О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
456
град
Плевен, 30.03.2021година
Административен
съд – Плевен, седми състав, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Венелин Николаев
като разгледа
докладваното от съдията Николаев административно дело № 228 по описа на Административен съд – Плевен за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от
л.св. М.Г.Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Белене против
Окръжна прокуратура гр. Плевен. Претендира се заплащането
на 20 000/двадесет хиляди/лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат неправомерен отказ да му бъде прекъснато
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради тежко заболяване.
Предмет на подадената искова
молба не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.145, ал.1 от АПК, а искане за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ.
От разпоредбата на чл. 1,
ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва
извода, че на административните съдилища са подсъдни само исковете предявени
против държавата или общините за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Делата по искове да обезщетение срещу
Прокуратурата се разглеждат н гражданските съдилища, на основание чл.2, ал.2 от ЗОДОВ.Тези искове се предявяват пред съда по мястото на увреждането или по
постоянен адрес на увреденото лице. В рамките на такива производства са
допустими всички доказателствени средства, предвидени в Гражданско –
процесуалния кодекс, с които се
установяват и доказват причинените на ищеца имуществени и неимуществени
вреди.
Подведомствени на
административните съдилища са делата по искания изчерпателно изброени в чл.128,
ал.1 и ал.2 от АПК.
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и той е длъжен като я констатира да
се отведе поради липса на материална компетентност и да изпрати делото на
родово компетентния съд, в случая Районен съд гр. Плевен. Постановеното решение
при липса на родова подсъдност е недопустимо и подлежи на обезсилване.
Ето защо производството пред
Административен съд гр. Плевен следва да
бъде прекратено, а жалбата да се изпрати по компетентност на Районен съд гр. Плевен.
Воден от горното и на осн. чл. 135,ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 228/
2021г. по описа на Административен съд-Плевен и изпраща делото по подсъдност на Районен съд гр. Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
: /п/