Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/27.12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено
на четвърти декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2794 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на Я.А.П., ЕГН ********** *** срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува
вземане в размер на 991,52 лева,
претендирана като начислена възнаградителна лихва за периода 15.01.2015г. до
15.12.2016г. и сумата от 2049, 84 лева,
начислено вземане за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит 50107095771/15.12.2014г., на осн.чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба,
че на 15.12.2014г. между Я.А.П. и „П.К.Б." ЕООД,
е сключен договор за потребителски кредит с № **********, по силата на който
ответното дружество е предоставило на ищеца кредит за сумата от 2050лв. със срок на издължаване от 24 месеца, при годишен лихвен процент(ГЛП) в
размер на 41,17% и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,89%. Заедно и във връзка със сключването на
договор за кредит ищецът е закупил пакет от допълнителни услуги на стойност 2049,84лв. Позовава се, че договореното
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е платимо на частични месечни
вноски в размер на 85,41лв.
всяка.
Страните са предвидили месечна вноска, която включва вземания за главница по
договора, за възнаградителна лихва и закупен пакет от допълнителни услуги.
Ищецът навежда, че клаузата
на чл. 4.1 от Общите
условия на „П.К.Б." ЕООД във връзка с точка VI от Договора за
потребителски кредит, с
която е регламентиран размера на възнаградителната лихва е нищожна, поради
противоречие с императивни разпоредби на ЗПК. Конкретно - твърди се, че
договорното съдържание относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен
процент, е общо и не отговаря на изискването за разбираема и недвусмислена информация. Не
става още ясно какво се включва в размера на месечната вноска. Твърди се, че липсва погасителен план, който да е подписан от кредитополучателя. В договора не са посочени лихвения процент, дължим при просрочие, така също последиците при просрочие на вноските. Липсва отбелязване за наличие или липса на право
на отказ на потребителя от договора.
Навежда се, че договорната
разпоредба, с която са регламентирани условията при които се дължи възнаградителна лихва е неравноправна, като същевременно не е индивидуално договорена. Липсата на индивидуално
договаряне се обоснова с обстоятелството, че същественото договорно съдържание
се намира в ОУ на заемодателя, а не в индивидуалния договор. Сочи се още, че
ищецът е сключил договор съгл. типов образец и не е имал имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите. Нищожността на разпоредбата се обосновава с
нарушение на изискването за добросъвестност при договарянето. Твърди се още, че
размерът на лихвения процент - 41,17 %. е
прекомерен и надхвърля значително размера на законната лихва.
Относно вземането за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ищецът се позовава
отново на недействителност на съглашението, от което произтича вземането.
Поддържа се, че по същество договорът за допълнителни услуги е част от основния
договор за кредит, но е
обособен като отделен договор единствено с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителски кредит,
който забранява годишния процент на разходите да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва. Допълнителната услуга „улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства" реално не представлява услуга,
тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение за бъдещо финансиране, а заемателят фактически не са ползва с
улеснена процедура по отпускане на следващ кредит. Останалите допълнителни услуги са свързани пряко с договора за
кредит - приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване
на вноски, възможност за смяна на падежа. Ето защо се твърди, че възнаграждението за тези допълнителни услуги е възнаграждение по договора за кредит, което съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в ГПР. В последния случай, обаче ГПР би надхвърлил значително максималният размер по чл.19, ал.4 от ЗПК. Ето защо се настоява, че
е нищожна клаузата на чл.15 от ОУ, уреждаща възнаграждението за пакет от
допълнителни услуги.
По изложените съображения
се настоява за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва иска. Не се спори, че
страните се намират в облигационна връзка по повод договор за кредит, както и
относно въведените от ищеца парметри на договорния регламент. Навежда се, че преди подписване на процесния договор на
заемателя е предоставен стандартен европейски формуляр, заедно с допълнителна
преддоговорна информация (раздел IV от СЕФ), касаеща допълнителни услуги. Допълнителната преддоговорна информация включва данни за размера на възнаграждението, размер на
месечната вноска, размер на общата дължима вноска по кредита при закупен пакет,
и др. Репликират се възраженията за нищожност на
разпоредбите, касаещи възнаградителната лихва и възнаграждението за пакет от
допълнителни услуги, като противоречащи на императивната уредба на ЗПК.
Конкретно се настоява, че договора съдържа яснота за общия размер на кредита
и условията за усвояването му, за размера на приложимия лихвен процент, за
ГПР( като взетите предвид допускания относно компонентите на са описани в чл. 5.2 от общите условия), за размерът на лихвения процент на ден, за правото на отказ, за лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания
и стойността
на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора.
На
следващо място се твърди на заемателя да е предоставен погасителен план. На потребителя е предоставена и информация за правото
му при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Твърди
се, че това право дори е
упражнено от ищеца.
Навежда, че клаузата на чл. 4.4. от ОУ е индивидуално договорена. Евентуално индивидуалната
договореност е без значение, тъй клаузата не е нищожна. Посочената клауза не е сключена във вреда на потребителя, не нарушава изискването за добросъвестност, нито
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Навежа се, че параметрите договора за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не биха могли
да се подлагат на преценка за неравноправност съгласно правилото на чл. 145.
ал. 2 от ЗЗП, тъй като преценката за неравноправност касае само основния предмет на споразумението. Ответникът се позовава, че заемателят е бил уведомен за всички елементи от
съдържанието на договора за потребителски кредит, тъй като същите са договорени
и попълнени още в стандартния европейски формуляр, подписан от ищеца на
13.12.2014 г, а в последствие и в самия договор. На следващо място се акцентира, че
сключването на договор по отнапред утвърден от едната страна образец не е
забранено от закона.
Възразява се срещу довода на ищеца, че максималният размер на възнаградителната лихвата и годишният процент на разходите следва
да бъдат ограничени съобразно принципа за добросъвестност
при договарянето. В тази връзка се настоява, че тези величини са лимитирани от
ЗЗП до петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което е
около 50%. В
процесния случай този размер не е превишен.
Възразява се срещу довода
на ищеца за това, че възнаграждението по договора за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги следва да се включи като компонент, образуващ ГПР. Навежда
се, че в ГПР се включват само разходите, за такива допълнителни услуги, чието
получаване е условие за сключване на самия договор за кредит, какъвто се твърди
да не е процесния случай. В случая получаването на допълнителните услуги е
опционално и не зависи от сключване на основния договор за кредит.
Предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствие и потребителя и
възможност да се справи с неблагоприятни финансови ситуации. Въз основа на
изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане
на разноски.
В съдебно заседание
страните не изпращат представители. С нарочна молба ищецът поддържа исковата
претенция.
За да
се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
От
приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт / л. 67 и сл./
се установява, че страните са се споразумели „П.К.Б.“ ЕООД да предостави на ищеца кредит в размер на 2050 лв., при срок
на издължаване 24 месеца. Уговорен е фиксиран размер на възнаградителна лихва от 41.17 % и ГПР от
49.89 %.
Със
сключването на договора г-н П. с нарочна декларация, съставляваща неразделна
част от договора(л. 68 гръб) е заявил, че му е предоставена в ясна и разбираема
форма Стандартен европейски формуляр относно условията на договора. Декларирал
е още, че са му предоставени разяснения, които са му дали възможност да прецени
доколко предлаганите условия съответстват на възможностите и финансовото му състояние,
както и информация за съществените характеристики на предлаганите продукти. С
коментираната декларация кредитополучателят е декларирал съгласие съществените
условия по ДПК да се уговорят в ОУ към договора.
Заедно с
договора за кредит страните са сключи споразумение за закупуване на пакет от
допълнителни услуги от 15.12.2014г. Видно от съдържанието на споразумението/л.
69/ срещу уговорено възнаграждение за кредитополучателя възниква право да се
възползва от следните възможности: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Предвидено е, че възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги е платимо на равни месечни вноски, заедно с вноските по основания
договор за кредит. Уговорено е, че сключването на споразумението не
представлява условие за сключване на договора за потребителски кредит.
По делото са представени подписани от страните ОУ на
„П.К.Б.“ ЕООД към договора за потребителски кредит,
където в т. 4.1 е предвидено, че за ползвания кредит кредитополучателят дължи годишна
лихва, чиито процент е определен в т.VI от ДПК. Общият размер
на договорното възнаграждение е предварително определено в погасителния план на
база на лихвения процент по ДПК. Съгл. т.4.2. от ОУ лихвата се изчислява на
база на усвоената и непогасена главница за периода на кредита. Страните са предвидили задължението за
договорна лихва да се погасява разсрочено съобразно падежа на вноски по
утвърдения погасителен план (т. 4.3). Същото важи и по отношение
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги (т.4.4 от ОУ).В т.7
от ОУ е предвидено правото на заемателя на отказ от договор без да дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причините за отказа си.В т. 12 от ОУ
е предвидено, че при просрочие заемателя дължи лихва в размер на ОЛП плюс 10%
годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.
По делото е представен
подписан от г-н П. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителките кредити от 13.12. 2014г.
По делото е представен
погасителен план от 15.12.2014г.(л.20), съдържащ данни за падежа на вноските,
размера на главницата, размера на лихвата по кредита, размера на вноската за
закупен пакет от допълнителни услуги и общия размер на месечната вноска- 212,
14 лева.
Съдът, отчитайки
изявленията на страните, приема, че същите не спорят, че размера на
извънсъдебно претендираните от ответника вземания съответстват на отричания от
ищеца размер.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи:
По предварителните въпроси
и допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определение от 30.09.2019г.,
поради което в мотивите на настоящото решение не следва да се обосновават
допълнително предпоставките за съществуването правото на иск.
Съдът, отчитайки
изявленията на страните, приема, че същите не спорят, че размерът на
извънсъдебно претендираните от ответника вземания съответстват на отричания от
ищеца размер.
Липсва спор относно формалната волята на страните при
договарянето и сключването на процесния договор за потребителски кредит от 15.12.2014г.
Спорна е действителността на сделка при твърдения за
противоречие на договорната уредба с императивната уредба на Закона за потребителския
кредит, относно индивидуалното договаряне на условията по сделката и относно
равнопостановеността на страните при договарянето. Съществуването на двете
вземания, предмет на иска съдът ще разгледа отделно.
По отношение на вземанията за възнаградителна
лихва:
Така релевираните от ищеца възражения за отклонение на договора от изисквания на ЗПК съдът намира за
необосновани. Съдът намира, че общото договорно съдържание на договора за
кредит при ОУ обективира ясни и разбираеми указания за размера на отпуснатия
кредит(съгл. чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК), за срока на договора (чл. 11, ал. 1, т.
6 от ЗПК), за процента на възнаградителна лихва (чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК), за ГПР-то (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ), за размер
на цялата вноската по кредита- със и без размера на вноската за закупен пакет от допълнителни услуги. Договорното съдържание, противно на
позоваването на ищеца, включва данни за компонените на месечната вноска/ виж л.
68 от делото/, които са и таблично представени в утвърдения от страните
погасителен план/л.10/.
Не може да се сподели довода на ищеца за липса на погасителен план към
договора. В действителност представения по делото погасителен план/л. 10/ не
носи подписа на ищеца. Това, обаче съвсем не означава, че страната не се е
запознала него. Самият погасителен план като доказателство по делото е
ангажиран от ищеца, което иде да покаже, че същият разполага с документа и е
запознат с неговото съдържание. Очевидно, планът е предоставен на кредитополучателя
при сключване на договора. Доколкото
представеният екземпляр е този на клиента, същят е пропуснал да го подпише.
Дори да не се сподели изложеното, следва да се има предвид, че самият договор
за кредит съдържа достатъчно данни относно падежа и размера на вноските. Тези
данни напълно заместват погасителния план.
Размерът на вноската- 212, 14 лева, падежната дата и броя на вноските-
24 са идентично посочени в договора и неподписания погасителен план.
Не се споделя и следващия довод на ищеца, че договорният регламент не
съдържа данни относно размера на лихвата при забава на плащанията. Размерът на
мораторната лихва и условията при които се дължи са фиксирани в т.12 от ОУ.
Самият размер на лихвата –ОЛП плюс 10% годишно, не се отклонява от императива
на чл.33, ал. 2 от ЗПК във връзка с Постановление
№ 100 от 29.05.2012 на Министерски съвет.
На следващо място сам кредитополучателят
е декларирал воля част от същественото съдържание на договора да бъде поместено
в ОУ- така т.“Б“ от декларация на л. 68. Същевременно ОУ са подписани от
кредитолучателя, поради което не може да се приеме за обоснован довод, че г-н П.
не се е съгласил с тези условия. На последно, но не по значение място,
коментираният размер на мораторната лихва изцяло отговаря на императивното
съдържание на закона, поради което и да не е изрично договорена, лихвата за
забава би била дължима на основание на общата уредба на облигационните
правоотношения.
Съдът не може да се съгласи със
становището на ищцовата страна, че процесната договорна уредба не включва
съдържание относно правото на отказ от договора. Т.7 на ОУ съдържа ясни и
разбираеми условия относно правото на заемателя за отказ от договора. На г-н П.
е предоставена информация в този смисъл и със стандартния европейски формуляр /
л. 63 и сл/, т.V.1.
По изложените съображения съдът
приема, че договореностите между страните не се отклоняват от изискванията на
чл. 11 от ЗПК, поради което не би могла по тези съображения да се приложи
последицата на чл. 22 от същия закон.
На следващо място съдът следва да обсъди наведените
доводи относно неравноправността на клаузата, уреждаща основанието за дължимост
на възнаградителната лихва.
Безспорно,
ищецът притежава качеството потребител на финансова услуга, по смисъла на пар.
13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Следователно приложение
намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. За да бъде квалифицирана
определена договорна клауза като нищожна, обаче е необходимо да установи по
делото и допълнителна отрицателна предпоставка, а именно клаузата да не е
индивидуално уговорена/ чл. 146, ал. 1 от ЗЗП/.Съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗЗП
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия.Обстоятелството, че някои условия са индивидуално
уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от
договора- чл. 146, ал. 3 от ЗПК.
Случая не може да се приеме
довода, че потребителят не могъл да окаже влияние върху договорното съдържание.
Видно е, че се касае за едно принципно типизирано съдържание на
правоотношението. Същественото съдържание на сделката обаче –размер на кредита,
срок на усвояване, лихвен процент, ГПР - не е било отнапред определено от
кредитора. Така от приложения стандартен европейски образец от 13.12.2014г. се
установява, че същественото съдържание е попълнено допълнително. Установява се
още, че страните първоначално са договаряли относно заемна сума от 3000 лева
съгл. формуляра от 13.12.2014г., а по-късно са сключил договор за сумата от
2050 лева на 15.12.2014г. Следователно при тези данни следва да се приеме, че
между страните е осъществено договаряне. В този смисъл сам ищецът в приложената
декларация на л. 68 делото е обективирал изявление, че са му разяснение
последиците от сключване на договора и той е взел решение за договаряне при
щателна преценка за финансовите си възможности.
С оглед на изложеното
настоящият състав приема, че процесните договорни клаузи са индивидуално
уговорени. По-големи процесуални усилия за установяване индивидуалното
договаряне не следва да се изискват. Противното означава всички контрахeнти, сключващи договори с неограничен кръг
потребители да ангажират гласни доказателства или пък договорите да се съставят
саморъчно от потребителя. Последното освен, че е абсурдно, но и не отговаря на
съвременните практики при сключване на договoрите.
Дори и да се приеме, че
коментираното договорно съдържание не е индивидуално уговорено, в случая не е
налице втората предпоставка за приложението на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, а именно
неравноправността на клаузата относно договорното възнаграждение. По-конкретни
твърдения в тази връзка не са изложени от ищеца, но доколкото съдът служебно
следи за интереса на потребителя, отбелязва, че не са налице предоставките по
чл. 143, ал.1 ЗЗП.
Относно твърденията, че
размерът на лихвения процент - 41,17 %.е
прекомерен по съображения, че надхвърля
значително размера на законната лихва съдът намира следното:Съгласно чл. 19,
ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по потребителски кредити не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
В случая годишният процент на
разходите по процесното кредитно правоотношение е 49.89 % и не
надвишава размера по чл.19, ал.4 от ЗПК. Възнаградителната лихва е част от ГПР,
на осн. чл. 19, ал.1 от ЗПК и следователно също не надхвърля посочения законов
лимит.
Съдът намира, че доколкото предела на ГПР е законодателно
фиксиран не може да става въпрос за преценка на договорната клауза от гледна
точка на съобразяването й с правилата за добросъвестност при договарянето. Така
преценка е възможна само при липса на законово предвиждане.
В заключение съдът преценява за неоснователен иска за
отричане на вземане за договорна лихва.
Относно вземането за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
Видно от съдържанието на договора пакетът от допълнителни услуги включва опции за
длъжника по промяна на падежа и/или размер на вноска по кредита, опция за
разглеждане искането за отпускане на кредит в най-кратки срокове; възможност за
отлагане плащането на вноски и др.
„Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата
(заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. Такова услуги биха могли
да бъдат примерно издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. В случая договорените между страните
допълнителни услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на
изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като
помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Следователно посочените в договора опции не могат да се квалифицират като
допълнителни услуги по смисъла на закона, с същите съставляват дейности имащи
отношение към усвояването и управлението на кредита. Събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче
е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В този смисъл
споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги противоречи на
закона по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
На следващо място видно от съдържанието на договора
уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги не е включено като
формиращ ГПР елемент. Същевременно срещу предоставения пакет кредиторът
получава възнаграждение, компенсиращо заплащането на пълния размер на вноска
или неполучаване на същата на падежа. Такова възнаграждение в полза на
кредитора би следвало да се включи в общия размер на ГПР, като негов формиращ
компонент, на осн.чл. 19, ал.1 от ГПК. При добавяне на коментираното
възнаграждение към ГПР, обаче последното би надхвърлило нивата по чл. 19, ал. 4
от ЗПК. И по тези съображения претенцията за отричане вземането на ответника за
възнаграждение за закупуване на пакет от допълнителни услуги в размер на 2049, 84 лева следва да се приеме за основателна.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца се следват разноски съобразно уважената
част от иска. В случая, обаче страната не е представила доказателства за
сторени разходи за процесуално представителство, поради което такива разноски
не й се следват, съответно съдът няма да разгледа и възражението за
прекомерност, релевирано от ответника. Ответникът е бил освободен от задължение
за заплащане на държавна такса по делото, поради което и такива разноски не се
определят на страната.
На ответника се следват разноски по съобразно отхвърлената част (чл. 78,
ал.3 от ГПК) за юк. възнаграждение и
експертиза. Съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева, в пределите на чл. 25 от НЗПП. С оглед отхвърлената част от иска ищецът
следва да се осъди да заплати на ответното дружество разноски за процесуално
представителство в размер на 65,20 лева.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса съобразно уважената част от
претенцията, или сумата от 81,99 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** НЕ
СЪЩЕСТВУВА вземане срещу Я.А.П.,
ЕГН **********
*** за сумата
от 2049, 84 лева, претендирана от
ответника като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит 50107095771/15.12.2014г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Я.А.П., ЕГН ********** *** срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува
вземане в размер на 991,52 лева,
начислена възнаградителна лихва за периода 15.01.2015г. до 15.12.2016г. по
договор за потребителски кредит 50107095771/15.12.2014г.
ОСЪЖДА Я.А.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***
сумата от 65,20 лева, представляваща
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище *** полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 81,99 лева, на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: