О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………. /21.01.2021 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав в закрито съдебно заседание от
двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11697/2020г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Ж.И.Д., ЕГН **********,
адрес: *** срещу Дафинка Великова И., ЕГН **********, Иван Жеков Иванов, ЕГН *********,
Милен Иванов Жеков, ЕГН ********** и ДП „Б.С.Т.“*** искове с правно основание
чл. 124 ГПК, както следва: 1/ да се признае за установено в отношенията между
страните, че договор за доброволна делба
от 15.02.1989 г., вписан в том 1, № 139, вх. рег. № 698 на СВ е нищожен;
2/ да се признае за установено в отношенията между страните, че договор за
групов строеж от 22.08.1984 г. е нищожен. Предявен е от Ж.И.Д., ЕГН **********,
адрес: *** срещу ДП „Б.С.Т.“*** и отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ГПК с искане да се признае за установено в отношенията между
страните, че ДП „Б.С.Т.“, ЕИК ********* не е собственик на самостоятелен обект
с идентификатор № 10135.1507.744.2.4 с площ от 22, 40 кв.м., предназначен за
търговска дейност, находящ в многофамилна жилищна сграда с идентификатор №
10135.1507.744, намиращ се в гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ № 7, ет. 0, обект №
4, ведно с 0, 588 % идеални части от общите части на сградата при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: обект
с идентификатор № 10135.1507.744.2.1.
В исковата молба ищцата излага
твърдения, че съобразно нормата на чл. 192 ЗТСУ /отм./ договор за групов строеж
могат да сключат две или повече лица, които са съсобственици на парцел или са
съсобственици на правото на строеж. На 22.08.1984 г. е сключен договор за
групов строеж между Иван Жеков Иванов, Дафинка Великова И., Милен Иванов Жеков,
Ж.И.Д. и Районна Дирекция „Български спортен тотализатор“. Единственото лице,
което не е получило отстъпено право на строеж и което не е собственик на
идеални части от дворното място върху което да построи сградата е ответника „БЪЛГАРСКИ
СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“. Поради това договора за групов строеж от 22.08.1984 г. е
недействителен поради липса на права на „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН
ТОТАЛИЗАТОР“. С оглед гореизложеното и сключения в последствие договор за
доброволна делба от 15.02.1989 г. също е нищожен, тъй като договорът за групов
строеж от 22.08.1984 г. е нищожен, тъй като участник в договора за групов
строеж не може да придобие право на собственост в сградата, ако не е притежавал
право на собственост или право на строеж върху земята, върху която е построена.
За да се извърши делбата и за да е действителна същата следва да се извърши
между лицата, притежаващи право на собственост или право на строеж върху
терена, върху който е построена сградата. Относно предявения отрицателен
установителен иск посочва, че правния й интерес произтича от възможността да
заведе срещу принципала на „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“ обезщетение за
вреди.
Съдът след като съобрази изложените твърдения във връзка с цената на
предявените положителни установителни искове и при съобразяване на постановките
на Тълкувателно решение № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС намира, че по предявените
положителни установителни искове Районен съд – град Варна се явява родово
компетентен. Същият е и родово компетентен по предявения отрицателен
установителен иск.
За да прецени допустимостта на производството по настоящото дело, съдът
съобрази влезлите в сила между страните по настоящия спор решения по гр.д. № 2126/1992г. и по гр.д. №
1654/1995г. и двете по описа на Районен съд – Варна.
От служебно извършените справки в деловодната програма на Районен съд –
Варна, се установява, че с решение № 436/02.08.1994г., постановено от Върховния съд по гр.д. №
1034/1993г., по реда на надзора, са отменени влезлите в сила решения на
Варненския окръжен съд от 11.03.1993г. по гр.д. № 102/1993г. и на Варненския
районен съд от 06.01.1993г. по гр.д. № 2126/1992г. и вместо тях е постановено
друго, с което е отхвърлен предявения от Иван Иванов, Дафинка И., Ж.Д. и Милен
Жеков срещу Районна Дирекция „Български спортен тотализатор” иск за собственост
върху магазин с площ от 22, 41 кв.м., заедно със сервизни помещения, находящ се
на партерния етаж на сграда в гр. Варна, ул.”Сан Стефано” 7, имот с пл. номер 6
в кв. 60 по плана на гр. Варна.
В производството пред първоинстанционния по гр.д. №
2126/1992г. и въззивния съд по в.гр.д. 102/1993г., ищците Иван Иванов и Дафинка
И., са основали правото си на собственост по предявения от тях иск по чл. 108
ЗС върху процесния магазин на договор, инкорпориран в НА 73, том XXVI, нот.
дело 9279/1975г., а Ж.Д. и Милен Жеков, на учредено в тяхна полза право на
строеж по реда на чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ /отм./. Ответникът в това
производство е противопоставил свои права изключващи тези на ищците по
отношение на същия обект, основани на договор за покупка на недвижим имот, чрез
ОбНС по ЗСГ, обективиран в нотариален акт номер 18, том X, дело номер
3855/1978г., предмет на първия от предявените искове по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК.
Молбата за отмяна на влезлите в сила решения е
оставена без разглеждане с определение 213/25.11.2010г. на ВКС по гр.д.
1407/2010г., потвърдено с определение 145/15.04.2011г. по гр.д. 117/2011г. на
ВКС.
С друго влязло в законна сила решение от 03.07.1997г.,
постановено по в.гр.д. № 580/1997г. на ВОС, е оставено в сила решение от
10.01.1997г. на Районен съд – Варна по гр.д.
№ 1654/1995г., с което Дафинка И., Иван Иванов, Ж.Д. и Милен Иванов са
осъдени да предадат на „Български спортен тотализатор” София владението върху
собствения на ответника недвижим имот, представляващ магазин с площ от 22, 41
кв.м. със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сградата в гр.
Варна, ул. „Сан Стефано” 7, представляващ имот с пл. номер 6 в кв. 60 по плана
на 8 – ми микрорайон на гр. Варна, на осн. чл. 108 ЗС.
Ищецът в това производство по гр.д. № 1654/1995 г. по
описа на Районен съд – град Варна - „Български спортен тотализатор”- София е
установил със сила на пресъдено нещо, че е носител на вещното право на
собственост по отношение процесния имот – предмет на настоящия отрицателен
установителен иск на основание договор за покупка на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том
X, дело номер 3855/1978г., договор за групов строеж от 22.08.1984г. и договор
за доброволна делба от 15.02.1989г.
Ответниците Дафинка И., Иван Иванов, Ж.Д. и Милен
Иванов, не са доказали претендираните от тях права в производството по гр.д. №
1654/1995 г., чието основание, е отречено и със сила на пресъдено нещо с
решение № 436/02.08.1994г., постановено от Върховния съд по гр.д. № 1034/1993г.
Те не са релевирали възражения, че договора за групов строеж от 22.08.1984г. и
договор за доброволна делба от 15.02.1989г. са нищожни.
С оглед
гореизложените обстоятелства и предвид изложените исковата молба твърдения и
заявените със същата искови претенции, съдът намира от правна страна следното:
Силата на пресъдено нещо на съдебното решение има
няколко проявления: правоустановяващо, регулиращо и действие на непререшаемост.
Влязлото в сила решение задължава страните по делото спрямо държавата да
преустановят правния спор, т. е. никоя от спорещите страни не може занапред да
оспорва правилността на съдебно установеното право като твърди, че то не
съществува или че съдебно отреченото право съществува. В зависимост от изводите
на съда относно спорното право силата на пресъдено нещо действа
правопотвърждаващо или правоотричащо. Регулиращото действие на силата на
пресъдено нещо овластява страната, чието правно твърдение е признато от съда за
основателно, да действа съобразно с установеното от съда правно положение, и
задължава другата страна, чието правно твърдение е отхвърлено като
неоснователно, да се съобразява с установеното от съда правно положение.
Непререшаемостта на разрешения правен спор представлява абсолютна отрицателна
предпоставка за повторен процес между същите страни относно същия спор съгласно
чл. 299 ГПК. Посочените три проявления на силата на пресъдено нещо
/правоустановяващо, регулиращо действие и непререшаемост/ важат съобразно
нейните обективни и субективни предели. Решението влиза в сила между страните
по делото, по отношение на спорното материално право и на предявеното
основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат предмета,
за който силата на пресъдено нещо важи, а именно материалното право, по което
съдът се е произнесъл с решението. Моментът, към който силата на пресъдено нещо
установява, че спорното право съществува или не съществува, това е денят,
когато е приключило съдебното дирене, след което решението е влязло в сила.
Този момент следва от разпоредбите на чл. 235, ал. 3 и чл. 439, ал. 2 ГПК.
Силата на пресъдено нещо има преклудиращо действие спрямо фактите, които са
настъпили до този момент, но не са предявени от ответника. Ако е установено със
сила на пресъдено нещо, че към момента на приключване на съдебното дирене
правото съществува, то не може да бъде оспорвано въз основа на факти,
възникнали преди този момент. Преклудира се всеки факт, въз основа на който
ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска. Субективните предели на
силата на пресъдено нещо очертават кръга на лицата, които не могат да оспорват,
че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно
отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с
установеното от съда правно положение. Силата на пресъдено нещо важи само между
страните по делото, т. е. противопоставените субекти на процесуалното
правоотношение – ищеца и ответника. В този смисъл решение № 44/21.07.2015 година по т.
дело № 4619/2013г., на Търговска колегия, Второ т.о. на ВКС.
Влязлото в сила решение по гр.д. №
1654/1995г. на ВРС се ползва със сила на пресъдено нещо, което е
задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който го е издал и
за всички други съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК.
В производство по гр.д. № 1654/1995 г., в
което е участвала и Ж.Д. като ответник не е направено оспорване, че договорът
за групов строеж от 22.08.1984г. и договор за доброволна делба от 15.02.1989г.,
на които „Български спортен тотализатор” София основава и въз основа на които
му е признато правото си на собственост, са нищожни. Силата на пресъдено нещо на
постановеното решение по гр.д. № 1654/1995 г. по описа на Районен съд – град
Варна има преклудиращо действие спрямо фактите досежно действителността на
договора за групов строеж и договора за доброволна делба. Непредявяването им от
ответника в горепосоченото производство, обуславя недопустимостта на
последващото производство за установяване на тяхната недействителност.
Недопустимо е да се предявява и отрицателен установителен иск срещу ДП „Б.С.Т.“
по отношение на същия имот по отношение на който „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН
ТОТАЛИЗАТОР“ е признат за собственик по предявения от него иск с правно
основание чл. 108 ЗС срещу Дафинка И., Иван Иванов, Ж.Д. и Милен Иванов. В процесния
случай съдът намира, че е налице обективното и субективно тъждество между
предявените в настоящото производство искови претенции и съдебно признатото с
постановеното решение по гр.д. № 1654/1995 г. по описа на Районен съд – град
Варна. В случая с предявените искове ищецът цели да се отрече съдебно признато
с влязлото в сила решение право на собственост на „Български спортен тотализатор”
София,
или с други думи да се постанови резултат, който е противоположен на съдебно
признатото право, а това е недопустимо, аргумент от чл. 299 ал.1 във връзка с
чл. 298 ГПК.
От деня на влизане в сила на съдебното
решението по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС, е установено
със сила на пресъдено нещо между страните по делото, че ДП „Б.С.Т.“ е носител на вещното право на собственост
върху имота на соченото основание - договор за покупка на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ,
номер 18, том X, дело номер 3855/1978г., договор за групов строеж от
22.08.1984г. и договор за доброволна делба от 15.02.1989г. Именно това е
предмета на делото, върху който се разпростира и силата на пресъдено нещо,
аргумент от чл. 298, ал.1 ГПК.
Доколкото със сила на пресъдено нещо са
установени правата на „Български спортен тотализатор“ върху имота на посоченото
по-горе основание - договор за
покупка на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупка на недвижим
имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том X, дело номер 3855/1978г., договор за
групов строеж от 22.08.1984г. и договор за доброволна делба от 15.02.1989г. в производството по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС, то предявените от Ж.Д.,
искове в настоящото производство са процесуално недопустим, поради наличие на
абсолютна отрицателна процесуална пречка за съществуване правото на иск, на
основание чл. 299, ал. 1 ГПК. Силата на пресъдено нещо на постановеното решение
по гр.д. № 1654/1995 г. по описа на Районен съд – град Варна, категорично се е
разпростира върху правопораждащите юридически факти, по отношение на които
съдът с влязлото в сила решение е разрешил въпроса относно собствеността по
отношение на самостоятелтен обект с идентификатор № 10135.1507.744.2.4 с площ
от 22, 40 кв.м., предназначен за търговска дейност, находящ в многофамилна
жилищна сграда с идентификатор № 10135.1507.744, намиращ се в гр. Варна, ул.
„Сан Стефано“ № 7, ет. 0, обект № 4 възникнала в резултат на действителни
договори - - договор за покупка на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том X, дело номер
3855/1978г., договор за групов строеж от 22.08.1984г. и договор за доброволна
делба от 15.02.1989г.
В случая е налице абсолютна отрицателна
процесуална пречка за съществуване правото на предявените искове, на основание
чл. 299, ал. 1 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№ 11697/2020 г. на Районен съд – Варна, на основание чл. 299, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца – Ж.И.Д. ЕГН **********, адрес: ***
РАЙОНЕН СЪДИЯ: