РЕШЕНИЕ
№…………../26.04.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на трети април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря
Д.Б.
като разгледа докладваното от съдията
т.д.
1617/2015 г. по описа на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ВИП
БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД, гр. Варна, с която предявен иск по чл. 464, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че вземането на „МАРГО 77” ЕООД, гр. Кърджали срещу длъжниците „ВАРНА
ПАРАДАЙС” ООД, гр. Варна, „ДЖЪНГЪЛ” ООД, гр. Варна и Р.С.С.,***, в размер на
565 570 лева, инкорпорирано в запис на заповед от 16.07.2010г., обезпечаващо
договор за паричен заем от 01.07.2010г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1728/2012г. по описа на РС Търговище, е несъществуващо и недължимо.
В исковата молба ищецът „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД излага, че е кредитор на ответниците „ВАРНА
ПАРАДАЙС” ООД и „ДЖЪНГЪЛ” ООД, и е присъединен взискател
по изп.д.№ 20127130400281 на ЧСИ № 713 Л.Т., по което
взискател е и първият ответник „МАРГО 77” ЕООД.
Твърди, че вземането на кредитора „МАРГО 77” ЕООД срещу неговите длъжници -
ответниците „ВАРНА ПАРАДАЙС” ООД, „ДЖЪНГЪЛ” ООД и Р.С.С., инкорпорирано в Запис
на заповед от 16.07.2010 г., обезпечаващо договор за паричен заем от 01.07.2010
г., за което е издадена заповед за изпълнение № 1019/19.10.2012 г. и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 1728/2012 г. по описа на РС Търговище, предмет на
образуваното изпълнително дело, е несъществуващо и недължимо.
Обосновава правният си интерес от предявяването на иска чрез предвидената в чл.
464, ал. 1 ГПК възможност на взискател да оспори
съществуването на вземането на друг кредитор в изпълнителното производство.
Ищецът твърди, че във връзка с неговите вземания и тези на „МАРГО 77” ЕООД са
образувани три висящи изпълнителни производства. Излага, че вземането на
кредитора „МАРГО 77” ЕООД в размер от 600 000лв., възникнало като
задължение въз основа на издадена от ответниците „ВАРНА ПАРАДАЙС” ООД,
„ДЖЪНГЪЛ” ООД и Р.С.С. запис на заповед от 16.07.2010г., обезпечаваща договор
за паричен заем от 01.07.2010г., не съществува. Сочи, че предвид предприето
изпълнение от длъжниците по изпълнителното дело и заплащането на сумата от
34 430 лева предявява иска за останалата част от 565 570 лева.
Насочва иска си и срещу Р.С., независимо че не е негов длъжник, със съображения
че ответника е солидарно задължен длъжник по атакувания запис на заповед.
Твърди, че кредиторът „МАРГО 77” ЕООД се
е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по несъществуващо
вземане. Подробно излага редица съображения за невъзникване
на каузалната сделка предвид настъпили след снабдяването на кредитора с
изпълнителен титул нови факти: 1. влязла в сила присъда по
споразумение № 86/27.06.2014 г. по НОХД № 477/2014 г. по описа на РС-
Търговище, с което е прието че Р.С. пред надлежен орган на властта съзнателно е
потвърдил неистина, че лично е взел сумата от 200 000 лв. във връзка с
договор за паричен заем от 01.07.2010 г.;
2. присъда № 4/06.02.2015 г. по НОХД № 816/2014 г., потвърдена с решение №
38/24.04.2015 г. по ВНОХД № 37/2015 г., с която е прието че Т.К. пред надлежен
орган на властта съзнателно е потвърдил неистина, че лично е взел сумата от
300 000лв. и, че Р.С. лично е взел сумата от 200 000 лв. във връзка с
договор за паричен заем от 01.07.2010 г.; 3.
с присъдата е признат за виновен Т.К., че в качеството си на управител
съзнателно е действал против интересите на „ВАРНА ПАРАДАЙС” ООД и „ДЖЪНГЪЛ” ООД
и е подписал договор за паричен заем и е издал запис на заповед, от което са
настъпили значителни вреди за дружествата;
4. влезли в сила съдебни решения за отхвърляне на молбите на „МАРГО 77“ ООД
по чл. 625 ТЗ за откриване на производства по несъстоятелност на длъжниците ВАРНА
ПАРАДАЙС” ООД /т.д.№ 2844/2012 г. на
ВОС/ и „ДЖЪНГЪЛ” ООД /т.д.№ 2843/2012 г. на ВОС/, в които е прието, че не се
доказва съществуването на вземане на „МАРГО 77“ ООД по каузалната сделка,
обезпечена със записа на заповед. Ищецът подробно излага факти сочещи към
неистинност на представени в производствата по несъстоятелност документи, обективиращи сключени сделки между „МАРГО 77“ ООД, „КТМ“ АД
и ООО “Прогрес“, представени като доказателства за установяване произхода на
заемните средства в размер на 500 000лв., които са предоставени на
длъжниците по процесния договор за паричен заем от
01.07.2010 г., обезпечен с ценната книга от 16.07.2010 г. Ищецът се позовава и
на заключенията на вещите лица по проведените счетоводни експертизи за
финансовото състояние на дружествата в производствата по несъстоятелност, които
сочат за липса на осчетоводени парични средства в този размер. Излага също, че
в декларация от 01.07.2010 г., приложена по НД № 139/2014 г. на РС-Търговище,
управителя на „МАРГО 77“ ООД - М.П. е заявила, че Р.С. не дължи на дружеството
суми по договора за заем и по записа на заповед. Твърди, че всички посочени
факти сочат към извода, че „МАРГО 77“ ООД не е разполагало към 01.07.2010 г. и
към 16.07.2010 г. със собствени парични средства в размер на 500 000 лв. и
не е предоставило реално тази сума по каузална сделка (заем), обезпечена със
запис на заповед, на „ВАРНА ПАРАДАЙС” ООД и „ДЖЪНГЪЛ” ООД, поради което не е
бил завършен фактическия състав на сделката, задължение за връщане на сума не
се е породило и съответно такова вземане не съществува. Моли съда да установи несъществуването на вземането в отношенията между страните
и да присъди в полза на ищеца разноските по делото.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа
изложеното в исковата молба. Сочи, че претенцията не е неясна и иска е предявен
само за вземането от 565 570 лв., защото взискателят
няма интерес да води установителен иск за суми, които
вече са били предадени на конкуриращия го кредитор. Излага, че в производството
по чл. 464 ГПК ищецът може да се позовава на всякакви факти, доказателства и
изявления, които имат връзка с оспореното вземане, включително тези представени
в производствата по несъстоятелност на дружествата длъжници.
Правна
квалификация на иска: чл. 464, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК.
Ответникът „ВАРНА
ПАРАДАЙС“ ООД подава отговори чрез управителя К.К. и чрез управителя Т.Д.,
в които се поддържат различни процесуални позиции. Предвид съвместното
представителство на двамата управители на ответника „ВАРНА ПАРАДАЙС“ ООД и
противоречивите становища в подадените от тях отговори, съдът с определение №
1599/10.05.2016 г. е приел за неизвършено
процесуалното действие по подаване на отговор по чл. 367 ГПК.
Ответникът Р.С.
подава отговор, с който излага твърдения за недопустимост и неоснователност на
иска. Сочи, че исковата молба е неясна по отношение на нейния предмет и
размера, чието установяване се иска. Оспорва правните изводи на ищеца относно несъществуването на вземането. Признава обстоятелството, че
издаденият запис на заповед от 16.07.2010 г. обезпечава вземанията по договор
за заем от 01.07.2010 г. и че са образувани изпълнителни дела във връзка с
вземането за заем, и че ищецът също е кредитор, което обосновава правния му
интерес от иска по чл. 464 ГПК. Оспорва твърдението, че с присъда №
4/06.02.2015 г. по н.о.х.д.№ 816/2014 г. на РС – Търговище, Т.К. е потвърдил
неистина и изводите на ищеца, че Т.К. и Р.С. не са получили посочените в
договора суми. Сочи, че проведените производства по несъстоятелност не го
обвързват, защото не е бил страна по тях. Оспорва декларацията от 01.07.2010 г.
и представянето й по цитираното н.а.х.д. № 139/2014 г. на ТРС. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Ответниците „МАРГО
77“ ООД и „ДЖЪНГЪЛ” ООД подават
отговор със сходни доводи. Излагат се твърдения за недопустимост и
неоснователност на иска. Сочи се, че исковата молба е неясна по отношение на
нейния предмет и размера, чието установяване се иска. Оспорват се правните
изводи на ищеца относно несъществуването на
вземането. Признава се обстоятелството, че издаденият запис на заповед от
16.07.2010 г. обезпечава вземанията по договор за заем от 01.07.2010 г. и че са
образувани изпълнителни дела във връзка с вземането за заем, и че ищецът също е
кредитор, което обосновава правния му интерес от иска по чл. 464 ГПК. Също като
първия ответник се спори, че с присъда № 4/06.02.2015 г. по н.о.х.д.№ 816/2014
г. на РС – Търговище, Т.К. е потвърдил неистина и изводите на ищеца, че Т.К. и Р.С.
