РЕШЕНИЕ
№ 731
гр. Варна, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110200942 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „*” ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу НП №559799-F584919 от 09.02.2021
г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ НАП, с което за
нарушение по чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118,
ал.1 ЗДДС, на въззивника е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 1500.00
лв.
Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения
на процесуалния закон, довели до съществено ограничаване на правото на защита и моли
същото да бъде отменено. Посочва, че актосъставителят не бил положил дължимите усилия
да опише ясна, точна и конкретна фактическа обстановка, в това число обстоятелствата при
които е било извършено нарушението. Наред с това счита наложената санкция за
необосновано завишена, като се моли за нейното намаляване до законоустановения
минимален размер в условията на евентуалност, поради тежката епидемична криза.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 14.12.2020 г. служители на ТД на НАП Варна – свид. Г.Р. (ст. инспектор по
приходите) и В. И. (ст. инспектор по приходите), извършили проверка в търговски обект –
магазин „*“, находящ се на бул. „Ц. О.“ №., стопанисван от въззивника „* ЕООД, при която,
в 13.37 ч., преди да се легитимират, ст. инспектор В. И. извършил контролна покупка на 1
бр. манометър с цена 8.00 лв и 1 бр. препарат за почистване на ПВЦ повърхности на
1
автомобил на стойност 13.60 лв, като общата цена 21.60 лв платил в брой на приелия сумата
продавач-консултант Д. Д., но за плащането не бил издаден касов бон от наличното в обекта
и въведено в експлоатация фискално устройство „Tremol M20“, №ZK145085, нито касова
бележка от кочан. Извършената контролна покупка без издаден касов бон или касова
бележка от кочан била отразена в съставен при проверката Протокол №0431627 от
14.12.2020 г., подписан без възражения от присъствалите лица В. Н. - представляващ
въззивното дружество и Д. Д. – продавач-консултант.
На 06.01.2021 г. свид. Г. Р., издал АУАН №F584919 срещу въззивника за
нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118,
ал.1 ЗДДС.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения по акта не били постъпили и на
09.02.2021 г. наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по
АУАН, и издал обжалваното НП като наложил наказание имуществена санкция в размер
1500.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин от приобщените документи, както от кредитираните като
безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечиви помежду
си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Г. Р., М. Д. и Т. Х.-
Плещунова, така и от напълно съответстващите им документи – НП №559799-F584919 от
09.02.2021 г., справка от Информационен масив на НАП, АУАН №F584919 от 06.01.2021 г.,
протокол от извършена проверка №0431627 от 14.12.2020 г., дневен отчет на „* ЕООД“,
опис на паричните средства в касата към момента на проверката, справка от НАП за лицата,
работещи по трудови /без трудови/граждански/правоотношения, Декларация от В. Д. Н.
Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ НАП, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно Заповед №1149 от 25.08.2020 г. ИД на НАП.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Процесните АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити съобразно
чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като са посочени изрично и ясно мястото и датата на
извършване на твърдяното нарушение, същото е описано подробно, като са отразени и
всички обстоятелства, свързани с осъществяването му, противно на заявеното от
жалбоподателя.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са
2
регламентирани в чл.118 ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от
2006 г.). Съгласно чл.118, ал.1 ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се регламентират с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл.3, ал.1 - за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.; 2. по
чл.3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се
издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване
на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, която
удостоверява извършеното му.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на
продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени въз основа на приобщените по
делото писмени и гласни доказателства. Видно е от доказателствения материал, че при
извършената контролна покупка на стойност 21.60 лв, не е издаден за същата фискален
касов бон, въпреки че в обекта е бил наличен и технически изправен ЕКАФП, съответно - не
е издадена и касова бележка от кочан.
Поради изложеното, правилно е приложен материалния закон като е
констатирано нарушение на нормата на чл.25, ал.1, т.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредбата, вр.
чл.118, ал.1 ЗДДС. Правилно въззивникът е санкциониран на основание чл.185, ал.1 ЗДДС,
доколкото конкретното нарушение е предвидено в диспозицията на цитираната норма.
Съдът намира, че деянието не е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. Касае
се за формално нарушение с извършването, на което се засягат обществените отношения,
които нарушената правна норма е призвана да гарантира, а именно – свързаните с
фискалната отчетност и финансовата дисциплина такива. Конкретното деяние не се
отличава от типичните случаи на нарушение от посочения вид, не се характеризира с
многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, съответно - не са
налице факти, които да сочат явна незначителност на обществената му опасност, поради
което е неоснователен доводът на въззивника за приложимост на нормата на чл.28 ЗАНН.
Същевременно, съдът намира, че неправилно наказващият орган е
индивидуализирал размера на наказанието имуществена санкция. Нормата на чл.185, ал.1
ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на ЮЛ, което не издаде документ по чл.118,
ал.1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. В НП не са
обсъдени отегчаващи отговорността обстоятелства и липсват данни за регистрирани други
предходни нарушения от въззивника. Поради изложените съображения, съдът намира, че са
налице предпоставки за изменение на административната санкция, като същата следва да
бъде определена в минималния установен размер – 500.00 лв като прецени същият за
3
справедлив и съответстващ както на тежестта на нарушението, така и на визираните в чл.12
ЗАНН цели на административното наказание.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание
чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане
на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената
фактическа и правна сложност и приключването на първоинстанционното производство в
едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в
минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №559799-F584919 от 09.02.2021 г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ НАП, за нарушение по
чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното на „*” ЕООД гр. Варна, ЕИК *, административно
наказание „имуществена санкция“ от 1500.00 лв до 500.00 лв (петстотин лева, 00 ст.) и
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63,
ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА „*” ЕООД гр. Варна, ЕИК *********,, ДА ЗАПЛАТИ на ТД НАП
Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 и чл.143, ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4