Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 25.02. 2016 г .
Пловдивският апелативен
съд, търговско отделение в открито заседание от 29. 01. 2016 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН
БОЖИКОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря А. АРЗУМАНЯН, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ, т. дело № 686 описа на ПАС за 2015 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е започнало по повод
изходяща от „Б.К.” ООД, гр. П., ЕИК *** въззивна жалба против
постановеното по т. дело № 929/2013 г. по описа на П.ския
окръжен съд решение № 504 от 28.08.2015 г., с което след поправката му с
решение № 689 от 29.12.2015 г. е признато за установено по отношение на Д.Ж.Д., ЕГН **********, гр.П. и „Б.К.” ООД, гр.П., ЕИК ***, че „Б.К.” ООД дължи на Д.Ж.Д. на основание
запис на заповед издаден от ответника на
дата 28.02.2011 г. с падеж 30.06.2012г сумата от 318 000 евро, ведно със законната лихва, начиная от 16.07.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
11123/2012г по описа на ПРС, ХХІ гр. с. и „Б.К.” ООД е осъдено да заплати на
Д.Ж.Д. 26 626,88 лв. направени съдебни разноски.
В жалбата е направено подробно изложение за незаконосъобразност
на решението, поискана отмяната му и отхвърляне на иска.
Въззиваемата страна намира жалбата за
неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта
предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 05.12.2013 г. в П.ския окръжен съд е постъпила изходяща от Д.Ж.Д. искова молба насочена против „Б.К.” ООД, гр. П..
В
обстоятелствената част на същата се говори за издаден на 28.02.2011 г. в гр. П. от ответника Запис на
заповед, по силата на който той се е задължил безусловно, неотменимо и без
протест да заплати на 30.06.2012 г. в гр. П., ул. „Б. № 12, ап. 10 на ищеца
сумата от 318000 евро.
Казано е, че задължението не било
изпълнено на падежа, което наложило иницииране на заповедно производство, в
което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
горната сума. Изпълнителният лист от своя страна дал основание за започване на
изпълнително производство. В хода на същото и в срока по чл. 414 от ГПК от
ответника било подадено възражение, което обуславяло интереса на ищеца с оглед
разпоредбите на чл. 415 от ГПК да предяви иск, с който да се установи по
отношение на ответника съществуване на задължението предмет на заповедта за
изпълнение.
На тази база е отправено и искане
до съда да признае за установено по отношение на ищеца и ответника съществуване
на произтичащото от споменатия по горе запис на заповед вземане, което е
предмет и на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
11123/2012г по описа на ПРС, ХХІ гр. с.
В отговора на първо место се
твърди, че „Б.К.” ООД не е издател на процесния запис на заповед. Изложени са доводи, че документът
е неистински, тъй като издателят не е изразител на съдържащото се в записа на
заповед волеизявление. В тази връзка е споменато, че външното впечатление, че лицето
положило подписа под текста е запознат с него е илюзорно В подкрепа на това
твърдение се казва, че записът на заповед бил оформен на последния лист на
екземпляр от предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот
сключен на 05.07.2012 от С. К. (представляващ ответника) в качеството му на
продавач и руска фирма действаща чрез пълномощник представил се като адв. Л. Д.. Казано е, че договорът бил представен на К. от
купувача в два оригинални екземпляра, като имал общо съдържание от три листа.
Последните листи били без текстово съдържание, но имали фабрично отразени пунктирани
линии за поставяне на лични данни от страните по договора. Казано е, че при
подписване на договора К. с оглед на факта, че последния лист на двата
екземпляра бил празен поискал да се отбележи саморъчно от представителя на
купувача, че листът е част от предварителен договор за продажба на земеделска
земя. Това било сторено от т.н. пълномощник на купувача, като след това всяка
от страните се подписала на договора на другата. Казано е, че К. разписал
празния лист на две места, като управител на дружеството продавач и като ФЛ.
Последното по изрично искане на пълномощника на насрещната страна. Казано е, че
след подписване на договора връзка с този пълномощник не била осъществявана,
тъй като дадените данни за контакти се
оказали фалшиви.
В
отговора се споменава и за получено от ЧСИ М. на 15.12.2012 г. съобщение за образувано изпълнително дело с взискател Д.Д., като по същото
били предприети действия по принудително изпълнение срещу имущество на
дружеството находящо се на ул. „К.“ № 33, гр. П..
Говори се и за спиране на делото в производство по чл. 423 от ГПК.
Казано е, че длъжникът се
запознал с частното гражданско дело, по което е издадена заповедта за
изпълнение и с представения по същото запис на заповед. За същия е казано, че
представляващият дружеството разпознал подписите си под мнимия запис на
заповед, като отново е посочено, че те били поставени под оригинала на договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 05.07.2012 г. Говори се, че разпознаването станало по
идентичните пунктираните линии намиращи се и в двата документа, а самият запис
на заповед бил подразнян в горната си част, за да елиминира ръкописния текст на
екземпляра от договора за продажба. Споменато е във връзка с тези подозрения К.
уведомил Районна прокуратура П., като от същата било образувано досъдебно производство
срещу ищеца по настоящето дело за престъпление по чл. 212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 18 от НПК за
това , че в периода 17.08.2012 г.-26.09.2012 г. в гр. П. пред 21 гр. състав на П.ския районен съд по ч.гр. дело № 11123/2012 г. и пред ЧСИ М.
чрез използване на преправен документ(запис на заповед) от 28.02.2011 г. с издател
„Б.К.“ ООИД за сумата от 318 000 евро с падеж 30.06.2012 г. е направил
опит да получи без правно основание чуждо имущество в големи размери, като
деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.
Казано е и, че в хода на досъдебното производство ищецът дал обяснения и свидетелски
показания, в които твърди, че по споразумение с ответника е инвестирал лични средства за изграждане на
новата сграда на „Б.К.“ в гр. П., ул. „К.“ № 33 с цел получаване процент от
печалбата при реализиране на изградените в същата обекти. Казал, че вложената
от него сума определил на 215 000 евро и поискал издаване на запис на
заповед за тази сума ведно с дължимата му се част от печалбата. Общия размер на
дължимото на тези основания определил на 323 000 евро, но му бил издаден
запис на заповед за 318 000 евро.
С оглед на така казаното от ищеца
в досъдебното производство ответното дружество твърди, че с това реално е
направил признание за съществуванието на каузално правоотношение обезпечено от менителничния ефект т.е. издадения запис на заповед имал
гаранционно-обезпечителна функция по отношение на възникналата между ищец и
ответник облигационна връзка.
Във връзка със същата обаче ответното
дружество заявява, че между страните не са съществували уговорки в описания
пред досъдебното производство смисъл, като документи за съдружие и влагане на
парични средства не са подписвани. Заявено е и че липсва уговорка за съвместна
дейност и за плащане на ищеца на процент от печалбата.
На база изложеното е изразено
мнение, че щом менителничния ефкт
е предмет на престъпна подправка с цел придобиване на имущество от дружеството
той не може да породи никакви правни последици и искът по чл. 422 от ГПК е
неоснователен. Казано е че документът е неистински в частта касаеща
съдържанието по чл. 535 от ТЗ, тъй като е придаден вид, че това е
действителната воля на издателя. В тази връзка е казано, че подписът е задължителен реквизит от съдържанието на
записа на заповед и винаги се полага ПОСЛЕДЕН, а в случая това било сторено
преди изписване на цялостното съдържание на записа на заповед т.е. има порок
във формата. Говори се и за допълнително поставяне на ръкописен текст за дата
на издаване(реквизит по чл. 535, т.6 от ТЗ), което обаче било направено от поемателя по заповедта и то след подписа на издателя.
В ДИМ ищецът е оспорил
твърденията, че ответното дружество не е издател на записа на заповед, като е
заявил, че не отрича изложените от него обстоятелства в представените документи
от досъдебното производство. Изложени са твърдения, че записът на заповед е
изготвен от управителя на ответника С. К. и е предаден от него лично на ищеца в
офиса на ответното дружество в гр. П., ул. „Б.“ № 12, ет.1 Казано е, че записът
не бил в стандартния формат А4 , а листът бил по- къс, като К. обяснил, че
залял горната част от документа с кафе и е отразял залятото. В ДИМ се признава,
че ценната книга не е била с попълнена дата на издаване, като същата по
инструкция от самия К. била попълнена от ищеца по настоящето дело.
По отношение на описания в
отговора предварителен договор е казано, че според ищеца той е съставен с цел
да обслужва интересите на ответното дружество и по точно жалбата на ответника
до Прокуратурата. Изразено е мнение, че тезата за подписване на договора на
празни листове и полагане на единични подписи на екземплярите на насрещната
страна е абсурдна за търговец с над 10 годишен опит. Казано е също така, че
полагането на датата на издаване след
подписа на издателя не е основание за формиране на извод за недействителност на
заповедта.
В отговора на ДИМ на първо место
е направен преразказ на казаното в протоколите от досъдебното производство от
страна на ищеца и е направен извод, че в тях се твърди, че между него и
ответника са съществували отношения по договор за заем. В тази връзка е
НАПРАВЕНО ПРИЗНАНИЕ от ответното дружество за съществуващи между страните
облигационни отношения във връзка с построяването на две сгради в П. респ.
съществуването на такива във връзка с построяване на сградата на ул. „К.“ № 33.
По повод на същата е казано, че
откриването на строителна площадка на строежа е станало с протокол от
12.11.2007 г., строителството е започнало в края на януари 2008 г., а
въвеждането в експлоатация е от 19.05.2010 г. Заявено е, че в него вложени
средства от страна на ищеца в РАЗМЕР НА 215 000 евро няма, като е казано,
че той никога не разполагал с такава сума пари. За построяваното на сградата е
заявено, че са използвани средства на дружеството (собствени, заемни, на съдружниците и от предварителна продажба на обекти), а
печалба все още нямало, тъй като не били продадени всички обекти. На тази база
е направен извод, че ответникът нямал задължения по КАУЗАЛНОТО правоотношение.
На 18.08.2014 г. от ПОС е
постановено определение по чл. 374 от ГПК, като е изготвен проекто
доклад, като е указано на ответника, че той носи тежестта да установи
съществуването на каузално правоотношение ако твърди то да е причина за
издаването на записа на заповед, като е даден и срок това да се уточни тезата
му относно съществуването на такова.
Действия в тази насока са
предприети с молба от 19.09.2014 г. В нея са преповторени доводите за направено
от ищеца признание в документите по досъдебното производство , че записът на
заповед е издаден за обезпечаване на отношения с ответника свързани с
предоставяне на средства за изграждане на сградата на ул. „К.“ № 33 в размер на
215 000 евро и задължение за връщане на същата ведно с част от печалбата,
като това общо задължение било определено на 328 000 евро, но записът бил
само за 315 000 евро.
Казано е, че ответника признава съществуването
на облигационни отношения с ищеца във връзка с построяването на сградата. В тази
връзка е заявено, че уговорката била ищецът да участва със средства в
построяването й, които ще бъдат върнати след завършването на сградата,
продажбата на обектите в нея и представянето на точна справка за размера на
предоставените средства. Заявено е, че такава и до сега не била представена.
Казано е, че ответникът оспорва общия размер на вложението, като според него ако
има влагане то било не повече от 10 000 лв. Оспорен е и размерът на
дължимата част от печалбата, като е заявено, че такава все още нямало.
По инициатива на съда е подадена
и допълнителна молба-уточнение, където се говори за постигната между страните
устна договореност ищецът да участва със свои средства в построяването на
сградата, като след построяването й вложената сума ще бъде възстановена, а след
продажбата на апартаментите той ще следва да получи и част от печалбата
определена на база съотношението между вложените средства в числителя и
стойността на целия обект плюс стойността на дворното място.
Казано е, че страните спорят за
вложената от ищеца сума, като според последния тя била 215 000 евро.
Съдът е събрал поисканите от
страните и относими към спора доказателства и е постановил решението предмет на
обжалване.
С него е прието, че записът на
заповед е редовен, което съотнесоно с недоказването
от страна на ответника, че той обезпечава негови задължения към ищеца по повод
строителството на сградата на ул. „К.“ е станало причина за уважаването на исковата претенция.
Недоволен от решението е останал
ответникът, който е подал жалбата станала причина за започване на настоящето
производство.
В нея съображенията за
неправилност могат да бъдат условно разделени на две групи.
Първата е свързана с доводите за
липса на реквизити на записа на заповед. Акцентирано е върху факта, че датата
на издаване на същия е поставена след подписа на издателя, което следва да се
приравни на липса на такава т.е. на липса на ЗАПИС НА ЗАПОВЕД. Посочено е също,
че е недопустимо изводите за наличие на реквизит да се правят на база
показанията на разпитаните по делото свидетели по причина, че същите били
недопустими с оглед чл. 164 от ГПК.
Втората
група възражения са свързани с доводите, че процесния
запис на заповед е издаден за обезпечаване на съществуващо между страните
каузално правоотношение и неправилно игнориране на доказателствата за това в
първоинстанционното производство респ. неприемане на такива имащи характер на
признания в тази насока на самия ищец. Посочено е също така, че първоинстанционният съд неправилно е указал, че тежестта да
установи връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение е в патриониума на ответника вместо в тази на ищеца.
По повод на тези жалби съставът на
ПАС намира за нужно да спомене, че пред ПОС е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК вр. с чл. 422 и 124 от ГПК.
Видно от приетите по делото писмени
доказателства е безспорно, че по ч. гр.
дело № 11 123 от
2012
г. по описа на П.ския РС ищецът е инициирал производство за издаване на заповед
за изпълнение на процесното вземане.
Такава е издадена, но длъжнеикът е възразил срещу нея. Това съобразено
с чл. 415 от ГПК и чл. 422 от ГПК е породило интерес за ищеца (кредитор)
да предяви настоящият
иск в предвидения едномесечен срок от узнаване
за подаденото възражение.
Изложеното води до
извод, че искът е допустим, което прави допустимо и първоинстанционното решение.
Това съобразно нормата на чл. 271 от
ГПК налага съставът на ПАС съобразявайки се и с ограниченията на чл. 269, ал.2 от ГПК да реши спора по същество.
Той формално е свързан с даване отговор на въпроса дали в
патримониума на ищеца съществува вземане (респ. в този на ответниците
задължение) породено от издаден запис на заповед, което да е предмет и на заповед за изпълнение
и ИЛ по ч. гр. дело № 11 123 от 2012 г. по описа на
ПРС.
От казаното става ясно, че спорът
цели да се
даде отговор за съществуване на едно облигационно
отношение между страните по делото.
То от своя
страна се състои от вземането
на кредитора и задължението на длъжника, като това в цялост
представлява благото довело до възникването
му. Източник на облигационното отношение е юридическият факт, който от
своя страна може да бъде
едностранна сделка, договор, административен акт, непозволено увреждане и т.н .
В случая е нужно да се
спомене, че възникване на облигационното
отношение респ. отговорността на ответника за претендираното
към него вземане
произтича от един ЮФ - издаден 28.02.2011 г. запис на заповед.
Записът на заповед е едностранна, абстрактна и формална сделка, с която едно лице
ИЗДАТЕЛ обещава безусловно да плати определена
сума на друго
лице ПОЕМАТЕЛ.
Абстрактният характер на сделката произтича
от обстоятелството, че в едностранното волеизявление, с което се поема задължението
не следва да се съдържа
основание за извършването му, като предпоставка за действителност. По този начин
се създава възможност за бързо
и лесно упражняване на придобитите от записа права,
което е свързано и с наличието на облекчена
възможност за снабдяване с изпълнителен титул за вземания
породени от такъв юридически факт. Всичко това
е довело до това, че обикновено
задължаването на издателя по записа
на заповед е
обусловено от желание за бързо и лесно
събиране на вземане на поемателя
породено от каузално правоотношение между издател и поемател т.е. обвързано е с последното.
Описаното
по- горе предназначение на записа на заповед не променя неговият АБСТРАКТЕН и
ЕДНОСТРАНЕН ХАРАКТЕР. Това и липсата
на законов текст изключващ този вид едностранна
сделка от източниците на облигационните отношения респ. поставящ изискване за наличие
на допълнителни ЮФ за възникването им води до
извод, че за ищеца в производството по чл.422 ГПК, вр. чл. 415 от ГПК относно вземане по запис на
заповед не съществува задължение винаги да доказва
и наличието на каузални отношения довели до възникването
му. Излагането на такива доводи
обичайно е елемент от защитата на
издателя и едва при възражения от негова страна
ще е налице необходимост в производството по чл. 422 от
ГПК да се изследва въпроса за наличие на
каузални отношения между страните. В чл. 154 от ГПК е казано, че всяка
страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения. По тази причина
за ПАС при направено възражение за обезпечителен характер на записа
на заповед ответникът(длъжник и издател) следва да докаже това
обстоятелство, като съответно индивидуализира и каузалното правоотношение.
Ишецът поемател от своя страна при
установяване или неоспорване на споменатата връзка с каузално правоотношение носи тежестта да
докаже съществуването и изискуемостта на притезанието
за обезпечаване изпълнението, на което е издаден записът на заповед,
като ответната страна може да
прави правопогасяващи възражения относно каузалното правоотношение(нищожност, отпадане, изпълнение и т.н.) и така да установи
отпадане и на задължението за плащане по
абстрактната сделка.
С оглед на изложеното отговорността
на ответника на първо место е обусловена от наличието
на редовен с оглед разпоредбите на чл. 535 от
ТЗ запис на заповед.
В тази
връзка следва да се посочи, че сделката като ЮФ съставлява волеизявление на
едно или повече лица насочено към пораждане на гражданско правно действие. В
случая, както се спомена по- горе записът на заповед е едностранна, формална
сделка. Това сочи, че изводът за това, че той може да породи гражданско правно
действие в сферата на даден правен субект е обусловен от наличието на
доказателства, че този субект е автор на СЪОТВЕТНОТО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ, както и на
такива, че то има определените от законодателя съдържание и форма.
Авторството
се установява с полагане на подпис или параф, който сам по себе си представлява
потвърждение, че посоченото в текста лице е автор на изявлението или пък, че
съгласен с него. Това води до логичен извод, че този подпис или параф следва да
е поставен под текста материализиращ волеизявлението или в най-лошия случая в
края на последното изречение респ. последния ред от същото. В контекста на тези
разсъждения следва и извод, че всеки текст след или под подписа не може да се
приеме за част от волеизявлението(сделката).
В случая от приложения по ч. гр. дело № 11 123 от
2012
г. оригинал на
записа на заповед е видно, че в текста изписан над подписа на лицето представляващо издателя се съдържа
информация за самия издател(фирма, седалище, адрес на управление), изявление,
че той се задължава безусловно и неотменимо да заплати при представяне на записа
без протест на Д.Ж.Д. сумата от 318 000 евро. Посочен е падежът на
заповедта - 30.06.2012 г. и мястото на плащане на паричното задължение.
Съответно са положени параф и ръкописно изписване на трите имена на
представляващия дружеството и фирменото наименование на същото. След това има
редове с изписани ДАТА НА ИЗДАВАНЕ на заповедта-28.02.2011 г. и място на
издаване на същата в гр. П.. Те обаче са след подписа, което съотнесено с казаното по- горе е пречка да се приеме, че са
част от волеизявлението на С. Х. К. в качеството му на представляващ на „Б.К.“
ООД, гр. П..
Това съотнесено
с разпоредбата на чл. 536, ал.1 от ТЗ сочи, че в случая не е налице запис на
заповед, което пък е пречка да се приеме, че ищецът има по отношение на
ответното дружество вземане породено от същия.
Независимо от този извод ПАС
намира за нужно да посочи, че за него исковата претенция би била неоснователна
дори ако записът на заповед бе редовен
от външна страна.
По- горе бе посочено, че записът
на заповед е абстрактна сделка и е самостоятелно основание за възникване на
права и задължения в патримониума на издателя и поемателя по същата. Тази абстрактност или по- точно липсата
на нужда от изследване на основанието за поемане на задължението обаче не
следва да се абсолютизира т.е. тя ще е налице, ако никоя
от двете споменати по- горе страни не изложи съображения за наличие на друг тип
правоотношения станали причина за издаване на заповедта. Издаването й, както бе споменато по- горе
обикновено е свързано с желанието на страните да създадат условия за по-бързо
събиране на парично задължение породено от съществуващо между страните каузално
правоотношение. Това сочи, че в тези случаи не може да става реч за
самостоятелност и разделност на вземанията, които
формално са породени от два различни юридически факта. По тези причини за ПАС
ако в производството целящо да установи съществуване на вземането по записа на
заповед е наведен довод и е доказана споменатата му по- горе обвързаност с
вземане по каузална сделка между страните, изводът за съществуване на вземането
по менителничния ефект вече при всички положения ще е
обусловен от извършване на проверка за наличието на такова по каузалната
сделка.
Липсата му ще е основание да се
направи заключение, че ищецът няма причина да търси бързо събиране на суми от
ответника т.е. да се възползва от правата си по записа на заповед, който е
издаден с „обезпечително-гаранционни“ функции.
По конкретния казус от страна на
ищеца твърдения за връзка между процесния запис на
заповед и съществуващо между него и ответника каузално правоотношение не са
въведени. Реално доводи в тази насока се излагат постепенно от ответника по
настоящия спор.
Така той в отговора си от една
страна казва, че ищецът в рамките на водено срещу него досъдебно производство
признал за това, че записът на заповед бил издаден за обезпечаване на каузални
отношения между него и ответното дружество свързани с това, че по споразумение
между тях той инвестирал лични средства от 215 000 евро в изграждането на
жилищна сграда находяща в гр. П., ул. „К.“ № 33 с
уговорката за получаване на процент от печалбата след реализацията на
изградените обекти. Общо дължимата сума на това основание била определена на
328 000 евро, като за обезпечаване на това плащане му бил представен запис
на заповед за 315 000 евро.
По повод на тези признания е
направено твърдение за липса на уговорки в този смисъл, както и за липсата на
документи установяващи тези обстоятелства.
В ДИМ от своя страна ищецът
изрично е заявил, че не отрича ТВЪРДЕНИТЕ от него обстоятелства в досъдебното
производство.
Така се е стигнало до отговора на
ДИМ, където след преразказ на казаното в свидетелските показания и обясненията
на ищеца в досъдебното производство вече е направено ИЗЯВЛЕНИЕ за наличие на
облигационни отношение между страните във връзка с построяване на сградата.
Казано е, че от страна на ищеца няма вложени средства в размер на 215 000
евро, което водело до извод за липса на задължение по каузалното правоотношение
респ. за липса на такова и по записа на заповед.
След указания на съда, че ответникът носи
тежестта да установи същите в крайна сметка от негова страна е заявено, че те
са се изразявали в уговорка ищецът да участва със свои средства в изграждането
на сградата, като след построяването й вложена в нея сума ще бъде възстановена,
а след продажбата на апартаментите ще получи и част от печалбата в размер
съобразен с процентното съотношение на извършеното от него финансиране към
размера на вложените средства в цялата сграда и стойността на дворното място.
По отношение на тези средства е посочено, че не са представени доказателства от
страна на ищеца за влагането им, а за печалбата е заявено, че такава все още
няма, защото обектите не са продадени.
В уточненията се говори и за
връзка между записа на заповед и споменатото каузално правоотношение, като по
отношение на същия е преповторено възражението за това, че е с опорочена форма.
Съпоставката между изложеното и
разпоредбите на чл. 367-373 от ГПК навежда ПАС до извод, че в сроковете по ГПК
от страна на ответното дружество е направено възражение за наличие на връзка
между процесния запис на заповед и каузално
правоотношение между страните във връзка с построяване на сграда в гр. П., ул.
„К.“ № 33. То за ПАС е и достатъчно конкретизирано при условие, че са очертани
неговите страни, предмет, а моментът на възникване е определяем с оглед на
факта, че се касае за уговорка за влагане в хода на строителството на средства
в строена от ответното дружество сграда т.е. началото на строителните работи.
Издаването на записа на заповед
за обезпечаване на това правоотношение е доказано по безспорен начин - с
писмени документи материализиращи обяснения и показания дадени от самия ищец
пред органите на досъдебното производство. Те за нуждите на гражданското
производство могат да се ползват като доказателства, тъй като удостоверяват
изявления на страна, а не на свидетел т.е. имат характер на обяснения в
настоящия процес още повече, че самият ищец не оспорва истинността на
изложеното в тях. От друга страна те имат и нужната доказателствена сила относно това обстоятелство щом съдържат признания
относно неизгодни за ищеца факти за нуждите на настоящето производство.
В тези свидетелски показания и
обяснения изрично се говори, че ИЗДАВАНЕТО на процесния
запис на заповед е за обезпечаване на вземането на ищеца към ответника във
връзка с договореност за финансирането от първия на строежа на втория на ул. „К.“
№ 33, гр. П. и поетото в тази връзка задължение за връщане на дадената сума
ведно с част от печалбата.
Признание за наличие на отношения
между страните възникнали на това основание с такъв предмет е направено и от
ответника в споменатите по-горе негови изявления и твърдения в настоящия
процес.
Това според ПАС сочи, че
основателността на исковата претенция в случая вече е обусловена от
установяване на вземане на ищеца към ответника възникнало по силата на
уговорката между тях, първият да участва със свои средства в строителството на
сградата и респ. да си върне същите при завършването й, а при реализацията на
обектите да получи и процент от печалбата. Тежестта да докаже наличието на
такова вземане, както бе посочено от съда в последното по делото заседание на
ПАС е в патримониума на лицето претендиращо същото
т.е ищеца.
До положителен извод в тази
насока пък ще се достигне при ангажиране на доказателства за завършване на
строежа, реализиране на обектите в него и респ. на печалба от същите и най-вече
от наличието на такива за финансово УЧАСТИЕ
на ищеца в строителството или за даване на парични средства на ответника
в тази насока. От събраните по делото доказателства и най- вече приетото заключение
на счетоводната експертиза до извод за даване въобще не може да се достигне
даже напротив. В случая е без значение обстоятелството дали управителят на
ответника в качеството си на физическо лице е подавало годишни декларации по
ЗОДФЛ или не по причина, чуе неизпълнението на това законово задължение не е
основание за формиране на извод за липса на финансови средства. Без
значение и обстоятелството какви
финансови средства е имал в периода на построяване на сградата самия ищец при
условие, че липсват доказателства за представяне на същите на ответника във
връзка със построяването или за използването им за плащане на труд и закупуване
на материали вложени в сградата на К. № 33 в гр. П..
Това от своя страна води до извод
за липса на доказано в патримониума на ищеца вземане
по обезпеченото с процесния запис на заповед каузално
правоотношение. По тази причина не може да се приеме, че той може да предприеме
действия за по-бързо събиране на същото на основание издадения в тази връзка
запис на заповед т.е. съдът не може да се признае за съществуващо вземането на
ищеца породено от тази ценна книга.
Не в този смисъл е решението на първоинстанционния
съд, което налага отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковата
претенция.
Съответно на жалбоподателя следва
да се присъдят и направените от него пред двете инстанции разноски в общ размер
от 54 004, 37 лева.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното
по т. дело № 929/2013 г. по описа на П.ския окръжен
съд решение № 504 от 28.08.2015 г., с което след поправката му с решение № 689
от 29.12.2015 г. е признато за установено по отношение на Д.Ж.Д., ЕГН **********, гр. П. и „Б.К.” ООД, гр. П., ЕИК
***, че „Б.К.” ООД дължи на Д.Ж.Д. на основание
запис на заповед издаден от ответника на
дата 28.02.2011 г. с падеж 30.06.2012г сумата от 318 000 евро, ведно със законната лихва, начиная от 16.07.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
11123/2012г по описа на ПРС, ХХІ гр. с. и „Б.К.” ООД е осъдено да заплати на
Д.Ж.Д. сумата от 26 626,88 лв. направени съдебни разноски,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,
като неосноваетелен предявеният от Д.Ж.Д., ЕГН **********, гр.П. против „Б.К.” ООД, гр. П., ЕИК
*** иск с основание
чл. 422 от ГПК да се признае за установено, че „Б.К.” ООД дължи на Д.Ж.Д. на основание
запис на заповед издаден от ответника на
дата 28.02.2011 г. с падеж 30.06.2012г сумата от 318 000 евро, ведно със законната лихва начиная от 16.07.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
11123/2012г по описа на ПРС, ХХІ гр. с.
ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН **********, гр. П. да заплати на „Б.К.” ООД, гр. П., ЕИК *** сумата от 54 004, 37 лева направени разноски пред
двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване в
1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.