РЕШЕНИЕ
№ 2824
гр. Варна, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110100414 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, заведена във ВРС с
рег. вх. № 2961/13.01.2023 г., уточнена с молби: с рег. вх.№ 8702/07.02.2023 г. рег. вх. №
12343/16.2.2023 г. и молба с рег. вх. № 23078/27.03.2023 г.
Видно от последната уточнителна молба, ищцата по делото М. Л. К., ЕГН **********, с
адрес: *** е сезирала РС Варна с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС и цена на
иска 39154,30 лв. Първоначално искът е бил предявен само спрямо ответника С. С. Я. , ЕГН
**********, с адрес : ***, а с последната си уточнителна молба ищцата е насочила иска си и
против съпругата на ответника - Д. М. Я., ЕГН **********, с адрес: ***.
Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните - ищцата и ответниците, че ищцата е
собственик по силата на наследствено правоприемство на една втора идеална част от ***,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобрени със
Заповед № РД -18-92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК , с последно изменение за самостоятелния
обект от 06.02.2023 г., с адрес на имота : ***, разположен в сграда № * в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - ателие за творческа дейност, брой
нива на обекта: 1 , с площ от 79,70 кв.м, състоящ се от коридор, архив, тоалет, баня - тоалет, две
кабини и приемна, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с
идентификатор *** , над обекта - няма и при граници по представен документ за собственост
:улица ***“, стълбищна клетка, ***, вътрешен двор ведно с прилежащите идеални части: 4,0302 %
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,03 кв. м заедно с 3,4381 % от
правото на строеж върху припадащата се част от ПИ, в който сградата е построена, съгласно
1
документ за собственост на наследодателя, а съгласно представената схема: СОС с
идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК, с последно изменение на КККР за самостоятелния обект от 06.02.2023 год., с адрес
:***** , находящ се в сграда с идентификатор ***.* с предназначение : курортна , туристическа
сграда, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект : за
делова и административна дейност, брой нива на обекта: * , с площ по документ 79,70 кв.м. ,
прилежащи части : 4,0302% = 10,03 кв.м. , от общите части на сградата на ниво 1 , при съдени
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж : ***.*, под обекта: ***.* , над обекта : ***.*, стар
идентификатор - няма, който ответниците владеят и обитават без правно основание, като и да
бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата ВЛАДЕНИЕТО върху притежаваната от
ищцата квота от една втора идеална част от имота, на основание чл.108 ЗС.
Предявения по делото иск е с правно основание чл. 108 ЗС, исковата молба по който
подлежи на вписване в АВ СВ. Констатирайки факта, че с уточнителната си молба от 27.03.2023
год. ищцата е изпълнила дадените от съда указания, СЪДЪТ с Определение № 3791/27.03.2023 г. е
конституирал в качество на ответник наред с първоначално посочения по гр.дело № 414/ 2023 г.
лицето Д. М. Я., ЕГН **********, с адрес : ***** и оставил „ без ход“ производството по
гражданско дело № 414/2023 г. описа на РС Варна, XLII-ри състав, съгл. чл.114 ЗС. В изпълнение
на дадените от съда указания и в срок, ищцата е представила доказателства за вписване на
исковата молба в АВ СВ.
Ищцата основава исковата си претенция на следните твърдени факти и
обстоятелства:
В исковата си молба ищцата твърди, че ответникът С. Я. заедно със семейството си обитава
АТЕЛИЕ * с площ от 79,70 кв. м, находящо се на адрес *****, състоящ се от коридор, архив,
тоалет, баня - тоалет, две кабини и приемна, напълно обзаведено и оборудвано от началото на 2022
г.
Имотът твърди ищцата, че бил предоставен на Я. без наем от починалия баща на
ищцата - Л. В. З., ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна, починал на *** г. От датата на смъртта на
Л.З., по закон имотът бил наследен при равни квоти от ищцата и от непълнолетната
природена сестра на ищцата В. Л. З.а , ЕГН **********, чрез законния представител на
непълнолетната Г. С.ва Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, с която бащата на ищцата
съжителствал след развода на родителите на ищцата, а „наемателят“ - ответник бил син на
Г. Р. . Сочи се в исковата молба, че въпреки многократните срещи и разговори за
освобождаване на имота или заплащане на наем на ищцата и на В., отв.Я. продължил да
обитава наследствения имот на ищцата, без основание. На опитите на ищцата да връчи на
ответника чрез куриер Договор за наем, ответникът не отговарял и връщал пратката. Последното
принудило ищцата да изпрати на ответника покана за освобождаване на имота, която пратка
ответникът също отказал да получи. В качеството си на собственик в съсобственост и
наследник на починалия си баща, ищцата е завила в исковата си молба, че счита че отв.Я. следва
да бъде изведен от имота и да опразни помещенията от личните си вещи , след осъждането му от
съда, като намира че е очевидно, че добронамерените й действия останали неоценени. Още в
исковата си молба ищцата е отправила доказателственти искания по делото да бъдат приобщени
представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи и да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели при режим на водене за установяване на факта на обитаване
на имота от ответника и от семейството му за периода от началото на 2022 г. до настоящия
2
момент, обзавеждането на жилището, разговорите за освобождаване на апартамента и други
относими съм спора факти.
В последващите уточнителни молби ищцата е прецизирала твърденията и искането си до
съда, така че е ясно, че предявява ревандикационен иск с правно осн. чл.108 ЗС против ответника и
против съпругата на ответника, с който иск цели да бъде установено със СПН , че ищцата е
собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, придобит от нея по силата на
наследствено правоприемство от баща й Л.З., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на
ищцата владението върху наследствената й една втора ид.ч. от имота, която владеят без основание
. Изрично е посочено, че праводателят на ищцата и нейн баща е придобил имота от своя страна по
силата на правна сделка покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № *, т.*, рег. № *,
д. 1* г. на нот. Р. Т., с рег. № * по описа на НК , с район на действие РС Варна, акт вписан в АВ СВ
под номер *, т.*, д.№ * , вх. рег. № *г., дв.вх. рег. № * на СВ Варна.
В срока по чл.131 ГПК ответниците по делото, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител - адвокат от АК Варна В. С. са изразили писмено становище по
предявения иск.
Ответниците намират предявения иск за допустим, но неоснователен.
Ответниците твърдят, че никога не са оспорвали правото на собственост на ищцата върху
недвижимия имот, придобит по наследство.
Ответниците заявяват, че не са получавали покана от ищцата, а първата такава е получения
препис на искова молба.
В срока по чл.131 ГПК по същество ответниците са възразили против иска, като са навели
твърденията, че e имало срещи между ищцата и Г. Р.(законен представител на втория съсобственик
и майка на ответника С. Я.) Именно Г. Р. уведомила ответника, че били постигнали договорка с
ищцата да продадат имота и предприели действия по продажба. По силата на тази уговорка
ответниците можели да живеят в имота необезпокоявано до сключване на предварителен договор
за продажба, като следвало да се изнесат след това, а като краен срок постигнали съгласие да е
през лятото - т.е. юли - август 2023 г. В останалата част ответниците са навели твърдения които,
както самите ответници сочат, нямат връзка с предмета на иска. Ответниците желаят съдът да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да йм присъди сторените по делото разноски.В
подкрепа на възраженията си ответниците желаят да йм бъдат допуснати двамата свидетели при
режим на водене, с които да установят твърдените от тях обстоятелства. Изрично е заявено от
ответниците, че не се противопоставят да бъдат приети като писмени доказателства представените
от ищцата заверени за вярност с оригинала копия на документи.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 14.07.2023 г. ищцата явила се
лично, представлявана от адв.А. поддържа предявената искова молба , моли за уважаване на иска
ведно с присъждане на разноските по делото . Ищцата , чрез адв.А. е релевирала възражение с
правно осн. чл. 78, ал.5 ГПК и искане за редуциране на претендирания от ответниците адвокатски
хонорар като прекомерен .
В същото съдебно заседание ответниците не се явяват, представляват се от
адв.В.С..Процесуалният представител на ответниците - адв.С. моли съда да отхвърли иска и в
полза на ответниците да бъдат присъдени сторените по делото съдебно -деловодни разноски .
В откритото съдебно заседание съдът е уважил исканията и на двете страни, като е
3
предоставил 10 и 14 дневен срок , считано от изготвяне на протокола за ищцата и за ответниците
за писмени защити.
В определения от съда срок страните по делото са депозирали писмени защити.
СЪДЪТ , въз основа на събраните по делото доказателства, съобразявайки
становищата на страните и техните възражения , приема на основание чл.235 и чл.236 ГПК
за установено по делото от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :
Ищцата М. Л. К. ЕГН ********** е наследник по закон на своя възходящ баща - покойния
Л. В. З., ЕГН *** ,като този факт не е спорен между ищцата и ответниците С.ви , а и се доказва от
ангажираното от ищцата с исковата й молба писмено доказателство - удостоверение за наследници
. От приобщеното по делото на л. 7 - ми заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение
за наследници на Л. З. издадено на 31 май 2022 г. е видно, че Л.З. е починал на 26 май 2022 г. , за
което е съставен Акт за смърт № 1236 /27.05.2022 г. в гр.Плевен . От същото писмено
доказателство се установява и изяснява, че след откриване на наследството на Л.З. призовани към
наследяване са низходящите му наследници по закон - дъщерите М. К. /ищца по настоящото дело
/ и В. Л. З.а, ЕГН ***.
Установено и доказано е твърдението на ищцата ,че приживе баща й по силата на
възмездна правна сделка - покупко продажба е придобил правото на собственост върху
недвижимия имот, предмет на ревадикационния иск ,който иск ищцата е предявила против
ответниците съпрузите С. и Д. Я.и до размер на една втора идеална част от имота. Приложеното на
лист 4 - 5 неоспорено от отв.Я.и заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № *, т. * ,рег. № * , дело № * от * г., акт вписан в АВ СВ
Варна на * г. доказва факта, че на дата 17 декември 2018 г. бащата на ищцата е закупил процесния
недвижим имот. В нотариалния акт обективиращ извършената на 17.12.2018 г. пред нотариус Р. Т.
- нот. с рег. № * и район на действие РС Варна правна сделка - покупко - продажба е вписано, че
продавачът Г. И. И., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си Ж. В. Н. продава на
купувача Л. В. З. свой собствен недвижим имот , а именно *** представляващо самостоятелен
обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
№ РД - 18 - 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК , с последно изменение със Заповед № КД - 14- 03-
1865/17.07.2012 г. на Началник СГКК Варна, с адрес на имота : *** , разположен в сграда № * в
поземлен имот с ид. № *** , с предназначение на самостоятелния обект - ателие за творческа
дейност, брой нива на обекта : едно , с площ 79.90 кв. м , състоящо се от : коридор, архив, тоалет у
баня - тоалет, две кабини и приемна, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж
: имот с ид. № ***.* , под обекта : ***.***, над обекта - няма и при граници по представен
предходен документ за собственост и архитектурен проект :улица „ * „ ,стълбищна клетка , *** ,
вътрешен двор ,стар идентификатор - няма , ведно с прилежащите части 4.0302 % идеални части
от общите аасти на сградата, равняващи се на 10.03 кв.м и заедно с 3.4381 % от правото на строеж
върху припадащата се част от поземления имот, в който сградата е построена за сумата от 80 000
лева, която страните са заявили , че ще бъде представена в същия ден, непосредствено след
подписване на нотариалния акт и преди вписването му в Служба по вписванията .
Към датата на покупко -продажбата на недвижимия имот описан в нотариалния акт от
17.12.2018 г. (и в петитума на иска по чл.108 ЗС ) страните по делото не са твърдели имотът да е
бил придобит от Л.З. в режим на СИО .Установено е по делото на база приложеното на л. 96-ти
удостоверение , издадено от Община Варна, че Л. В. З. е имал сключен първи граждански брак във
4
Варна с акт за брак № *** г. , прекратен с Решение № 2533/20.04.2005 г. на РС Варна , а в
удостоверението за наследници на Л.З. е посочено изрично ,че към датата на откриване на
наследството същият е бил разведен.
За установяване и на допустимостта на производството по делото и за датата на влизане в
сила на бракоразводното решение от 2005 г. съдията - докладчик е изготвил преди даване ход на
делото справки от деловодната система на РС-Варна - „САС „ по лице за Л.З. , приобщени по
делото като писмени доказателства на листи от 98 до 101. От общо 15-те дела по които Л.З. по
данни от деловодната система на РС Варна „ САС„ е бил страна, относимите са разпечатани и
приложени на л. 99, 100 и 101 .
От л.99 се установява, че през 2004 г. във ВРС е било образувано на 16.12.2004 г. гр.дело №
2533/2004 г. от Д. Е. К. против Л. В. З. (Л. В. К. ) приключило с Решение от 23.3.2005 г. с което е
прекратен брака между Л.З. и Д. К. на осн. чл. 99,ал.1 СК /отм./ и утвърдено споразумение по чл.
99 ал.3 СК отм. Гр.д. № 2533/2004 г. е било унищожено на 15.1.2019 г. поради което съдът само
може да предполага, че Решението от 23.3.2005 г. по цитираното дело е именно вписаното в
удостоверението на Община Варна , но с грешно посочване на датата на постановяване на
решението , т.к . други данни за бракоразводното дело между Л.З. и Д.К. в деловодната система на
РС Варна не се съдържат
От следващите л. 100 и 101 се установява, че на 7.12.2018 г. Г. С.ва Р. е завела гр.дело
против Л.З. под номер 18 475/2018 г. с искане за защита от домашно насилие по ЗЗДН,
производството по което дело е прекратено с Определение № 599//15.1.2019 г. поради оттегляне на
молбата и на осн. чл. 232 ГПК , а преди прекратяване на производството с определение от
19.12.2018 г. съдът е конституирал като молител по делото детето В. З.А, представлявана от майка
си Г. Р. и контролираща страна - Д „СП“- Варна .
В общение: от справките в деловодната система на РС Варна „САС „ се извежда извод
затова ,че има само едно бракоразводно дело с участието на починалия Л.З. , но не се съдържат
данни затова имал ли е родени от брака си с Д. К. Л.З. ненавършили пълнолетие деца и семейно
жилище , които съдът евентуално да съобрази и в настоящия процес .С оглед твърденията на
ищцата ,че тя и сестра й В. са единствените наследници по закон на бащата и на двете , а и
искането на ищцата, съдът е разпоредил изготвяне на служебни справки от РС Варна и РС Плевен,
приложени по делото на листи 102 и 103. От справките съставени на дати 22.06.2023 г. и
26.05.2023 г. от РС Варна и РС Плевен се установява и доказва факта ,че в двата
първоинстанционни съда не е образувано производство по приемане на наследството на Л. З. от
страна на В. Л. З.а ЕГН *** .
Въз основа на посочените по-горе писмени доказателства ,съдът намира за установено и
доказано , че праводателят на ищцата Л. З. е починал на *** г. в гр.Плевен , а след откриване на
наследството му призовани към наследяване са двете му дъщери - М. К. и В. З.а /л. 7/.
Установено и доказано е по несъмнен начин ,че приживе , на 17.12.2018г. праводателят на
ищцата и на неучастващото в исковото производство лице - В. З.а, е придобил еднолично правото
на собственост върху имота , чието ревандикаране ищцата желае до размер на придобитата от нея
квота от ½ идеална част - имот представляващ АТЕЛИЕ “ *“ разположен в сграда * в поземлен
имот с ид. № *** на административен адрес **** , на етаж минус *** , имот с ид. № *** с площ
79.70 кв.м.
Искът по чл.108 ЗС ищцата е предявила във ВРС на дата 13.1.2023 г. или 7 месеца след
5
смъртта на праводателя й и нейн баща Л.З. .
Ищцата е твърдяла , че не е едноличен собственик на имота , а само на една втора идеална
част , като втората половина от имота била придобита от В. З.а на същото основание , на което и
ищцата сочи за себе си - наследствено правоприемство .
Действително твърденията на ищцата затова, че по правилата на чл.1 , чл. 5 - 9 ЗН , има
качество наследник на своя възходящ баща с равна квота в съсобствеността с другата дъщеря на
Л.З. -В. , са установи и доказани и верни изцяло .
Спор по делото няма, че както ищцата , така и В. З.а са единствените призовани към
наследяване на Л. З. .
Искът обаче по чл.108 ЗС е насочен против ответниците съпрузи С. и Д. Я.и.
Ответниците още с отговора на искова молба са изложили становището си за допустимост,
но неоснователност на иска .
В изпълнение на дадените от съда указания с проекта за доклад, ответниците са
представили и по делото е приложено заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за
раждане на ответника С. Я., от което се изяснява връзката между страните по делото .В
приобщеното на л. 105 - ти заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за раждане са
вписани данните за ответника С. С. Я. , ЕГН **********, род. на 22.3.1996 г. в гр. Варна от
родители : Г. С.ва Р. ЕГН ********** и С. Я. Р. ЕГН ********** .Или от цитираното
удостоверение за раждане на ответника по делото се доказват твърденията на страните, че
ответникът С. Я. е син на Г. Р. , а от изложеното в исковата молба, сравнено и със записите в
деловодните системи на РС Варна „САС“ и „ЕИСС „се доказва , че Г. Р. е майка на В. Л. З.а , а В.
З.а е сестра на ищцата и на ответника С. Я. .
В обобщение : по делото е установено, че ищцата М. К. и В. Л. З.а са дъщери на Л. З. , В.
Л. З.а е дъщеря на Г. Р. , Г. Р. е майка на ответника С. Я. . Общото между ищцата и В. З.а е , че и
двете са дъщери на Л. З., а между В. З.а и С. Я. е , че и двамата са деца на Г. Р. .
Липсва спор по делото , че ответникът С. Я. е сключил граждански брак с ответницата Д.
Я., а и този факт е доказан на база приложения оригинал на удостоверение издадено от Община
Варна на 21 март 2023 г. От цитираното удостоверение се изяснява, че на дата 23 август 2019 г. в
гр.Варна ответникът С. С. Я. ЕГН ********** е сключил граждански брак с ответницата Д. М. Я.
ЕГН **********, за което е съставен и акт за гр.брак № 917/23.08.2019 г. на Община Варна .
Спори се по делото дали е налице действително правно основание, даващо право на
ответника С. Я. и съпругата му Д. Я. да обитават имота и продължават ли да са в имота .
Ищцата по делото за доказване на твърденията си залегнали в основата на
ревандикационния иск е ангажирала и писмени и гласни доказателства , а ответниците само
гласни доказателства и цитираното по-горе удостоверение за раждане на ответника С. Я..
Ищцата е представила с исковата си молба „ Договор за наем на недвижим имот „ с
посочена дата 1.6.2022 г. и данни за наемодатели : М. Л. К. и В. Л. З.а, чрез законния си
представител Г. С.ва Р. от една страна и от друга С. С. Я. в качество на наемател и предмет на
договора за наем *** с площ 79.70 кв. м. на адрес *** , е приобщен по делото на л. 8 -10 -
неподписан, ведно неподписан „ приемо - предавателен протокол „ с дата 1.6.2022 г., /л.11-12 / и
копие от товарителница находящо се на л.13 -ти отразяващо изпащане на 29.12.2022 г. от М.К. на
Ст.Я. на „документи „ / неполучени от Ст.Я. видно от справката за проследяване на пратка /л.14-
6
16 /.
Второто писмено доказателство, на което се позовава ищцата е ПОКАНА , приложена на
л.17 - ти по делото в заверено копие . Поканата не съдържа дата , нито начин на връчване , но
очевидно съдържа реквизити на съставил поканата М.К. и адресат С. С. Я. с посочен ЕГН ,но не и
адрес .В поканата се съдържа изявление затова ,че М.К. кани Ст.Я. в срок до 11 ч. на 31 декември
2023 г. да изпълни задължението си като плати сумата в размер на 1750 евро или левовата
равностойност по курса на БНБ за деня , а ако не стори това М.К. ще педприеме съответните
действия чрез правораздавателните органи за събиране на дълга по съдебен ред. Към цитираната
„ПОКАНА „ на л.18 -ти е приложено заверено копие на товарителница от което е видно, че на
16.12.2022 г. М.К. е изратила пратка на документи до Ст.Я. „до поискване „ , а на 24.12.2022 г.
пратката с номер 502264 е върната на М.К..
Приложени по делото на л.19 - 28 са цветни снимки, чиято относимост към спора остава
неясна .
Извън описаните по -горе писмени доказателства, до края на съдебното дирене други
писмени доказателства не са ангажирани освен представена от ищцата екранна снимка за
доказване , че имотът бил обявен за продажба още през 2020 г. / л.106/.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 14.07.2023 г. процесуалният
представител на ответниците е заявил и поискал да бъде отделено за безспорно, че Г. Р. като майка
и законен представител не е отправяла искане от името на доскоро малолетната , вече
непълнолетната й дъщеря В. за приемане на наследството на Л.З. от страна на детето В. по опис ,
нито във ВРС нито в РС Плевен, като съдът е отделели този факт са безспорен . В същия смисъл са
и показанията на разпитаната в качеството на свидетел Г. Р., допусната до разпит в о.с.з. на
14.07.2023 г. при режим на водене в полза на ответниците .
В писмените бележки, депозирани по делото от ищцата М.К., на 24 юли 2023 г. се съдържа
искането съдът да обърне особено внимание на твърденията на ответниците и на показанията на
св.Г.Р. предвид висящото във ВРС гр.дело образувано по молба с вх. № 48850/28.06.2023 г. от В.
З.а чрез законния й представител Г. Р. и пълномощник адв.В.С. срещу М. К. с правно осн. чл. 34
ЗС вр. чл. 341 ГПК с направеното в т.5 особено искане - да не бъде даван ход на делото до
приключване на процедурата по приемане на наследството по опис , поради което и макар и след
приключване на съдебното дирене, ищцата желае настоящият състав да приеме за неверни
изявленията по дело 414/23 г. т.к. противоречали на особеното искане по гр.д. № 8353/23г. и двете
на РС Варна .
Съдът , в настоящия му съдебен състав, следейки за допустимостта на исковата защита до
постановяване на акта по същество , след запознаване с писмената защита на ищцата извърши нова
служебна справка в деловодната система ЕИСС , като констатира,че на 28.06.2023 г. В. Л. З.а чрез
законен представител - майка си Г. С.ва Р. и двете чрез пълномощник адв.В. С. е сезирала съда с
иск за делба против М. Л. К. с твърденията , че страните по делото са единствените наследници на
Л. З. и помежду им липсва воля за доброволно уреждане на имуществените йм отношения по
повод наследствената маса .В съответствие с тези си твърдения ищцата В.З.а е отправила искането
да бъде допусната делба на имота представляващ *** , три леки автомобила и един мотоциклет
при квоти по ½ , а в т. 5 се съдържа т.нар.особено искане - да не бъде даван ход на делото до
приключване на процедура по приемане на наследство по опис .В исковата молба обаче липсва
твърдение въобще да е започнало производство по чл. 61 ЗН. На последно място, от справката в
7
ЕИСС по номера на посечената искова молба, съдът установи че във ВРС е висящо гр.дело №
8352/2023 г. на етап отговор на искова молба, като с Разпореждане № 28226/26.07.2023 т. съдът е
приел, че следва да пристъпи към изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК и разпоредил
връчване на преписа от искова молба.Така направената от съда справка, материализирана на
хартиен носител под формата на копие на искова молба и данни за номер на дело и страни , следва
да се прикачи към последна корица не делото и може да бъде ценена само като доказателство за
допустимост на настоящия иск предвид факта, че съдът гради Решението си на анализ на
събраните доказателства по делото .
В съответствие с всичко описано по - горе съдът приема, че не са налице пречки от
процесуален характер които да обосноват извод за недопустимост на производството,поради което
и следва да се произнесе по същество на спора.
Писмените доказателства следва да се анализират в съвкупност и поотделно със събраните
гласни доказателства (при отчитане на вероятната заинтересованост от изхода на делото на
допуснатите до разпит свидетели съгласно нормата на чл.172 ГПК ) за да бъде изведен
законосъобразен правен извод относно основателността и доказаността на ревандикационния иск в
установителната и в осъдителната му част.
В контекста на анализа на всички събрани по делото доказателства съдът се спира на
показанията на всеки от двамата разпитани свидетели .
В проведеното по делото открито съдебно заседание в полза на ищцата е допуснат до
разпит водения от нея свидетел Е. А..
В откритото съдебно заседание свидетелят А. е завил, че е украинец, със статут на
постоянно пребиваване в РБ , женен, водил съдебни производства с ищцата по делото, които са
приключили.
В показанията си пред съда св.Евг.А. твърди, че познава Л. З. от септември-октомври 2011
г. , знае че същият придобил имот в в м-ст „***", на ул. ***". Жилището е на ***" улица в „***",
първи етаж /партерен или първи/, , обзаведен апартамент в пететажна кооперация. В апартамента
имало хол с кухня, детска, спалня и гардеробна, имало малка тераска, баня. Когато А. влизал в
жилището, апартаментът твърди свидетеля , че бил обзаведен.
Следващото твърдение на свидетеля е , че е влизал в жилището през 2018 г., бил много
близък с Л. и Л. му показвал новото си жилище, което тогава закупил необзаведено, по БДС .
Св.А. твърди , че познава и ответника С. Я. „ близко „ , ответницата Д. познавал като
съпруга на С..
Към датата на откритото съдебно заседание 14.07.2023 г., свидетелят воден от ищцата
твърди,че не знае къде живее в момента С. , но С. живеел в жилището на Л., със сигурност до м.
февруари 2023 г., понеже и свидетелят бил там , но не жимял там.
Същият свидетел заявява, че не е ходил в С. но говорил с него за това жилище, понеже М.
искала след смъртта на баща й да делят имущества , понеже този апартамент бил наследство на
нея и на сестра й , а докато С. живеел там, ищцата искала вече да си дели имуществото и св.А. се
обадил на отв.С. Я. и му казал.Отговорът на ответника бил ищцата да си говори с майката на
ответника по тези въпроси, а и свидетелят А. не бил никакъв там - това , пояснява свидетелят ,
било първия път.Втория път когато св.А. се обадил на отв.С. Я. било като му казал, че М. ще
завежда дело , понеже живеел в част от нейния имот , като и тогава ответникът отговорил майка
8
му и ищцата да се оправят .
На конкретно поставени от съда въпроси св.А. е заявил , че знае за уговорки, че трябвало да
делят имущество, това било миналата година, след смъртта на Л.. М. искала да делят имуществото,
понеже има сестра от майката на С., като савият свидетел не знаел какъв е проблемът да се раздели
имуществото.
На поставени от адв.А. въпроси същият свидетел е отговорил, че на него С. му казал ,че ще
се изнесе от там в рамките на 1 месец , като това било декември 2022 г.Когато св.А. разговарял със
С. през месец февруари 2023 г., той още живеел там. След това повече св.А. повече не бил говорил
със С., не му звънял по телефона, нито той му звънял да му каже, че се е изнесъл.
Твърди се от св.А., че понеже С. „не искал да взима никакъв договор за наем“, М. му го
била пратила по спедиторска фирма, но отв.Ст.Я. не го е взел, бил му изпратен още един път. М.
твърди св.А. , че изпратила покана за напускане на жилището до С., но той не я получил.
В разпита си пред съда св.А. е обяснил, че от ищцата знаел, че С. не й заплащал наем, но
когато А. говорил със С. Я. не помни да е споменавал наемна цена, губело му се .
Според св.А. имало уговорка за наем на самото жилище между С. и М., но не знае „ за
цифри „, за заем нямало уговорка .
В края на показанията си св.А. е уточнил ,че не знае дали С. в момента живее в жилището,
нямал никакъв контакт с него след февруари 2023 г., не бил получавал ключове от жилището ,
последно го видял на улица Седма м.2.2023 г. когато си разхождал кучето , а на същата улица, в
апартамент на майка си живеела ищцата М. . С М. св.А. имали общо дете .Свидетелят е уточнил
,че мисли че приживе Л. и Г. - майката на С. пуснали С. да живее в това жилище ,Л. не бил казвал
че иска пари от С. за това, а след смъртта на Л. свидетелят не бил ходил в къщата на Л. .
Воденият от ответниците свидетел Г. С.ва Р. - майка на ответника С. Я., е заявила пред
съда , че желае да дава показания . В показанията си пред съда св.Р. сочи ,че Л. З. имал
апартамент на „***". Лично той пуснал С. и Д. да живеят там и то доста време преди да почине –
година и нещо живеели вече там, той си ги настанил в неговия си апартамент. Л.З. живеел със
св.Г.Р. и двамата имали дете на 14 г., живеели на семейни начала, това бил мъжът й той се
погрижил за нейното друго дете, което имал за негов син .
След като починал Л.З. , твърди св.Г.Р., че рязко се сменили нещата с М..Може би 2 дни
след това, М. отишла в имот и синът на свидетелката попитал какво ще правят с този апартамент,
на който въпрос ищцата отговорила : „Няма проблеми, живейте си, няма проблем!", след това се
променили нещата, а свидетелката разбрала от фирма, че ищцата обявила апартамента за
продажба.
Св.Р. заявява, че тя нямала никакви проблеми, отварял лично тя, влачили се една, втора,
трета, пета, десета фирма, отваряли. „Адрес" ли не били, един съсед до тях- З., , много фирми
идвали, а свидетелката не била „ спънала нито веднъж оглед „,
Твърди се от св.Р., че тя самата няма право върху този апартамент, така че след като
ищцата си решила - обявяването на имота за продан , нямало никакъв проблем.
Тогава, сочи св.Р., че говорила със сина й и му казала да се ориентират да си търсят нещо
друго, защото така нямало да стане, внукът й бил малък, на 2 г. и нещо, влачели се фирми, той
спял, болен, било кошмар и просто се разбрали, че няма смисъл повече и започнали да си търсят
жилище и съответно март месец започнали да си изнасят багажа и си го освободили апартамента.
9
Сега били на квартира.
М. сочи свидетелката Г. Я. че не била проявявала желание да види дали С. е там, тя й имала
телефона, винаги можело да й се обади, имала телефона и на С., на никой не била звъннала, дори и
желание не била проявявала към апартамента, да дойде, нямало такива неща, а и по сметките за
тока можело да се види.
Св.Я. е заявила пред съда, че М. няма ключ, никой не й е дал, баща й не й е дал ключ, те не
си говорили изобщо години наред, той въобще не искал да я поглежда, а и докато бил жив ищцата
една след друг пускала жалби срещу него, всеки месец.
В показанията си водената от ответниците свидетелка е заявила, че ищцата и баща й Л. не
били в никакви отношения, това били семейни драми.
Св.Р., като майка на В. , твърди в о.с.з. на 14.7.2023 г., че не е подавала молба за приемане
на наследство по опис нито във Варна , нито в Плевен , както и че имало среща при адв.С. през
декември миналата година . След като влошили отношенията си М., пояснява св.Р. , най -
разумното било да се събират при адвокат , с адвокатите да се разберат, като самата тя смяла, че
всичко уточнили . Впоследствие, сочи св.Я., че ищцата М. пак се изметнала …За свидетелката
лично не е ясно защо се води настоящото дело , нито синът й бил във владение на нейния
апартамент, плюс това той бил 1/2 нейн,1/2 е на детето В. , която м. 01.2023 г. навършила 14 г.
Имотът подчертава св.Р. че бил по една втора на В. и на М., С. бил брат на В. , не бил настанен там
от свидетелката.Свидетелката е обяснила , че апартаментът е свободен, стой , ищцата можело да се
обади да си вземе ключ.
Твърди се от свидетелката, че синът й С. още през м. януари започнал да си търси квартира
и да си изнасят малко по малко багажа , М. била тази която обявила имота за продажба, а преди
това покойният Л. също бил обявил апартамента за продажба, но искал много пари, като така
пускал и колите си за много пари .
На последно място свидетелката е заявила че В. живеела с нея, те двете никога не били
живели там, Л. си купил апартамента а свидетелката го обзавела, направила му го , т.к. била
интериорен дизайнер, след това имало наематели, но Л. ги изногил понеже направили някакви
поразии и след наемателите Л. настанил в апартамента сина на свидетелката , снахата и внучето.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната
правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на претендирания имот, а
ответникът да се намира във владение на същия, без да има правно основание за това.
Ищцата по делото твърди да е собственик на ½ ид.ч. от имота по силата на наследствено
правоприемство от нейния наследодател и баща -Л. З., който от своя страна е придобил имота въз
основа на възмездна правна сделка покупко - продажба .
Искът с правна квалификация чл.108 ЗС е предявен във ВРС на дата 13.01.2023 г. срещу С.
Я. , насочен по надлежния ред и против съпругата му - Д. Я..
Настоящият съдебен състав намира, че предявената от ищцата искова претенция е
допустима, при наведените твърдения за принадлежност на правото на собственост на ищцата и
упражняване на фактическа власт върху спорния имот от ответниците- съпрузите С. и Д. Я.и .
10
Страните по делото не са спорели по същество относно качеството на ищцата на наследник
на нейния баща и праводател, поради което и този факт с доклада по делото е обявен за безспорен.
За безспорно съдът на осн. чл. 146, ал.1, т.4 ГПК с доклада по делото е обявил, че
ответниците упражняват фактическа власт върху процесния имот.
Проекта за доклад, обявен за окончателен е обективиран в протокола от проведено открито
съдебно заседание , на л.112 -ти от делото - гръб.
По същество на спора, с оглед и разпределената тежест на доказване , на база писмените и
гласни доказателства по делото , съдът намира, че предявения ревандикационен иск е останал
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен в осъдителната му част .
Безспорно за съда е установено по категоричен начин, че Л. В. З. на 18.12.2018 г. въз основа
на правна сделка - покупко - продажба е придобил еднолично правото на собственост върху
недвижим имот представляващ *** - имот с ид.№ ***./л.4 - 5 /.
Доказано е и не е спорно , че Л.З. е починал, като след откриване на наследството му на 27
май 2022 г. /л.7/ същият е оставил двама наследника по закон - дъщерите М. К. и В. З.а .
Съгласно правилата на чл.1 , чл. 5 - 9 ЗН и при писмените доказателства по делото от които
се установява, че към *** г. Л.З. не е бил в брак, наследниците по закон на З. - двете му деца
придобиват права върху наследствената маса на наследодателя при равни квоти от по една втора
идеална част .
При така изложеното по -горе, съдът приема, че следва да постанови диспозитив по силата
на който да приеме за установено и доказано със СПН , че ищцата е носител на вещно право на
собственост върху процесния апартамент / така както е описан в петитума на иска и в титула за
собственост приложен по делото / с квота от една втора идеална част, която квота е придобила по
силата на наследствено правоприемство от покойния й баща и праводател, който от своя страна е
притежавал правото на собственост върху имота на база деривативно придобивно основание -
правна сделка - покупко продажба .
Искът в осъдителната част, представляващ същността на защитата избрана от ищцата,
следва да бъде отхвърлен като недоказан .
Действително към момента на подаване на отговор на искова молба ответниците не са
оспорили, че са упражнявали фактическа власт върху имота, но доказателства по делото затова
ответниците към края на съдебното дирене да владеят без основание имота - липсват.
Анализът на събраните по делото гласни доказателства налага единствения извод, че както
допуснатите в полза на ищцата гласни доказателства , така и тези , допуснати в полза на
ответниците са пристрастни и попадат под хипотезата на чл.172 ГПК .
На първо място воденият от ищцата свидетел очевидно е заинтересован от изхода на спора,
поради факта , че има общо дете с ищцата и тази връзка с една от двете страни по спора следва да
бъде отчетена от съда при кредитиране на показанията му. От самите показания на св.А. се
установява, че същият е познавал и покойния Л.З., познава и ответниците . Според същия свидетел
след месец февруари тази година не е виждал ответника и не знае дали ответника живее в
процесния апартамент.Показанията на св.А. са и вътрешно противоречиви по отношение на
годината през която се е запознал с Л.З. - 2011 или 2018 г./л.114/, но знаел за уговорки за делба на
имуществото и че ищцата искала да се дели имуществото, понеже М. имала сестра от майката на
С. .
11
На второ място : водената от ответниците свидетелка Г. Р. е майка на отв.С. Я., а и майка на
детето В., което е второто дете на покойния Л.З. и родствената й връзка с ответника сама по себе
си е достатъчна съда да приеме, че съществува вероятна заинтересованост на свидетелката от
дадените показания. Независимо , че свидетелката е заявила пред съда , че не е инициирала
производство пред РС Варна или РС Плевен за приемане на наследството на Л.З. от страна на
дъщеря й В., съдът след извършена справка в деловодната система на РС Варна“ ЕИСС „
констатира, че непълнолетната В. З.а , чрез майка си е предявила иск за делба против ищцата, като
в исковата молба са посочени не само процесния апартамент, но и леки автомобили и отправено
искане ход на делото за делба да не се дава до приключване на производство по приемане на
наследство по опис . Твърденията на св.Г.Р. по същество на спора са , че синът и , снаха й и внука
й който е на около 2 години са напуснали имота и не се намират в него .
Сравнявайки двете групи гласни показания, попадащи под нормата на чл.172 ГПК, съдът
намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите в частите в които не си противоречат ,
а именно , че до около м. февруари 2023 г. ответниците са упражнявали фактическа власт върху
имота.Данни категорични и еднозначни затова фактическа власт върху имота след м. февруари
2023 г. ответниците да упражняват - липсват, което и води до извод за неоснователност на
ревандикационния иск , поради което и съдът отхвърля иска в осъдителната му част.
Постановявайки си акта си по същество на спора, съгласно нормите на чл.235 и чл.236 ГПК
, отичайки факта на висящо делбено дело против ищцата, предявено от втория й съсобственик и
сестра - В. З.а, съдът следва в настоящия случай стриктно да приложи задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г.,
ОСГК, докладчик съдията Теодора Гроздева - т. 2А : „ Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108
от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.
По същество на спора : за да изведе извод , че искът по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен
в осъдителната част като неоснователен и недоказан, съдът приема, че анализът на гласните и
писмени доказателства налага изводите, че след откриване на наследството на Л. З. отношенията
между ищцата и ответника С. Я. действително са се влошили, което е довело до предприемане на
действия от страна на ищцата да търси заплащане на наем и обезщетение за еднолично ползване,
но липсва искане или покана за освобождаване на имота . Ищцата е представила неподписан
договор за наем изходящ от името и на двете съсобственички на имота и покана за плащане на
наемна цена , приложени по делото .Така представените от ищцата писмени доказателства не
представляват по правната си същност друго , освен искане за получаване на доходи от ползването
на имота , а и от там не може да се изведе извод до кога точно ответниците са обитавали имота и
това фактическо състояние дали е било поддържано със съгласието на ищцата . Ето защо и при
наличие на данни затова, че ответниците са били настанени в имота приживе от Л.З., поне година
преди да почине, при наличие възникнала между ищцата и сестра й съсобственост върху този
имот, извод затова , че едната втора идеална част от имота се ползва от ответниците и че тази една
втора идеална част е частта на ищцата не може да се изведе по несъмнен начин .
В подкрепа на изложеното по -горе , съдът препраща към мотивите на ВКС обективирани в
Решение № 13 / 24.02.2022 г. на Първо Г.О. ,ГК, с докладчик съдията Ваня Атанасова постановено
по гр.д.№ 2906/2021 г. :
„Процесуалната легитимация на ищеца произтича от твърденията в
12
обстоятелствената част на исковата молба и петитума, а материалната легитимация се
определя от доказателствата по делото и сочи кой е носителят на спорното материално право.
В случая се твърди, че ищецът е собственик на процесния имот на основание договор за покупко-
продажба, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота без основание.
Тези твърдения определят и процесуалната легитимация на ищеца да предяви срещу ответника
иск за защита на правото си на собственост, а твърдението за нарушение от ответника на
претендирането от ищеца право на собственост, чрез упражняване на фактическа власт върху
обекта на собственост, обосновава и правния интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.
108 ЗС. Дали правото принадлежи на ищеца, дали същото включва правомощието владение и
ползване, дали ответникът упражнява фактическа власт върху имота и дали има
противопоставимо на ищеца основание за това са въпроси, свързани с основателността на
предявения иск. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 139 от
18.01.2021 г. по гр. д. № 533/2020 г. на ВКС, І г. о., в което се приема, че за да бъде сезиран съдът
с иск за разрешаване на правен спор, ищецът следва да притежава правен интерес. При иск по
чл. 108 ЗС правният интерес се състои в необходимостта да бъде признато оспореното право
на собственост на ищеца и да бъде осъден ответникът да предаде владението на имота.
Собственикът е длъжен да търпи в имота си само носителя на вещното право на ползване и
лицата, които той е допуснал в имота, но не и други трети лица, които нямат правно основание
да се намират в този имот. Ако в последния случай носителят на вещното право на ползване
бездейства, не може да бъде отречено правото на собственика да предприеме активни действия
по отстраняване на третото лице от имота чрез иск по чл. 108 ЗС.Съгласно указанията по
приложението на чл. 108 ЗС, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т. д.
№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съдът сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за
собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Постановяването
не само на осъдителен, но и на установителен диспозитив по иска по чл. 108 ЗС не е
недопустимо, а съответства напълно на дадените разяснения в цитираната задължителна
съдебна практика.“
В останалата част в цитираното Решение ВКС е направил и обобщен анализ на трайната и
непротиворечива пракита на ВКС по приложението на чл. 56 ЗС, чл. 60 и чл. 111 ЗС съгласно
която : „вещното право на ползване включва правото да се ползва вещта според нейното
предназначение и да се получават добивите от същата, без тя да се променя съществено.
Ползвателят може да упражнява правото на ползване лично или чрез другиго, като му предостави
ползването на имота на основание заем за послужване или наем, както и да допусне в имота и
трето лице, наред с него. Няма пречка това "друго лице" да бъде родственик на ползвателя. В този
случай ползването се осъществява чрез трето лице и основанието за упражняваната от това трето
лице фактическа власт е противопоставимо на собственика на имота.“
Водим от изложеното по -горе, настоящият съдебен състав с решението си по същество
приема за установено и доказано между ищцата и ответниците, че ищцата е носител на вещното
право на собственост върху една втора идеална част от процесния имот, на релевираното от нея
придобивно основание и отхвърля иска в осъдителната част.
Неоснователността и недоказаността на претенцията с правно основание чл.108 ЗС
обуславя и приложението на нормата на чл. 78, ал.3 ГПК .
Видно от материалите по делото ответниците са поискали присъждане на разноски в размер
13
на 3 800 лв./ л.109/ като са представили на л. 110 - ти доказателства за заплащане в брой на
посочена сума - адвокатски хонорар в полза на адв.В.С. .
Срещу този размер на адвокатско възнаграждение ищцата е направила възражение за
прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, като ищцата от своя страна е претендирала адвокатско
възнаграждение от 3 782,34 лв. или със 17,66 лева по-малко.
За да прецени съдът дали възражението с правно осн. чл. 78 , ал.5 ГПК е основателно или
не ,следва да изчисли минималния размер на дължимо се адвокатско възнаграждение при цена на
иска 39 154,30 лв. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение се определя по реда на
чл. 7, ал.2 т.4 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения и
възлиза точно на 3 782,34 лв.Разлика от 17.66 лв. от минимума по Наредба 1/2004 г. съдът намира,
че не може да се определи като прекомерна , а и в този ред на мисли съдът намира възражението
на адв.В. С. в писмените бележки, че възнаграждението би следвало да се дължи на всеки от
ответниците, но доколкото двамата ответника претендират едно възнаграждение , съдът намира че
същото не е прекомерно и го присъжда в пълнота в размер от 3 800 лв. в полза на двамата
ответници, като осъжда ищцата да заплати сумата от 3 800 лв. в полза на двамата ответника - общо
.
Присъждайки разноски в полза на ответниците, съдът намира,че в случая е приложима
именно нормата на чл. 78 , ал.3 ГПК, т.к. ответниците не са оспорвали правото на собственост на
ищцата върху апартамента и не са дали повод за предявяване на иска по чл. 108 ЗС, вкл. и в
установителната му част.В този смисъл е и произнасянето на ВКС в Решение № 13 / 24.02.2022 г.
на Първо Г.О
По изложените съображения , Варненският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата М. Л. К., ЕГН **********, с адрес: *** против
ответниците-съпрузи С. С. Я. , ЕГН ********** , с адрес : *** и Д. М. Я., ЕГН **********, с
адрес: ****, иск с правно основание чл. 108 ЗС в частта му, с която се иска осъждане на С. С.
Я. , ЕГН **********, с адрес : *** и Д. М. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност
„***“, ****, да предадат на М. Л. К., ЕГН **********, с адрес: *** ВЛАДЕНИЕТО върху една
втора идеална част от ***, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на
гр.Варна, одобрени със Заповед № РД -18-92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК , с последно изменение
за самостоятелния обект от 06.02.2023 г., с адрес на имота : гр.Варна, местност „***“, ул. „*“ № *,
етаж * разположен в сграда № * в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект - ателие за творческа дейност, брой нива на обекта: 1 , с площ от 79,70 кв.м,
състоящ се от коридор, архив, тоалет, баня - тоалет, две кабини и приемна, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с идентификатор *** , над обекта - няма и
при граници по представен документ за собственост :улица ***“, стълбищна клетка, ***, вътрешен
двор ведно с прилежащите идеални части: 4,0302 % идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 10,03 кв. м заедно с 3,4381 % от правото на строеж върху припадащата се част от
ПИ, в който сградата е построена, съгласно документ за собственост на наследодателя, а съгласно
представената схема: СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед №
14
РД - 18 - 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР за самостоятелния обект
от 06.02.2023 год., с адрес : гр.Варна, район Приморски , м- ст „*** „,ул. * № *, ет. * , обект * ,
находящ се в сграда с идентификатор **** с предназначение : курортна , туристическа сграда,
разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект : за делова и
административна дейност, брой нива на обекта: 1 , с площ по документ 79,70 кв.м. , прилежащи
части : 4,0302% = 10,03 кв.м. , от общите части на сградата на ниво 1 , при съдени самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж : ***.**, под обекта: ***.* , над обекта : ***.*стар
идентификатор - няма, на осн чл.108 ЗС .
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - ищцата М. Л. К., ЕГН
**********, с адрес: *** и ответниците - съпрузи С. С. Я. , ЕГН ********** , с адрес : *** и Д.
М. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „***“, ****, по предявения от ищцата против
ответниците ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС , в установителната част на иска,
че ищцата М. Л. К., ЕГН **********, с адрес: ***, Е СОБСТВЕНИК по силата на
наследствено правоприемство на една втора идеална част от ***, представляващо
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД -18-
92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК , с последно изменение за самостоятелния обект от 06.02.2023 г., с
адрес на имота : гр.Варна, местност „***“, ул. „*“ № *, етаж *, разположен в сграда № * в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - ателие за
творческа дейност, брой нива на обекта: 1 , с площ от 79,70 кв.м, състоящ се от коридор, архив,
тоалет, баня - тоалет, две кабини и приемна, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: имот с идентификатор *** , над обекта - няма и при граници по представен документ
за собственост :улица ***“, стълбищна клетка, ***, вътрешен двор ведно с прилежащите идеални
части: 4,0302 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,03 кв. м заедно с
3,4381 % от правото на строеж върху припадащата се част от ПИ, в който сградата е построена,
съгласно документ за собственост на наследодателя, а съгласно представената схема: СОС с
идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК, с последно изменение на КККР за самостоятелния обект от 06.02.2023 год., с адрес :
гр.Варна, район Приморски , м- ст „*** „,ул. **** № ***, ет. ** , обект * , находящ се в сграда с
идентификатор ***.** с предназначение : курортна , туристическа сграда, разположена в ПИ с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект : за делова и административна
дейност, брой нива на обекта: 1 , с площ по документ 79,70 кв.м. , прилежащи части : 4,0302% =
10,03 кв.м. , от общите части на сградата на ниво 1 , при съдени самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж : ***.*** под обекта: ***.**, над обекта : ***.** стар идентификатор - няма.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГП К, ищцата М. Л. К., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на ответниците - съпрузи С. С. Я. , ЕГН ********** , с адрес : *** и Д. М.
Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „***“, ул. „*/*“ № **, етаж **, СУМАТА от
ОБЩО 3800.00 лв. (три хиляди и осемстотин лева )- съдебни разноски, направени от
ответниците за заплатен адвокатски хонорар, при разглеждане на делото пред настоящата
инстанция.
15
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба , пред Окръжен съд
Варна, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16