не са получили посочените в договора суми. Не оспорят, че „МАРГО 77” ООД е
подал молби за откриване на производства по несъстоятелност на „ВАРНА ПАРАДАЙС“
ООД и „ДЖЪНГЪЛ“ ООД, но оспорват правните изводи за задължителност на мотивите
на съдебните актове и формиране на сила на присъдено нещо относно несъществуването на вземането както и относимостта
на решенията. Оспорва се твърдението за липса на каузална сделка, обезпечена
със запис на заповед, тъй като заемът от 500 000 лв. реално е предоставен
на заемополучателите. Молят за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът Р.С. поддържа вече изложеното. Излага
още, че оспорванията на вземанията по записа на
заповед и по договора за заем не могат да доведат до отмяна на влязлата в сила
заповед за изпълнение и до обезсилване на изпълнителния лист издадени по
ч.гр.д.№ 1728/2012 г. на РС-Търговище, поради което оспорването на вземанията е
без правен интерес и е недопустимо.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът „ДЖЪНГЪЛ“ ООД и „МАРГО-77“ ООД поддържат
вече изложеното.
В съдебно заседание процесуалните представители на
ищеца поддържат иска. Претендират сторените по делото разноски.
В Писмена защита се поддържа, че успешна защита от
страна на ответниците не е проведена. В частност се заявява: поради влошени
отношения между съдружниците в ответните дружества К.К. и Т.К. /понастоящем Д./
е подписано споразумение на 23.07.2010г. за съвместно представителство на
представляваните юридически лица. През 2012 г. конфликтът ескалира,
поради което и „МАРГО 77” ООД инициира множество съдебни процеси срещу К. лично
и срещу управляваните от нея дружества „Варна Парадайс”
ООД и „Джънгъл” ООД. Според ищеца една от
инициативите представлява опит да се придобие имущество на намиращите се в
добро икономическо състояние дружества, посредством създаване на фиктивни
договори за заем на значителна стойност и прехвърляне на активите в полза на
„МАРГО” 77 ООД. Заемът е договорен единствено от Т.К. и е за огромна сума от
предприятие, което не извършва дейност години преди и след сключване на
сделката без да се посочва предназначение на средствата и то за срок само от 15
дни. Твърди се, че за да се създаде привидна задължителност на контракта същият
е датиран непосредствено преди промяната в начина на представляване на
дружеството докато същите все още се представляват заедно и поотделно от всеки
управител. Р.С. е привлечен като съдлъжник, за да се
обоснове удобна местна подсъдност и ЧСИ в Търговище при образуване на заповедното
производство. участието е неясно и не е обвързано с някаква съвместна търговска
дейност. Не случайно Р.С. е освободен след издаване на заповедта за изпълнение
от РС Търговище от задължението с декларация на „Марго
77” ООД от 01.07.2010 г. и съвпада с датата на предаване на самия заем. Отказът
на Р.С. да депозира оригинала по делото следва да обоснове и приложението на
чл. 161 вр. чл. 190 ал.2 от ГПК. От друга страна Т.К.
в качеството на представляващ юридическите лица, длъжници по заповедта за
изпълнение осуетява подаването на съвместно валидно възражение по чл. 414 от ГПК, което води до влизане на заповедта за изпълнение в сила. Симулативният характер на сделката е доказан. Отсъства
каквото и да е осчетоводяване през годината, нито в последващите 2011 г. и 2012
г., установено безспорно от заключението по ССЕ, поради което следва да се
приеме не счетоводен пропуск, а липса на събитие, което да бъде осчетоводено.
При взискателя също липсва счетоводно отразяване през
2010 г. Оформянето на счетоводната операция през 2012 г. като фундаментална
счетоводна грешка е в нарушение на счетоводните стандарти и съвпада с началото
на съдебните процеси срещу К.. Нововъведените в процеса твърдения за
оправдаване на счетоводните записвания на фундаментална грешка през 2012 г.
също според ищеца са останали недоказани предвид лицето, водило счетоводството.
Освен това в самия договор за заем не е указано разпределението на заетата сума
между заемателите – в дебит сметка 498 при „Марго 77” ЕООД е посочено предоставена по равно сума на
всеки длъжник, а съгласно присъдите по водените срещу Колев и С. *** се
установява, че са съответно 300 000 лева и 200 000 лева. Дружеството взискател не е разполагало и със сумата от 500 000
лева към 01.07.2010 г., така щото да я предостави в заем. Установява се от ССЕ,
че „Марго 77” ООД не е упражнявало дейност през
периода 2009 – 2012 г. и не е реализирало приходи. Осчетоводен е единствено
капитал от 5 000 лева. Освен това осчетоводяването на сумата при
заемодателя „КТМ” АД е нередовно според експертизата и не съответства на
подадените ГФО за същата година. Що се отнася до другата част от сумата, а
именно 200 000 лева – дружеството „Прогрес” ООО не съществува към датата
на „заема”. В приобщените дела присъстват оригинали на договорите за заем, но
не и придружаващите ги разписки. Отсъстват годни доказателства за плащането на
сумите, поради което и действие не е породено. Моли да се зачетат влезлите в
сила присъди по НОХД съгласно чл. 300 от ГПК и решенията на ВОС, постановени в
производствата по молбите за несъстоятелност.
Ответникът „ВАРНА ПАРАДАЙС“ ООД и Р.С. редовно
уведомени по реда на чл. 56, ал. 1 ГПК не се явяват лично и не се представляват
в съдебно заседание.
В съдебно заседание ответниците „ДЖЪНГЪЛ“ ООД и
„МАРГО-77“ ООД, чрез процесуалните си представители поддържат наведените от тях
доводи в депозираните отговори на иска и допълнителни отговори на исковата
молба. Претендират сторените по делото разноски.
В писмена защита „Марго 77”
ООД моли за отхвърляне на иска. Намират неотносими
доводите, касаещи личните взаимоотношения между К.К. и Т.Д. и моли съдът да ги
игнорира. Голословно е и твърдението за нарочно привличане на Р.С. като съдлъжник с цел обосноваване на местна подсъдност в
производството по чл. 417 от ГПК. Касателно
твърдението за симулативност на договора и записа на
заповед основано на издадената от „Марго 77” ООД
декларация за освобождаване на С. от поетото задължение, оригиналът не е
представен и копието следва да се изключи като доказателство по делото.
Осчетоводяването на дадените в заем
средства именно поради некоректността на счетоводните записвания е коригирано
през 2012 г. Не отговаря на действителното, че при осчетоводяване на сделката
дружеството е допуснало нарушение на счетоводни стандарти. В тази връзка и
заключението по ССЕ е посочило, че грешката е отстранена на основание „отчитане
на фундаментална грешка” за сумите от „КТМ” АД – 200 000 лева и 300 000
лева. А причината за късното осчетоводяване е именно нередовността на
счетоводството, водено от лице, близко до К.К., при което е препятстван
достъпът на „Марго 77” ООД до счетоводните документи.
Касателно решенията по чл. 625 и сл. от ТЗ,
постановени от ВОС счита, че не може да се приеме тезата за задължителна сила
на съдебните решения, тъй като не формират такава по отношение вземането на
кредитор, а касателно състоянието на
неплатежоспособност. Що се отнася до Присъда № 4/2015 г. по НОХД 816/2014 г. на
РС Търговище, същата е частично отменена и Т.Д. е признат за невинен,
респективно последното е задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК.
По въпроса
за допустимостта на производството:
Допустимостта на производството е разрешена с
Определение на ВАпС № 863/23.12.2015 г. по възз.ч.т.д. № 815/2015 г. и е задължително за съда. Що се
отнася до поставеният в съдебно заседание по същество въпрос за недопустимост
поради завеждане на иска като частична претенция /а не за вземането в цялост от
600 000 лева/, този аргумент не се споделя от настоящата инстанция.
Предвидената защита в чл. 464 ал.1 от ГПК за взискателя
възниква от момента на присъединяването. От тогава съществува правния интерес
от иска, тъй като присъединилият се взискател има
същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател и извършените до присъединяването изпълнителни
действия ползват и присъединилия се взискател – арг. от 457 ал.1 от ГПК. Разпределение на суми след
присъединяване на „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД по изп.д.
на ЧСИ Л.Т. не е извършвано, но доколкото вече част от сумата е била предадена
на взискателя „МАРГО 77” ООД, ищецът цели с
евентуално положително в полза на ищеца решение да препятства разпределение на
остатъка от задължението в полза на „Марго 77” ООД, а
не вече получената от този взискател сума.
Съдът, след съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Съобразно твърденията на страните съдът приема за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че ищецът „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД и ответникът „МАРГО
77“ ООД са взискатели
по изп.д. 20127130400281 на ЧСИ № 713 Л.Т., по представено от ищеца Удостоверение
от ЧСИ Л.Т./ л. 58 по делото/, изп.д.№
20127180403829 на ЧСИ № 718 С.Д., представено от ищеца Удостоверение от ЧСИ С.Д.
/л. 59 по делото/ и изп. д. № 20147180400876 на ЧСИ №
718 С.Д., по представено от ищеца Удостоверение от ЧСИ С.Д. /л. 60 по делото/,
с длъжници ответниците „ДЖЪНГЪЛ“ ООД и „ВАРНА ПАРАДАЙС“ ООД, а по отношение на
„Марго 77” ООД и Р.С.С.. Ответникът „МАРГО 77“ ООД се
легитимира като кредитор на длъжниците с вземането си в размер на 600 000
лева, инкорпорирано в запис на заповед от 16.07.2010 г., обезпечаващо договор
за паричен заем от 01.07.2010 г., за което е издадена заповед за изпълнение №
1019/19.10.2012 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1728/2012 г. по описа на РС
Търговище, предмет на изпълнение по изпълнителните дела.
По делото се представя запис на заповед от 16.07.2010
г. /л. 14 по делото/, по силата на който издателите Р.С., „ДЖЪНГЪЛ“ ООД, „ВАРНА
ПАРАДАЙС“ ООД се задължават солидарно да заплатят без протест сумата от 600000
лева на „МАРГО 77“ ООД.
По делото се представя договор за заем от 01.07.2010
г. /л. 19 по делото/, с който „МАРГО 77“ ООД предоставя сумата от 500000 лева
срещу възнаграждение за ползването й в размер на 3 % от сумата на ответниците Р.С.,
„ДЖЪНГЪЛ“ ООД, „ВАРНА ПАРАДАЙС“ ООД. Срокът
на връщане на сумата ведно с уговорената лихва е 15 дни от предоставянето й –
така чл. 5 от договора.
По делото се представя договор за заем от 01.06.2010
г. /л. 35 по делото/, с който „КТМ” АД предоставя в заем възмездно сумата от
300000 лева на „МАРГО 77“ ООД. Представена е като доказателство за получаване
на сумата разписка, подписана от представителя на дружество „МАРГО 77“ ООД /л.
36 по делото/.
Представено е доказателство ‒ договор за
поръчка, сключен между „МАРГО 77“ ООД и ООО „Прогрес” ОГРХ 1067711004437, с
адрес на управление гр. Москва, ул. „Верхнаяя
Масловка”/л. 37 от делото/ и разписка за получаване на сумата от 200000 лева по
договора, подписана от представители на двете страни по договора /л. 39 от
делото/. В договора е уговорено, че сумата се предоставя да послужи за
изпълнение на уговорките, а именно да служи за закупуване на недвижим имот. Уговорено е отделно възнаграждение от 5000
лева за извършената услуга – така раздел 2-ри от договора.
Дружеството, което възлага поръчката според
представени справки превод от руски на български /л. 44-57 от делото/ и справки
към т.д. № 843/2012 г. на ВОС, притежава регистрационен номер 1117746655730, а
записания в договора е регистрационен номер на друго дружество ‒ Открито
акционерно дружество търговска банка „ЮНИСТРИМ”.
Представена е и декларация в копие, подписана от
управителя на „МАРГО 77“ ООД- М.П. /л. 88 по делото/, според която Р.С. не
дължи на дружеството суми по предоставен заем и няма задължение по запис на
заповед. Идентична декларация е представена и в производството по НАХД №
139/2014 г. на РС Търговище.
Служебно известен факт са постановените влезли в сила
съдебни решения за отхвърляне на молбите на „МАРГО 77“ ООД по чл. 625 ТЗ за
откриване на производства по несъстоятелност на длъжниците ВАРНА ПАРАДАЙС” ООД
/т. д. № 2844/2012 г. на ВОС/ и „ДЖЪНГЪЛ”
ООД /т. д. № 2843 на ВОС/. Материалите са приобщени по делото.
Съгласно влязло в сила споразумение № 86/27.06.2014 г. по НОХД
№ 477/2014 г. по описа на РС - Търговище, ответникът Р.С. е признат за виновен
за това, че пред надлежен орган на властта съзнателно е потвърдил неистина, че
лично е взел сумата от 200 000 лв. във връзка с договор за паричен заем от
01.07.2010 г. Присъдата е в законна сила
от 27.06.2014 г.
С присъда № 4/06.02.2015 г. по НОХД № 816/2014 г.,
потвърдена с решение № 38/24.04.2015 г. по ВНОХД № 37/2015 г., Т.К. /по настоящем Т.Д./ е признат за виновен, за това че пред
надлежен орган на властта съзнателно е потвърдил неистина, че лично е взел
сумата от 300 000лв. и, че Р.С. лично е взел сумата от 200 000 лв.
във връзка с договор за паричен заем от 01.07.2010 г. Със същата присъда е
признат за виновен Т.Д. че в качеството си на управител съзнателно е действал
против интересите на „ВАРНА ПАРАДАЙС” ООД и „ДЖЪНГЪЛ” ООД и е подписал договор
за паричен заем и е издал запис на заповед, от което са настъпили значителни
вреди за дружествата. Досежно деянието по чл. 290 ал.1 от НК присъдата е
отменена, след възобновяване на делото, с решение № 209/17.12.2015 г. по НДВ №
382/2015г. по описа на ВАпС.
Посочените присъди в частта в която са влезли в сила,
съгласно на чл. 300 ГПК ще се зачитат относно
последиците от деянието, дали е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено се
установява, че дружеството „МАРГО 77“
ООД в периода от 2009 г. до 2012 г. не е извършвало дейност и не е регистрирало
нито приходи нито разходи, съобразно годишни данъчни декларации и публикувани в
Търговския регистър ГФО.
Касателно заемодателите на „Марго
77” ЕООД.
От проверените в
„КТМ” АД документи се установява, че към 01.06.2010 г. дружеството
разполага счетоводно с касова наличност 50 026.82 лева. През него месец
постъпления в касата няма, изведени са 50 002 лева. Крайното салдо към
30.06.2010 г. е в размер на 24.82 лева. За периода юли-октомври на същата година
движение по сметка 501 няма. В публикувания за 2010 г. ГФО в баланса на
дружеството в статия парични средства в брой към края на годината е посочена
сума 49 хиляди, а в оборотната ведомост посочената сума е 0.88 лева.
Що се отнася до банковите сметки на това дружество,
от същите има пет тегления съответно на дати 30.03.2010 г., 03.05.2010 г.,
08.06.2010 г., 09.06.2010 г. и 10.06.2010 г. на обща стойност 364 800
лева. За лице, изтеглило средствата е записан И.З.. Сумите са заведени като
вземане от подотчетното лице З. и извършени счетоводни записвания по дебит
сметка 422, кредит сметка 503. От изтеглените суми 62 500 лева са върнати
на каса, а 300 000 лева са осчетоводени в дебита на 498 и кредита на 422.
С това счетоводно записване е отразен заем към „Марго
77” ЕООД от „КТМ” АД като към 31.12.2010 г. остатъкът по счетоводна сметка 498
е 300 000 лева.
В ГФО на „КТМ” АД няма заведено вземане на стойност
300 000 хиляди лева като в балансова статия „Други вземания” е вписана
сумата от 116 хиляди лева. В отчета за паричния поток няма вписани суми в
статия „Парични потоци, свързани с получени или предоставени заеми”.
В счетоводството на „Марго
77” ООД през 2010 г. единствените осчетоводявания са за изтеглени 5 000
лева от банковата сметка. Няма записвания, досежно
постъпване на средства в дружеството в размер на 300 000 лева и съответно
200 000 лева и документи, според които тази сума да е предоставена на
трети лица.
По отношение счетоводните записвания в ответните
дружества: в ГФО за 2010г. публикувани в ТР няма отразени вземания на „Марго 77” ЕООД и съответно задължения за „Варна Парадайс” ООД и „Джънгъл” ООД във
връзка с предоставен от първото дружество заем.
През 2012 г. „Марго 77”
ЕООД, на 01.06.2012 г. осчетоводява по дебита на сметка 501 и кредита на 122
сума 200 000 лева „получена сума по договор” с основание за счетоводното
записване „отчитане на фундаментална грешка”. На същата дата отново по дебит и
кредит на същата сметка е осчетоводена и сума 300 000 лева „заем от КТМ
АД” при идентично основание за счетоводното записване „отчитане на
фундаментална грешка”. На 01.07.2012 г. при същото основание се осчетоводява и
сума от 500 000 лева заем на Р.С., „Джънгъл” ООД
и „Варна Парадайс” ООД съответно по дебита на сметка
122 и кредита на сметка 501. След това за завеждане на вземания към посочените
три лица са взети счетоводни записвания по дебита на сметка 498 – три суми на
стойност 166 666.67 лева и кредита на сметка 122 съответно сума
500 000 лева.
По партидите на „Марго 77”
ООД, „Варна Парадайс” ООД и „Джънгъл”
ООД са обявени ГФО за 2009 г., 2010 г. за всички дружества, а за „Марго 77” ООД и за следващите финансови години.
Видно от съдържанието им е, че съставител на ГФО за
всички дружества през 2009 г. е „МЕЛМАК” ООД, в частност лицето С.И.. Това
дружество, респективно от негово име С.И. е подписала и финансовите отчети на
„Варна Парадайс” ООД и „Джънгъл”
ООД за 2010 г.
По отношение на „Марго 77”
ООД обаче през 2010 г. съставител на ГФО е физическото лице А. Д., като
отсъствието на печат на дружество сочи, че счетоводството е преминало към друго
лице. А. Д. е съставител на отчета и за 2011 г. За 2012 г. съставител е
„АНТОДИМ” ЕООД като видно справката за оповестяване на счетоводната политика е
подписана освен от ръководителя на предприятието на „Марго
77” ООД и от А. Д., т.е. за периода 2010 – 2012 г. включително А. Д. е
фактически съставител на отчета.
За другите две дружества ГФО след 2010 г. не са
подавани.
При установената фактология
съдът дава следното разрешение на спора от правна
страна
Ищецът се легитимира като кредитор на ответниците
„Варна Парадайс” ООД и „Джънгъл”
ООД въз основа на влезли в сила решения по т.д. № 2739/2012 г. по описа на ВОС
и т.д. № 1650/2012 г. по описа на ВОС.
Въз основа на издадените по влезлите в сила решения
изпълнителни листи са образувани изпълнителни производства при ЧСИ С.Д.
съответно с № № №
20127180403829 и 20147180400786.
От друга страна „Марго 77”
ООД е взискател спрямо длъжниците „Варна Парадайс” ООД, „Джънгъл” ООД и Р.С.
в образувано изпълнително производство № 20127130400281 при ЧСИ Л.Т. по издаден
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1728/2012 г.
на РС Търговище за сумата 600 000 лева по запис на заповед от 16.07.2010
г. с падеж 22.07.2010 г.
Ищецът е присъединен взискател
по изпълнителното дело, образувано по молба на „Марго
77” ООД, респективно последното дружество е присъединен взискател
в производствата пред ЧСИ Д., по които първоначален взискател
е ищецът.
По съществуването на вземането на „Марго 77” ООД към собствените длъжници.
Взискателят „Марго 77” ООД черпи права
от издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа
на документ по чл. 417 т.9 от ГПК – запис на заповед, която не е оспорена чрез
възражение от кой и да е от длъжниците по реда на чл. 414 от ГПК, но вземането
не е установено със сила на пресъдено нещо, нито
заповедта за изпълнение обвързва ищеца отричайки му правото да повдигне спор по
въпроса за съществуване на вземането.
Доколкото по делото отсъства спор досежно
обстоятелството, че процесната ценна книга е
съставена с цел да обезпечи вземане по представен договор за заем от 01.07.2010
г., то подлежи на установяване съществуването на вземането на взискателя „Марго 77” ООД по
договора за заем.
Съгласно текста на представеното копие „Марго 77” ООД се задължава да предаде на останалите
ответници сумата от 500 000 лева на 01.07.2010 г. в брой, договорът
съставлява разписка за получаване на сумите и връщането е до 15 дни, т.е. до
16.07.2010 г. при лихва от 3% за срока на ползване на сумата.
Не е спорно, че Т.Д., в качеството му на управител на
„Варна Парадайс” ООД и „Джънгъл”
ООД е подписал документ, наименован договор за заем от дата 01.07.2010 г. и
запис на заповед. Че факта на подписването на договора и издаването на менителничния ефект е съзнателен акт против интересите на
дружествата, респективно е довел до значителни щети за същите, изразяващи се в
ангажиране имуществената отговорност на дружествата за сумата от 600 000
лева е установено с влязла в сила присъда по НОХД 816/2014 г. по описа на РС
Търговище /в тази част не отменена по реда на възобновяването/.
Не е елемент от фактическия състав на деянието по чл.
217 ал.4 вр. ал.2 от НК действителността на договора
за заем и реалното предоставяне на сумите /вреда може да произтече и от симулативни сделки/, за разлика от фактическия състав на
престъплението по чл. 220 от НК, поради което факта на реално предоставяне на
сумите по договора за заем подлежи на установяване в настоящото производство.
По отношение на ответника Р.С. безспорно
доказателствата сочат, че заем не му е предоставян в какъвто и да било размер.
От една страна същият е признат за виновен в престъпление по чл. 290 от НК с
влязло в сила споразумение по НОХД № 477/2013 г. по описа на РС Търговище като
потвърдената съзнателно неистина е, че лично е взел сумата от 200 000 лева
в заем по договора от 01.07.2010 г.
На следващо място видно от съдържащата се в
материалите по приобщеното за послужване в съдебно заседание на 20.02.2017 г.
НАХД № 139/2014 г. на РС Търговище, в заверен за вярност вид декларация от
управителя на „Марго 77” ООД /л. 80 по това дело/, С.
не дължи суми по договора за заем и записа на заповед на дружеството.
Декларацията е представена от жалбоподателя Р.С., от
когото резонно и се държи като е заверена от процесуалния представител по
делото. По делото са приобщени показания на свидетеля Пеева, представляваща „Марго 77” ООД, дадени пред съда, в които се съдържа
изявление, че същата парични средства на Р.С. не е предоставяла. Писменото
доказателство – декларация ведно с направеното признание следва да се цени от
настоящия състав на съда. Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК /напр.
Решение № 170/2016 г. по гр.д. № 1952/2016 г. 3-то ГО, Решение № 265/2012 г. по
гр.д. № 703/2011 г. 4-то ГО/, приобщените по гражданските дела преписки и други
производства следва да се ценят ведно с всички доказателства по делото с оглед
вида и естеството на съдържащите се в тях документи. Писмените доказателства по
приложени към делото други дела и преписки се считат представени и събрани от
съда с прилагането на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните
признания на факти, които някоя от страните е направила пред други органи като
съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването
на съответните признания. Декларацията с идентично съдържание по настоящото
дело /л. 57/ не се обсъжда.
По отношение действителността на договора и реалното
предоставяне на средствата спрямо дружествата.
Към 2010 г. „Марго 77” ООД,
с оглед заключението по ССЕ и подадените ГФО, не извършва каквато и да е
дейност и не отчита приходи и разходи. Не отчита и налични средства в размер,
какъвто може да бъде предоставен в заем.
По отношение на сумите от 300 000 лева и
200 000 лева, сочени от ответника „Марго 77” ООД
като получени от негови заематели: договорът с „КТМ”
АД за 300 000 лева не е осчетоводен през 2010 г. Аргументът, че причина за
това следва да се търси в отговорното за счетоводните записвания лице се
споделя. Това лице – А. Д., изготвило отчета през 2010 г. е лицето, което през
2012 г. е извършило счетоводните записвания с основание „отчитане на
фундаментална грешка”. С оглед доказателствата, не се споделя доводът на
ответниците, застъпван в съдебно заседание, че през 2010 г. счетоводството, тъй
като се водело от друго лице, близко до управителя К., не отразявало вярно и
честно стопанските операции. Следователно пропускът да се отрази счетоводно
сумата като получена през 2010 г. не е въпрос на счетоводна грешка.
На следващо място – в счетоводството на заемодателя
сумата е отразена по сметка 498 – други дебитори, аналитична сметка „Марго 77” ООД, по кредита на сметка 422, но не фигурира
нито в балансова статия „Други вземания”, нито в отчета за паричния поток
статия „Парични пороци, свързани с получени или предоставени заеми”. Вярно е,
че ГФО съдържа вторична информация на база първичните счетоводни документи, но
несъответствието разколебава доказателствената стойност на договора за заем от
01.06.2010 г.
Що се отнася до сумата от 200 000 лева по
договор за поръчка между „Марго 77” ООД с дружество
„Прогрес” ООД /Русия/, регистрационният номер на чуждестранното юридическо, вписан
в договора от 07.06.2010 г. е различен от действителния, видно от извлечението
от Единния държавен регистър на юридическите лица на Русия, А.С., сочен в
договора като геренален директор не е сред вписаните
лица в регистъра, дружеството е вписано в регистъра на 24.08.2011 г., година
след въпросния договор, поради което и очевидно няма как да предостави средства
към 01.06.2010 г. Така извлечение от регистъра на руски език и превод на
български, приобщени като писмени доказателства, чрез приобщаване на т.д. №
2843/2012 г. по описа на ВОС /л. 353 и следващи/.
Друг е
въпроса, че средствата са целеви за изпълнение на поръчка – закупуване на имот
и данни за намерение „Марго 77” ООД да ползва
средствата по предназначение отсъстват по делото. При това съдът счита, че не
се доказва реално по този договор предоставянето на средства на ответното
дружество.
Отчитането на сумите им през 2012 г. съгласно НСС 8
не променя горния извод, защото отсъства доказан по делото аргумент да не се
отчете в текущата година /включително поради един и същ съставител на
счетоводни документи през периода 2010 – 2012 г./, поради което коригиращото
счетоводно записване не е доказателство в полза на ответника „Марго 77” ООД по смисъла на чл. 55 ал.2 от ТЗ. Аргумент в
тази насока е и некоректното отчитане на сума от 166 666 лева към Р.С.,
каквито не са предоставяни на това лице. Косвено отсъствието на заемно
правоотношение се доказва и от липсата на счетоводни записвания при сочените за
заемополучатели дружества.
В контекста на изложеното предявеният отрицателен установителен иск е доказан по основание и следва да бъде
уважен.
Разноски при този изход на спора се присъждат на
ищеца за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза по представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършен разход. Разделени между
ответниците, на всеки ще бъде възложена сума 7705 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че вземането на „МАРГО 77” ЕООД, ЕИК *********, гр. Кърджали срещу
длъжниците „ВАРНА ПАРАДАЙС” ООД, ЕИК ********* гр. Варна, „ДЖЪНГЪЛ” ООД, ЕИК
********* гр. Варна и Р.С.С., ЕГН ********** ***, в размер на 565 570 лева,
инкорпорирано в запис на заповед от 16.07.2010г. за сумата от 600 000 лева,
обезпечаващо договор за паричен заем от 01.07.2010г. за сумата 500 000
лева и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1728/2012г. по описа на РС
Търговище, е несъществуващо и недължимо, по предявен
от „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД, гр. Варна, в качеството му на присъединен взискател, иск по чл. 464, ал. 1, вр.
чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА
ВСЕКИ ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ: „МАРГО 77”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Кърджали, „ВАРНА ПАРАДАЙС” ООД, ЕИК ********* гр.
Варна, „ДЖЪНГЪЛ” ООД, ЕИК ********* гр. Варна и Р.С.С., ЕГН ********** *** да заплати на ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД,
гр. Варна, сума в размер на 7705 лева
/седем хиляди седемстотин и пет/ лева, разноски в производството за държавна
такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: