Договорите били сключени с трите дружества, които
са финансови институции от групата на ЕМ ВИ ФАЙНЕНС, ЕИК/ПИК
********* – чиято собственост са „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********,
„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ********* и КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ ООД,
ЕИК *********.
Настоящият договор следвало да се тълкува в контекста на трайните
отношения между страните, създадени на база 7-те договора за кредит, които
съдържали една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти
при идентични условия.
Моли съда да отхвърли предявените от Д. М. М., ЕГН **********,
претенции като неоснователни.
Претендира за разноски по делото.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищцовата страна.
В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211 ГПК от ответното
дружество чрез процесуалния си представител предявява насрещен иск срещу
Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. *************, като моли съда да
осъди Д. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при
условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за
недействителен - на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на
СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ********* сумата от 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен
заем № ************* от 27.09.2024 г. ведно със законна лихва от датата на
депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.
Приложено е за връчване до ответника по насрещната искова молба
Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение
на Д. М. М., ЕГН **********, по Договор за потребителски кредит №
************* от 27.09.2024 г., което към 07.01.2025 г., което възлиза на обща
стойност от 1555,99 лева, от които 1000 лева главница, 124,40 лева
възнаградителна лихва, 417,02 лева договорна неустойка и 14,57 лева такси.
Сочи, че към настоящия момент Д. М. М., ЕГН **********, е в
просрочие на 14 вноски по кредита с падежи, както следва: 04.10.2024 г.;
3
11.10.2024 г.; 18.10.2024 г.; 25.10.2024 г.; 01.11.2024 г.; 08.11.2024 г.; 15.11.2024
г.; 22.11.2024 г.; 29.11.2024 г.; 06.12.2024 г.; 13.12.2024 г.; 20.12.2024 г.;
27.12.2024 г.; 03.01.2025 г. - основание кредиторът да упражни правото си по
чл. 6, ал. 3 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
С настоящото предявява два евентуално съединени иска, и двата за
осъждане на ответника да плати единствено главница по договора, като:
- Главният иск е предявен на договорно основание - за вземане за
дължимата главница по договора. Обстоятелството, от което произтича
вземането на ищеца е наличие на неизпълнение от страна на
заемополучателят.
- Евентуалният иск, по който съдът да се произнесе само ако
направи преценка, че договорът за кредит е недействителен в цялост, е
предявен на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателя
да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното и специално
предписание на чл. 23 ЗПК. При формиране размера на иска от
предоставената и усвоена от кредитополучателя заемна сума са приспаднати
всички извършени до този момент плащания по договора.
Моли съда:
1. На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да осъди Д. М. М., ЕГН **********,
да заплати на СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ********* сумата от 1000 лв. /хиляда
лева/, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за
паричен заем № ************* от 27.09.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.
2. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че
процесният договор е недействителен в цялост, моли на основание чл. 23 ЗПК
да осъди Д. М. М., ЕГН **********, да заплати на СИТИ КЕШ ООД, ЕИК
********* сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща неизплатената
чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № ************* от
27.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния
иск до окончателното плащане.
Претендира за разноски по делото.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ответната страна.
В изпълнение на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК сочи банкова
сметка за плащане на осъдителната претенция: Титуляр: „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК *********; BIC: *************.
Постъпил е отговор на насрещния иск.
Моли съда да отхвърли предявения от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК
********* насрещен иск.
Съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца и
му предоставя възможност с писмена молба, с препис за ответника да даде
информация относно състоянието на дълга - внасял ли е погасителни вноски
по кредита, кога и колко на брой, както и да представи писмени доказателства
в този смисъл, като в противен случай съдът ще приеме изложеното от
ответника в подадената насрещна искова молба, а именно, че
4
кредитополучателят не е правил никакви плащания по договора за кредит.
В изпълнение на указанията на съда, ищецът е процесуалният
представител на ищеца е уточнил, че по процесния договор няма платени
вноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на *************. между Д. М. М., ЕГН
**********, в качеството му на кредитополучател - заемател, и „СИТИ КЕШ“
ООД, в качеството му на кредитор - заемодател, е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ************* по силата на който „СИТИ КЕШ“
ООД предоставило на Д. М. М. сумата в размер на 1000 лв., която ищецът се
задължил да върне на 30 седмични погасителни вноски в размер на 7 х 9,72 лв.
и 26 х 43.71 лв. заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент в размер 50,00%, и годишен процент на разходите от 65,58%.
В чл. 5 от Договора страните се договорили, че в срок от три дни
кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били
поставени множество условия за това. При един поръчител същият следвало
да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а
при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители
по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с
рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително
по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или
друг документ за размера на получаваните трудови доходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, при неизпълнение на условията по чл.
5 се дължала фиксирана неустойка в размер на 714,66 лв.
Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да
осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му
била начислена така наречената неустойка в размер на 714,66 лв. Същата била
включена в погасителния план още от самото начало, като било посочено, че
погасителната вноска се изменя в размер на 63,00 лв., а общото задължение
ще бъде в размер на 1890,00 лв.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза, която съдът приема като обективно и компетентно
изготвено се установява, че предвид размера на отпуснатия кредит ( и по-
конкретно неустойка в размер на 714,66 лева) и използвайки нормативно
установената формула в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, и като се
включи начислената неустойка за непредоставяне на поръчител,
действителният размер на ГПР по договор за паричен заем № *************
е 918,62%.Вещото лице е посочило и че по Договор за потребителски кредит
№ *************/27.09.2024 г. няма извършени плащания за погасителни
вноски, в това число частични от ищеца Д. М. М..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
5
По предявения иск от Д. М. М. срещу „Сити Кеш“ ООД иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 ал.1 т.10, вр. чл.19 от ЗПК,
вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, за да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца
е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че
договора за кредит е нищожен на заявените правни основания.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият
съдебен състав приема, че между „Сити кеш“ ООД и Д. М. М. е бил сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който „Сити Кеш“ ООД
предоставило на ищеца-кредитополучател потребителски кредит в размер на
сумата от 1000 лв.
Сключеният между ищеца и „Сити Кеш“ ООД договор е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския
кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.
9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК,
при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора, в т. ч. да уговорят
такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на императивните норми
на закона, на добрите нрави, което се отнася както до гражданските сделки,
така и за търговските.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установи, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит (и по-конкретно
неустойка в размер на 714,66 лева) и използвайки нормативно установената
формула в приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, и като се включи
начислената неустойка действителният размер на ГПР по договор за паричен
6
заем № ************* е 918,62 %.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер
притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това
неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната
и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на
добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с
което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК
вр. пар. 1 ДР ЗПК. Съгласно чл. 19 ЗПК - ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите,
които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на
възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги
заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК - ГПК да не е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва.
С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща
търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС. Уговорката има неравноправен
характер, от което следва неравноправен характер на договора относно цената
на отпуснатия кредит. При включване на това скрито възнаграждение,
размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК,
следователно с оглед чл. 19, ал. 5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т. е. договорът за кредит
следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако
съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи. Ето защо в случая е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на
разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.
Предвид гореизложеното, предявеният установителен иск на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №
*************, сключен между Д. М. М. и „Сити кеш“ ООД от 27.09.2024 г.
като основателен следва да бъде уважен.
По предявения от „Сити Кеш“ ООД срещу Д. М. М. насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 23 ЗПК
съдът приема следното:
Предявен е и насрещен осъдителен иск срещу Д. М. М., на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай, че целият
договор бъде обявен за недействителен - на основание чл. 23 ЗПК, да заплати
на "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ********* сумата от 1000,00 лв., представляваща
7
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №
************* от 27.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на насрещния иск /08.01.2025 г./ до окончателното плащане.
Предвид изложените по-горе мотиви, съдът приема, че процесният
договор за кредит е нищожен.
Съдът даде възможност на ищеца по първоначалния иск да представи по
делото писмени доказателства за извършени плащания по процесния договор
за кредит. В отговор същият уточни, че по процесния договор няма платени
вноски, което се потвърди и от изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Претенцията по насрещния иск е основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
С оглед на гореизложеното насрещният иск като основателен следва да
бъде уважен.
По въпроса за разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото
на чл. 78, ал. 1 от ГПК такива следва да бъдат присъдени съобразно изхода от
спора в размер на 75,60 лв. за заплатена държавна такса и 360,00 лв. за
експертиза.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на Д.
М. М., адвокатско възнаграждение в общ размер на 489,00 лв., настоящият
съдебен състав приема за основателно и изчислено в съответствие с Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Представено е
пълномощно и Договор за правна защита и съдействие.
На следващо място, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца по
насрещния иск следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в
размер на 50,00 лв., като претендира и адвокатско възнаграждение за
насрещния иск в размер на 480,00 лв. с вкл. ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: с.
************* чрез адв. Н. М., АК - Я., против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *************, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл.
143, ал. 1 от ЗЗП за нищожен договор за потребителски кредит №
*************, сключен между Д. М. М. и „Сити кеш“ ООД на 13.02.2023г.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. ************* чрез
адв. Н. М., АК - Я., да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *************, бул.
8
*************, представлявано от Н. П.П., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 1000,00 лева /хиляда лева/, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ************* от 27.09.2024 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
08.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н *************, бул. *************,
представлявано от Н. П.П., да заплати на Д. М. М., ЕГН **********, с адрес:
с. ************* чрез адв. Н. М., АК - Я., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 75,60 лева, представляваща сторени по делото съдебни
разноски за заплатена държавна такса и 360,00 лв. за експертиза.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н *************, бул. *************,
представлявано от Н. П.П. да заплати на Д. М. М., ЕГН **********, с адрес:
с. ************* чрез адв. Н. М., АК - Я. сумата от 489,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. ************* чрез
адв. Н. М., АК - Я., да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ************* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сторените разноски за държавна такса в размер на 50,00 лв. и 480,00 лв.
с вкл. ДДС – разноски за адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС – С.З., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9