Решение по дело №1119/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК Бургас, чрез главен експерт юрист Албена Костова, срещу решение № 72 от 13.04.2023 г., постановено по АНД № 133/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.

В касационната жалба се излагат възражения, според които неправилно съдът приел, че административнонаказателно отговорно лице не е предствителят на дружеството, а юридическото лице. Сочи се, че санкционната разпоредба предвижда наказание глоба. А.К. бил лицето, което представлява дружеството пред административните органи. Безспорно било установено, че процесните преместваеми обекти били поставени без разрешение, издадено от гл. архитект на Община Несебър. Нарушението било доказано. Отговорността на допустителя се състояла в неупражняването на необходимия и достатъчен контрол за недопускане на поставяне на преместваемия обект в противоречие с нормативните изисквания. В хода на производството не били допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се представлява от служител с юридическо образование Костова. Поддържа жалбата и искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за потвърждаване на НП.

Ответната страна – А.К., редовно уведомен не се явява. Представлява се от адвокат В.. Оспорва жалбата и иска присъждане на разноски. В писмен отговор на касационната жалба излага съображения за неоснователност на същата. Представя списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното решение на Районен съд – Несебър е отменено наказателно постановление № Б-24/05.10.2021 г., издадено от Началник на РДНСК – Бургас, с което на А.К., ЕГН **********, за нарушение на чл.232, ал.5, т.7, на основание чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 1000 лв.

За да постанови решението съдът приел, че неправилно била ангажирана отговорността на А.К.. Изложени са мотиви, според които отговорно е лицето, което е допуснало да бъде поставен преместваем обект върху негов имот. В случая собственик на имота е Българска корпорация семена АД. Макар и представляващ дружеството, санкционираният А.К. не е собственик на имота. Съдът е обсъдил, че разпоредбата на чл.232, ал.5, т.7 от ЗУТ сочи, че се наказва „лице”, което не води до извод, че отговорно може да бъде само физическо лице, но и юридическо. На следващо място съдът е посочил, че дори да се допусне, че отговорност може да бъде ангажирана само на физическо лице, по делото не са ангажирани доказателства, че именно К. е допуснал поставянето на процесния преместваем обект.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно.

Съгласно чл.232, ал.5, т.7 от ЗУТ, наказва се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което е допуснало да бъде поставен върху негов имот или е поставило преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл.56, ал.2 от ЗУТ. Анализът на посочената разпоредба сочи, че нарушението може да бъде осъществено и административнонаказателна отговорност може да бъде ангажирана както от лице – собственик на имот, което е допуснало поставяне на преместваем обект в имота си, така и от лицето, поставило преместваемия обект, респ. рекламния елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл. 56, ал.2 от ЗУТ. В случая, с обжалваното НП е наложено административно наказание на А.К. като представляващ Българска корпорация семена АД, като му е вменено осъществено нарушение по първата хипотеза – допускане поставянето на преместваем обект в собствен имот, въпреки че собственик на имота е не той, а акционерното дружество. В този смисъл същият не следва да бъде субект на административнонаказателна отговорност.

По тези съображения, обжалваното решение на Районен съд – Несебър е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора и с оглед своевременно направеното искане, следва да се присъдят разноски в полза на ответника в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Административен съд – Бургас.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХXVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72 от 13.04.2023 г., постановено по АНД № 133/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА РДНСК – Бургас да плати на А.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 400 лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: