Р Е Ш Е Н И
Е
гр. В., 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря М. С.
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. №644/2019 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „Наслада-02”
ООД, гр. В., против Наказателно постановление /НП/ №06-001229/13.06.2019 г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.3 КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ.
В жалбата се твърди, че наказващият
орган необосновано не е приложил нормата на чл.28 ЗАНН, при което, при
излагането на доводи за това, че нарушението представлява маловажен случай с
оглед обстоятелството, че е отстранено незабавно, се моли за отмяна на
санкционния акт.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Г.– ВрАК, която поддържа жалбата и моли
за отмяна на НП.
Въззиваемата страна се
представлява от юрк. К., която поддържа тезата за неоснователност на жалбата и
моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Пред първоинстанционния съд са
събрани нови гласни доказателства – разпитани са Ц. П. и Л. И..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 03.06.2019 г., около 14.00 часа, св. Ц. П. – старши инпектор при Д „ИТ“ В.,
извършила проверка в обект: Сладкарски цех в гр. В., ул. "***" №**, стопанисван
от „Наслада-02" ООД, гр. В.. В хода на проверката св. Ц. П. установила, че
св. Л. И. е в обекта, облечена с работно облекло и извършваща дейности по
приготвяне на сладкарски изделия. Св. Л. И. декларирала, че е наета от „Наслада-02"
ООД, гр. В. да работи в обекта на длъжност „сладкар" с работно време от
08.00 ч. до 17.00 часа с месечно трудово възнаграждение от 560.00 лв., но не е
получила копие от писмен трудов договор подписан от двете страни и копие от
заверено уведомление по чл.62, ал.3 КТ до ТД на НАП.
На 04.06.2019 г. в офиса на Д „ИТ" В., от „Наслада 02" ООД, гр. В.
бил представен трудов договор №017/03.06.2019 г., сключен със св. Л. И. и
справка с изх. №06383193011295/04.06.2019 г. с час 02:37:24 /т.е 12 ч. след
проверката в обекта/ от уведомление до ТД на НАП за регистрираният трудов
договор. С оглед установеното, св. Ц. П. достигнала до извод, че работодателят
„Наслада-02" ООД гр. В., представляван от управителя Д.А.Г., е допуснал до
работа св. Л. И., без да й представи копие от писмен трудов договор подписан от
двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП.
При това, на същата дата св. Ц. П. съставила протокол за извършена на 03.06 и
04.06.2019 г. проверка, както и АУАН №06-001229, в който посочила, че като на
03.06.2019 г. към 14.00 часа, като работодател като е допуснало до работа св.
Л. И. без да й предостави копие от писмен трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП,
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл.63, ал.2 КТ. АУАН е
съставен в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател и му е
връчен лично, като същият не е вписал възражения.
На 13.06.2019 г., въз основа на съставения АУАН №06-001229, при идентично
словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.63, ал.2 КТ, е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 КТ, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв.
Така изложената фактическа
обстановка се установява въз основа показанията на св. Ц. П. и Л. И., които
съдът кредитира като логични, последователни и незаинтересовани. Свидетелката Ц.
П. лично е извършила проверка и е констатирала, че св. Л. И. работи в
проверявания обект с уговорено трудово възнаграждение и работно време. Св. Л. И.
от своя страна заявява, че във въпросния ден е започнала да работи в
проверявания обект, а едва няколко дни по-късно е получила копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 КТ.
Съдът кредитира и съставения
протокол за извършена от 03.06 и 04.06.2019 г., приложената декларация,
/собственоръчно подписана от св. Л. И./, както и останалите писмени доказателства.
От тях еднозначно се установяват времето и мястото на извършената проверка,
както и направените констатации.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения
в чл.59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледайки
жалбата по същество, съдът намира следното:
Актът
за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на
чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като
описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на
същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст
от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не
накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Разглеждайки
НП от материалноправна гледна точка, съдът счита, че от доказателствено
обезпечената фактологическа картина по категоричен начин се установява, че на
03.06.2019 г., дружеството-жаалбоподател, в качеството си на работодател, е
допуснало до работа св. Л. И. при фиксирани параметри на трудовия договор /уговорено
работно време и условия при които ще се работи, длъжност и трудово
възнаграждение/, но без на св. Л. И. да е връчен копие от писмен трудов договор
подписан от двете страни, както и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверен
пред ТД на НАП. При това съдът приема, че от обективна страна е извършено
нарушение по чл.63, ал.2 КТ, съгласно която норма работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Въпросът за субективната страна
на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй като отговорността на юридическото
лице е обективна и безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й
не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у
представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма.
Правилно е приложена и санкционната
норма на чл.414, ал.3 КТ, съгласно която норма „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице -
с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“ Проверявайки
законосъобразността на размера на наложената с НП санкция, съдът констатира, че
определената на жалбоподателя санкция в размер на 1500 лв. е в предвидения от законодателя
минимален размер, при което приема, че същата, с оглед спецификата на
разглеждани случай, съответства на предвидените в чл.27 ЗАНН правила за
определяне на административните наказания. При тези си изводи съдът отчете
наведените в жалбатга и поддържани в с.з. доводи, че са налице предпоставките
за приложимост на чл.28 ЗАНН с оглед обстоятелството, че нарушението е отстрането
още на следващия ден. Съдът обаче не споделя така изложените доводи.
Действително, видно е от доказателствата по делото, че нарушението е отстрането
веднага след извършената проверка. Установява се също, че св. Л. И. е започнала
работа в стопанисвания от дружеството обект в деня на проверката. Но това не е
достатъчно, за да се приеме, че разглежданият случай се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите случай, субсумиращи се под нормата
на чл.63, ал.2 КТ. Както правилно в жалбата срещу атакуваното НП е отразено,
нарушението по чл.63, ал.2 КТ е формално и от него не може да се приеме, че
настъпват вредни последици. Именно в този ред на мисли, за да се приеме
по-ниска степен на обществена опасност е необходимо да може да се изведе
наличието на реални изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито в случая не са
налице. Това, че нарушението е отстрането веднага след проверката, както и
това, че св. Л. И. се твърди да е постъпила на работа в деня на проверката, не
е достатъчно за да обоснове приложимостта на чл.28 ЗАНН. Нормата на чл.63, ал.2 КТ, действа от 2002 г., при което не може да се породят каквито и да е съмнения
относно задълженията, които тя вменява, които задължения за дългия период на
действие на нормата, са известни на всички работодатели. Ето защо настоящата
инстанция счита, че наказващия огран правилно и законосъобразно е пристъпил към
налагането на административно наказание по реда на чл.414, ал.3 КТ и НП като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Така мотивира и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №06-001229/13.06.2019
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ на „Наслада-02” ООД, гр. В., е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. за
нарушение по чл.63, ал.2 КТ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: