Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №354
гр. ВРАЦА, 21.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 07.11.2018г. в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
в присъствието на:
прокурора секретар В.Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Т.АЛЕКСАНДРОВА
в.гр.
дело N`527 по описа за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 209/02.2018г. постановено по гр.д.№ 16/2018г. по опис на
РС-Б.Слатина,състав на съда е признал за установено по отношение на ответницата
Г.Д.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на
“АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, представлявано от Р. Г. А., в качеството му на управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н. А. С., гр.София,
сумата от 399.56 лв./Триста деветдесет и девет лева и 56 стотинки/представляваща
главница, дължима на основание сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 406428
от 20.05.2014г., ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК - 08.09.2017г. /датата на подаване на заявлението
в РС-Враца, изпратено по подсъдност в РС-Б.Слатина на 24.10.2017г./ до
окончателното изплащане на вземането,такса револвинг за периода от 06.06.2014г.
до 06.12.2016г. в размер на 65,80 лв./Шестдесет и пет лева и 80 стотинки/,
законна лихва за забава в размер на 26.95 лв. /Двадесет и шест лева и 95
стотинки/ за периода от 06.12.2016г. до 31.08.2017г., за които суми е издадена
заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 1055/ 25.10.2017г.
и допълнителна заповед № 10/03.01.2018г по ч.гр.д. № 1628/2017г. по описа на
РС-Бяла Слатина;
Отхвърлил е предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на уп-равление гр.София,бул.”Васил Левски”№114,етаж Мецанин,
пред-ставлявано от Р.Г.А., в качеството му на упра-вител,чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С., гр.София
против Г.Д.И., с ЕГН **********, с пос-тоянен и настоящ адрес: ***, иск за
сумата 127,91 лв./Сто двадесет и седем лева и 91 стотинки/ представляваща
договорна(възнаградителна) лихва за периода от 23.05.2014г. до 06.12.2016г.,
поради нищожност на тази клауза в договора за кредит „Бяла карта“ № 406428 от
20.05.2014г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗЗД-противоречие с
добрите нрави;
Отхвърлил е предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управ-ление гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, пред-ставлявано от Р.Г.А., в качеството му на упра-вител,чрез пълномощника
юрисконсулт Н.А.С., гр. София против Г.Д.И., с ЕГН **********, с пос-тоянен и
настоящ адрес:с***,иск за сумата 100.00 лв./Сто лева/ представляваща такса раз-ходи
за извънсъдебно събиране на задължението, като НЕОСНО-ВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.Присъдил
е разноски,съобразно уважената и отхвърлена част на иска.
Недоволна от решението е останала
ответницата Г.Д.И. ***,която чрез пълномощника си-адв.Кр Б. е подала въззивна
жалба вх. № 5387/27.07.2018г.
С жалбата се обжалва частта от решението ,в
която предя-веният спрямо въззивницата иск с правно основание чл.422 ГПК е бил
уважен.Поддържа се,че в тази част решението е неправилно и постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон. Посочва се,че районния съд не е
обсъдил обстоятелства от съще-ствено значение за делото и не е достигнал до
правни изводи, базирани на тези обстоятелства,като се поддържа,че ищецът не е
установил по безспорен начин,в условията на пълно и главно доказване,наличието
на правно основание за претенцията,нито наличието на валидно сключено
облигационно отношение,като в тази връзка не е съобразено и разпределението на
доказателстве-ната тежест.Навежда се,че в делото не се съдържат писмени дока-зателства-писма,
съобщения или други документи,от които да се направи извод за обявена
предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,така,както вме-нява
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и наложилата се съдебна
практика.Оспорва се легитимността на ищеца,като се посочва,че
ответницата-длъжник в производството не била извес-тена по надлежния ред за
наличието на сключени договори за цесия на вземането спрямо нея,като съобразно
съдебната прак-тика,такова уведомяване не може да има с предявяване на ис-ковата,както
е приел районния съд,тъй като то е извършено едва в хода на развитие на
исковото производство.Посочва се,че съоб-разно тълкуването дадено в т.4 от ТР №
4/2013г. по т.д.№ 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС,към момента на депозиране на заяв-лението,заявителят
и респективно,ищецът,с оглед липсата на данни на уведомяване на ответницата за
извършената цесия на вземането,не е имал качеството на кредитор по отношение на
нея, не е разполагал с процесуална легитимация да е заявител в запо-ведното
производство,а впоследствие - и в исковото такова. Като се съобрази това, се
посочва,че в този смисъл при частното правоприемство,основаващо се на договор
за цесия,ищецът на общо основание е бил задължен да представи доказателства за
уведо-мяване на длъжника,тъй като на основание чл.99, ал.4 ЗЗД чрез тях се
обосновава действието на цесията спрямо длъжника.Иска се отмяна на решението в
обжалваната част, респективно отхвърляне изцяло на исковата претенция.Претендират
се разноски.Не са нап-равени доказателствени искания.Пред окръжния съд,въззиавемата,
редовно призована не се явява и не се представлява.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК,въззиваемият в
лицето на „АГЕН-ЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Васил Лев-ски” № 114,етаж
Мецанин,дава писмен отговор,с който развива подробни доводи за неоснователност
на въззивната жалба,респек-тивно правилност и законосъобразност на направените
от районния съд правни изводи.Иска се потвърждаване на решението.Пред ок-ръжния
съд,въззиваемият,редовно призован не се представлява.
Окръжният съд,след като служебно провери
редовността и до-пустимостта на въззивната жалба,счита,че същата е подадена в
срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по
чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с не-обходимата легитимация и правен
интерес,насочена е против съ-дебен акт от категорията на обжалваемите,което я
прави проце-суално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжал-ваната част,постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съотвествие с основанието и петитума
на търсената съдебна защита.
Окръжният съд,като съобрази доводите на
страните и след като сам,съобразявайки разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК ,обсъди
и прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,счита
жалбата неоснователна,при следните
съображе-ния:
Производството пред РС-Б.Слатина е образувано по искова молба от “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********,гр.София,с която са
предявени искове на основа-ние чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1
от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД против Г.Д.И., с ЕГН **********,като
се иска да признае за установено по отношение на ответницата,че дължи заплащане
на сумата 399.56 лв. главница, дължима на основание сключен договор за кредит
„Бяла карта“ № 406428 от 20.05.2014г.;на договорна лихва в раз-мер на 127,91
лв. за периода от 23.05.2014г. до 06.12.2016г.; на такса разходи за извънсъдебно събиране на
задължението в размер на 100.00лв.,;на такса револвинг за периода от
06.06.2014г. до 06.12.2016г. в размер на 65,80 лв., законна лихва за забава в
размер на 26.95 лв. за периода от 06.12.2016г. до 31.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК - 08.09.2017г./датата на подаване на заявлението в РС-Враца,изпратено
по подсъдност в РС-Б.Слатина на 24.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както
и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
В срока указан в разпоредбата на
чл.131 от ГПК ответницата Г.И. е депозирала писмен отговор, с който оспорила исковете
изцяло и моли да бъдат отхвърлени, излагайки подробни съображения за това.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№
1628/2017г. по описа на РС-Б.Слатина. Допусната е и изслушана ССчЕ, като заключението на вещото лице не е било
оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Районният съд е обсъдил подробно събраните
доказателства и е възприел фактическа обстановка,въз основа на която са
направени задълбочени изводи за доказаност на исковата претенция,
прина-длежността на правото на ищеца да предяви иска си,респективно да установи
и докаже наличието на дължимост на исковите суми по отношение на ответницата.Фактическите
констатации и правни из-води се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав,поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мо-тивите,
изложени в обжалвания съдебен акт.
В допълнение към мотивите на обжалвания
съдебен акт и в отговор на изложените в жалбата оплаквания може да се добави
следното:
На първо място във въззивната жалба се
навежда довода,че от съдържащите с делото доказателства не е установено
настъпила предсрочна изискуемост на вземането в полза на ищеца и това да е
станало преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.Окръжният съд,счита тези
доводи неоснователни.В първоинстанционното реше-ние в тази връзка е направен
прецизен разбор на предста-вените от ищеца доказателства,обсъдени всички доводи
и съображения на страните и след преценка на клаузите на действащият между от-ветницата
и ищеца-цесионер Договор за кредит
"Бяла карта" № 406428 от 20.05.2014г.,при което е направен правилен и
законо-съобразен извод,че такава предсрочна изискуемост е обявена по
способа,договорен в договора за кредита и ответницата е била уведомена чрез СМС
на посочения от нея телефонен номер. Междувпрочем от данните за представената
кореспонденция между ответницата и действащите спрямо нея договор за кредит
"Бяла карта",подписаните впоследствие анекси е установено,че цялата
кореспонденция с нея е правена на телефона посочен от нея в основния
договор,като в анексите е отбелязано,че те са сключени чрез използване на
посочения от кредитополучателя мобилен теле-фон,както и на e-mail
и на личният й акаунт./вж. т.1,т.2,т.3 от Анекси от
21.11.2015г.,17.03.2016г.,07.04.2016г.,съответно л.13-18 от делото на БРС/При
това положение няма основание да не се приеме,съобразно данните по делото,че
изпратеното й на посечения от нея мобилен телефон текстово съобщение,обявяващо
кредита за предсрочно изискуем от 06.12.2016г.,не е получено от нея,при
положение,че е направена отметка за обратното,а и както се посочи,именно на
този телефон тя е получава всички останали изменения на сключеният с нея
Договор за кредит "Бяла карта".
Освен
това,следва да се има предвид и обстоятелството,че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-08.09.2017г., целият кредит е бил
изискуем,следователно дължим.
Неоснователни са и доводите,че районният
съд,незачитайки установената съдебна практика на ВКС е приел,че ищецът има активната
легитимация за проведе успешно това производство в качеството му на кредитор,тъй
като извършената в негова полза цесия е съобщена съобразно чл.99,ал.4 ЗЗД на
длъжника.Това спо-ред въззивницата не е било сторено,при което цесията няма дей-ствие
спрямо нея като длъжник,като в тази връзка се позовава на възприетото в т.4г от
ТР № 4/2013г. по т.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС.Възражението е
несъстоятелно,защото,районният съд, съоб-разявайки и прецизирайки конкретните
доказателства по делото и сложилите се между страните взаимоотношения,отчитайки
развитото в правната теория относно правната същност на разпоредбите на чл.99,ал.3
и ал.4 ЗЗД, позовавайки се от своя страна на съдеб-ната практика на ВКС е
приел,че няма законова пречка цедента да упълномощи цисионера,последния да
извърши уведомяването на длъжника,както това е сторено в настоящото
производство.С оглед на това обстоятелство е прието и,че ищецът е встъпил в
правата кредитор по отношение на вземането спрямо ответницата,в качест-вото й
на длъжник по договора за кредит "Бяла карта".В запо-ведното
производство по заявление по чл.410 ГПК,не съществува задължение за заявителя
да доказва наличие на настъпила в него полза предсрочна изискуемост,както това
е изискуемо в производ-ството по чл.417 ГПК,когато вземането е основано въз
основа на документ.
При изложените съображения,окръжният съд
намира,че пър-воинстационният съд е постановил,правилен и законосъобразен
съ-дебен акт,в частта,в която той е обжалван,при което последният ще следва да
бъде потвърден.
Въззиваемата страна не претендира
разноски,при което и въззивнаната инстанция не присъжда такива.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 209/02.07.2018г.
постановено по гр.д.№ 16/2018г. по опис на РС-Б.Слатина,в съответната му
обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е
окончателно на ос-нование чл.280,ал.3 ГПК.
Председател:........... Членове:1.........2..........