Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10817 по описа за
2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Е.Р.С. против „Д.З.“
АД *** осъдителен иск за сумата 59 000лв. с правно основание чл.405 КЗ,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищцата са за сключен с ответника на
27.03.2020г. договор за имуществена застраховка „Каско“ за собствения ѝ
л.а. марка „Джип“, модел „Компас“ с ДК № *****. За времето от 15.30ч. на
04.04.2020г. до 12ч. на 05.04.2020г., в срока на действие на застрахователния
договор, автомобилът бил противозаконно отнет, за което ищцата уведомила
застрахователя и предявила извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение.
Поради постановен отказ да удовлетвори претенцията обосновава правен интерес от
предявяването на осъдителен иск против ответника.
Ответникът оспорва иска с доводи
ищцата да не е изпълнила задълженията си
по общите условия към застраховката след съобщаването на събитието в
необходимата пълнота и конкретно не посочила начина на придобиване
собствеността върху автомобила, съответно доказателства за това, както и обстоятелствата
свързани с кражбата му, поради което счита за приложима разпоредбата на чл.408,
ал.1, т.3 КЗ. Счита, че е налице изключението съгласно Раздел III от общите условия, според което застрахователят не
покрива събития, за които е бил въведен в заблужние относно обстоятелствата при
настъпването им. Оспорва иска по размер, както и навежда възражение за
прихващане със сумата 2 369.58лв., представляваща останали дължими три вноски
от застрахователната премия.
В допълнителната искова молба
ищцата счита, че не е налице основанието по чл.408, ал.1, т.3 КЗ, тъй като
начинът на придобиване на автомобила не е въпрос от съществено значение за
интереса на застрахователя след събитието и не е довело до, респ. няма връзка с
настъпването му. Към момента на сключване на договора не е поставял въпроси и
се е съгласил да носи риска независимо по какъв начин е станала собственик. Поддържа,
че добросъвестно и точно е дала сведения за самото събитие и в този смисъл не е
въвела застрахователя в заблуждение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не се спори сключването на
27.03.2020г. на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ между ответника „Д.З.“ АД и Е.Р.С. за л.а. марка „Джип“, модел „Компас“ с
ДК № *****. Видно от представената застрахователна полица № 0312200855005606
договорът е сключен при клауза „Пълно каско“ включваща риск от кражба, със срок
на застрахователно покритие 27.03.2020г.-26.03.2021г. и уговорена
застрахователна сума 59 000 лв. Договорът е във формата
предвидена в чл.345 КЗ, съдържа изискуемите по чл.346 КЗ съществени условия и е
двустранно подписан, поради което е породил правно действие и обвързва страните
при уговорените условия.
Не се спори ищцата да е
собственик на автомобила, който закупила от търговец в България чрез внос от
Италия /показанията на св.Павлов/. Видно от представеното свидетелство за
регистрация /стр.5-6/ ищцата е вписана за собственик.
От фактическа страна не е спорно,
че за времето от 15:30ч. на 04.04.2020г. до 12:00ч. на 05.04.2020г. в гр.София,
ж.к. Надежда-II, пред бл.234 автомобилът е противозаконно
отнет от владението на ищцата, за което образувано досъдебно производство №
675/2020г. по описа на 02 РУ-СДВР против неизвестен извършител за престъпление
по чл.346, ал.1 НК. С Постановление 18.05.2020г. по пр.пр. № 11992/2020г. на
СРП досъдебното производство е спряно поради неразкриване на извършителя.
Според показанията на св.П.автомобилът бил паркиран пред бл.234 на 04.04.2020г.
и на следващия ден установена липсата му. До момента не било установено местонахождението
м, нито разкрит извършителя.
В деня на кражбата ищцата подала заявление
/стр.11-12/ до ответника с образувана щета № *********/2020г., по която с
протоколи /стр.13-21/ предала двата контактни ключа, закупени заедно с
автомобила, както и посочените в протоколите документи. В съобщението за
настъпилото застрахователно събитие /стр.11/ посочила обстоятелствата свързани
с кражбата, които напълно съвпадат с посоченото от разпитания по делото
свидетел. Представено е и искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на
МПС“, съдържащо и претенция за плащане на застрахователно обезщетение. С
протокол от 10.07.2020г. застрахователят поискал да представи подробни писмени
обяснения относно начина на придобиване на автомобила и плащане на цената с
представяне банкови извлечения. Тъй като не направила това ответникът отказал
плащането на застрахователно обезщетение с писмо от 04.08.2020 г.
Видно от заключението на изслушаната
по делото САТЕ действителната пазарна стойност на автомобила към деня на
кражбата възлиза на 59 300 лв.
При така установеното от
фактическа страна съдът обоснова следните правни изводи:
Според предвиденото в
застрахователния договор клаузата „Пълно каско“ обхваща случаите на кражба на
застрахованото МПС /раздел II, т. 6.9./. В Раздел III, т.7 от общите условия подробно и изчерпателно са
изброени хипотезите, съставляващи изключен риск, при които застрахователят не
покрива щети и не дължи плащането на обезщетение.
Съгласно т.50.6.1 от Раздел IX от
общите условия при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е
длъжен да представи документите удостоверяващи, че е собственик на
застрахованото МПС, а в т.56.9 от Раздел Х за изплащане на обезщетение е
предвидено застрахованият или третото ползващо се лице да представи към
претенцията си и други документи, по искане на застрахователя свързани с
установяване на събитието и/или размера на щетите, вкл. фактура или договор за
покупко-продажба на МПС. В т.78 от Раздел XIII е предвидено, че всички задължения на застрахования по Раздели VII, IX и X са значителни с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.408,
ал.1, т.3 КЗ.
Въз основа тези клаузи от общите
условия ответникът поддържа ищцата да е в неизпълнение задължението да представи
изисканите документи относно начина на придобиване собствеността на автомобила и
заплащането на цената за него с цел проверка на заявените обстоятелства и
установяване на евентуални застрахователни злоупотреби с довод за наличие
основанието по чл.408, ал.1, т.3 КЗ. Съдът намира това за неоснователно.
В чл.408 КЗ са регламентирани
случаите, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение по
застраховката. Основанието по т.3 предпоставя неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
В трайно установената съдебна
практика на ВКС се приема, че приложението на чл.408, ал.1, т.3 КЗ /аналогично
на чл.211, т.2 КЗ-отм./ е обусловено от установяването на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
визирано в общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса
на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Понятието
"значително" включва такова по вид и характер задължение, което
въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или
възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Ако
конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо,
не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния
обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва
основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати
застрахователната сума или обезщетение / Решение № 32/11.08.2014г. по т.д. №
1262/2013г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 105/11.07.2017г. по т.д. № 1325/2016г. на ВКС, І т.о., Решение №
49/29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, І т.о., Решение № 32/11.08.2014г.
по т.д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 124/04.08.2015г. по т.д. №
440/2014г. на ВКС, І т.о. и др./.
В разглеждания случай не е спорно
ищцата да е собственик на застрахования автомобил, придобит чрез
покупко-продажба след внос от Италия преди сключване на застрахователния
договор. По делото не са представени писмени доказателства за придобивния
способ, но това е без правно значение, доколкото нито в рамките на възникналото
застрахователно правоотношение, нито в настоящото производство ответникът е
оспорил правото й на собственост. След настъпване на събитието се легитимирала пред
застрахователя като собственик с издаденото свидетелство за регистрация, който
документ представила в изпълнение задължението по т.50.6.1 от общите условия. Съдът
констатира, че в приетия като
доказателство приемателен протокол от 07.05.2020г. /стр.16/ е удостоверено
предаването, съответно приемането на договор на италиански език и фактура на
италиански език в оригинал, без някоя от страните да се е позовала на тези
документи или да ги свързва с придобивния способ. При липсата на повече данни
относно съдържанието им и с оглед изразените становища на страните следва да се
приеме, че са неотносими към спорния между тях въпрос относно начина на
придобиване на собствеността.
Общите условия към договора
предвиждат задължение на застрахования след настъпване на събитието при
поискване да представи документи за придобиване правото на собственост върху
застрахованото МПС, но в конкретния случай неизпълнението му от ищцата не би
могло да послужи като основание за отказ от плащане на обезщетение по чл.408,
ал.1, т.3 КЗ. Такива документи или писмени обяснения застрахователят е имал
правото и могъл да поиска още при сключване на договора /т.32.3 от общите
условия/ за преценката наличието на застрахователен интерес и дали да поеме риска,
съответно при какви условия, което не е направил. При положение, че ищцата е била собственик на
автомобила към деня на възникване застрахователното правоотношение и липсва
промяна в това обстоятелство, последващото изискване от нея на данни за начина
на придобиване правото на собственост
след настъпване на събитието и непредставянето им не е значително с
оглед интереса на застрахователя, съответно не е в причинна връзка със застрахователното
събитие „кражба“ и вредите от него.
На
следващо място, ответникът се позовава на едно от изключенията по Раздел III-застраховката не покрива събития, за които
застрахователят е бил въведен в заблуждение относно обстоятелствата за
настъпването им /т.7.12./, но не е конкретизирал в какво точно се изразява. При
съобщаване за събитието ищцата е посочила къде се е намирал автомобила и обстоятелствата,
при които е установила липсата му, потвърдено и от показанията на разпитания
свидетел. В тази връзка не се твърди, а и ответникът не е ангажирал
доказателства декларираното пред него да не съответства на действителните факти,
поради което не е налице визираното изключение.
Следователно
за ответника е възникнало задължението по чл.405, ал.1 КЗ да заплати на ищцата обезщетение за вредите от
настъпилото застрахователно събитие. Отговорността на
застрахователя е в границите на уговорената застрахователна сума и на основание
чл.386, ал.2 КЗ е равна на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието.
В случая се касае за
пълна загуба на застрахованото имущество /кражба/, поради което и вредите са
съизмерими с пазарната стойност на застрахования автомобил към деня на
събитието. Уговорената в полицата застрахователна сума е 59 000лв., а
според заключението на вещото лице по САТЕ стойността на автомобила при
настъпване на покрития риск по средни пазарни цени възлиза на 59 300лв.
Експертното заключение не е оспорено от страните, съдът го намира за
компетентно и обективно дадено, поради което приема тази стойност за
действителна на застрахованото имущество. Това обуславя основателност на иска
по чл.405, ал.1 КЗ за пълния предявен размер 59 000лв.
Ответникът е
противопоставил възражение за прихващане със свое насрещно вземане, а именно
неплатени три вноски от застрахователната премия на обща стойност от 2 369.58лв.
В застрахователния
договор страните постигнали съгласие уговорената застрахователна премия да се
плати разсрочено на четири вноски, всяка от които в размер на 789.87 лв. с
падежи съответно 27.03.2020г., 26.06.2020г., 26.09.2020г. и 26.12.2020г. По
делото не е спорно ищцата да е заплатила първата вноска. Падежът на следващата
вноска е на 26.06.2020г. след настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно
чл.369, ал.1 КЗ ако застрахователят има изискуемо вземане за застрахователна
премия или друго изискуемо вземане по застрахователния договор, той може да ги
удържи от вземане на застрахования или трето ползващо се лице към него, което
произтича от застрахователния договор. Според ал.2, когато застрахователното
събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от
застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото
застрахователно обезщетение или сума.
В
разглеждания случай към деня на застрахователното събитие не са били погасени
втората, третата и четвъртата вноски от премията в общ размер от 2 369.58 лв. Към този момент те не са били изискуеми поради ненастъпил
падеж, но не е спорно да не са били платени на падежа или след това. Затова на
основание на основание чл.369, ал.2 КЗ за ответника е възникнало правото да
удържи тази сума, което не е било осъществено извънсъдебно /арг. чл.103 ЗЗД/, а
е предмет на заявеното съдебно възражение за прихващане. Оттук съдът намира, че в полза на ответника е налице неудовлетворено
парично притезание, представляващо неплатени втора, трета и четвърта вноски от
застрахователната премия по договора, с която в приложение на чл.104, ал.2 ЗЗД
следва да се прихване насрещното му задължение към ищеца за обезщетение, до
размера на по-малкото вземане. Следователно искът по чл.405, ал.1 КЗ следва да
се уважи за сумата 56 630.42лв.
Следва да се уважи и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до изплащането.
По разноските:
Ищецът е направил
разноски общо от 8560 лв., от които 2360 лв. платена за иска държавна такса,
200лв. депозит за вещо лице и 6000лв. платено адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна защита и съдействие. Възражението на ответника
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно. Уговорения и платен размер от 6000лв. не е съответен на
фактическата и правна сложност на делото и според съда следва да се намали до
сумата 2300лв. Предвид това от общо направените разноски на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 4664.81лв. съобразно уважената
част от иска.
Ответникът е
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. на
основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр.чл.78,
ал.8 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлената част от иска в
полза на ответника следва да се присъдят разноски от 4.02лв.
В съответствие с
чл.127, ал.4 ГПК ищцата е посочила следната банкова сметка, ***: ******* - „Б.-а.
к. б.“ АД.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.Р.С.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*****, сумата 56 630.42лв.
на основание чл.405 КЗ, представляваща обезщетение по договор от 27.03.2020г.
за имуществена застраховка „Каско “ за л.а.марка „Джип“, модел „Компас“ с ДК № *****
за настъпило застрахователно събитие-кражба на автомобила, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-09.10.2020г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.405 КЗ за разликата до пълния предявен размер 59 000лв., като
погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Д.З.“ АД *** със сумата 2
369.58лв. на основание чл. 369, ал.2 КЗ, представляваща неплатени втора, трета
и четвърта вноски от застрахователна премия по договор за имуществена
застраховка „Каско“ от 27.03.2020 г.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, *** да заплати на Е.Р.С., ЕГН **********, от гр. София, разноски по делото на основание
чл.78, ал.1 ГПК от 4664.81лв.
ОСЪЖДА Е.Р.С., ЕГН **********, гр. София, да заплати на „Д.З.“
АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 4.02лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: