РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 22.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа гр. дело № 10778/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, уточнена с молба от 09.01.2020 г. (л. 15), и с молба от
04.11.2021 г. (л. 94), предявена от А.-Д.Б.В., с ЕГН: **********, с
обявен постоянен адрес: ***, и Н.Б.Б. - В.,
с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***, партер, против Б.Р.Б.,
с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***.
С определение № 265960/07.12.2020 г. (л. 35), като ответник по делото е
конституиран А.Е.З., с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
Ищците
А.-Д.Б.В. и Н.Б.Б.
– В. твърдят, че са единствени наследници по закон на М.Н.Б. –М.(неини деца),
починала на 26.11.2012 г., а първият ответник - Б.Р.Б., бил неин внук.
След смъртта на своята майка, ищците
разбрали, че на 13.06.2017 г., съдия по вписванията при Софийски районен съд, е
обявил саморъчно завещание, в което било посочено, че е съставено на 12.06.1997
г. и че М.Н.Б. –М.завещава на Б.Р.Б. единствения си недвижим имот, представляващ:
АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр.
София, СО-район **********, на партерния етаж, с площ от 100.50 кв.м., състоящ
се от: две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, дрешник и две антрета, два
балкона, при съседи на апартамента: от североизнок – двор, от югоизток – двор,
от югозапад – двор, от североизток – стълбище, ведно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ №
1, с площ от 6.80 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 10, с площ от 5.50 кв.м., заедно
с 2.122 % ид.ч. от общите части на сградата и съответната идеална част от
портиерското помещение, находящо се в бл. 29, който апартамент представлява
самостоятелен обект с идентификатор 68134.704.536.4.31 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп.директор на АГКК, който
самостоятелен обект се намира в сграда 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.704.536,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта – 68134.704.536.4.33.
Правото на собственост върху описания
апартамент М.Н.Б. –М.придобила по силата на договор за издръжка и гледане,
сключен със съпруга й Д.П.М.с нотариален акт от 15.09.1994 г. - № 118, том LL
на нотариус Д.Г..
Описаният апартамент изчерпвал имуществото,
оставеното в наследство от М.Н.Б. – М..
Ищците твърдят, че завещанието е нищожно на
основание чл. 42, б. „б“, пр. 2 ЗН – поради неспазване на изискването на чл.
25, ал. 1 ЗН, тъй като от една страна, датата не била поставена преди
подписа, освен това, те били дописани
допълнително. Сочат, че датата „12.VІ.1997 г. “ и подписът били изписани с
различен химикал от този, с който било написано само завещание. Това
означавало, че завещанието е било съставено преди 12.06.1997 г., на която дата
завещанието било прието за пазене от нотариуса при СРС. Заедно с подписа, тази
дата била нанесена върху предварително изготвеното завещание. Т.е. 12.06.1997
г. не била датата на която било съставено завещанието.
Освен това, завещанието било нищожно и
поради това, че вменява задължение за осигуряване на гледане и издръжка от
страна на лицето, в чиято полза е направено.
Ищците твърдят и че въпросното завещание не
отразява действителната воля на завещателката. Сочат, че с договор от
29.02.2000 г., М.Н.Б. –М.и нейния съпруг прехвърлили на Б.Р.Б. процесния
апартамент срещу поето задължение за гледане и издръжка, докато са живи. Б. не
изпълнявал задълженията си по този договор, поради което и М.Н.Б. –М.два пъти
предявявала иск за развалянето му, като делата били прекратявани поради
оттегляне на иска. В хода на третото дело, М.Н.Б. –М.починала, ищците били
конституирани като страни по делото и с влязло в сила съдебно решение,
договорът бил развален.
На 15.10.2018 г., Б.Р.Б. сключил договор за
продажба на недвижим имот с А.Е.З., по силата на който му прехвърлил правото на
собственост върху процесния апартамент.
Ищците твърдят, че този договор няма
вещно-транслативен ефект, тъй като прехвърлителят не е бил собственик на имота,
поради което и вторият ответник го ползва без правно основание.
Ищците били единствени собственици на процесния
апартамент, като правото на собственост придобили по силата на настъпилото
наследствено правоприемство след смъртта на М.Н.Б. – М., която била собственик
по силата на договора за издръжка и гледане от 15.09.1994 г.
Предвид изложеното ищците молят да бъде
постановено решение, с което:
1.
Да бъде признато за установено по
отношение на Б.Р.Б., че процесното
завещание е нищожно,
2.
Да бъде признато за установено по
отношение на А.Е.З., че ищците са
собственици на процесния недвижим имот и А.Е.З., да бъде осъден да им предаде
владението върху него,
3.
Евентуално, в случай, че първият
иск бъде отхвърлен – да бъде намалено завещанието на процесния апартамент до
размера на запазените части на ищците от по 1/3 ид.ч. за всяка ищца.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Б.Р.Б. е депозирал
отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са
недопустими, евентуално – неоснователни. Твърди, че по силата на посоченото в
исковата молба завещание е станал изключителен собственик на процесния недвижим
имот. Оспорва твърденията на ищците, че завещанието е нищощно на посочените в
исковата молба основания и излага съображения, че твърденията на ищците са неверни.
Евентуално,
ответникът релевира възражение, че е придобил имота по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност.
Ответникът
релевира и възражение, че искът за намаляване на завещанието е погасен по
давност.
С
молбата от 20.09.2021 г., ответникът заявява, че оспорва исковете и излага
съображения, че оспореното завещание е валидно, а изложените доводи за
противното са изцяло неоснователни.
Ответникът
уточнява, че е владял процесния недвижим имот, считано от 26.11.2012 г., на две
валидни основания: процесното завещание, което макар и да не е било обявено е
действало от моментта на смърта, както и нотариален акт за издръжка и гледане
от 29.02.2000 г., което основание е отпаднало с обратна сила поради разваляне
на договора по съдебен ред.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.Е.З. е депозирал
отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са
нередовни, недопустими, евентуално –
неоснователни. Оспорва твърденията на ищците, че процесното завещание е нищожно
и излага съображения, че то е действително. Сочи, че датата и подписът са
положени по същото време, по което е написано самото завещание, а Законът за
наследството не предвижда завещанието да е написано с един и същ химикал.
Оспорва и твърденията на ищците, че завещанието вменява задължение на
бенефициера по него за гледане и издръжка, като сочи, че завещателката е
починала като вдовица, поради което и вмененото със завещанието задължение не
нарушавало безвъзмездния му характер. Освен това, водещите мотиви за съставяне
на завещанието били благодарността на завещателката към бенефициера. Излага и
съображения, че никъде не е предвидено мълчалива отмяна на завещанието, поради
което и изложените в тази връзка от ищците съображения били неоснователни.
В условията на евентуалност, ответникът А.Е.З. е релевирал възражение за заплащане на подобрения (увеличената стойност на
имота) и възражението за право на
задържане. Ответникът твърди, че е добросъвестен владелец на процесния
апартамент, в който е направил редица подобрения. С молба от 20.12.2021 г. (л.
103) и с молба от 29.09.2022 г. (л. 185) уточнява, че за периода от 15.10.2018
г. до 01.03.2021 г., е направил следните подобрения в имота: изцяло нови баня и
тоалетни (поставено ново казанче за
вграждане, тоалетна чиния, душ, смесител, италиански гранитогрес), сменена
електрическа инсталация в целия апартамент, изцяло сменена ВиК инсталация,
поставена вътрешна изолация с гипсокартон, нови настилки, италиански грес, нова
ПВЦ дограма, външни ролетни щори, частична външна изолация ведно с драскана
мазилка (около 50 кв.м.), СОТ - инсталация , такса за ремонт на общи части и
покрив, щпакловане и латекс на целия апартамент – 400 кв.м. (вкл. и таваните).
Заявява, че стойността на подобренията,
извършени в процесния апартамент възлиза на 38 284 лева, а увеличената
стойност на процесния имот, вследствие на извършените в същия подобрения,
възлиза на 49 730 лева, която сума претендира от ищците, в случай че бъде уважен иска по чл. 108 ЗС.
Моли да му бъде признато право на
задържане.
Б.Р.Б. е конституиран
като третото лице помагач на страната на ответника А.Е.З. по иска по чл. 108 ЗС, и като такъв оспорва иска.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не
се спори по делото, че на 15.09.1994 г., М.Н.Б. –М.е придобила правото на собственост върху
процесния апартамет № 3 - по силата на договор за издръжка и гледане, сключен
със съпруга й Д.П.М.във формата на нотариален акт от 15.09.1994 г. - № 118, том
LL на нотариус Д.Г. (това е посочено и в обстоятелствената част на решението на
СГС от 17.0.2015 г., л. 14 от делото на СРС).
По
делото е представено завещание, в което е посочено, че е съставено на
12.06.1997 г. от М.Н.Б.-М.. В завещанието е посочено, че М.Н.Б.-М. завещава на внука си Б.Р.Б., син на Н.Б.Б.-В.,***. Посочено е и следното:
„… без право същият да бъде успорван от дъщеря ми А. Б.Б.
поради това, че съм прехвърлила с дарение апартамента си на ул. **********гр. София, на дъщеря й А.Г.Б.,
по мъж Р.. Най-вече поради факта, че
нито тя, нито дъщеря й никога не се заинтересуваха и погрижиха за нас – дали имаме нужда от
матер. помощ.
От деня, откакто ми е прехвърлен
горепосочени апартамент от съпруга ми Д.П.М., само внук ми Б. и дъщеря ми Н. са
се грижили за нас и са ни помагали материално, включително и за ремонт и
обзавеждане на апартамента.
Ако почина преди съпруга ми, внук ми
Б. се задължава да поеме уговореното м/у нас двамата, а именно:
1.
Да
продължава издръжката и гледането на съпруга ми Д.П.М.до края на живота му.
2.
Съпругът
ми да си запази правото да ползва безплатно целия прехвърлен от него на мен
имот до края на живота си. Б. може да отиде да живее при него само с негово
съгласие и докато той пожелае в смисъл, че не е доволен от отношенията им.
Вярвам в честността на внук си Б. и
дъщеря си Н. Н.) и знам, че поетите ангажименти ще бъдат изпълнени с човещина и
разбиране.“
На
13.06.2017 г., пълномощник на Б.Р.Б. се е явил при съдия по вписванията при СРС
и е депозирала молба за обявяване на оставеното за пазене в СВп саморъчно
савещание от покойната М.Н.Б.-М., за което е бил съставен Протокол за обявяване
на саморъчно завещание (л. 9 от делото на СРС).
Междувременно:
На
29.02.2000 г., Д.П.М.и М.Н.Б.-М. са прехвърлили на
своя внук Б.Р.Б., процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „**************Г, срещу
задължението на Б.Р.Б. да гледа и издържа прехвърлителите (негови
дядо и баба), докато са живи, лично или чрез трето лице, като им осигури
спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, и им гарантира почистване и
грижи при болест и немощ. Договорът за издръжка е гледане и сключен във формата
на нотариален акт № 4, том І, вх.рег. 53, дело № 3/2000 г. по описа на нотариус
с рег. № 379 от РНКРБ (л. 10 от делото на СРС). С нотариалния акт,
прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху имота, заедно и
поотделно, пожизнено и безвъзмездно.
Представено
е решение от 02.03.2007 г. по гр.д. № 8815/2006 г. на СРС, с което договорът от
29.02.2000 г. е развален, но няма данни решението да е влязло в сила (л. 41 –
42 от делото на СРС). Вероятно е било
образувано още едно дело (гр.д. № 42606/2011 г. на СРС), по иск предявен от М.Н.Б.-М.,
който с молба от 23.07.2012 г. е бил
оттеглен (л. 112)
На 26.04.2011 г., Д.П.М.е починал – видно от препис извлечение от Акт
за смърт (л. 111).
С
декларация от 27.07.2012 г., М.Н.Б.-М. се е отказала от правото на ползване
върху процесния апартамент (л. 114).
На
26.11.2012 г., М.Н.Б.-М. е починала и е оставила за свои единствени наследници
по закон своите деца - ищците А.Б.В. и Н.Б.Б.-В.
(видно от Удостоверението за наследници, л. 5 от делото на СРС).
С
решение № 5289/17.07.2015 г. по гр.д. № 13624/2013 г. по описа на СГС, ГО, 10
състав, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развален договорът, сключен на
29.02.2000 г., с нотариален акт № 4, том І, вх.рег. 53, дело № 3/2000 г., с
който Д.П.М.и М.Н.Б.-М.
прехвърлян на своя внук Б.Р.Б., процесния апартамент № 3 (л. 14 и сл. от делото на СРС).
Решението от 17.07.2015 г. на СГС е потвърдено с решение №
686/08.04.2016 г. по гр.д. № 3409/2015 г. на САС, което е оставено в сила с решение
№112/02.05.2017 г. по гр. д. 3356/2016 г. на ВКС, ІV ГО (л. 19-33 от делото на
СРС).
Така
решението на СГС, с което договорът от 29.02.2000
г. е развален, е влязло в сила на 02.05.2017 г. (за което върху него е
направено и отбелязване).
На
15.10.2018 г., Б.Р.Б. е продал на А.Е.З., процесния апартамент № 3 – с договор
за покупко – продажба, сключен във формата на нотариален акт № 5, том ІІІ, рег.
№ 10395, дело № 333/2018 г. по описа на нотариус с рег. № 340 от РНКРБ (л.
40-42 от делото на СРС). В нотариалния акт е посочено, че при съставянето му е
бил представен нотариален акт № 144, том 2, рег. № 9120, дело № 283/2018 г. на
нотариус с рег. № 340 от РНКРБ.
По делото е прието заключението по извършената от вещото лице Л.К.Г. съдебно – почеркова
експертиза (СПЕ), което не е оспорено от страните. Видно от заключението,
подписът за „Завещател“ в саморъчно завещание от името на М.Н.Б. от 12.06.1997 г., е положен от М.Н.Б.. Ръкописният текст в
саморъчното завещание е написан от М.Н.Б.. В открито съдебно заседание на
04.04.2022 г. (л. 154), на въпроса дали датата и подписа в завещанието са
написани едновременно с останалия ръкописен текст в завещанието, ВЛ е заявило,
че не може да се даде експертен отговор на този въпрос, тъй като липсват
обективни данни чрез които да се направи сравнение (съставен друг документ по
същото време, който да е съхраняван в напълно идентечни условия и т.н.).
Заключението по съдебно –
почеркова експертиза е подробно, ясно и обосновано, изготвено от експерт, в чиято професионална компетентност
и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение. Поради
това, съдът кредитира заключението по съдебно – почеркова експертиза.
Въз основа на него, съдът приема, процесното саморъчно завещание е написано ръкописно от самия завещател и
е подписано от него.
По делото е прието и заключението по извършената съдебно – техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно. От него се
установява, че стойността на подобренията, извършени в процесния апартамент
възлиза на 38 284 лева. Увеличената
стойност на процесния имот, вследствие на извършените в същия подобрения,
възлиза на 49 730 лева. В открито
съдебно заседание, ВЛ заявява, че ремонтът е извършен най-вероятно в периода
2019 г. – 2021 г., тъй като са използвани материали, които са били произведени
през тези години. Отделно от това, ремонтът не е изцяло завършен.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З.Р.О.,
П.Ц.К., и Г.Д.Д..
Свидетелката З.Р.О. е адвокат и познава Б.Б. от около 10 години (разпитът е
проведен на 04.04.2022 г.). Той живеел в Дания и периодично идвал в България.
Свидетелката заявява, че за апартамента в ж.к. „Яворов“ е имало
дело за разваляне на договор за издръжка и гледане. Свидетелката ходила в
апартамента, някъде през 2015 г. – 2016 г., Б.Б. й дал ключ.
Апартаментът бил стар, но вътре бил разчистен, нямало мебели. Свидетелката го предлагала за продажба. Никой
друг не влизал в този апартамент. През 2018 г., когато се обявило завещанието,
свидетелката предала ключа на адв. Р., тъй като тя имала пълномощно за продажба
на апартамента.
Свидетелят
П.Ц.К. заявява, е познава А.З. от 20 години. Свидетелят знае, че А. ***, който
бил за основен ремонт и в който всичко трябвало да се подмени. П.К.заявява, че
е ходил поне 10 пъти в апартамента по време на ремонта и го описва – сменили се
подовете, дограмите, кухнята се преместила, била правена ел.инсталация, част от
изолация, подменили се щрангове, в банята също имало ремонт и др.
Свидетелят Г.Д.Д. познава ищците и заявява, че Н. е правила ремонт основно
в кухнята и банята през 2009 г. и през 2010 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са: иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от
Закона за наследството (ЗН), иск с правна квалификация чл. 108 от Закона за
собствеността (ЗС), и иск с правна квалификация чл. 3, ал. 1 ЗН.
Относно
иска по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от Закона за наследството
(ЗН) - за прогласяване на нищожността на завещателно разпореждане, извършено
под формата на саморъчно завещание от 12.06.1997 г., предявен срещу Б.Р.Б.:
Съгласно
ЗН, завещанието е едностранен, личен, отменим и безвъзмезден акт, с който едно
лице се разпорежда с имуществото си или с част от него за след своята смърт, в
полза на едно или няколко лица. Саморъчното
завещание е строго формален акт. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното
завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът
трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на
саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, б. „б“ ЗН. Ето защо, оспорването на истинността
на документа саморъчно завещание покрива и фактическия състав на
материалноправно възражение за нищожност на саморъчното завещание като сделка.
При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не
е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва
да установи неговата истинност, чрез пълно и пряко доказване (решение №
202/24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г. на ВКС, I ГО, решение №
228/11.01.2013 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС II ГО, решение № 60/23.04.2013
г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II
ГО, решение № 70/29.05.2013 г. по гр. д. № 579/2012 г. на ВКС, II ГО, решение №
211/06.01.2014 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС, II ГО, решение № 123/07.04.2014
г. по гр. д. № 2393/2013 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 90/27.06.2014 г. по гр. д. № 3433/2013 г. на ВКС, II ГО и др.).
В настоящия случай, ищците твърдят, че завещанието е нищожно, поради неспазване на
изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като от една страна, датата не била
поставена преди подписа, освен това, те
били дописани допълнително, датата и подписът били изписани с различен химикал
от този, с който било написано само завещание. Освен това, завещанието било
нищожно и поради това, че вменява задължение за осигуряване на гледане и
издръжка от страна на лицето, в чиято полза е направено. Евентуално - завещанието
не отразявало действителната воля на завещателката.
Видно от кредитираното заключение по съдебно – почеркова експертиза,
подписът за „Завещател“ в саморъчно завещание от името на М.Н.Б. от 12.06.1997 г., е положен от М.Н.Б.. Ръкописният текст в
саморъчното завещание е написан от М.Н.Б..
Въз основа на СПЕ, съдът приема,
че процесното саморъчно завещание е написано
ръкописно от самия завещател и е
подписано от него, поради което и
отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН.
Неоснователни са доводите и възраженията на ищците, че завещанието е
нищожно, тъй като датата на завещанието е написана с друг цвят химикал и че е
поставена най-отгоре на самото завещание, извън самия текст. Законът за
наследството не урежда изрично място, където да бъде посочена датата.
Единственото изискване, въведено с чл. 25, ал. 1 ЗН, е подписът да бъде положен
последен. Това е така, тъй като подписът трябва да следва завещателните
разпореждания, но датата не представлява част от тях.
Неоснователни са и възражения за „дописване“ на завещанието - на въпроса
дали датата и подписа в завещанието са написани едновременно с останалия
ръкописен текст в завещанието, ВЛ по СПЕ
е заявило, че не може да се даде експертен отговор на този въпрос, тъй като
липсват обективни данни чрез които да се направи сравнение (съставен друг
документ по същото време, който да е съхраняван в напълно идентечни условия и
т.н.).
Неоснователни са и доводите, че завещанието е нищожно поради вменяване задължения
за гледане и издръжка. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗН, завещателните разпореждания
могат да бъдат направени „под условие и тежест“. Тежестта по своята същност
представлява допълнително разпореждане към едно назначение на наследник или
завет, с което наследникът или заветникът се задължават да извършат или да
дадат нещо на друго лице В., П., „Наследяване по завещание“). В процесното завещание М.Н.Б. се е ръководила
от намерението си да дари имота, защото именно внукът й и нейната дъщеря са се
грижили за нея и съпруга й. Тежестта, която е добавена към завещанието чрез
задължаването на внукът да поеме грижите за съпруга на М.Н.Б., при условие че
тя почине първа, не представлява основание за нищожност на завещанието. Освен това, Д.П.М.е починал на 26.04.2011 г.
– преди смъртта на М.Н.Б.-М., която е настъпила на 26.11.2012 г.
Следователно, искът по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно възраженията на ищците, че завещанието не отразява действителната
воля на завещателката М.Н.Б.:
Три години след съставяне на
процесното завещание - на 29.02.2000 г., е
сключен договор за издръжка и гледане, по силата на който Д.П.М.и М.Н.Б.-М.
са прехвърлили на своя внук Б.Р.Б., процесния апартамент № 3, срещу задължението на Б.Р.Б.
да гледа и издържа прехвърлителите.
Договорът от 29.02.2000 г., е бил развален, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД
– с влязлото в сила решение № 5289/17.07.2015 г. по гр.д. № 13624/2013 г. на
СГС.
Така възниква въпросът дали разпореждането с имота не представлява по
своята същност отменяне завещанието.
Съгласно чл. 41 ЗН, отчуждението изцяло или отчасти на една завещана
вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде
отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други
причини, а не поради порок в съгласието (ал. 1). Същото важи и когато завещателят
преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и
предназначение (ал. 2). В чл. 41 ЗН са уредени изрично два начина за конклудентно
отменяване, които се отнасят до завет на индивидуално определена вещ –
отчуждения на вещта, предмет на завета, или нейното преработване и променяне
така, че тя да изгуби предишната си форма и предназначение.
Следователно, разпореждане с предмета на завета води до неговата отмяна.
Волеизявлението за прехвърляне на собствеността по възмезден начин е
несъвместимо с безвъзмездния характер на завещателното разпореждане, поради
което, макар и отчуждаването да е
извършено в полза на заветника, налице е отмяна на завещанието (СТ.а, А.,
„Наследствено право“, 2022 г.). В този смисъл е и решение № 229/02.10.2012 г.
по гр. д. №279/2012 г. по описа на ВКС, ІІ ГО.
Когато договорът, последвал завета, бъде развален поради неизпълнение, както е в процесния случай, заветът остава е отменен. Това е така,
тъй като волята по договора е изразена валидно, правните последици от договора
са се обективирали и последващото му разваляне не може да заличи тези факти (Ц.,
Ц., М., Е.,М., М., П., В., Т., Д., Г., И., Закон за наследството.
Научноприложен коментар).
Изложеното, обаче, важи единствено ако се говори за частно правоприемство,
но не и за общо. Когато завещателните
разпореждания се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на
завещателя, е налице общо завещателно разпореждане, което придава качеството на наследник на лицето, в полза на
което е направено (чл. 16, ал. 1 ЗН) и с последващото отчуждаване завещанието не е
отменено. Това е така, защото само завет
може да бъде отменен чрез отчуждаване на завещаната вещ или имот. Универсалното
завещание може да бъде отменено само с изрично ново завещание или с нотариален
акт, съдържащ изрично волеизявление на завещателя за отмяна на предхождащото
завещание, каквито обстоятелства не са налице по делото. Следователно, не е
налице хипотезата на чл. 41, ал. 1
ЗН,още повече, че тази разпоредба не може да се тълкува разширително, а
тя визира единствено и само отмяната на завета, чрез отчуждаване на завещания
имот (в този смисъл са решение № 1025/01.11.1998 г. по гр. д. № 519/98
на ВКС, решение № 1490/30.12.2008 г. по гр. д. № 458/2008 г. на ВКС, V ГО.
В настоящия случай, ищците изрично са заявили (вкл. и в изпълнение на
дадените им указания), че процесният недвижим имот изчерпва имуществото на М.Н.Б.-М.
(с исковата молба, с молбата от 09.01.2020 г.
- л. 15 и с молбата от 04.11.2021 г. – л. 94) и по изложените по горе
съображения, процесното завещателно разпореждане е общо такова и последващото
отчуждаване на имота не го отменя.
След като процесното завещание е действително и
не е било отменено, по силата на него, ответникът Б.Р.Б. е придобил правото на
собственост върху процесния имот, респ. същият не е преминал в правната сфера
на ищците, по силата на наследственото правоприемство. На 15.10.2018 г., Б.Р.Б. е продал на А.Е.З., процесния апартамент № 3 – с
договор за покупко – продажба, сключен във формата на нотариален акт № 5, том
ІІІ, рег. № 10395, дело № 333/2018 г. по описа на нотариус с рег. № 340 от
РНКРБ, който легитимира ответника З.,
като собственик на имота и представлява правно основание да осъществява
фактическа власт върху него.
Основателността
на предявения ревандикационен иск се обуславя от съществуването на абсолютно
субективно право на собственост, породено за ищците, което има за материален
обект индивидуализиран недвижим имот – процесния недвижим
имот, който
имот да се владее или държи без правно
основание от друг правен субект.
В случая, по изложените съображения, не се установява, че ищците притежават
твърдяното право на собственост върху апартамента, поради което и искът
по чл. 108 ЗС срещу А.Е.З. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Възраженията на ответниците за придобиване на процесния недвижим имот по
силата на придобивна давност, както
и за заплащане на подобрения
(увеличената стойност на имота) и възражението за право на задържане (на ответника З.), са релевирани в условията на
евентуалност, и с оглед ненастъпване на вътрешнопроцесуалните предпоставки,
същите не следва да бъдат разглеждани.
Относно иска по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството:
Предявен е иск за намаляване на извършеното универсално завещание за
възстановяване на запазената част на ищците.
В тежест на ищцците по иска по чл. 30 ЗН е да докажат качеството си на наследник по закон
на М.Н.Б.-М., от кръга на лицата, имащи право на запазена част, извършено от
наследодателя им в полза на първия
ответник завещание.
Според задължителните разяснения, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение №
3/19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, приемането на наследството
по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен,
който не е призован към наследяване. В същото Тълкувателно решение, е прието
обаче, че изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или
частни завещателни разпореждания, но не
и когато завещателното му разпореждане е универсално (в последната хипотеза
общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в
полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на
наследството), както и когато завещание, което не е било известно, е било
открито след приемането на
наследството по смисъла на чл. 55 ЗН.
В настоящия случай, по изложените по-горе съображения, процесното
завещателно разпореждане е общо такова, поради което и не е необходимо наследството да бъде прието по
опис.
Съгласно чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, се образува
една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в
момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на
наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на
подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Правото на
възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени
разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има
имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не
съставляват дял в натура от наследството, макар Законът за наследството при уредбата им
(чл. 28 и чл. 29) да употребява изразите „част от наследството“ и „част от
имуществото“ на наследодателя, тъй като
начина на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31 ЗН налага извода, че запазената
част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез
извършване на регламентираните в закона действия.
Следователно, с
оглед същността на правото на възстановяване на запазена част като потестативно
право, което се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск или
възражение по чл. 30 ЗН, то волята на
съда, че безвъзмездно разпореждане на наследодателя с негово имущество следва
да бъде намалено като накърняващо запазената част на наследник със запазена
част, следва да бъде изрично обективирана в диспозитива на съдебното решение,
тъй като правната промяна – отпадане правата на облагодетелствания от
разпореждането и съответно придобиване на вещни права от безвъзмездно
разпореденото имущество от наследника със запазена част в случаите когато не
намира приложение някоя от хипотезите на чл. 36 ЗН настъпват за в бъдеще - с влизане в сила на решението. Ако в
диспозитива на решението си съдът не е отразил волята си за намаляване на
дарствено разпореждане и възстановяване на запазената част, то не настъпва
потестативния ефект на решението.
По делото се устнови, че М.Н.Б.-М. е
починала на 26.11.2012 г., и е оставила за свои единствени наследници по закон
своите деца - ищците А.Б.В. и Н.Б.Б.-В..
Със
саморъчно завещание от 12.06.1997 г., М.Н.Б.-М. е завещала на първия ответник
процесния апартамент
№ 3, находящ се в гр. София, ж.к. „**************Г.
Не
се твърди или доказва, наследодателката да е притежавала друго имущество освен
завешаното.
При
така приетото за установено, съдът приема, че ищците са наследници с право на
запазена част от наследстовото на М.Н.Б.-М..
Съгласно
чл. 29, ал.1 ЗН запазената част от
наследството в случая, в който наследодателят е оставил две деца е 2/3 от имуществото на наследодателя.
По
изложените по-горе съображения, оставеното саморъчно завещание е действително, не е било отменено и
следователно е породило правни последици от момента на откриване на
наследството. Пак по изложените по-горе съображения, доколкото описаният в
завещанието недвижим имот изчерпва притежаваното от завещателя към момента на
смъртта му имущество, се касае за
универсално завещателно разпореждане, с което завещателят се разпорежда с
цялото притежавано от него имущество за след смъртта си в полза на посоченото в
завещанието лице – първия ответник по
делото.
При
универсално завещателно разпореждане не е необходимо да се формира наследствена
маса, тъй като всички права и задължения на наследодателя са предмет на
завещанието, съответно не остава свободно имущество, за което да се преценява
дали е достатъчно да покрие запазената на част на наследника с такова право,
като намалението се допуска с дробна част, равна на запазената част на лицето
(лицата), упражняващо правото да иска намаление (в този смисъл са: решение № 657/01.12.1995 г на ВС, I ГО, решение №
582/20.07.2004 г. на ВКС, I ГО, решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010
г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 187/20.04.2011 г. по гр.д. № 1780/2009 г. на ВКС, І
ГО).
В
случая, ищците са лица от кръга на имащите право на запазена част, която
съответно определена по правилата на чл. 29 ЗН е равна на 2/3 от наследството. С оставеното в полза на първия
ответник завещание, с което е завещано цялото имущество тази запазена част е
накърнена, поради което следва да се допусне исканото намаление с 2/3 до
възстановяване на запазената част на ищците в същия размер.
Относно възражението на ответника, че е изтекла погасителната давност за
предявяване на иск за възстановяване на запазена част от наследството:
В теорията и в практиката е прието, че правото на
предявяване на иск за запазена част от наследството се погасява с изтичането на
общия петгодишен давностен срок - арг. от чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
По отношение на завещателните разпореждания, с които се
накърнява запазената част, с Постановление № 7-73 г. Пленумът на Върховния съд
(ВС) е приел, че срокът започва да тече от момента, в който лицето, в чиято
полза е разпореждането, „упражни своето право по завещанието”. Приема се,
че давностият срок започва да тече от обявяване на завещанието. Процесното
завещание е било обявено на 13.06.2017 г. – следователно, давностният срок не е
бил изтекъл към момента на упражняване правото на иск от ищците (на 15.10.2018
г.).
Следва да се посочи, че въпреки уважаването на иска по чл. 30 ЗН, възраженията на ответниците за придобивна
давност, както и за заплащане на подобрения и за право на задържане, не
могат да бъдат разгледани, тъй като същите представляват защитно средство по
иска по чл. 108 ЗС (в условията на евентуалност, на който са предявени), а и
както беше посочено, правната промяна, предизвикана с уважаването на иска по
чл. 30 ЗН, настъпва за в бъдеще - с влизане в сила на съдебното решение.
Ищците са представили
доказателства за извършени разноски в размер на 3876.51 лева, включващи платено
държавна такса (2190.96 лв.), такса за вписване на исковата молба (105.55 лв.),
платено адвокатско възнаграждение (1200 лв.), де.позит за СГЕ (350 лв.) и
депозит за свидетел (30 лв.). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 1292.17 лева (1/3 от 3876.51 лв.).
Ответникът А.Е.З. е представил
доказателства за извършени разноски в размер на 5 771 лева, включващи:
платено адвокатско възнаграждение (л. 108), депозит за СТЕ (760.50 лв.) и такси
за превод (10.50 лв.). В съдебно заседание на 14.11.2022 г., пълномощникът на
ищците е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и
е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и
да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът, след като взе предвид,
че срещу ответника З. са предявени 2 иска (по чл. 108 ЗС и чл. 30, ал. 1 ЗН), фактическата
и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, като
и вида и обема на събраните доказателства и доказателствени средства, както и
след като съобрази действащата към предявяване на исковата молба разпоредба на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че възнаграждението не
е прекомерно и не следва да се намалява. Неоснователни са възраженията на
ищците, че то е уговорено за двама адвокати, тъй като договорът на л. 108 от
делото е сключен само с един адвокат.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника З., сумата от 2885.50 лева (1/2 от 5 771 лв.).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.-Д.Б.В., с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***, и Н.Б.Б. - В., с ЕГН: **********, с
обявен постоянен адрес: ***, партер, против Б.Р.Б., с ЕГН: **********, с
обявен постоянен адрес: ***, иск по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал.
1, изр. 1 ЗН - за прогласяване на нищожността на завещателно разпореждане,
извършено под формата на саморъчно
завещание от 12.06.1997
г. на М.Н.Б. – М., починала на 26.11.2012 г.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.-Д.Б.В., с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***, и Н.Б.Б. - В., с ЕГН: **********, с
обявен постоянен адрес: ***, партер, против А.Е.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск по чл. 108 ЗС, за
признаване за установено, че ищците притежават право на собственост, върху следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София,
СО-район **********, на партерния етаж, с площ от 100.50 кв.м., състоящ се от:
две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, дрешник и две антрета, два балкона, при
съседи на апартамента: от североизнок – двор, от югоизток – двор, от югозапад –
двор, от североизток – стълбище, ведно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1, с площ от
6.80 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 10, с площ от 5.50 кв.м., заедно с 2.122 %
ид.ч. от общите части на сградата и съответната идеална част от портиерското
помещение, находящо се в бл. 29, който апартамент представлява самостоятелен
обект с идентификатор 68134.704.536.4.31 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп.директор на АГКК, който самостоятелен
обект се намира в сграда 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.704.536, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта – 68134.704.536.4.33,
за осъждане на ответника да
предаде владението на описания имот.
НАМАЛЯВА, на основание
чл.30 ЗН, завещателното разпореждане,
извършено от наследодателя М.Н.Б.-М., починала на 26.11.2012 г., направено
със саморъчно завещание от 12.06.1997 г. в
полза на Б.Р.Б., с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***,
в размер на 2/3 (две трети).
ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на А.-Д.Б.В., с ЕГН: **********,
с обявен постоянен адрес: ***, и Н.Б.Б.
- В., с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***, от
наследството на М.Н.Б.-М., починала на 26.11.2012 г., в размер на 2/3 (две трети).
ОСЪЖДА Б.Р.Б., с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***,
и А.Е.З., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплатят на А.-Д.Б.В., с ЕГН: **********, с обявен
постоянен адрес: ***, и Н.Б.Б. - В.,
с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***, партер, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 1292.17 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.-Д.Б.В., с ЕГН: **********, с обявен
постоянен адрес: ***, и Н.Б.Б. - В.,
с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес: ***, партер, да заплатят на А.Е.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2885.50
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на Б.Р.Б., с ЕГН: **********, с
обявен постоянен адрес: ***,
като трето лице - помагач на страната на ответника по иска по чл. 108
ЗС.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: